Робърт Чийк: Веган бодибилдинг

robertcheekeveganbodybuilding

Интервю с Робърт Чийк, дългогодишен веган, активист и бодибилдинг звезда.

Автор на редица книги за бодибилдинг, здравословно хранене и здраве на веган диета. Освен във фитнес залите, Робърт прекарва голяма част от времето си като лектор на редица семинари и фестивали. Робърт Чийк е привърженик на високовъглехидратната диета от цели растителни храни и част от екипа на филма „Forks Over Knives“. Въпреки че е веган от юношеските си години, в началото на своята бодибилдинг кариера Робърт следва типичен високопротеинов план, което обаче се променя след срещите му с д-р Джон Макдугъл, чиято високовъглехидратна диета от цялостни растителни храни и ниско съдържание на протеини той започва да прилага в своя бодибилдинг режим.

Здравей, Робърт! Като за начало, би било чудесно да се представиш и кажеш няколко думи за себе си и нещата, с които се занимаваш.

Роден съм в Корвалис, щата Орегон в САЩ, през пролетта на 1980. Израснах в малка ферма с различни животи, включително крави, пилета, зайци, патици и по-често срещани животни като кучета и котки. Имах по-голяма сестра и двама по-малки братя, с които имахме щастливо детство заедно. Винаги бях едно от най-дребните и хилави деца в училище, което е и една от причините да се запаля по бодибилдинга, когато пораснах.

Сега се занимавам с проекта www.veganbodybuilding.com и пиша книги, сред които настоящата ми книга „Vegan Bodybuilding & Fitness – The Complete Guide to Building Your Body on a Plant-Based Diet“. Пътувам навсякъде из Северна Америка, за да водя лекции пред различен вид публика, от семинари за здравословно хранене до фитнес ивенти и вегетариански експота и фестивали. Работя за компанията за веган хранителни добавки за спортисти Vega и с документалния филм Forks Over Knives („Вилица или скалпел“). Прекарвам своето време разделен между Калифорния, Орегон, Тексас, столицата Вашингтон и Флорида, пътувайки непрестанно и наричайки дом различно място на всеки няколко месеца.

Как стана веган и дали това беше по етични или някакви дълбоко обмислени причини? Как реагираха твоето семейство и приятели?

По-голямата ми сестра Таня беше човекът, който ми повлия да стана веган. Отраснахме във ферма, където нашите гледаха животни за храна, но щом тя осъзна, че животните, които бяха наши приятели, скоро ще се превърнат в нечия храна, тя стана веган от ранна възраст и като тинейджър аз я последвах, без никога да съжалявам за това.

Започнах да се въвличам в правата на животните през 1995 г. и все още се занимавам с активизъм и днес, предимно чрез писане. Отначало семейството ми не ме подкрепяше особено, но с времето, особено сега след 16 години, те вече подкрепят начина ми на живот. По-голямата ми сестра все още е веган, по-малкият ми брат е вегетарианец от 1995, но другият ми брат отглежда животни във ферма, така че семейството ми е доста разнообразно. Когато станах веган бях все още в гимназията и не познавах много други вегани, но имахме достатъчно голямо веган общество в самото училище, което ми послужи като доста добра поддържаща мрежа. Все още съм приятел с много от тези хора и поддържам връзка с тях по време на пътуванията ми.

С какво те привлече бодибилдинга и лесно ли беше да докажеш, че може едновременно да си веган и да се занимаваш с бодибилдинг без проблем? Как отговаряше на онези, които казват, че не можеш да си набавяш протеините само от растителна храна и се нуждаеш от животински протеини, за да си здрав и силен? Как би отвърнал на същите критики днес, когато след толкова години опит като веган и знанията, които имаш по въпроса?

