RT4 Bike Fest: Вегански рай в Тайланд

rt4-bikefest-2016

Този юни имах огромното удоволствие да посетя Тайланд, и по-точно Чианг Май, където за трета поредна година се провежда RT4 Bike Fest. Най-якият веган фестивал тази година продължи от 01 до 21 юни, а неговите създатели и организатори небезизвестните Фрийли Банановто момиче (Freelee The Banana Girl) и Харли Дюрианрайдър (Durianrider) — двойка веган youtube влогъри от Австралия.

За тези, които не са запознати с техните дейности — Харли и Фрийли популяризират така наречения „Raw Till 4“ (RT4) режим, или по-скоро начин на живот. Основният принцип на RT4 е да се фокусираме върху изобилието от сурови и узрели плодове, хранейки се със сурова нискомазнинна растителна храна (основно плодове) до 16 ч., а след това веган нискомазнинна (и в същото време високовъглехидратна) вечеря (например картофи на пара или ориз със зеленчуци). Всичко това съпътствано с ежедневното практикуване на някакъв спорт, в идеалния случай колоездене.

freelee-durianrider

Това е и идеята на ежегодния фестивал и неговото провеждане в Тайланд. Според Freelee и Durianrider, в момента Чианг Май е единственото място на земята подходящо за осъществяването на такъв фестивал. От една страна, имаме изобилие от висококачествени, екзотични плодове на изключително ниска цена, а от друга — невероятната природа на Тайланд. Чианг Май е перфектното място, защото е близо да няколко големи планини, изключително подходящи за колоездене. В градчето има около 30 веган и вегетариански ресторанта, предлагащи тайландска и интернационална кухня.

vegan-meeting-rt4bikefest

Цените на основните ястия варират между 4, 5 и 6 лева (обръщайки в наши пари). Като цяло стандартът на живот в Тайланд не е висок и с минимални средства човек може да се радва на изобилие от екзотични тропически плодове и ястия от тайландската кухня. За разлика от предишните две години, тази година разяснителните срещи (Q&A) се провеждаха всеки ден на върха на Дой Сутеп (Doi Suthep), една от планините в Чианг Май.

smoothies

Между 8 и 9 ч. сутринта, всички се събирахме на едно открито пространство в планината зад павилионите, където започвахме деня със смути. Повечето дни оставахме заедно с организаторите още няколко часа, понякога дори до обяд. Всеки от нас трябваше да изкачи планината със собственото си колело — не особено лека задача, уверявам ви. Определено обаче си струваше всяка минута на усилие. Стигнеш ли върха, се чувстваш сякаш денят ти започва по най-прекрасния начин. А наградата е няколко плодови смутита — няма по-вкусно нещо.

veganburrito

Аз винаги използвах бутилката си за вода, за да не си взимам всеки път пластмасова чашка. Само си представете близо 100-200 души всеки ден, колко пластмаса е това. Freelee и Durianrider винаги призовават за намаляването на нашия отпечатък върху планетата. По време на фестивала имах възможността да се запозная с тях отблизо и да се убедя какви мили и отзивчиви хора са. Понякога оставаха до обяд, за да отговарят на въпросите ни, да се снимат с нас, а Харли (Durianrider) — за пореден път да поправя колелото на някой от участниците, и то с голямо удоволствие.

bike-or-die

Забравих да спомена, че този фестивал е напълно безплатен и никой няма за цел да продава каквото и да е. Имах възможността да се срещна с вегани от цял свят, всички толкова позитивни и усмихнати — изключително и незабравимо. Бях отседнала близо до “Muang Mai Market”, откъдето ежедневно можех да си набавям разнообразие от екзотични местни плодове.

free-bananas-for-vegans

Любими ми бяха мангото, папая и мангостин, но, разбира се, дуриан си остава кралят на плодовете. Вечер нямах търпение да посетя следващия в списъка ми веган ресторант, където да споделя вкусна вечеря с хората от фестивала. Градът беше пълен с вегани, ресторантите се пръскаха по шевовете, понякога хората седяха на земята, защото нямаше свободни места.

Организаторите обещаха, че догодина фестивалът ще бъде удължен, за да могат да се включат още повече хора. Супер амбицирана съм за другата година, надявам се да имам ново, по-бързо колело. Разбира се, да подобря най-доброто си време до върха на Дой Сутеп.

thai-elephants

Недалеч от Чианг Май се намира и Природен парк за рехабилитация на слонове. Имах възможността да го посетя и да подкрепя мисията на парка, а именно да спаси възможно най-много слонове от жестокостта, през която преминават, за да бъдат опитомени. Моля ви никога не яздете слонове или не ходете на цирк, потресаващо е през какво минават тези нежни великани, за да станат атракция за нас, хората. Около града има и други подобни паркове, но тяхната мисия е съмнителна. Ако решите да посетите подобен център за рехабилитация на слонове в Тайланд, е хубаво преди това да проучите добре мястото.

Целият град ни приветстваше с цялата си тайландска гостоприемност. На един от магазините за колела имаше надпис „Добре дошли, веган велосипедисти“, а пред магазина имаше безплатни банани за вегани.

welcome-vegan-riders

Участници във фестивала от минали години споделиха, че за разлика от предишните години, няма нужда да обясняваш във вегетарианските ресторанти какво е веган. Навсякъде хората бяха толкова мили и отзивчиви. Хубаво е обаче, да имате снимка на техния символ означаващ веган и да го показвате на местата, на които не говорят английски.

vegandelights

Най-любимите ми неща от фестивала са срещите с толкова много свежи и мислещи хора, загрижени за планетата, животните и собственото си здраве, уникалните тайландски плодове и вкусната храна в ресторантите. Гостоприемството, добротата и смиреността на тайландците.

