Веганството: Узряло от човешката решителност

donald-watson-vegan-society

Първото в света Веганско общество има изпълнено с трудности рождение и никога не е разчитало на много финансови средства. Но, както казва Доналд Уотсън, времето за раждането на веганството може би никога нямаше да дойде, ако не беше човешката решителност.

На 1 ноември 2014 г., по повод 70-годишнината от неговото основаване, сдружението издава онлайн книжка, която изследва историческите архиви, оставени в къщата на Доналд Уотсън в Бирмингам. В нея разбираме за някои от постиженията и интересните процеси на Веганското общество от 1944 г. насетне и поставянето на основите за веганството като обществено значима етика и начин на живот за следващите поколения.

В началото

Веганството има доста по-дълга история, отколкото може би предполагаш. Може да се каже, че винаги е имало вегани – хора, които са избрали да живеят, до колкото им е възможно, без използването на продукти от животни. Често това се е случвало по религиозни или духовни причини. В най-скорошни времена обаче, оригиналното значение на думата “вегетарианец” (през 1830-те) се отнася към човек, който не се храни с никакви животински продукти изобщо и който живее на веган и предимно суровоядска диета.

Това ранно „вегетарианство” се разширява и по отношение на дрехите и други аспекти от човешкия живот, така че не е трудно да се сравни с идеята на веганството, което се появява през 1944 г. с основаването на Веганското общество² (във Великобритания). Думата вегетарианство изглежда се използва за пръв път от хората близки до конкордиума Алкът Хаус в Хам Комън, училище и социална общност, създадена от мистика Джеймс Пиеррепон Грийвс през 1838 г.. Думата „вегетарианец” започва да се свързва с диета, при която се консумират яйца и млечни продукти чак след основаването на Вегетарианското общество през 1847³, но дори и Вегетарианското общество да позволява на членовете си да се хранят с яйца и млечни продукти, дефиницията не бива ясно отсечена. Например през 1886 г. Анна Кингсфорд, вицепрезидент на Лондонското вегетарианско общество заявява, че не е била вегетарианка, защото „през цялото време е използва животински продукти като масло, сирене, яйца и мляко”.⁴

vegetarian-society-members

Първата готварска книга без животински продукти, „Кухненска философия на вегетарианците”, бива публикувана през 1849 г. от Уилям Хорсел в Лондон. В ревю на книгата се казва, че „маслото и яйцата се изключват”, което я прави първата „веган” готварска книга.⁵ Уилям Хорсел е бил вегетарианец и собственик на комплекса по водолечение в Рамсгейт, където бива основано Вегетарианското общество през 1847 г. На неговото учредяване дефиницията на диетата включва яйца и млечни продукти – както тогава, така и сега – за да може да приобщи към общността и онези, които ядат тези продукти.

Въпреки това, от 1909 до 1912 г. има оживена дискусия на страниците на вестника на Вегетарианското общество, “Вегетариански вестоносец”, където читателите спорят дали вегетарианците трябва да ядат яйца и млечни продукти. Тази кореспонденция е възобновена отново след Първата световна война и в последствие води от основаването на първото в света Веганско общество през 1944.⁶ Както преди, така и след Световната война, Вегетарианското общество „изглежда се придвижва все повече към това, което ще бъде наречено веганска диета”.⁷ Редакторът на „Вегетариански вестоносец” пише през 1923 г.:

Усещаме, че идеалната позиция на вегетарианците е изключването на животинските продукти, а някои от нас, както други реформисти, сме в преходна фаза” ⁸

През 1935 г. редакторa отбелязва:

Въпросът дали млечните продукти трябва да бъдат използвани от вегетарианци става все по-пресиращ с всяка изминала година.” ⁹

alcott-house

Редакторът кани за кореспонденция онези хора, които се хранят без млечни продукти и публикува техните отговори. Първият цитиран човек е Доналд Уотсън от Лестър – който по-късно ще създаде Веганското общество. Уотсън описва как е станал вегетарианец на 16, остава такъв седем години, но след това „прочита някои факти за частичната отговорност, която държат потребителите на млечни продукти.” Уотсън стига до там да каже:

Опитах и не намерих за никак трудно да си създам много разнообразна, апетитна и по всякакъв начин удовлетворяваща диета от широкия избор от здравословни храни, които са навсякъде около нас в наши дни.” ¹⁰

Когато пише това Уотсън следва суровоядска диета:

Като човек, който вярва, че прогреса зависи преди всичко на експеримента, отколкото на което и да е друго нещо, аз реших по-рано тази година да опитам каквото трябва, според мен, последния от всички вегетариански експерименти, който е, да живея изключително на сурови плодове. (…) Моята диета сега е съставена от ядки (главно събирани от земята), банани от Канарските острови, ябълки и фурми.” ¹¹

През декември 1943 г. Уотсън изнася лекция пред Вегетарианското общество на тема вегетарианството и използването на млечни продукти. Нейно резюме е публикуването във „Вегетариански вестоносец” през март 1944 г. През август същата година Уотсън и Елси Шрингли обсъждат сформирането на подгрупа на вегетарианците, които не консумират млечни продукти. Вегетарианското общество обаче отказва да даде на подгрупата на нелакто вегетарианците да публикуват своите материали. Въпреки това сред управителния съвет на Вегетарианското общество има симпатии към идеята за групата и техните позиции, Вегетарианското общество обаче продължава да поддържа позицията, че техен основен приоритет е „с цялата си енергия Обществото трябва да продължи да служи на каузата за отмяна на плътоядството”.¹²