Както вече споменах, бях дребно хлапе в училище и бодибилдинга беше далеч от интересите и възможностите ми тогава, но като малък винаги съм се възхищавал на мускулестите анимационни герои He-Man и капитан Планета. Те имаха силна физика и се бориха за позитивни неща, работейки много усърдно да помагат на другите. Това исках да правя и аз, когато порасна. Така и направих. Преобразих се от кльощаво хлапе в шампион по бодибилдинг за кратък период от време, качвайки около 30 кг в първите години от бодибилдинг кариерата ми. Доказах не само че мога да стана мускулест и силен само на растителна диета, но че и другите могат да направят същото, с годините виждам как общността от веган атлети расте. Когато започнах не познавах други веган атлети. Знаех, че има такива, но не ги познавах и интернет беше много млад, само на няколко години, така че тези ресурси отсъстваха. Започнах моя уебсайт преди почти 10 години, когато аз бях единствения веган атлет, за когото знаех. Сега в нашия онлайн форум имаме над 5000 веган атлети – www.veganbodybuilding.com – и е чудесно да наблюдавам как общността се разраства. Знам доста повече неща от времето, когато започнах, но някои принципи останаха същите. Научих много отдавна, че силната вяра в себе си упоритата работа ще ти се отблагодарят, каквито и амбиции и мечти да имаме. Това е вярно и днес. Просто сега знам повече относно това какво е добро и какво не в бодибилдинга и здравословното хранене, което спомага за развитието ми в спорта.

Широко разпространен стереотип за хората с големи мускули е, че те обикновено са доста глупави, така ли е? И ако да, мислиш ли, че е възможно това да бъде страничен ефект от голямото количество животински протеини, креатини, стероиди и т.н., които те консумират, или просто се дължи на факта, че предпочитат да прекарват времето си във фитнеса, възхищавайки се на растящите си мускули, вместо да четат книги и да се занимават с някакъв интелектуален труд освен това?

Според мен този стереотип е просто това… един стереотип, който не е основан на истина. Искрено вярвам, че интелигентните хора се грижат за тялото си, имат цели и визия, работейки усърдно да постигнат това, което искат от живота. Не смятам, че размера на нечии мускули има някакво отношение към интелигентността. Същото може да се твърди за хората с наднормено тегло. Много хора в моя спорт гледат на затлъстелите и пълни хора като на тези с по-нисък интелект, защото излагат на риск своето здраве ежедневно чрез своите действия. Разбира се, много от тези хора са лекари, учени, университетски професори, или с други думи, считани за интелигенцията. Затова не мисля, че формата на тялото има нещо общо с интелекта, но всеки от нас има своя собствена представа за интелигентно поведение, с която съдим и категоризираме другите като глупави. Аз съм избрал да идентифицирам себе си като човек, който подкрепя интелекта, упоритата работа, страстта и желанието за постигане на смислени неща, който иска да промени поне малко света към по-добро.

mindy-collette-robet-cheeke-vegan

Какво мислиш за мачизма и гледаш ли на себе си също така като феминист? Мислиш ли, че веганизма и правата на животните ти помагат да се бориш също така и с други несправедливости, като сексизма? Няма ли противоречия между това да имаш големи мускули, потейки се във фитнеса, и в същото време да се бориш с мачизма и сексизма?

Не определям себе си с някакви други етикети с изключение на веган стрейт едж и атлет. Има много неща, свързани с професионалната бодибилдинг и фитнес индустрия, които силно ме притесняват. Присъствам на всички големи събития, сред които Мистър Олимпия, Арнолд Класик и други големи бодибилдинг шоута. Не ми харесва изобщо начина, по който се отнасят към жените на тези места, нито облеклото, което биват окуражавани или им е казано да носят, за да продават някакви продукти за мъжка аудитория. Не ми харесва начина, по който мъжете се отнасят към жени на тези събития, както и много други аспекти от индустрията. Моите възгледи относно механизмите, по които работи тази индустрия на аматьорско и професионално ниво обаче, нямат ефект върху радостта, която получавам за себе си от вдигането на тежести. Човек може да е фен на културизма, вдигането на тежести и фитнеса като цяло и без да подкрепя много от аспектите на индустрията, в която това се е превърнало. Същото може да се каже и за бягането. Ако имах проблеми с начина, по който някои хора са поставени в бягането (където също много жени биват сексуално обектифицирани в реклами на бягането), това няма да промени чувството ми на задоволства от самия акт на тичането, физическото чувство, което получавам от това упражнение.