Горещо препоръчвам на всеки да посети Чианг Май с колелото си и лично да усети невероятния вайб на това древно градче.

Текст и снимки: Вилма Атанасова

Вижте още

  • Хубаво е, че се е организирал този фестивал, не знаех за него, въпреки че през това време гледах някои клипчета на Freelee. Тайланд е прекрасна страна и наистина човек може да се наслаждава целогодишно на различни плодове и зеленчуци и разнообразието е огромно, на за съжаление има и доста проблеми, които не се виждат на повърхността и се осъзнават чак след като човек прекара известно време там и общува с местните. Цялата философия на Тайланд е подчинена на туризма и са готови и правят всичко за това, често нанасяйки много големи вреди на хора, животни и природа. Ти си писала за слоновете, което е точно така и много от тях живеят като роби без почивен ден до смъртта си, но има и други животни, тигри , маймуни и др. които се използват за развлечение на туристи и на никой не му пука, защото така могат да си докарват приходи. Естествено цялата индустрия може да се промени, да има истински паркове, които третират животните по етичен начин и така да генерират пак достатъчно приходи, но за съжаление всички намесени в тази индустрия се борят жестоко, доста често и на ръба на закона или извън него, само да запазят статуквото, докато на официалните власти или не им пука, или по-скоро подкрепят ситуацията каквато е. Местните в повечето случаи ядат всичко и е много трудно да намериш Тайландец, който да не обича да яде змиорки, жаби, гущери, скакалци, бръмбари и подобни, дори съм бил свидетел как убиват кобра и е радват колко са благословени, че ще ядат от това „невероятно месо“. Проблема идва, че заради бума на туризма и туристите, които искат да опитат „всичко“, много голяма част от дивата фауна на Тайланд е или изчезнала или е на път, тук говоря включително за животни като маймуни, много различни пернати и различни видове гущери, змии. За вегани/вегетарианци друг проблем е ако отидат в местно заведение, коеот предлага всичко или в някоя от количките на улицата, че много често има скрити месни продукти, най-вече под формата на shrimp paste или oyster sauce, които те използват за овкусяване и вместо сол и ако не говорят английски или не е оказнано е много вероятно да има такова нещо в храната, също така местните масово използват MSG, който е доказано канцерогенен и в Европа дори не може да се намери. Ситуацията с плодовете и зеленчуците е сходна, поради нарасналото търсене на такива храни в част от местното население и от туристите, се изсичат огромно количество гори, за което не се говори и не се показва много, освен това почти всичко, което се гледа култивирано, а не се събира от джунглата се третира много сериозно с химикали, като количествата и употребата са чудовищни, много повече отколкото ние в Европа сме свикнали. Едната причина е за по-високи добиви, другата е че често се засаждат на неподходяща земя (изгорена джунгла), а и много често ползват различни незаравословни практики за удулжаване на сезона на плодовете и зеленчуците, докарвайки ги почти до целогодишно. Аз не мисля, че много хора биха си купили диня или череши по коледа в България, които са отгледани тук. Ситуцията с мангото в момента е точно такава, когато аз бях в Тайланд последния път март-април, точно тогава му беше сезона и беше наистина рай за него, тогава някъде около април е и на Дуриан, но него нямам желание да го опитвам / :) /, но той също е наличен целогодишно главно заради китайските туристи, които са луди по него. Покрай цялата тази индустрия и икономически бум последните години на Тайланд ужасно много се увеличила консумацията като цяло и се генерират чудовищни количества боклук, ужасно много пластмаса, навсякъде за всичко ти дават по 2-3 найлониви торбички и масово хората дори не се и замислят и подкрепят волно-неволно цялата тази индустрия. Ходил съм по супер затънтени места по планините на север и в най-неочаквани места съм намирал изгорена джунгла, засадени соя/царевица обилно третирани с химия и много боклук около тях от пласмаса предимно.
    Ако мога да поспекулирам малко моето мнение е, че там е организиран този фестивал, защото първо е много лесна и достъпна дестинация от цял свят, както от Европа и САЩ така и от Австралия, развит транспорт и инфраструктура и пресни плодове и зеленчуци през цялото време, но както казах често това е за сметка на нещо друго. Ще го следя как ще е за другата година, но честно казано вместо да се качва Doi Suthep много по-практично ми се вижда хората да се съберат в някоя от малките органик ферми в района, да научат някои от тънкостите за местните видове и да помогнат за отглеждането им, аз не се сещам за по-добър вариант за смути от туко що откъснати плодове/зеленчуци от градината, които не са били третирани с химикали.
    Да завърша малко положително ще кажа, че хубавото е че абсолютно всички ястия в местната кухня се обръщат много лесно във веган вариант просто замествайки месото със соеви продукти, а и опциите за fake meat соеви продукти са почти безгранични, ако човек обича да яде такова нещо, а от местата за хапване, ако някой ходи към Chiang Mai – Gap House е невероятно място за вечеря, там не можех да се ограничавам изобщо.

    Ако не е проблем споделям и един проект като част от работата ми в Тайланд показващ унищожението на гората, за засаждане на култури, които допълнително нанасят вреда на околната среда след това.
    https://www.behance.net/gallery/37785099/Slash-and-Burn