Сърцераздирателната история на маймунката Бричис

britches-monkey-adopted

Стотици милиони животни са подложени на невъобразими страдания и умират в лабораторни експерименти всяка година. Жертвите на вивисекцията са подложени на пристрастяващи медикаменти, разяждащи киселини, йонизираща радиация, химически и биологични оръжия, електрошок, лишаване от храна и вода, психологически тормоз и безброй кошмарни мъчения.

Както и с всяка друга индустрия с животни обаче, тези стотици милиони животни обикновено остават неназовани и напълно скрити от очите и сърцата на повечето хора.

Движението за правата на животните обаче не се спира пред ужасите и мъченията. И преди и сега, неколцина успяват да проникнат отвъд дебелите стени, за да ни разкажат история на освобождение.

Това е една такава емблематична история. На освобождението на маймунката Бричес.

britches-sewn-eyes

Бричис е късоопашат макак (мечи макак), роден в началото на 1985 г. в лабораторията към Калифорнийския университет Ривърсайд и отделен от своята майка много скоро след раждането – заедно с още 23 други бебета маймуни, използвани за експерименти. Едва на няколко дни неговите очи са били зашити, а сонарно устройство прикрепено към главата му, за да изпраща пронизващи, металически звуци към неговия мозък.

Малкият макак е държан в малка метална клетка, където на негово разположение има само едно одеалце и малък стълб, на който да се катери самотен и изплашен. Изследването, което е било извършено над него е трябвало да проучи слепотата. Изследователите не са искали да притесняват истински слепи хора в техните домове, затова решават да осакатят и измъчват най-близките ни роднини в животинското царство.

Както се случва с повечето лабораторни животни, Бричис придобива натрапчиво невротично поведение – неконтролируеми мускулни спазми и потрепвания, непрекъснато търкане на тялото си и издаване на пронизителни писъци в чести интервали.

britches-alf

Малкият Бричис е толкова малък и беззащитен, че може да се събере в човешка длан. За негово щастие обаче се появяват и хора, които са загрижени за него и желаят да спрат тази жестокост и бруталност, на която е подложен от раждането си.

Група студенти от университета в Ривърсайд научават за маймунката и решават да се свържат с неизвестен активист от Фронта за освобождение на животните (Animal Liberation Front, ALF), който сформира група и заедно влизат в лабораториите на университета, за да освободят Бричис и други животни. Активистите чакат до академичната пролетна ваканция преди да предприемат действието, за да има колкото се може по-малко хора на мястото.

В малките часове на нощта през март 1985 те пропълзяват през вентилационните тунели на университета и отварят редица заключени врати, оставайки незабелязани от пазачите и охранителната система. Освободителите са облечени в бели лабораторни мантии и носят черни маски на главите си.

След акцията, освободителите намират ветеринар, който е готов анонимно да изследва животните, за които вече е намерено безопасно място в друг американски щат.

Според неофициална информация в тази нощ са освободени близо 700 животни, които в противен случаи биха били подложени на години ужасни мъчения. Сред освободените животни са мишки, зайци, гълъби, опосуми и котки. Райдът в Ривърсайд остава в историята като едно от най-успешните освобождения на лабораторни животни изобщо.

Ветеринарният офталмолог д-р Нед Буюкмичи от Калифорнийският университет в Дейвис, основател на коалицията Ветеринари за правата на животните, също изследва Бричис след освобождението му от лабораторията. Неговото заключение е, че използваните шевове са твърде големи и пораженията върху очите са огромни, допълвайки: „Няма възможно оправдание за тези болезнени експерименти със съмнителен резултат.

britches-free

Възмущението идва от различни места. Грант Мак, президент на Асоциацията на слепите намира експериментите с примати за изначално отблъскващи и лошо замислени. Той също така смята похарчените 275 хиляди долара за експерименти с ослепени маймуни в съмнителни надежди хората да научат нещо ново за слепотата като прекрачване на много граници. Според него същата информация и много повече би било научено от изследвания за слепотата върху наистина слепи хора, които без проблеми биха разказали сами за това как се чувстват и как реагират на различни стимули.

В своя защита, представителите на университета в Ривърсайд влизат в програма “отречи всичко”. Те заявяват, че действията на ALF са насилие и тероризъм, а техния ветеринар е този, който е наранил очите на Бричис. Освен това заявяват, че всички снимки с рани и устройства по главата на маймунката са били инсценирани и всички проведени експерименти върху него са били напълно безвредни и безболезнени. Организации за правата на животните обаче успяват да издействат вътрешни документи чрез Закона за свобода на информацията, които доказват всички изявления на Ривърсайд като откровени и дебели лъжи.

britches-liberated

Все неща, които биват повтаряни отново и отново, всеки път щом активисти успяват да направят видео репортаж от лаборатории или други места, където биват използвани животни. Индустриите и университетите продължават да преповтарят своя изтъркан репертоар до безкрай.

В крайна сметка обаче, малкият макак Бричис, за който никой никога нямаше да чуе и разбере, ако не бяха смелите действия на анонимни освободители, остава в историята като символ на жестокостта и социопатията, извършвани в името на прогреса, който колкото и високотехнологичен и научен да бъде, не струва нищо, когато се основава на неетично и жестоко отношение към съзнателни и чувстващи болка същества.

След огромният успех на тази акция през 1985 г. освобожденията на лабораторни животни стават изключително трудни, тъй като индустриите засилват своите охранителни мерки и въвеждат най-модерните системи за видеонаблюдение. Тяхното лоби на институционално и държавно ниво също се засилва неимоверно, изковавайки закони за криминализация на всякакъв активизъм за правата на животните, който си служи с пряко действие и разкриване на вътрешна информация от индустриите с животни.

Това обаче не спира всеки един от нас да носи в себе си потенциала да се грижи за живота на планетата и да се адаптира, образова и преодолява препятствия по пътя към истинската промяна, дори и картите на масата да са срещу нас.

В заключение, вместо да бъде убита и подложена на дисекция след кратък живот на мъчения (експериментът е щял да трае 3 години), малката маймунка Бричис живее в продължение на още 20 щастливи години заедно със своята нова приемна майка в приют за освободени животни (снимката в началото на статията).

Тук можете да видите видеото, което освободителите изпращат на организацията PETA (People for Ethical Treatment of Animals).

Вижте още