Карнизъм: Идеологията на месото

carnism
Защо хората се хранят с месото на едни животни, а смятат това на други животни за гнусно. Разберете коя е невидимата идеология, която кара хората да ядат месо и гледайте чудесното видео на психоложката д-р Мелани Джой в края на тази статия.

Какво е карнизъм?

Карнизмът е абстрактна система от възгледи, т.е. идеология. Тя е идеологията, която кара голям брой хора да се хранят с определени животни.

Карнизмът на практика се явява невидимата система от вярвания, която е противоположна на веганизма; карн означава плът или на плътта, и –изъм показва, че става дума за система от възгледи. Повечето хора гледат на яденето на животни като даденост и свое право, а не като на избор; в „месоядните“ култури по света хората обикновено не се замислят защо намират консумирането на месото на определени животни за гнусно, а на други – за вкусно, нито пък защо изобщо се хранят с животни.

Карнизмът е насилствена система от възгледи, която създава социални и психологически защитни механизми при хората, които ядат месо. С други думи, карнизма е идеология, която кара състрадателни и човечни хора да взимат участие в нехуманна система и практики – дори и да не осъзнават, че го правят. Карнизмът съществува благодарение на по-широката идеология на видизма, която носи схващането, че хората са венец на природата и всички останали животни могат да служат за задоволяването на техните потребности и експлоатацията им е оправдана.

Защо самите хора, които се хранят с животни не се наричат карнисти?

Една от причините е, че идеологиите обикновено се разглеждат като такива, само ако са различни от общоприетата и доминираща идеология – смятана за норма, а не за идеология.

Карнизмът е доминиращата идеология в нашето общество – толкова широко разпространена, че се смята за инстинктивно чувство, за „човешка природа“ и „нещата, каквито са“, а не за набор от широко разпространени възгледи. Проблемът е, че карнизма е насилствена, експлоататорска идеология, организирана около интензивното, екстензивно и ненужно насилие и експлоатация над животни. Дори производството на т.нар. хуманно-отглеждано или био месо (и други животински продукти), които са нищожен процент от карнистката храна, произвеждана в момента, използва животни и ги убива с бруталност.

Принципите на карнизма са противоположни на основните хуманистки принципи, които хората обикновено имат по отношение на други хора, но животните като съзнателни същества притежават същите основни нужди като хората. Така че карнизма, като всички останали насилствени, експлоататорски идеологии, трябва да се скрие и загнезди като норма в съзнанието на хората, за да може те да я подкрепят.

Ако доминираща идеология в нашето общество беше веганизма, т.е. ако 90% от хората се хранеха само с растителна храна, те нямаше да се наричат вегани или вегетарианци. Това просто щеше да е нормата и нямаше да има някаква определена дума, с която да наричат себе си. Тогава тези 10%, които се хранят с животни и животинска храна щяха да измислят определена дума, например карнивористи или карнисти, с която да наричат себе си, като отклоняващи се от доминиращата норма.

words-actions

Защитните механизми на карнистите

Основният начин системи от възгледи като видизма и карнизма да се институционализират и превърнат в нормативни идеологии е инстинктивно да отключват защитни механизми едновременно на социално и психологическо ниво.

Карнистките защити скриват противоречията между ценности и поведение, позволявайки на хората да правят изключения за онова, което по принцип биха определили като неморално. Във всички култури има писани и неписани закони за защита на животните, а хората като цяло са състрадателни същества, които ги е грижа за всички животни. В едни култури обаче се смята за приемлива експлоатацията и убийството на едни определени (броещи се на пръсти) видове животни, докато насилието над други видове животни се наказва и е недопустимо.

Едни култури смятат за нормално да се консумира месо от прасета, в други това е недопустимо. Някои култури може да смятат за нормално да се експлоатират крави и за гнусно и недопустимо да се яде месо от кучета и котки, докато за други култури да е нормално да се ядат кучета, котки, змии или гущери, но да е непонятно и гнусно да се пие млякото на друг животински вид.

Основният механизъм на карнизма е отрицанието:

Ако отречем да има проблем на първо място, тогава няма за какво да се тревожим. Отричането на проблема се състои в липсата на видимост, а причината карнизма да не бъде видим в обществото е, че остава неназован: ако не го наречем с неговото истинско име (карнизъм, а не месоядство), не може да мислим за него или да го поставяме под въпрос.