Предложението им е неконсумиращите млечни продукти вегетарианци да създадат своя отделна организация. В началото на ноември 1944 г. Елси Шрингли, Доналд Уотсън и четирима други членове се срещат в клуб „Атик” в Холбърн, Лондон, за да обсъдят създаването на нова организация. Според Елси Шрингли, денят на създаването е бил „неделя, със слънчево време и синьо небе – благоприятен ден за рождението на едно идеалистично движение”. Интересен за отбелязване факт е, че въпреки че основаването на Веганското общество се отбелязва всяка година на 1 ноември, реалната дата на създаването му не е известна. Първят брой на четиримесечното списание на новото общество излиза на 24 ноември и е собственоръчно издание на Доналд Уотсън, който по това време е учител по дърводелство. Най-вероятно основополагащата среща се е случила или на 5-ти или на 12-ти ноември. Поради самия интензивен процес по издаването на първия брой на „Веган новини” (включващ написването на вестника, дублирането на всяка страница по няколко пъти с шаблонен дупликатор и подвързването на страниците на ръка – Уотсън по-късно описва процеса като отнел му „цяла нощ”¹³, за да го сглоби) изглежда, че най-вероятно Веганското общество е създадено на 5 ноември 1944 г..

vegannews-first-issue

В първия брой на „Веган новини” Уотсън казва, че една от често срещаните критики към веган реформата е, че нейното време все още не е узряло. Той отговаря:

Може ли някога времето да бъде назряло за каквото и да е реформа, освен ако не бъде узряло от човешката решителност? Дали Уилбърфорс е чакал да „узрее” подходящия момент преди да започне своята борба срещу робството? Дали Едуин Чадуик, Лорд Шафтсбъри и Чарлз Кингсли са чакали един такъв несъществуващ момент преди да се опитат да убедят огромната мъртва тяга на общественото мнение, че чистата вода и тоалетните ще бъдат голямо подобрение на живота? Ако те бяха обявили своето намерение да отровят всички, опозицията, която щяха да срещнат щеше да бъде значително по-голяма. Съществува очевидна опасност от оставянето на изпълването на нашите идеали за идните поколения, идните поколения може вече да нямат нашите идеали. Еволюцията може да бъде ретрогресивна, не само прогресивна. Наистина изглежда винаги ще има силно накланяне към грешния начин, освен ако не пазим съществуващите стандарти и ценим новите визии. По тази причина ние основахме нашата Група, първа по рода си, вярваме, в тази или която и да е друга страна.¹⁴ Как ще нарича себе си новото общество сме адресирали в първия ни вестник. „Безмлечни вегетарианци” се смяташе за твърде дълго и тромаво. Също така се усеща твърде негативно, както и не прави ясна опозицията ни към яйцата като храна.” ¹⁴

Уотсън и неговата съпруга Дороти стигат до думата веган (vegan), те предлагат на членовете да я приемат и да станат вегани. Членовете са поканени да предложат други имена като Уотсън си спомня няколко различни предложения, като dairyban, vitan, benevore, sanivore и beaumangeur, но изглежда е имал последната дума и „установява своята собствена дума”, отбелязвайки, че „никой не се опита да я подобри”.¹⁵ Като секретар на местния вегетариански съюз. Уотсън знае много добре предимствата на това да имаш кратка дума за напечатване или изписване.

По-късно Уотсън казва, че думата vegan е била създадена от първата и последната част на vegetarian, тъй като диетата тръгва от вегетарианството и се е смятала за нейното логично продължение. Въвеждането на думата веган обикновено се свързва с името на Доналд Уотсън или като съвместно усилие с неговата съпруга Дороти. Въпреки това, Уотсън отбелязва един от основополагащите членове на съюза, Дж. А. Хендерсън и неговата съпруга Фей К. Хендерсън като източник на идеята за думата веган. Фей К. Хендерсън пише по-късно първата готварска книга с веган в заглавието. Преди появата на първия брой на вестника, г-н и г-жа Хендерсън предлагат Allvega или Allvegan за име на списанието. От там на Уотсън му хрумва името веган. Уотсън отбелязва, че Хендерсънови му пишат, за да одобрят по-краткото име.¹⁶

Струва си да се отбележи, че думата vega вече се е използвала във вегетарианските кръгове и то от известно време. От 1934 един от най-известните вегетариански ресторанти в Лондон се казва Vega (на ъгъла на улиците „Пантън” и „Уиткомб”). Той е отворен от Уолтър и Джени Флайс, които преди това държат ресторант Vega на Хое щрасе в Кьолн, но са принудени да напуснат Германия, когато Уолтър разбира, че е записан като №17 в листа на Гестапо. Хендерсън, както и всички вегетарианци по това време вероятно са знаели много добре за Vega, който е бил един от най-първокласните вегетариански ресторанти за времето си и който е бил често посещаван от известни вегетарианци като сър Стафорд Крипс. Изглежда вероятно именно Vega да е вдъхновение за избраното име. Флайс са автори на издаваната в много тиражи от „Penguin” готварска книга „Модерно вегетарианско готвене”.¹⁷

След срещата в клуб „Атик” по основаването на Веганското общество следва среща на 8 април в Лондон. Местоположението не е известно, но е възможно отново да е било „Атик”. Първият управителен комитет на обществото включва членове от Манчестър и Девън, както и такива от близки до Лондон градове като Бромли и Западен Байфлийт. Трудностите и пътните разходи по време на военна Англия вероятно са възпирали членовете на комитета да се срещат по-често. Изглежда вероятно срещите да са продължавали за известно време в „Атик” като Лондонска група на Веганското общество, която е сформирана на 14 юли с 35 члена, присъствали на срещата. Уотсън пише в The Vegan през лятото на 1988 спомените си за членовете: малобройни и разпръснати из цялата страна, всички ние бяхме заети със своите собствени животи. Нямахме пари, нямахме лични превозни средства – освен велосипеди, нямахме подобен прецедент, нямахме опит, не знаехме как да говорим пред публика, а никой от нас не беше издател. Войната беше към своя край, хранителните рациони бяха най-оскъдни и продължаваха да се дават вече седма година.¹⁸

