Етичните корени на вегетарианството

До самоосъзнатото приемане на думата вегетарианство през 1847 г., най-често използваното название за тези, които не са се хранили с животни, е било питагорейци. Както и при много други движения за реформиране на обществото, самоопределението като вегетарианци е изключително важен момент в историята на движението.

Вегетарианство – етика срещу убийството на животни

vegetarian-word

Вегетарианството може да бъде дефинирано по много сходен начин на този, по който Нанси Кот обяснява навлизането на думата феминизъм: “Феминизмът придобива видимост в обществото няколко години по-късно, отговаряйки на нуждата от лингвистично представяне на дълга историческа серия от намерения и последователност от действия, нов и закономерен момент в дългогодишната история на борби за женски права и свободи.” Навлизането в езика на думата вегетарианство представлява исторически момент, който да облече в ново понятие векове на протестиране срещу убийството на животни.

Въпреки това, от самото начало въвеждането на думата води до конфликт относно нейната етимология. Оксфордският английски речник отбелязва, че думата е била случайно избрана от зеленчук — veget-able + arian. Вегетарианците имат друга етимология. Те заявяват, че вегетарианство идва от латинската дума vegetus, означаваща цялостен, крепък, жизнерадостен, здрав, жизнен, като в латинското понятие Homo vegetus — психически и физически здрав и ведър човек. По този начин британските вегетарианци се опитват да фокусират общественото внимание върху етичните и философски причини за начина на живот, който те водят.

Те не просто се опитват да заявят на обществото, че са хора, които предпочитат да се хранят със зеленчуци (по-късно през XIX век Вегетарианското общество дебатира сменяне на наименованието, Франсис Нюман предлага антикреофагист, но получава нищожна подкрепа).

Вегетарианците не ядат риба и пиле

vegetarians-dont-eat-fish

От това самонаименование започва непрестанна борба за неговия смисъл, което обрича вегетарианците да стават все по-либерални (или напротив, все по-дребнави и тесногръди), което логично води до изопачаването на неговия смисъл. Борбата за смисъл се води за това кой точно е вегетарианец. Вегетарианството като дума налагаща някакви “ограничения в хранителния режим” бива открадната от месоядните, които я разводняват с включването на пилешко месо и риба в своите дефиниции. Може ли някой, който се храни с мъртви пилета и риби да бъде вегетарианец?

Разширяването на значението на вегетарианството само показва отслабването на концепцията на вегетарианството чрез добавянето в нея на нечовешки същества, които се убиват за храна. Етичните вегетарианци се възпротивяват на това, разбирайки, че фокусът се измества. Веднъж толерирана тази концепция — т.е. някои животни могат да бъдат консумирани — целият им радикален протест отива по дяволите. Хората, които се хранят с рибно месо и пилешко месо не са вегетарианци, те просто са такива, които не ядат червено месо. Позволявайки на тези, които не са вегетарианци да се наричат вегетарианци лишава думата от нейното значение и история (бел.ред. същото нещо се случва напоследък и с употребата на думата веган). На чисто практическо ниво, никой вегетарианец не иска да отиде на гости, където са му приготвили специално “вегетарианска храна”, само за да разбере, че в нея има мъртви риби или пилета.

Етичното вегетарианство е заглушавано, когато вегетарианците се чувстват неудобно от своя избор и биват обвинявани, че съдят и не уважават чуждия избор на някой, който дори се нарича вегетарианец, въпреки че яде умрели риби и птици. Процесът на неутрализиране / генерализиране на вегетарианството, така че то да бъде принизявано само до неяденето на червено месо — в което дори любителите на месото намират заслуги поради понижаването на холестерола — е едно от последствията от опитите ни да поставим етични дефиниции за нашите избори в доминираща култура, която се противопоставя на тях.

Свободен превод от Carol J. Adams, “The Sexual Politics of Meat”, стр. 110-111, Masked Violence, Muted Voices

Вижте още