Да поемем отговорност към храненето си

choose-vegan
Подчертаването на въпроса за начина на живот напомня на хората за тяхната отговорност за болестите. Въпреки, че днес отделяме повече внимание на правилното хранене, отколкото в миналото, значението му за доброто здраве все още не е напълно признато от обществото.

Съвременното клинично хранене използва основно схемата на “четирите основни групи храни” (в които половината са животински продукти, заради лобито на индустрията), а също и съвременния медицински модел, който оценява храната в зависимост от нейното биохимично съдържание. Най-голямо внимание се обръща на активните съставки като витамини и минерали, и специфичното им влияние върху организма. Принципите на алтернативната медицина, които използват конвенционалните познания по биохимия, а също акцентират върху ползата от пълноценните, по-необработени храни, в последно време все повече се налагат и влияят върху традиционната медицина.

По-голямата част от предлаганото и от двете медицински общности обаче е твърде опростен подход към храненето. Вероятно в ранните години на западната медицина, когато алопатията (традиционната класическа медицина, при която се използват лекарства) е била по-малкият брат на природолечението, е съществувала максимата “Нека твоята храна ти бъде лекарство и твоето лекарство – храна”. В онези времена западната култура е била повече от селски тип, следователно земеделска. С урбанизацията и откъсването от нашата естествена среда сме изгубили уважението си към елементите, от които сме част. В такива условия алопатичната медицина се издигна до положението на почти върховен авторитет.

Прекъсването на естественото ни общуване със заобикалящата ни среда, наложената промяна в ритъма на живот и важността на дневната диета и поведение правят страданията “простуда” и “грип” да бъдат неудобства, част от нашия напрегнат живот. С употребата на антибиотици и антихистамини алопатията се превръща в герой, а природата във враг, който не бива да получава полагащата му се по право територия. Каква ирония – в края на краищата природата триумфира, понеже нашата симптомология става по-усложнена и с по-дълбоки корени. Хроничните дегенеративни заболявания са официалната емблема на съвременното индустриално общество. Това неизбежно води до шеметно повишаване на цените на медицинското обслужване, тъй като интервенциите трябва да стават все по-инвазивни, а периодът на възстановяване все по-дълъг. Ние си мислим, че продължителността на живота се увеличава благодарение на повишените здравни грижи, но това е само един мит. Подобреното здравеопазване и хигиенизиране влияе повече на здравето от съвременната медицина. Намалихме също и детската смъртност, което би трябвало да води до по-добри перспективи относно продължителността на живота. В същото време обаче намалява броят на здравите осемдесет- и деветдесет годишни хора. По-голямата част от днешните възрастни градски жители са по-немощни в сравнение с миналото.

Използването на качествена и прясна храна в наше време стана изключително сложно. Това, което може да купите днес на пазара, има много малко общо с продуктите от преди 80 години. Злоупотребата с торове и пестициди и хибридизацията създадоха нискохранителни зърнени храни, плодове и зеленчуци. Почвите са свръхзасадени и лишени от минерали, а това също води до намалено съдържание на минерали в плодовете и зеленчуците. Дори “пресните” продукти биват обработвани с химикали (като например серен диоксид), восъци на нефтена основа или гама-радиокативни лъчи. Тази практика се е появила не защото служи за подобряване на хранителните качества, а защото служи на икономиката.

Трансконтиненталният и международен хранителен обмен създаде възможности за комбиниране на храни от различни климатични пояси. Това е едно чудесно предизвикателство за нашите вкусови усещания, но предизвиква стрес в телата ни. Ако съчетанието от храни, не е съобразено както трябва с промяната в сезоните, климатичните условия, или е неправилно, това води до храносмилателна нестабилност и ще се влоши здравето. С всеки изминал ден това положение се влошава, заради технологиите на генното инженерство, които например предлагат да се инжектират моркови с бананова ДНК, за да станат по-големи и по-сладки. Всъщност комбинацията от храни на генетично ниво ще направи почти безсмислена литературата за ползата и въздействието на различните храни върху човешкия организъм.

Домашните животни от които се получава месо, се отглеждат нехуманно и неекологично. Лошите условия на живот, наситените с химикали храни и антибиотиците, използвани за предотвратяване на инфекциите или за изкуствено “напомпване” на животните за повече килограми, ги правят немощни и болни. При млечните продукти често се среща употребата на компютърни чипове, разположени под кожата на кравите, които контролират нивото на хормоните (което е естествено, когато майките кърмят малките си) кравите получават изкуствено допълнителни хормони, за да се увеличи количеството мляко. Често това води до възпаления на виметата на кравите, които от своя страна се лекуват с антибиотици, а вирусите мутират и така се довежда до болести като “Луда крава”. В млякото в супермаркетите има остатъци от тези антибиотици, които могат да станат причина за колики или други стомашни проблеми, често срещани у хранените с краве мляко деца.

В “Диета за една нова Америка” Джон Робинс коментира подобни случаи от хранителна и морална гледна точка. Според него нехуманното отношение на хората към всички останали форми на живот е най-голямата перверзия на новото време. Ако опитът за трансплантация на черен дроб от павиан върху човек се окаже сполучлив, пазарът на тези органи ще се увеличи и павианът ще се отглежда във ферми специално с тази цел. Друг пример за това експлоататорско отношение е избиването на черните мечки в Китай с единствената цел – получаване на жлъчка, заради нейните лечебни качества. Същевременно съществуват растителни еквиваленти, като например шафранът, който има същите лечебни свойства като мечата жлъчка. Колкото по-чувствителни ставаме към взаимната зависимост между видовете за поддържане на глобалната хармония, толкова повече сме длъжни да търсим алтернативи на излишното унищожаване на други видове, което може да има кратковременна полза за някои, но неизменно ще доведе до страдание за мнозинството. А зашеметен от изобилието на храната, средностатистическият потребител не бива да мисли, че храните по рафтовете в блестящите супермаркети са добри, той трябва да знае, че хранителната индустрия произвежда за печалба, а не от грижа за здравето.

Единственото нещо, което можем да предприемем е поемането на индивидуална отговорност и избирането на етична диета. Подобна отговорност пред самия себе си не бива да се смята за тежест. В действителност да си отговорен, означава да си “способен” да “отговаряш”, да обръщаш внимание и да се замисляш кое е правилно и кое не.

Стъпката, която можем да предприемем е биоцентристкият веган начин на живот.

Вижте още