Единственото противоречие, в което се виждам и за което си признавам, е участието ми в големи събития като Мистър Олимпия, където ходя заради желанието ми да развия собствената си професионална кариера и постигна своите цели в популяризирането на веганизма, въпреки че много от аспектите на тези събития ме отвращават и съм силно против. Тръгвал съм си от такива събития заради начина, по който се отнасят към жените, но от друга страна точно тези събития ми позволяват да представя веганството пред света на бодибилдинга, при това на неговите най-големи арени. Ще продължа неспирно да преценявам своите собствени действия, за да бъда възможно най-последователен в нещата, в които вярвам. Понякога в живота изглежда има много „даване и вземане“, в бодибилдинга също е така. Трябва да дам малко, дори да направя компромиси с идеологията за свобода на хората, за да приема възможността да повлияя на други да променят начина си на мислене по отношение на начина, по който се отнасят към нечовешките животински видове. Вярвам, че това с което съм се заел ще има позитивен ефект по много различни начини, включително култивирането на по-дълбоко уважение към хората и животните, вече съм видял резултат от моите действия и как те са се отразили на техните решения в бодибилдинг индустрията.

До каква степен виждаш веганството като ефективно решение на институционализираната жестокост над животните? Защо правата на животните и веган начина на живот са толкова важни според теб? До каква степен се нуждаем от институционални и легални реформи за по-добри условия, в които се гледат животните (уелферизъм) и общественото осъзнаване на идеята за правата на животните? Какво мислиш за движението за освобождение на животните и подкрепяш ли (често нелегалното) пряко действие за освобождаване на животни от места на експлоатация?

Никога не съм определял себе си с някакъв етикет, описващ начина ми на мислене по отношение на правата на животните, но със сигурност съм много повече на „страната” на освобождението, отколкото на уелферизма. Според мен това е трудна задача, защото имаме пред себе си да елиминираме страданието и жестокостите над животни, така че според мен е голяма грешка да смятаме само един подход за правилен и достатъчен, малки реформи или освобождение. Комбинация от двете, която се подкрепя от голям брой хора е нещото, което със сигурност ще доведе до по-големи успехи на движението. Причината за това е, че дори и идеите за пълно освобождение да имат много по-голям смисъл за мен, както и за много други, това наистина не е така за по-голямата част от населението, които не симпатизират по никакъв начин на радикалните действия и не разбират смисъла на движението изобщо. Следователно така ще изгубим много голяма маса от хора, които иначе биха се съгласили с много от нещата, които казваме, ако предприемем реформаторския подход, това в някои случаи е по-добре, отколкото напълно да ги отблъснем от нас заради някои философии и тактики, с които те не са съгласни. Това е много деликатен и сложен процес, с който трябва да продължим напред, чрез интелигентни и колективни усилия, и подходи, които включват разнообразие от най-различни типове активизъм и организация, само това може да доведе до реален прогрес към целта да освободим животните от тяхното болезнено и фатално бъдеще, което в момента ги очаква. Правата на животните са важни, защото точно като хората, те имат изгарящо желание да живеят свободни от болка и страдание, а това е достатъчна причина да им позволим да живеят свободно и да не ги нараняваме, така както не бива да нараняваме и други хора.

В миналото работническата класа е окарикатурявала злия капиталист като дебел мъж с пура в уста, а работникът е представян винаги като здрав и мускулест. Но днес виждаме, че богатите отделят все повече средства за здравословни храни, които имат етикети био/органик и “fair-trade”, имат достъп до най-добрите фитнес центрове и здравни заведения, докато бедните хора са много по-често склонни към болести и затлъстяване, нямат пари да си купуват скъпа органична храна или привилегията да ходят в добри фитнес центрове и здравни заведения. Донякъде изглежда, че да водиш здравословен живот и да си веган е единствено възможно ако си от привилегированата или средната класа.

Това е много интересна гледна точка, която си струва да бъде коментирана и дискутирана. На  някои места изглежда, че „здравословният живот” и всичко, което обхваща, е възможен само за онези, които могат да си го позволят. Някои хора може да гледат на нещата така. Но аз гледам така: Здравословните храни включват плодове, зеленчуци, зърнени, бобови, ядки и семена и т.н., които обикновено са лесни за намиране и не са много скъпи в повечето части на света. Тренировките също могат да се правят навсякъде и по всяко време, дори само да използваш собственото си тяло да тичаш, скачаш, набираш, катериш, натискаш, дърпаш, правиш преси, вдигаш, носиш и т.н.

