Ензимите и храненето

Четиринадесетото издание на Енциклопедичния медицински речник Табер определя ензимите, като “…органични катализатори, произвеждани от живи клетки, но в състояние да действат самостоятелно. Ензимите са сложни протеини, способни да индуцират химически промени в други вещества, без самите те да се променят. Ензимите са конкретни в своите действия. Те действат само при дадени субстанции или група от тясно свързани химични субстанции и нищо друго. Всеки ензим има оптимална температура, при която действа с най-голяма ефективност и е повлиян от това реакцията на средата, в която действа да бъде в оптимална степен на киселинност или алкалност. Ензимната активност може да бъде забавена или възпрепятствана от ниски температури, високи температури, присъствието на соли на тежки метали, дехидратация и ултравиолетова радиация. За сега познаваме няколкостотин ензима, но се смята, че при бозайниците присъстват около хиляда.”

Д-р Едуард Хауъл е участвал в научни изследвания на ензими през голяма част от професионалната си кариера, като накрая става автор на новаторската книга със заглавие „Ензимното хранене”. В тази книга той заявява: “Животът не би могъл да съществува без ензими. Ензимите превръщат храната, която ядем в химически структури, които могат да преминават през мембраните на клетките простиращи се в храносмилателния тракт и в кръвния поток. Храната трябва да бъде смляна, така че в крайна сметка да може да премине през клетъчните мембрани. Ензимите също така помагат при превръщането на приготвената храна в нови мускули, плът, кости, нерви и жлези. Работейки с черния дроб, те помагат за съхраняването на излишната храна за бъдещите енергийни нужди и изграждане. Също така подпомагат бъбреците, белите дробове, черния дроб, кожата и дебелото черво в техните важни елиминативни задачи. Може би би било по-лесно да пиша за това, което ензимите не правят, защото те участват в почти всеки аспект на живота.”

Има три основни типа ензима: 1) метаболитни ензими, които извършват безброй задачи вътре в телата ни, 2) храносмилателни ензими, които разграждат храната, която ядем, и 3) ензими, намиращи се в живите и сурови храни, които инициират храносмилането, помагайки ни да смиламе храната си. Метаболитните и храносмилателни ензими се произвеждат от тялото ни, докато ензимите, присъстващи в живите храни се произвеждат от растенията. Чрез консумирането на храни, богати на живи ензими, ние позволяваме на телата си да използват енергията на производството на храносмилателни ензими за други метаболитни функции.

Стоплянето на храна над 50°C разрушава естествено срещащите се ензими в храната. Това е от голямо значение за хората, които търсят оптимално здраве и дълголетие, защото тялото трябва да работи за производството на ензими, които сготвянето на храната е унищожило. Д-р Хауъл пише: “Всички сурови храни съдържат изобилие от хранителни ензими, които отговарят на хранителните акценти на храната. Например, млечните продукти, олиото, семената и ядките, които са с относително високо съдържание на мазнини, също съдържат относително високи концентрации на ензима липаза, който помага в усвояването на техните мазнини. Въглехидратите, като зърнени храни, съдържат по-висока концентрация на амилаза [разгражда въглехидратите] и по-малки количества на липаза и протеаза [смилащи протеините]“ (Хауъл стр. 35).

Бананите са отличен пример за това как една храна е способна да смила собствените си съставки. “Бананите съдържат около 20% нишесте, когато са зелени. Ензимът амилаза променя банана в 20% захар, когато плодът се държи на топло за няколко дни и стане на петна. Амилазата в бананите действа при банановото нишесте, но не и за други нишестета, като картофеното нишесте.

Професор Артури Виртанен, хелзински биохимик и носител на Нобелова награда, показа, че ензимите се освобождават в устата от суровите зеленчуци, когато се сдъвчат: те влизат в контакт с храната и започват храносмилането. Тези хранителни ензими не се денатурират от стомашната киселина, както някои изследователи спекулират, а остават активни преминавайки през целия храносмилателен тракт (Холфорд, стр. 91).

сурови-зеленчуци

И все пак какво толкова важно има в това да приемаме тези храносмилателни ензими от храната си, а не да използваме телесните си органи, които да ни ги предоставят?

Според изследванията на д-р Хауъл, експерт при ензимите, всеки човек има нещо наречено “ензимен потенциал” или “ензимна банкова сметка” и когато тя се изчерпа, животът на организма свършва. Как се изчерпва ензимна банкова сметка? Според д-р Хауъл с “големи тегления и оскъдни депозити” на ензими. Много изследователи сега са убедени, че на всеки един от нас по рождение е даден ограничен потенциал ензими (т.е. нашия генетичен потенциал). Тези запаси подобно на запасите енергия в нова батерия са ни за цял живот. Колкото по-бързо използвате запасите си от ензими, толкова по-кратък ще бъде животът ви. Голяма част от ензимната ни енергия се губи безразборно докато живеем. Навикът да готвим храната си и да я приемаме обработена с химикали, както и употребата на алкохол, наркотици, и нездравословна храна, източват огромни количества ензими от нашите ограничени запаси. Честите настинки и треска, излагането на екстремни температури и други фактори, също източват запасите. Тяло в такова отслабено, ензимо-дефицитно, състояние е лесна мишена за рак, затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания, или други дегенеративни проблеми. Цял живот такава злоупотреба завършва с трагична смърт на средна възраст (Хауъл, гл. IX).

