Как веганите налагат своя избор над останалите?

anti-meat-protest-sofia-24
Напоследък все повече хора ме питат защо спрях да пиша нови материали в блога и защо още не съм написал нещо по случай всички нападки, подигравки и дори агресивни обиди към веганите след протеста “Месото е убийство” в София по-рано този месец. И ето, че сега най-сетне ще се опитам да отговоря на някои от най-често срещаните нападки към веганите от последните дни.

“Никой няма право да ми налага какво да ям”

Веганите не ти налагат какво да ядеш, тъкмо обратното — карнистите (т.е. месоядните) са тези, които ни карат да ядем нещо, използвайки в своя арсенал купища логически грешки, с които да ни убедят, че яденето на месо е нормално, естествено и необходимо.

Аргументите, с които карнистите налагат яденето на месо като нормално, естествено и необходимо варират от позоваване на естественото и митове за ролята на месото в човешката еволюция (защо това не е така можете да видите тук и тук) до напълно несериозни, обидни и подигравателни заяждания, които нямат нищо общо с моралната позиция за неексплоатация на животните — че щом лъвовете ядат животни, значи и хората са хищници; или че ядат животни, защото са активисти за правата на растенията, които също били съзнателни, изпитващи болка същества и т.н.

Така че, спрете да ни налагате с какво да се храним. Яденето на месо не е нормално, естествено и необходимо. Ако смятате, че всички трябва да ядат месо, защото хората без месо не можем да си набавим протеини или ще имаме липса на някакви жизнено важни витамини и минерали, значи вие сте тези, които налагат на останалите какво да ядат.

reklama-meso

Рекламите на месо са навсякъде по билбордове и витрини на хранителните магазини, ако не ви правят впечатление, значи просто толкова много сте свикнали с показността на месото навсякъде около себе си… че просто не ви правят впечатление.

“Нека всеки да яде каквото си иска, няма нужда да се делим на месоядни, всеядни, вегетарианци и вегани”

Всеки има свободен избор да яде каквото си иска. Веганите обаче не се интересуват от това кой какво яде, а кой кого яде. Имат ли право серийните убийци – канибали да ядат каквото си искат? Имат ли право изнасилвачите да изнасилват и нима да си активист против трафика на жени и сексуалното насилие е много по-различно от това да си (веган) активист против насилието над животните?

Имам ли право да хвана куче от улицата и да го изям, защото съм гладен? Как ще ме погледнеш, ако дойда до вас и ти кажа, че много ми харесва котката ти и искам да я изям?

В момента мнозинството хора по света се хранят с месо и животински продукти, носят кожени дрехи, използват всевъзможни продукти, които са тествани по ужасяващо жесток начин върху интелигентни и съзнателни животни (включително маймуни, котки и кучета, които иначе повечето хора биха защитили от насилие). Така че да се наречеш вегетарианец или веган не е продиктувано от омраза към хората, които ядат месо или носят кожени дрехи, а от любов и емпатия към животните.

Веганите не искат да се делим според това кой каква диета има, а да обърнат внимание на факта, че едно куче не е носител на по-малко съзнание, чувствителност или желание за свободен живот от една крава, прасе или пиле. Всяко насилствено отнемане на живот е убийство, а оправданието, че не е убийство, защото месото било нормално, естествено и жизнено необходимо за хората, е нищо друго освен налагане на това какво да ядем.

tele-leeron

Теленце, което е спасено от тъжната участ да бъде заколено за месо в село край Дряново

“Да не ядеш месо стана много модерно и всеки втори стана веган или вегетарианец”

Веганството не е модерно, дори напротив. Веганизмът е неадаптиране към света, който възприема животните като субекти със своя собствена индивидуалност само когато са домашни любимци или улични животни, а в същото време печели милиони от експлоатацията на над 60 милиарда животни в промишлени ферми и лаборатории.

Веганизмът е и разговор с другите, това е ненасилствена комуникация с онези, чиито гласове не разбираме. Вместо да изберем да бъдем вегани, ние по-скоро се обръщаме към веганизма, като трансформация на нашите предишни социални взаимоотношения с животните. Другите животни вече са някой, а не нещо. Вече имат индивидуалност, а не са просто добитък (ресурс, от който се добива нещо). Следователно, хората се обръщат към веган практиката чрез осъзнаване на грижата и уважението към живота на всички тези животни, от които не искат извличането на някаква икономическа или друга полза.

deers-fighting

“Веганите са ненормалници, които искат да ни накарат да станем тревопасни”

Веганството, както вече обясних, няма много общо с диетата и не иска да накара някого просто да яде или да не яде нещо си. Както може би се досещате, за мен веганството не попада в една понятийна категория с термини като месоядство, всеядство и вегетарианствто, а в категорията на социалните движения, която се борят за освобождение от някаква форма на дискриминация и потисничество.

Да го кажа по-ясно: веганството има много повече общо с антирасизма, феминизма и всякакви други социални борби против някакви йерархично наложени стереотипи и форми на потисничество. Думата феминизъм например, се появява през 19 век по същото време, когато се появява и думата вегетарианството, а по-късно през 20 век се появява и понятието веган като теория и практика срещу всяка форма на несправедливост към животните.

Често хората изпитват толкова голям дискомфорт от социалната реалност в отношенията ни с животните, че биват изцяло погълнати от чувството на вина. Големината на тази вина води до преобръщане на тяхната собствена социална модалност с животните към гняв към хората, които са надали глас в защита на животните. Когнитивен дисонанс, който те кара да се съгласиш с това, че се отнасяме ужасяващо към животните, но за теб веганите са ненормалните, които искат да те направят тревопасно и отричат нормалността, необходимостта и изключителната важност на месото и животинската експлоатация за оцеляването на човешката цивилизация. Въпреки всички рационални аргументи и лични примери, които дават веганите за противното.

Quotefancy-59125-3840x2160

“Винаги трябва да заемем страна. Да останеш неутрален винаги е в услуга на потисника, никога на жертвата. Мълчанието окуражава насилника, никога насиления”, казва в своята въздействаща реч носителят на Нобелова награда за правата на човека Ели Визел.

Яденето и използването на животни е обгърнато в културни догми, които ти дават чувство на идентичност, смисъл и лично достойнство. И това винаги е било огромен фактор за това защо хората се чувстват застрашени, когато бъдат конфронтирани със смущаващата реалност на своите взаимоотношения с животните, каквато конфронтация несъмнено представлява протест “Месото е убийство”, където млади хора лежат в тарелки за месо на мястото на животните.

На карта виси не само личната ти “свобода” и “личен избор, а направо влизаш в конфликт със своята ценностна система и себеоценка, все пак не може цял живот, в продължение на толкова години да си вярвал, че нещо е нормално, естествено и жизнено необходимо за твоето оцеляване и изведнъж да разбереш, че си подкрепял ненужно насилие и убийства в невъобразимо големи мащаби.

Затова веганите изглежда няма да спрат да размътват водите на твоята ценностна система и възприятия за света.

“Ние никога няма да разберем нашата собствена несправедливост докато не успеем да си представим справедливостта. Не можем да бъдем свободни докато не си представим свободата. Не можем да искаме който и да било да постигне справедливост и свобода, ако не е имал шанса да си ги представи като възможни за постигане.” – Урсула Ле Гуин

Вижте още