Уотсън се пита защо изобщо са избрали да основат сдружението точно тогава от всяко друго време:

Сигурно ни е изглеждало подходящ антидот срещу отвратителните преживявания на войната, както и напомняне, че трябва да правим нещо повече срещу другия холокост, който се случва непрекъснато. Или сигурно за това, че сме били осъзнати за забележителните пропуски в цялата предходна вегетарианска литература – и именно, че въпреки многото примери за месоядни и вегетарианци в природата, тя не ни дава примери за лактомесоядци или лактовегетарианци. Подобни групи са отклонения и единствено възможни заради способността на човека да експлоатира репродуктивните функции на други видове. Това, според нас, не може да бъде право нито диетично, нито етично. Със сигурност е грешно естетически и не можем да си представим по-странна сценка от това зрял човек да бъде закачен, щом стане време за обяд, за вимето на крава.” ¹⁹

В първия вестник става ясно, че във Веганското общество членуват едва 25 члена. Уотсън си спомня, че ограничава броя на хората, които са абонирани за вестника за пет шилинга на година до 500 човека, защото не може да се справи с по-голям брой. Той трябва да вкара 6 000 листа хартия в шаблонния дупликатор на ръка.

Недостиг на вегански храни във военно и мирно време

Сред основателите на Веганското общество бушува истински оптимизъм за бъдещето на новото движение. В лицето на всичко това дори може да забравим факта, че сдружението е създадено във военно време – въпреки че е в края на войната, а края вече е можел да бъде предречен по това време. Войната бива спомената чак в третия брой на вестника. Уотсън се свързва с министерството с молба веганите да получават различен рацион от мазнини, който да е подходящ за вегани като алтернатива на рационите от масло и мас. Той също иска допълнителни точки, за да може веганите да закупуват други храни, които са в ограничена достъпност, като леща и сушени плодове на мястото на купоните за месо, сирене, мляко и яйца, които те не използват. Веганите са можели да се регистрират като вегетарианци, но вегетарианските рациони не са им били от полза понеже винаги са съдържали животински продукти като допълнително яйце седмично и четвърт кило сирене. Искането на Уотсън от името на Веганското общество бива отхвърлено от министерството, което смята, че поискани храни не са еквивалентни като хранителна стойност на храните, които са искали да заменят. Въпреки отговорите и опита за лична среща с министъра на делегация от вегани (която доста безцеремонно е била отказана), веган рацион така и не бива даден и Уотсън смята, че това се дължи на малобройния брой членове и дискриминационна практика.

По това време Уотсън брой 35 члена. Въпреки това, през ноември 1945 г. „Веган новини” се разпространява сред 500 абонати. През пролетта на 1946 г. излиза първия брой на списание The Vegan. Доналд Уотсън продължава с ролята си на секретар и редактор на The Vegan до годишното отчетно събрание през есента на 1946 г., когато той подава оставка от тези роли под „натиска на своята професионална работа”. Уотсън е избран за първия „президент” на сдружението и става първия негов пожизнен член.

vegan-society-1947

В ранните години на сдружението то оперира изцяло благодарение на своя управителен комитет, който се състои само от доброволци. Уотсън си спомня тези ранни дни като създаващи още по-голям отзвук, отколкото си е представял:

[П]исмата идваха по двайсет или трийсет на ден. Много от тях бях дълбоко философски и изискваха дълги отговори. Много от тях няма адрес за обратна връзка, което донесе трудности за един съзнателно отказал да служи на фронта, който три години се опитва да живее на символична заплата от 2 паунда на седмица! Работих собственоръчно и често изобщо не можех да си легна да спя.” ²⁰

Първият платен член, секретар на пълен работен ден, е избран през 1947 г. със заплата от 250 паунда на година, за да може да се справи с големия обем работа. Г-н Дж. Алън Хендерсън, до преди това ковчежник на обществото, приема ролята.

Доброволците винаги са играли ключова роля в историята на сдружението. Въпреки че в момента то има много повече платен персонал, обема от възможности за промотиране на веганизма продължава да расте и доброволците все още са изключително ценен ресурс. Някои помагат на офисния персонал в роли, които са били непознати на първите доброволци в сдружението. Други са въвлечени в проекти, които изискват техните специални умения и могат да предприемат дистанционна работа в сдружението, където и да се намират по света. Добър пример за това са доброволците преводачи. Днес сдружението може да разчита на банка от доброволци от няколкостотин човека по целия свят.