Но не само идеологията остава невидима, такива остават и неговите жертви:

Милиардите животни, които остават затворени, забравени и несъществуващи за общественото съзнание; все по-деструктивните последици от капитализма и човешката дейност върху природата, в голяма степен заради промишленото животновъдство и всички индустрии с животни; експлоатираните и често с брутално нарушавани човешки права животновъди и работници в кланиците; както и обикновените граждани-потребители, които са подложени на рисковете от някои от най-опасните болести в индустриализирания свят и в същото време отдалечени и изключени (психологически и емоционално) от истината за своята диета, начин на живот и идеология, когато става въпрос за консумирането на животински продукти и последиците от него.

Другите методи за оправдание на карнизма са митовете за месото, яйцата и млякото и използването на трите Н-та:

Консумирането на животни е Нормално, Натурално (естествено) и Необходимо (на английски normal, natural, necessary). Те са институционализирани – те се подкрепят и прокарват от всички основни социални институции, от семейството до държавата – и не е изненада, че видизма и карнизма, като едни от най-старите форми на експлоатация и потисничество, са били използвани през всички исторически периоди като основа за оправдаването на други насилствени и потиснически идеологии (например робство, сексизъм и т.н.)

Друг защитен механизъм е изкривяването на перцепциите по отношение на месо/яйца/млечни продукти, така че хората да се чувстват комфортно с тяхното консумиране.

Научаваме се, например, да гледаме на животните в кланиците и фермите като на предмети (като нещо, а не някой; като свинско, а не прасе, като телешко, а не крава) и абстракции, които деперсонализират животното (прасето е прасе и всички прасета са еднакви) и до създаването на изкуствени категории в нашето съзнание, които ни карат да гледаме на различните видове по различен начин (телешкото е вкусно, кучешкото е гнусно; кравите са за мляко, а кучетата са наши приятели).

eating-meat-comes-from-an-invisible-belief-system-known-as-carnism

Всеяден, месояден, вегетарианец: неподходящи термини

Хищник, месояден, всеяден или растителнояден (или тревопасен) са термини, които се използват при животните, които не избират своята диета сами в природата. Тъй като хората имат разум и могат да избират своя начин на живот и диета, тези термини са неподходящи. Терминът „месояден“ човек е неподходящ и подвеждащ. Той защитава схващането, че да ядеш животни е естествено и нормално, един от най-често използваните и здраво налагани митове за оправдаване на карнизма.

„Omnivore“ и „carnivore“ се използват при животните, за да опишат инстинктивна диспозиция, която не е продукт на рационален и разумен избор.

Самият факт, че повечето хора ядат пилета, но не ядат кучета е показателен, че те избират да ядат месо по лични убеждения, а не инстинктивно.

„Вегетарианец“ също не е правилен термин, защото обикновено се използва, за да опише диета, изключваща месото, но може да приема карнистки продукти като яйца, мляко и др., а дори изцяло растителната вегетарианска диета може да не е обвързана с етично отношение към животните и да не отхвърля видизма в най-различните му проявления.

Така че хората, които заемат етична позиция срещу карнизма и експлоатацията на животни е желателно да спрат да наричат други хора месоядни, а да използват понятието карнисти и разбират значението му. Също така, да разберат разликата между веган и вегетарианец, тъй като в единия случай говорим за система от възгледи и идеи, а в другия за диета.

От карнизъм към веганизъм

На всички им е ясно, че веганството е както личен избор, така и система от възгледи.

Думата вегетарианец и вегетарианство имат дълга история, но обикновено се използват за обозначение на определена диета (разделяна между лакто-ово вегетарианство, стриктно вегетарианство, суровоядство, псевдо-вегетариански диети като пескатарианство или флекситарианство и т.н.).

Така заради разликата между етичното вегетарианство (да не се убиват животни за храна) и вегетарианството като диета (просто да не се яде месо), логично през ХХ век се появи нов термин – ВЕГАН, който да обозначи хората, които са строги вегетарианци по убеждения, свързани с правата на животните и отхвърлянето на идеологията, която защитава експлоатацията на животни и тяхното превръщане в стоки и продукти за консумация.

Веганството е идеология за свобода на животните, а веганите са антивидисти и антикарнисти – докато вегетарианството е диета, която може да бъде част от видисткия и карнистки светоглед. Доналд Уотсън, който въвежда термина „веган“ през 40-те, го определя като „политика против потисничеството“, а не просто диета, изключваща употребата на животински продукти.

Хората, които ядат месо и консумират продукти на животинските индустрии и дори онези, които взимат пряко участие в тези индустрии, също имат състрадание към определени животни, но етичните вегетарианци и веганите са тези, които поставят под въпрос избирателността на това към кои животни да се грижим и оставим на мира в естествената им среда и кои да станат жертви на системата, искаща месо, мляко, козина, кожа и пр.

