Веганизъм: Лекарство срещу апатията

apatia-ne-mi-puka
Защо хората са толкова апатични, когато виждат всички тези ужасяващи кадри от развъдници, ферми, кланици и лаборатории? Защо мнозинството остава апатично, дори когато става въпрос за насилие и несправедливости над наши близки и други хора като нас?

Най-вероятно тази апатия се корени в самата структура на обществото. По такъв начин, че апатията се е превърнала в научена и активно насърчавана безпомощност, която укрепва институциите на власт и доминация в общество на разединени по различни признаци и конкуриращи се помежду си индивиди и организации.

Очевидно е, че апатията не е просто невежество, тъй като дори при всичката съществуваща информация за несправедливостите и експлоатацията над другите хора, природата и животните, продължаваме да си затваряме очите и да действаме сякаш нищо не зависи от нас.

Коренът на думата апатия идва от гръцки и означава без чувство, а самата дума apathos означава без страдание. Ако сме научени, че нещата просто стоят такива каквито са и не можем да променим нищо, тогава няма нищо странно в това да притъпим своето чувство на състрадание и да живеем без етични принципи към страданието на другите. Тя се превръща в основен инстинкт за оцеляване, който ни помага да се адаптираме в система на несправедливости и потисничество, които се случват навсякъде около нас.

Така че апатията идва като съвсем нормално нещо, ако смятаме едно общество на разединени и конкуриращи се индивиди и организации за нещо нормално. Не можем да кажем, че да си апатичен автоматично те прави неморален или лош човек. Самото структурно насилие в институциите и механизмите, които налагат неравенства и експлоатация може да направи дори и най-моралния и състрадателен човек апатичен.

Думата състрадание подсказва, че става дума за това да страдаш със, което изисква да имаш желание да помогнеш. Структурното насилие към хората, природата и животните обаче обръща нашето състрадание срещу нас самите. Дори и най-състрадателните хора могат да спрат да оказват помощ на тези в нужда, когато научат, че нещата не могат да се променят и нищо не зависи от теб.

Тогава как да се излекуваме от апатията? Ами, ако апатията е симптом на неравенството, несправедливостта и експлоатацията, които могат да се изразят с една дума – потисничество, тогава решението е да създаваме начин на живот, взаимоотношения помежду си и алтернативи на сегашната система, които отхвърлят и творят свят отвъд потисничеството.

Можем да започнем като отхвърлим идеята за нашето безсилие, намирайки своята индивидуална и колективна сила да променяме нещата около нас. Да намерим силата да участваме в истинска, жизнено необходима и колективна промяна, гледайки на себе си като на част от решението. Веганизмът е една такава етика и начин на живот, който може да ни доведе от апатия към научена и активно насърчавана взаимопомощ, която ни сплотява на базата на етиката и състраданието.

Ако се научим на състрадание към най-потиснатите, безпомощни и неспособни сами да се борят за своето освобождение – животните, много по-лесно ще видим взаимовръзките между всички останали несправедливости и потисничество в нашето човешко общество. Веганството ни дава възможност да се научим на състрадание и уважение към другите видове, с които споделяме живота си на тази планета.

Чрез него придобиваме силата да практикуваме ненасилствено пряко действие, което поставя под съмнение самото съществуване на насилие и потисничество в обществото. Когато апатията е нормалния инстинкт, притъпяващ състраданието (и при наложен свръхиндивидуализъм, консуматорство и липса на социално съзнание), веганството обаче също може да се превърне в апатичен потребителски избор, страдаща от липса на етичен подтик диета или пък другата крайност – чувство на морално превъзходство над другите.

За да не се случва това е нужно да засилим състраданието си не само към животните, но и към всички останали. Да прилагаме веганския идеал не само по отношение на личния си начин на живот, диета или покупки от магазина, а като социална идея за изграждане на нов тип взаимоотношения, в които етиката и състраданието имат водеща роля.

Вижте още