В първите десетилетия акцента пада върху комитета не върху това защо някой да бъде веган, а как да бъде веган. Сподвижниците на каузата се съгласяват защо, но основните трудности за веганите са от практично естество като социалните проблеми да не ядеш каквото другите хора ядат, както и проблема с достъпността на определени храни, например растителните млека и други неща като обувки. От началните си дни сдружението се фокусира върху това да намери кои храни са подходящи за веганската диета и създава „търговски листове”, за да може хората да знаят какво могат да си намерят на пазара. Друг голям проблем е нуждата от готови за консумация растителни млека. Първите членове правят свои собствени „млека” от ядки. Дори това обаче не е лесна задача. През 1952 г., когато рационите все още продължават, Веганското общество пише “отворено писмо до министъра на храната”, публикувано в The Vegan (лято 1952, бр.2, vol.VIII) с искане за различни рациони да заменят животинските храни и в частност да “позволят намалени цени на ядките за производство на ядкови млека, които в момента са  прекалено скъпи”. Призив на Лесли Крос в броя от пролетта на 1956 г. гласи за създаване на веган асоциация за изследването, производството и продажбата на неживотински млека. Това води до създаването на Общество на растителното мляко (Plantmilk Society) през юни 1956 г. Когато британските хранителни компании отказват да произвеждат растително мляко с довода, че има прекалено ниско търсене и опитите за внасяне на американско сухо соево мляко се провалят, сдружението създава своя собствена компания, Plantmilk Ltd, в която през 1965 г. Лесли Крос става нейния пръв управител и служител. По-късно тя се превръща в Plamil – първите три букви от растение (plant) и първите три от мляко (milk), компанията продължава да произвежда растителни млека и до днес.

Веган за животните

Страданията и коленето на животните е началната точка за създаването на Веганското общество. Въпреки че веган диетата е дефинирана още през 1949 г. Лесли Крос посочва, че Обществото няма ясна дефиниция за веганизма и предлага “[д]октрина според която човек живее без да експлоатира животни”.²¹ Това по-късно се пояснява като “стремеж към спиране използването на животни от човека за храна, стоки, работа, лов, експерименти и всички други възможни дейности, които включват експлоатацията на животинския живот от човека”.²² Когато сдружението става регистрирана неправителствена организация през
1979 г. в меморандума и устава на организацията „веганизма” се дефинира като:

[…] философия и начин на живеене, който се стреми да изключи — доколкото е възможно и практично — всички форми на експлоатаия и жестокости към животни за храна, облекло или всякаква друга цел; и чрез разширяването си, се стреми към развитието и използването на неживотински алтернативи в услуга на хората, животните и природата.

По отношение на диетата то изключва практиката на използване на всички продукти, получени изцяло или частично от животни.
Настоящата визия на Веганското общество е свят, в който хората не експлоатират другите животински видове. Работейки за тази визия, нашата визия е да направим веганството лесно приложимо и широко разпознато за редуциране на страданията за хора и животни, както и екологичните последствия от животинските индустрии чрез смислен, мирен и аргументиран диалог с други индивиди, организации и компании. Мирният и аргументиран диалог винаги е бил на почит в сдружението, което го различава от някои неформални групи, които използват различни тактики. От самото начало Доналд Уотсън ясно посочва своите вярвания в уважителния, но твърд маниер, като в същото време е отворен за конструктивна критика.

leslie-cross-vegan-news

В своето слово на Международния вегетариански конгрес през 1947 г. Доналд Уотсън отбелязва:

Веганът вярва, че няма нищо ценно в идеята на вегетарианството докато продължава тъжната практика на консумиране на още повече млечни продукти. Всъщност консумирането на мляко трябва да бъде по-голямо престъпление от използването на храни от плът, тъй като в крайна сметка става въпрос за експлоатирането на това да бъдеш майка, отнемането на нейната рожба, след което кравата отново ще свърши в кланицата. Следователно кравата страда много повече от вола взет от пасището и заколен.” ²³

Ранните вегани са били много наясно с практическите проблеми, с които се сблъскват чрез застъпване за етичната диета. В броя от пролетта на 1947 г. на The Vegan четем писмо, което редакторката Фей К. Хендерсън получава от г-жа М. У. Остен Гудман която има своя ферма в Уелс. Тя произвежда овес, пшеница и млечни продукти и е дългогодишна вегетарианка, но „все още не е практикуващ веган” и взема на сериозно трагичното заколение на малките теленца. Редакторката призовава всеки с опит или интерес в дискутиране на въпроса да изпрати конструктивни коментари и предложения:

За съжаление млякото е може би единствения продукт, който обикновено идва от смесена ферма, а заплащането да живеем трябва да дойде отнякъде. Ако една ферма не се ръководи по конвенционалния начин, то има риск от това да бъде класифицирана като неефективна от ИКЗВВ [Изпълнителния комитет по земеделие във военно време], който има законното право да я отнеме, дори и това да е фамилна ферма, която съществува от поколения. Нуждаем се от формулиране на някаква работеща схема, по която тези, които искат да живеят на село да произвеждат храна по природосъобразни методи.” ²⁴

Друг пример за загрижеността към съзнателния живот в ранните дни на Веганското общество е дебата за използването на пчелен мед от веганите. Членовете на сдружението не са консумирали млечни продукти или яйца, но някои от тях са яли мед. Въпросът дали да изключат меда от веганската диета е бил на дневен ред до общото събрание през 1945 г. Тогава е взето решение да бъде изключен от веган диетата като продукт извлечен от насекомо; по-нататъшно разследване от членовете на комитета върху производители на мед показва, че не е просто въпрос на изобилие, а всичкия мед бива взет от пчелите, на които им се дава изкуствен заместител. Смята се, че меда трябва да бъде изключен заради веган етиката и защото практически веганството е опит да се живее без експлоатирането на други съзнателни същества.

Темата отново се възобновява през 1970-те. Годишното общо събрание от 1974 г. решава, че употребата на мед не трябва да е пречка за пълноправно членство, тъй като „домашното производство на мед трябва да надскочи жестокостта, а пчелите са жизнено важни за това да имаме плодове”.²⁵ Не всички членове са доволни от решението и меда в последствие отново е премахнат от веганските храни на годишно общо събрание през 1988 г. Тогава сдружението отново се връща към корените си и пълноправните членове не бива да консумират никакви животински продукти, включително мед, пчелен восък,
пчелно млечице и т.н.