“Продължителността на живота е обратно пропорционална на степента на изчерпване на потенциала ензими на организма [акцентира своя собствен]. Увеличеното използване на хранителни ензими, насърчава по-нисък процент на изчерпване на потенциала ензими“ (Хауъл). Един от ключовете към здравословен и дълъг живот е да се консумират хранителни ензими, така че тялото ни да пести метаболитните ензими и да ги използва за други функции.

Забележителното нещо при евентуално изпразване на сметката ни с ензими е, че това може да се случва доста безболезнено и без незабавни симптоми. Единственото предупреждение може да бъде неправилно функциониране или отказ на някои органи, отдалечени от храносмилателния тракт. Но диагностикът, незапознат с важността на ензимното хранене, ще се затрудни при свързването на дадения процес с истинската, основна първопричина. Ето как могат да започнат разнообразни човешки заболявания“ (Хауъл, стр. 73).

Ензимите могат също така да дезактивират свободните радикали. “Ябълките, мангото и гроздето съдържат ензими, наречени пероксидаза и каталаза които помагат при разоръжаването на свободните радикали“ (Холфорд, страници 91-92). Някои гъби, сладка царевица и други също съдържат тези ензими заедно с амилаза. Въпреки това, когато тези храни бъдат сготвени, полезните ензими биват унищожени.

Някои храни съдържат ензимни инхибитори (вещества, които блокират усвояването на протеините). Например, лещата, боба и нахута съдържат трипсин инхибитори, които възпрепятстват пълното смилане на протеините. Въпреки това, този анти-ензимен фактор може да бъде унищожен чрез накисване във вода, покълване или готвене. Същото е вярно за зърнени храни, богати на фитати, които могат да се свързват с полезни минерали. Ако тези ензимни блокери не се деактивират, могат да създадат изтичане на ензим в тялото и да причинят газове в червата. Ядки с кафяви кожи, като бадеми, съдържат ензимни инхибитори. Накисването им (от 8 до 12 часа, в зависимост от вида на ядката) деактивира тези инхибитори,.

накиснати-бадеми

“Преди време се е считало, че храната няма въздействия, освен за производството на топлина и енергия от мазнини и въглехидрати, и възстановяването на тъкани от протеини. Сега е известно, че за добро или за лошо храната може да променя органи и тъкани, включително жлези. През последните години фактът, че храната може да промени размера и теглото на тези важни жлези (хипофизата, тестисите, яйчниците, панкреаса, надбъбречната и щитовидната жлеза) е доказван, отново и отново, чрез внимателни експерименти. Професор Джаксън и колеги от Университета в Минесота, хранили бели плъхове с храна, съдържаща 80% захар (без ензими) и докладвали големи различия в размера и теглото на всички основни органи и жлези“ (Хауъл, стр. 104).

“Топлинно обработените, несъдържащи ензими, рафинирани храни, причинявали най-драстичните отклонения в размера и външния вид на хипофизната жлеза. Когато животните са били хранени с диети значително ограничени откъм ензими, щетите в хипофизата били идентични или сходни с тези при човешки същества, живеещи на конвенционална храна със значително понижен прием на ензими с храната“ (Хауъл стр. 106). В седемнадесетото издание на Енциклопедичния медицински речник Табер (стр. 1516) се казва следното нещо за функцията на хипофизната жлеза: “Хипофизата е ендокринна жлеза, секретираща редица хормони, които регулират много телесни процеси, включително растеж, възпроизводство, както и различни метаболитни дейности. Тя често е наричана главната жлеза на тялото…“ Доказано е, че диета, състояща се от предимно сготвени храни може да свие “главната жлеза”, която регулира толкова много телесни функции! Смятате ли, че това може да е фактор, допринасящ за някои от болестите на съвременното общество? Много изследователи биха се съгласили.

Д-р Хауъл обяснява как диета от преобладаващо готвена храна води до разширяване на панкреаса. “Панкреасът трябва да изпраща съобщения до всички части на тялото в търсене на ензими, които да може да преработи в храносмилателни ензими. Дори може да нахлуе в склада на прекурсорите. В краен случай ще проси, ще вземе назаем или ще открадне тях. Когато ги открие има доста работа за вършене. Смяната на метаболитни ензими в храносмилателни ензими означава допълнителна работа за панкреаса. Той трябва да се уголеми, точно както мускулът расте от повече упражнения (…) Така или иначе, вашия мозък, сърцето, артериите, всички органи и тъкани, страдат от недостиг на ензими” (Хауъл, стр. 81). Също така панкреасът трябва да секретира инсулин, за да се справи с огромните количества преработена захар, която средностатистическия човек консумира в днешно време. Комбинацията храна, в която липсват ензими и голямо количество преработена захар, води до претоварване на панкреаса, което може в последствие да доведе до уголемяване и опасно заболяване на този орган.

В продължение на няколко години д-р Хауъл е оценил повече от петдесет доклада, представени в научните литературни издания по отношение на храненето и теглото на мозъка. Той открива, че животни, хранени с диета, “въоръжена до зъби с различни витамини и минерали”, но с изцяло липсващи хранителни ензими имат постоянно по-ниска мозъчна тежест от животни, хранени с диета, състояща се от смес от варени и сурови храни (Хауъл, стр. 76)

От книгата “Raw Foods Bible” на д-р Крейг Сомърс

Вижте още