Често си мисля, че може би първо си търсим извинения или възможност да се оплакваме, или смятаме, че имаме по-малки шансове за успех заради дадена ситуация, отколкото проактивно да търсим решения как да се справим в тази ситуация. Истина е, че добрите фитнес центрове и клиники са частни и запазени за финансово привилегированите, но те не са ни нужни за да бъдем здрави, във форма или да намерим мотивация да променим обграждащата ни действителност.

Според мен има нещо хубаво в това да ядем органична храна, но това не е толкова важно, колкото да отбягваме месото и животинските храни. Всеки може да бъде здрав, щастлив и във форма, хранейки се с цели растителни храни и не е толкова важно да измерваме хранителните качества на био срещу небио храни в този смисъл. Образованието и информацията, или липсата на образование и информация, е най-силния аргумент в тази дискусия, защото обикновено онези с най-ниско ниво на образование и информация страдат от здравни проблеми в следствие консумирането на евтини и некачествени месо и животински продукти или пържени храни и бързи закуски, които правят малко или нищо за здравето. Образованието и информацията обикновено зависят от финансовото положение, така че изглежда здравето е тясно свързано с икономическото класово разделение между хората. Да ядеш евтини цели растителни храни и да тренираш редовно, получавайки достатъчно излагане на слънце, чист въздух и чиста вода, могат да бъдат достатъчни условия да бъдеш здрав и да живееш дълъг живот като веган.

С увеличаването на неравенството между богати и бедни, как според теб е възможно да си беден студент или нископлатен работник, но в същото време да ядеш здравословна веган храна и да се грижиш за тялото си?

Упражненията са безплатни. Всичко, което трябва да направиш е да положиш физически усилия, а тичането е най-лесен и най-ефективен (и напълно безплатен) начин да поддържаш форма. Ако някой е мотивиран да го прави, той или тя може да следва веган диета от сравнително евтини цели храни, като плодове, зеленчуци, зърнени, бобови, ядки и семена, и да прави различни физически упражнения редовно, за да поддържа добро здраве чрез веган диета, която може да си позволи финансово.

Robert-Cheeke-Cro-Mags-Top

Разбрахме, че си стрейт едж от дълго време и се познаваш с хардкор звезди като Джон Джоузеф (Cro-Mags), Джон Порсели (Youth of Today) и т.н. Какво е значението на това да бъдеш трезвен за теб и какво мислиш за лекарствата и добавките? Какво значение влагаш на това да бъдеш веган стрейт едж атлет? Мислиш ли, че е необходимо да се взимат хранителни добавки с протеини или витамини, за да бъдем здрави и да поддържаме във форма своето тяло? Какво мислиш за анаболите и стероидите?

Единствената легенда от хардкор сцената, която познавам лично е Джон Джоузеф, и той е един от идолите ми. Той е един от най-готините хора, които познавам, защото тренира много здраво, забавен е и вдъхновява мен и много други хора. Лично аз никога през живота си не съм пил алкохол и не съм взимал каквито и да е наркотици, веган съм от 16 години и това да бъда “drug-free” (без дрога) ми е помогнало по много позитивни начини. Вярвам, че моята пълна и постоянна трезвеност поддържа моя ентусиазъм и жажда за живот, което ме определя като това, което съм.

Спазвам стриктно веганска диета почти само от цели растителни храни, но освен това приемам вегански хранителни добавки и протеин на прах от неща като ориз, грах, коноп, спирулина и други растителни източници (а не само соя, както някои погрешно се опитват да втълпят). Смятам, че те могат да бъдат използвани така, както тяхното име предполага, просто като добавки. Минал съм през периоди от своята бодибилдинг кариера, когато не съм използвал никакви добавки, а и в момента не използвам много, но смятам, че те могат да подпомогнат една вече предварително добре балансирана хранителна програма.

Никога не съм използвал, не съм почитател и не бих посъветвал никого да използва анаболи, стероиди или подобни неща. Вярвам в здравата тренировка, упоритостта и отдадеността за постигането на целите и визиите, водейки “cruelty free” (веган, без жестокости) и “drug free” (стрейт едж, без дрога) начин на живот.