Това обаче може да обясни защо понякога все още веганите биват питани дали ядат мед. Днес повечето от нашите членове са вегани преди всичко заради животните, последвано от екологични причини и чак след това за здравето.

Веган за хората

Противно на схващането, че ако ти пука за защитата или правата на животните се интересуваш повече от животните, отколкото от хората, веганите винаги са поставяли ценността на веганството също и за човешките животни. Веганите винаги са акцентирали върху потенциала на веган диетата да разреши проблеми с хранителното неравенство, глупостта на това да приемаме хранителните си вещества от животни, вместо да си ги набавяме директно от растителните хранителни източници, откъдето го правят и самите животни, както и ценността на веганството за световната хранителна сигурност. В предишни десетилетия може да са използвани различни термини, но концепциите са ясни от най-ранните дни на Веганското общество.

Първите му членове са били широко подигравани и предупреждавани, че ще страдат от сериозни здравословни проблеми заради своите „екстремни” начини на хранене. Уотсън адресира веганството на XI конгрес на Международния вегетариански съюз в Стоунхаус, Глоучестършир на 2 август 1947 г. Уотсън вярва в подобрения в здравето и качеството на живот:

Медицинската наука се доказа като неспособна да контролира, още по-малко пък да обърне, този катастрофална посока към човешкото унищожение, така че лежи на плещите на скромния мирянин да спаси себе си като формулира по-точни дедукции и поведе един по-интелигентен подход към проблема.” ²⁶

Веганът, казва той, вярва, че:

Разложението на човешкото тяло, което се измерва чрез смъртността от определени болести почти се удвоява с всяко поколение, а това се дължи на лоши хранителни навици. Дори когато всички други състояния са благоприятни за здравето на най-силното диво животно, това ще се промени щом лишиш съществото от неговата естествена видова храна. В нашето търсене на нашата естествена храна ние се съюзяваме с тези, които се застъпват за това посевите да се отглеждат на естествено наторена почва и с тези, които отхвърлят лишените от витална енергия храни. Според нас има твърде много преработване на храната; твърде много разкъсване на естествените пропорции на хранителни вещества, съществуващи в целите храни. Ние усещаме също унищожителния ефект на топлинната обработка върху храната, което се нуждае от повече внимание, и само тогава, когато тези различни подходи бъдат комбинирани с идеята за елиминирането на животинската храна от диетата ще може да се реши проблема. Жизнените трудове на д-р Бирхер Бенер и други лекари, показаха, че суровата растителна храна, подходящо подбрана, е най-потентния оздравителен фактор на света.” ²⁷

Уотсън коментира в повече от едно интервю, че той и сдружението са надживяли много от своите критици:

Говорейки от своята напреднала възраст понякога си мисля как съм надживял своите критици и не мога да си спомня последния път, когато се сблъсках с такъв.” ²⁸

Когато е създадено Веганското общество витамин B12 все още не е бил открит. Името B12 е предложено през 1948 г. за това, което по-рано е било наричано противопернициозна анемия фактор.²⁹ До началото на 1950-те някои вегани са се разболявали. Във “Вегетариански новини”, журнала на Лондонското вегетарианско общество четем, от пролетта на 1952 г., записките на д-р С.В. Пинк, че в своята медицинска професия се сблъсква с притеснителен феномен в последните десетина години:

Наблюдавам пациенти, чието здраве се влошава при следване на веган диета за период от пет до петнадесет години. Най-често проблемите се проявяват между шестата и осмата година”. ³⁰

Той описва психологични и физиологични симптоми, включващи раздразнителност и депресия, мускулна умора, преумора, болки в гърба, изтръпване или бодлички в ръцете и краката. Той отбелязва, че:

това индикира поражения върху нервната система.

Заключението му е, че се касае за няколко възможности:

1. Недостиг на протеини или незаменими аминоиселини в протеина.

2. Недостиг на витамин B12 или някой друг важен елемент от човешкото хранене.

3. Различие в способностите на индивидуалния организъм да живее качествено на една и съща диета.

За читателите днес е важно да прочетат това описание на симптомите на дефицит на витамин B12 и да се суплементират с него, за да разрешат евентуални подобни проблеми. Някои от тези симптоми, например боцкането и игличките в ръцете и краката се смятат днес за класически симптоми на дефицит на витамин B12. Въпреки разнородните теории за необходимостта от B12 и дали има адекватен негов източник в храната, дали може да се намери в растителни храни и пр. да са били дебатирани надълго и нашироко през годините, Веганското общество е пределно ясно в своите позиции днес, че всички вегани трябва да следят за адеватния си прием на витамин B12 в своята диета, дали чрез обогатени с него храни като хранителна мая, обогатени мюслита или чрез суплементи. В последните години един от дългогодишните попечители на сдружението, Стивън Уолш, автор на киниги за веган диететика публикувани от Веганското общество, разработи заедно с фармацевтична компания регистрираният от Веганското общество мултивитамин VEG1, който съдържа витамини B12, D, B6 и B2, както и фолиева киселина, селен и йод. Формулата минава изследвания редовно и сдружението съзнателно предлага VEG1 на намалена цена, за да окуражава неговото използване. За целта има фонд за събиране на средства за дейността на сдружението. VEG1 беше огромен успех и се продава не само по поръчка от сайта, но и във всички големи магазини за здравословни храни и продукти във Великобритания и отвъд океана.