Целта на веган движението не е просто да освободи животните, а да трансформира системата на карнизма и видизма.

Разбирането на философията защо хората консумират животни променя фокуса от индивидуално на системно равнище – поставянето под въпрос на системата, която оформя поведението на отделните хора. Яденето на животни не е просто индивидуален избор, а неизбежен краен резултат от налагането на дълбоко вкоренена в културата система от възгледи, която оправдава поробването на животни. Ако не разбираме карнизма като система, все едно се борим на сляпо с невидим враг. Когато накараме някого да спре да консумира животински продукти, ние не просто го караме да промени своите действия и навици, а искаме промяна в съзнанието. Затова освен да променяме света, превръщайки един по един карнистите във вегани, трябва да се опитаме и да трансформираме идеологията на карнизма във веганизъм; да поставим под въпрос цялата система на видизма, свързвайки свободата на животните със социалните проблеми на хората, екологичните проблеми и цялостната концепция за свобода и социална справедливост.

За повече информация вижте книгата “Защо обичаме кучета, ядем прасета и се обличаме с крави: Въведение в карнизма” на американската психоложка д-р Мелани Джой и нейния сайт www.carnism.org

Вижте още

  • Marto The Avenger

    В представения текст има една много интересна логическа непоследователност. Още в началото се започва с представяне и изясняване на термина “видизъм” – убеждение, че човекът е нещо повече от животните, че човешкият живот е по-стойностен от животинския живот, и т.н.
    Но после, когато се говори защо “месояден” не е подходящ термин за хората, се напомня, че хората са единствените същества, които могат сами да определят хранителния си режим. Казва се, буквално, “тъй като хората имат разум”, което означава, че животните нямат разум. Тоест човека има качество, с което очевидно стои много, много над животните – разум.
    Хем се казва “хората и животните са равноправни”, хем – “месоядните животни имат право да ядат месо”, хем “хората нямат право да ядат месо”. Нали бяхме равноправни? Ето тук се чупи принципна на равноправие. И защо? Заради убеждението, че човек е повече от животното – че човекът има разум, който животното няма, че човекът има воля и морал и съзнание, от които животните са лишени. Тоест идеологията на веганизма, представена в този си вид, е по-същество идеология на видизма.

    • xflamelikesunsetx

      Наличието на разум у човека не го прави автоматично „много, много над животните“. Това е когнитивно качество сред другите, като съзнателност (sentience), съзнание (consciousness) или самосъзнание (self-awareness). Хората превъзхождат другите животни по едни критерии (разум, морал), но други животни пък го превъзхождат по други критерии (слух, бързина, физическа сила и пр). Така че допускането на наличие на някоя развита черта не означава, че се обявява някой за по-висш от друг, цялостно погледнато. Така, както това, че аз имам развити когнитивни способности, а бебетата нямат, не ме прави “много над бебетата”. За етичните вегани най-важен критерий е съзнателността (sentience), което е способността да имаш субективни усещания. (А пък само за допълнително инфо, дори има някои съвсем прости форми на животински живот, които нямат това качество и можем да допуснем, че нямаме морални задължения към тях.)

      За другата част на коментара, равноправието не значи едни и същи права, а равни права при равни интереси. Това значи, че ако два индивида имат едни и същи интереси (например интерес да живеят, да избягват болката, да раждат, да избират лидера си, да се образоват), то те трябва, ако сме справедливи и егалитарни, да им предоставим равни права при този сходен интерес. Дори и радетелите за равни права на “мъжа” и “жената” не се борят за еднакви права. Никой не се бори cis-мъжете да имат право на аборт, защото по това отношение правото на аборт е безполезно на cis-мъжа. По същия начин и никой борец за равни права на хора и животни не се бори кокошките да имат равно право на образование с хората.

      Хората нямат морално право да ядат месо, защото това право не им е от жизнен интерес, докато то нарушава жизнени интереси на други индивиди.

      Обратно, хищниците в природата имат право да ядат други животни, защото 1. те реално се нуждаят от месо, за да оцелеят (те са хищници), и 2. нямат човешката морална ценностна система. Следователно за да живеят, в конфликт са равни по значение интереси – интерес да се живее. И тогава убийството, за да живееш, когато нямаш морална система и никакъв друг избор, е основателно.

      В нашия случай, хората не ядат животни за да оцеляват, а от удоволствие и навик. Моралът и разумът тук подтикват към въздържане от това, защото се нарушават нечии жизнени и важни интереси за сметка на маловажни интереси, чиято алтернатива съществува и без да се посяга на други животни.