Живея свободен живот без дрога по много причини, не само по здравословни такива, въпреки че, разбира се, има много здравни ползи, когато оцениш последствията от наркотиците и алкохола върху нечие тяло. Тялото цъфти, когато е на натурална веганска диета, но когато бъде твърде възбудено или подтиснато от достъпа на някакъв наркотик или подобна на наркотик субстанция, обикновено това има негативни ефекти върху физическото и психическото му състояние. Избягването на пиенето, пушенето, дъвченето, смъркането и пр. на каквито и да е наркотици винаги е имало много голямо значение за мен, за да бъда в най-добра форма. За мен веган стрейт едж е най-доброто определение на начина, по който искам да водя моя живот и според мен това е концепция, от която може целия свят да има големи ползи.

Какво мислиш за суровоядството и възможно ли е да си бодибилдър като веган суровоядец? 

Аз лично не съм почитател на суровоядството, но съм го изпробвал за кратко в различни периоди от моя живот, освен това познавам много хора, включително и атлети, които следват суровоядската диета. Дори знам бодибилдъри и културисти, които са суровоядци. Една от основите на суровоядската диета са целите растителни храни, което напълно съвпада с това, в което вярвам, но аз не смятам, че храната трябва да бъде само сурова. Храня се с множество цялостни сурови и готвени храни, както и с някои нецялостни и несурови храни, като хляб, паста, тортиля, просто основната част от диетата ми са цялостните храни.

Успехът в бодибилдинга може да се постигне с всяка диета, от яденето на месо и животински храни до суровите растителни храни. Това е истината.

Става въпрос за етични и морални решения да се откажеш от животинските храни, за мен е важно да подкрепяш правата на животните, но също така като културист и атлет — от гледна точка на елементите, които приемаш, става въпрос просто за математическа формула. Ако консумираш повече калории, отколкото можеш да изгориш, приемайки необходимите макроелементи, тогава можеш да натрупаш мускулна маса, сила и да се развиеш като атлет. Тъй като витамините, минералите, аминокиселините, незаменимите мастни аминокислеини и другите основни елементи съществуват в тяхната натурална форма в целите сурови храни, значи е напълно логично тези храни да са достатъчни за това да си набавяш всичко необходимо от такава диета.

robert-cheeke

Кажи ни нещо повече за „Веган бодибилдинг и фитнес” и за нещата, които правиш за да популяризираш веганството сред бодибилдинг и фитнес средите? Ти си автор на книги и правиш много интервюта, лекции, видео презентации, организиране на събития и т.н. В началото на интервюто те попитахме с какво се занимаваш, сега кажи по-подробно за тези неща.

Писането е основната ми страст в момента и пиша много книги, статии и интервюта за списания и уебсайтове, както и други форми на писане, които ми отнемат доста време напоследък. Пиша неща за уебсайтове, статии и отговарям на имейли всеки ден, това ми отнема време, но не ме натоварва, защото е едно от любимите ми занимания. Книгата ми „Веган бодибилдинг и фитнес” (Vegan Bodybuilding & Fitness) стана бестселър в Amazon.com в края на 2010, влизайки в топ 100 на най-продаваните книги в категориите вдигане на тежести и книги за веганството. Това значи много за мен, защото показва, че моята книга достига до много хора и кара хората да погледнат на животните и храната по различен начин.

Изнасям лекции навсякъде из Северна Америка и ще се радвам да мога да го правя и в Европа и Австралия в бъдеще. Моите презентации се фокусират върху теми като личностното израстване, как да намериш своята страст, да я обгърнеш с ентусиазъм и създадеш визия за това, което искаш да постигнеш с живота си, говоря и за неща свързани с веган бодибилдинг и фитнес.

През последните няколко години се забавлявам доста като правя видеота и дори започнах мое собствено онлайн шоу, The Robert Cheeke Show on YouTube, но напоследък съм зает с писане и тренировки. Имаме голяма общност във www.veganbodybuilding.com и групите на Vegan Bodybuilding & Fitness във Фейсбук, това са добри места да изградим общност, в която да се срещнеш с хора със сходни интереси.