Различни здравни професионалисти изиграха ключови роли в изследванията върху веган храненето и здравето. Д-р Фрей Елис например е редовен автор на статии в броевете на списанието The Vegan и изнася публични лекции за растителното хранене и здраве.

Веган за планетата

Веганите са сред ранните застъпници на това, което днес наричаме природозащитничество и зелени теми. За веганите,
начина на живот включва природосъобразния начин на живот и уважението не само към съзнателните същества, но и към самата планета, която населяваме. Тези идеали обаче не придобиват обществена значимост чак до няколко десетилетия след основаването на Веганското общество. Много вегани са се занимавали с отглеждането на своята храна, особено по време на световните войни, когато храната е била разделена на рациони и е трябвало да обогатят своята диета, а по-късно и поради здравословни и етични причини, за да си осигурят по-естествено произведена храна.

Dugald-Semple

Още в третия брой на „Веган новини” от май 1945 г. Дугалд Семпъл пише статия за „Здравето и почвата”:

Въпросът за отглеждането на здравословни храни е от наистина важно национално значение, никоя нация не може да бъде здрава ако неглижира култивирането на своите почви. Отнема ни много дълго време, за да се научим, че въпреки че имаме най-богатата почва, ние сме на практика хора без земя. Това е наистина тъжно, цялото това селско обезлюдяване, особено с оглед на факта, че практически можем да се самозадоволим като нация, ако разчитаме на нашите собствени храни. Но това означава да се откажем от съществуващата в момента система на разхищение, която отглежда крави вместо да отглежда директно храните за човешко ползване.” ³¹

В адресиране на веганството на XI конгрес на Международния вегетариански съюз през 1947 г. Доналд Уотсън дискутира новото взаиммоотношение на човек с животните, здравословните аспекти на диетата и как веганството ще премахне хранителните дефицити по света преди накрая на своята реч да засегне въпроса как почвата може да бъде върната към своето естествено богато състояние:

Допълнителна помощ за обогатяването на почвата може да бъде постигната чрез използването на торфен мъх, гранитен прах, приземна вулканична скала, компостирани хранителни отпадъци, слама, есенни листа, речна утайка, водорасли, дървесни стърготини, зелена тор, засаждането на растения с дълбоки корени и мулчирането. Чудесни резултати биват постигани в цялата страна от аматьори и професионалисти, които използват комбинация от тези торове, със или без добавянето на животински отпадъци. Следователно, използването на животни за обработката на почвата е въпрос на избор.” ³²

В „изложението на целите” на Веганското общество във вътрешната корица на The Vegan от
1962 г. е включено следното изречение:

Веганството не забравя отговорностите на човека към земята и нейните ресурси, стремейки се да осигурява здравословна почва и растително царство, както и правилното използване на земните материали.” ³³

Веганите имат много общо с органичното земеделие и хортикултурното движение, за да може веган земеделието да осигури здравословна почва и растително царство, което расте без нуждата от животински добавки. През 1960 г. The Vegan представя първата колонка за т.нар. veganic земеделие от Роза Далзиел О’Брайън. Терминът Veganic е въведен от Джефри Л. Руд и идва от първите две букви на „зеленчук” (vegetable) и последните букви на „органичен” (organic).³⁴

Завишаване на стандартите

Създаването на търговска марка изглежда за пръв път се обсъжда през 1986 г. Адвокатът Далас Брет от Оксфорд е ангажиран да съветва относно регистрацията на търговска марка за дружеството. По това време козметична компания (Crescent) пише до дружеството, че тя би искала да:

съдейства за целите на Веганското движение и да продава тези продукти с Ваше одобрение. Ние предлагаме марките просто да включат Веган логото и да се изплаща 2% от печалбите на Веганското общество за самата му подкрепа към този тип продукти. ³⁵

Създава се проект „търговско споразумение“ или споразумение за търговска марка, но не се разбира от архивите дали продуктите са лицензирани в този период. Дружеството все пак регистрира веганска търговска марка в клас 25 – ботуши, обувки и пантофи през април 1986 г.

Предложението търговски марки са логото на дружеството, използвано върху писмата им и списанието с вълнички на буквите „V” и „G”. Съветът е, че това лого „V” трябва да се отличава и да не е просто като буква от азбуката, за да бъде успешна заявката за търговската марка. През 1988 г. Бари Кю, секретар на дружеството, отговаря на писмо от Далас Брет, който посочва, че времето за отговор на заявката на Службата за търговски марки изтича, че има затруднения в намирането на подходяща търговска марка и че дружеството не може да си позволи цената за регистрирането им. „Като цяло, за съжаление, мисля, че ще трябва да оставим това за по-нататък, докато не дойде по-подходящо време или не сме принудени да защитаваме употребата на марките.“³⁶ Заявката за търговска марка към Службата за марки впоследствие пропада.³⁷

Vegan-TM

Търговската марка, каквато я знаем днес, официално е обявена с комюнике на 27 февруари 1990 г. „Дружеството се приготвя да разреши употребата на своята търговска марка на продукти, отговарящи на критериите му за „без животински продукти или без да са тествани върху животни“. Потребителите ще могат да закупуват продукти, носещи марката, със знанието, че никакви животни не са страдали в нито един етап на развиването и производството на продуктите.“³⁸ Художественото оформление на марката представлява международен слънчогледов дизайн, а думата „веган“ е взета от дизайна, използван на заглавните страници на печатните им издания и писма. Слънчогледът е описан като „международно признат като асоцииращ се със „зелените“ и веганските движения“.³⁹ Далас Брет подема дълго дело за получаването на регистрация на марката. То в крайна сметка води до разглеждне на делото с старши проверител в Патентното ведомство през септември 1991 г. Накрая регистрацията завършва за „Vegan & device” през декември 1992 г. с дата на регистрацията – март 1990 г.⁴⁰

Веганското общество приема политиката върху ГМО на 21 юни 1998 г., призовавайки всички храни, които съдържат или може да съдържат ГМО, да бъдат ясно етикетирани. На 6 септември 1998 г. съветът на Веганското общество изяснява позицията си по политиката относно международната веганска търговска марка:

Развитието и/или производството на ГМО продукти не трябва да включва животински гени или вторични продукти от животни. Продуктите, предложени за регистрация, които съдържат или може да съдържат ГМО, трябва да бъдат етикетирани като такива.” ⁴¹

Дружеството спира да пласира Веганската търговска марка (веган логото) в клас 29 консервирани храни, масла за човешка консумация, предварително опаковани ястия и т.н. около юни 1992 г. след решение на съвета на дружеството. Това решение изглежда отменено около юли 1992 г., а марката е прокарана и регистрирана.

До днес повече от 18 000 продукти са с лиценз да използват веган логото от около 500 различни компании. Около 75% от бизнеса идва от компании, базирани извън Великобритания, като Германия има най-много притежатели на тази марка, следвана от Италия и Испания. Марката получава растящ успех през последните 4 години; Веганското общество днес наема 6 служители на пълно работно време, които да администрират и продават търговската марка, която прави оборот от 256 000 британски лири в края на юни 2014 г. Джордж Джил, началник на отдела за бизнес развитие, чувства, че причината марката да е толкова успешна, е търсенето от потребителите:

„Потребителите искат да знаят какво има в техните продукти и част от това е козметиката, която не трябва да е била тествана на животни. Потребителите искат да знаят повече за съставките, а разтревожващите репортажи по медиите водят хората до желанието да търсят повече информация за благосъстоянието и растителните диети.” ⁴²

Джил вижда как марката ще става все по-успешна през следващите пет години:

„Очаквам повече мейнстрийм продукти да бъдат регистрирани от дружеството. Например, хлябове, които сега се описват като „веган“, ще използват Веганската търговска марка.” ⁴³

Разрастването на веганизма

В ранните години на Веганското общество цялата административна работа и другите дейности, като проучването на достъпните вегански продукти, са поети от членовете на комитета, всички от тях доброволци. Секретарят се занимава с цялата кореспонденция от своя дом, а също и издава вестника на дружеството – Vegan News (по-късно става списание The Vegan). Главните грижи на комитета в тези ранни години са да предоставя на членовете информация относно кои продукти са вегански, както и образователна дейност (най-вече към ово-лакто-вегетарианците), за да ги насърчат по пътя им към веганството. Интересът към новото дружество бързо нараства, дотолкова че комитетът почувства, че са нужни услуги от назначен на пълно работно време секретар със заплата от 250 британски лири годишно плюс други разходи. Касиерът Г. Алън Хендерсън, човекът, предложил на Уотсън името на дружеството през 1944 г., е назначен за първия секретар на дружеството. Хендерсън поема едновременно ролите на касиер и секретар. Все пак доклад от годишното общо събрание от 1950 г. отбелязва, че финансите на дружеството са такива, че те не биха могли да покриват разходите за служители или за издаване на “The Vegan”. Дружеството продължава да се уповава на членовете на комитета в изпълняването им на работата на дружеството за няколко години наред.

В годишния доклад от 1979 г. се съобщава, че „над 500 човека са се присъединили към дружеството през последната година, т. е. над 2500 през последните 8 години в сравнение с по-малко от 1000 през последните 27 години.“ През същата година дружеството наема офис помещения за първи път в Оксфорд. Сблъскало се с увеличенията на наемите на офисите в Оксфорд, дружеството получава ипотечен заем от члена Кейтлийн Максуел на стойност 60 000 британски лири със срок на изплащане над 10 години с 5% годишна лихва. Това позволява на дружеството да купи офис помещения и то се премества в Сейнт Лионардс-он-Сий близо до Хейстингс, Източен Съсекс. През 2007 г. дружеството се премества още веднъж, този път в Джелъри Куартър в Бирмингам. Бирмингам е избран заради централното му местоположение в Англия и ниските цени на живот. Също така се надява градът да предостави по-голям наплив на доброволци в офисите, които да подкрепят служителите на дружеството.

Днес дружеството има нает на работа координатор на доброволците, както и има около 130 местни контакти, които действат като местни контактни точки за хората, които искат да научат повече за веганството. Също така има около 500 доброволци, като говорители в училища, предлагащи уменията си на дружеството. Сред доброволците има растящо число на такива, отговорни за събитията, които участват в изложения из страната, доброволци в офиси, които помагат на екипа с администрирането и изследователските задачи, доброволци, които пишат за печатното издание “The Vegan”, доброволци, които предлагат професионалните си умения като фотографи, илюстратори, графични дизайнери или IT специалисти, както и студенти-доброволци със стажове на място от университетите си. Координаторът на доброволците, Алекс Дъглас, е човекът, който приветства всички доброволци на дружеството:

„Доброволците внасят допълнителен живот в дружеството. Те носят своя ентусиазъм и страст за дружеството и своята роля в него и това наистина съживява екипа на дружеството. Те носят толкова много енергия! Също така те се радват да се срещат с други вегани – възможност, която може да бъде ограничена във всекидневието им. Доброволците също помагат на дружеството да разшири ограничените си ресурси. През април 2014 г. само екипът от доброволци спести на дружеството над 1600 британски лири. Това значи, че имаме повече пари за материали и кампании.” ⁴⁴