В момента тренирам много интензивно. Бях си взел цяла година почивка, за да мога по цял ден да пиша книги, но от август отново съм в залата по пет или шест дни в седмицата, така че от шест месеца подготвям моето завръщане в бодибилдинга. (…)

В момента работя и с документалния филм „Вилица или скалпел” (Forks Over Knives) — www.forksoverknives.com, който доказва как можем да предотвратим или дори излекуваме много болести, като избягваме диета на потребление на животински продукти, а вместо това приемем диета, включваща само растителна храна. Често пътувам заедно с авторите на филма за неговите прожекции и участвам в последващите ги дискусии като модератор на панелите, прекарвам си чудесно.

В допълнение на това работя за “Vega”, моя основен работодател и пътувам из страната, за да взема участие в различни вегетариански фестивали и други неща, свързани със здравето или фитнеса, промотирайки линията вегански продукти, които прави моя приятел и известен веган атлет Брендан Брейзър.

В предния брой направихме интервю с Денис Хенъли относно неговия филм „Болд Нейтив”, а ти си приятел на Денис и си присъствал на премиерите на филма. Какво е мнението ти за подобни филми и какви са най-добрите начини за популяризиране на веганизма и правата на животните сред повече хора?

Запознах се с Денис, когато се преместих да живея в Лос Анджелис през 2010, от тогава сме приятели с него. Гледах световната премиера на „Болд Нейтив” в Лос Анджелис, а след това гледах прожекциите в още 3 града, включително заедно с Джон Джоузеф (Cro-Mags) в Ню Йорк. Намирам „Болд Нейтив” за вдъхновяващ и всеки път, когато го гледам се чувствам все по-задължен да правя повече неща като активист. Не знам дали и останалите хора го виждат така, но времето ще покаже. Надявам се повече хора да започнат да се интересуват от животните и филми, като „Земляни” и „Болд Нейтив”, които се фокусират към правата на животните и могат да им помогнат да станат активисти. От личен опит съм забелязал, че като вид ние се стремим към нашето собствено благоденствие много повече, отколкото ни е грижа за другите. Естествено е да ни е грижа първо за нас самите и след това за другите, но е проблем, когато това се получава в такъв огромен мащаб. По тази причина филми като „Вилица или скалпел” (Forks Over Knives), които се фокусират върху нашето собствено здраве и как да се спасим от болести, живеейки здравословно като вегани, ще имат много по-голяма популярност сред хората, отколкото филмите, които говорят за правата на животните и активизма.

Както го виждам, най-добрият начин да разпространим веганизма, правата на животните, равенството, състраданието и всичко друго, което вярваме, че може да намали страданията на животните, е да бъдем активни и да бъдем пример за другите по позитивен начин. Начините, по които обществата се променят към по-добро често идват от личности и ролеви модели, които стоят зад нещо и показват проблемите, срещу които трябва да се изправим колективно и социално ангажирано.

Просто живейте здравословно, бъдете във форма и живейте щастлив живот, така на другите ще им стане интересно как го постигате и могат да научат от вашия вегански начин на живот, за да направим стъпка към мира, който всички желаем.

Благодарим ти за отделеното време, би било чудесно да завършиш с някакво позитивно послание за хората, които биха желали да станат вегани и поддържат във форма своите тела.

Благодаря за интервюто. Наистина значи много за мен. Искам да завърша с един цитат от Марк Твен, който гласи: “След двайсет години ще си много по-разочарован от нещата, които не си направил, отколкото от онези, които си направил.” Дали ще е след 20 години, както предполага Марк Твен, дали ще е след две години, няма значение, защото не би искал да питаш себе си “какво можеше да е?” Всеки ден, с който отлагаш да направиш нещо, към което изпитваш страст или нещо, което води до позитивна промяна в живота на другите, означава, че отлагаш резултатът; този важен резултат, който ще промени нечий живот или дори може да спаси живота на някое друго живо същество. Правете онова, което обичате най-много и отделяйте много време за него, правете колкото се може повече, за да вдъхновявате и помагате на другите, без значение от техния вид, така че те също да живеят мирно и щастливо.

С любов, Робърт Чийк

Публикувано в хартиен вариант в Tigersuit Zine, бр.3

proudtobevegan

 

Вижте още