Доброволчеството винаги е било съществена част от Веганското общество. В интервю от 2002 г. с Джордж Роджър основателят Доналд Уотсън отдава чест на екипа на дружеството и на доброволците:

„Цялата работа в началото се извършваше от доброволци. Всъщност в известен смисъл всеки, на когото Обществото някога е плащало за офисната работа, за отговарянето на хилядите запитвания, които неминуемо съпътстват развитието на всяко младо движение с множество контакти, е вземал ниска заплата. И когато е трябвало да покрие основните си нужди, на практика се е оказвало, че въпросният човек работи на доброволчески начала… Не можем да си позволим нищо повече. Ние сме безкрайно благодарни на тези хора, един Бог знае какво щеше да стане ако всички те решаха, че подреждането на рафтове в супермаркет или друга подобна слугинска дейност би било по-практично решение. Аз лично мога да кажа само едно голямо „Благодаря!” – няма как да заемаш тази длъжност постоянно, такава е същността ѝ. А тя е най-значимата в света, ако питате мен… В този смисъл, Веганското общество винаги се е крепяло върху доброволен труд. Дано винаги има хора, желаещи свободното работно място в офиса ни, готови да направят тази саможертва, дори и за кратък период от кариерата си. Всички ние сме им задължени.” ⁴⁵

Една от ранните грижи на дружеството е да имат добър запас от растително мляко на разположение. Наличните растителни млека са внасяни от Америка и запасяването определено не е адекватно. Производството на британско растително мляко или поне на производството на растително мляко в Обединеното кралство тогава е голяма амбиция на дружеството. Това води до основаването на Обществото на растителното мляко на 23 юни 1956 г., за да:

насърчава производството и продажбата на задоволителна алтернатива на млечните продукти, използвани за човешка консумация, съставките на подобни алтернативи да бъдат изключително на растителна основа. ⁴⁶

По това време има достъпни растителни млека, но намерението е да се произвежда британско растително мляко или поне растително мляко местно производство. През 1965 г. Plantmilk Ltd (компанията, свързана с Обществото на растителното мляко) започва търговия на пълен капацитет. По-късно компанията се преименува на Plamil Foods Ltd, чрез сливане на думите plant и milk.47 Грижата да се направи животът по-лесен за членовете също така води до редовни актуализации на информацията за продуктите, описвани като „вегански стоки“, подходящи за вегани. Почти от най-ранните дни на дружеството има планове да се издава списък с веганските стоки, веднага щом има достатъчно потвърдени продукти, които да оправдават това. Първият гид за вегански стоки, “The Vegan Trade List”, от Кристина Харви е издаден от дружеството през 1955 г. Той е предвестник на “Cruelty Free Shopper” (по-късни издания са известни като “Animal Free Shopper”), който съставя списък на веганските продукти и за първи път е издаден през 1988 г. “The Vegan Holiday” и “Restaurant Guide” също са публикувани през тази година.

Международен веганизъм

Веганското общество е първото в света до основаването през 1948 г. на Американското веганско общество от Кейтрин Нимо и Робин Абрамович с помощта на Веганското общество в Англия.

vegan-society-usa

През 1960 г. е образувано Общество на Ню Джърси от Джей Динша, а тогава Нимо разпуска своето дружество и става първия член на това на Динша. Динша израства в лакто-вегетарианско семейство на джайнисти. През 1957 г., когато е на 23 години, той става веган и се присъединява към Веганско кореспондентно бюро на Веганското общество в Обединеното кралство. Подробности за него са публикувани в пролетното издание на The Vegan през 1959 г.:

„Х. Джей Динша… млад мъж на 25 г., който вече е свършил чудесна работа за веганизма и желае един ден да открие веган съпруга!“ ⁴⁸

Той я намира в лицето на Фрея Смит, чиито най-близки роднини са членове на Веганското общество. Динша основава Американското веганско общество през февруари 1960 г. и се жени за Фрея през август същата година.⁴⁹ Семейство Динша е много активно в промотирането на веганството и обикаля САЩ от бряг до бряг, както и Канада, изнасяйки речи върху веганизма.⁵⁰ То също така започва да издава първото американско веганско списание – “Ahimsa”. Публикувано веднъж на три месеца, заглавието му на санскрит значи „ненасилие“.⁵¹ Фрея Динша издава нескъпа готварска книга през 1965 г. – “Веган кухнята”, – която е публикувана и продавана в подкрепа към работата на Американското веганско общество. През 1975 г. САЩ е домакин на 23-тия Международен вегетариански конгрес в Мейн с главен организатор Джей Динша. Фрея се заема с кетъринга на събитието и публикува Готварска книга за XXIII световен вегетариански конгрес.⁵²

Американското веганско общество на Кейтрийн Нимо е първото, което подема световното движение на веганските общества. Първото веганско общество в Германия е основано през 50-те години, а в Индия веганското общество е основано през 1957 г. Днес Веганското общество има лоялни членове и поддръжници по цял свят, а вегански продукти, регистрирани с международната веганска търговска марка, могат да се намерят на почти всички континенти.

Разпространение на посланието

През по-голямата част от съществуването на дружеството, печатното му издание – “The Vegan” – е способът, по който дружеството комуникира с членовете си. То се публикува на всеки три месеца от създаването на дружеството през 1944 г. насам с изключение на някои броя през 50-те години, които не се публикуват поради липса на средства. На Годишното общо събрание през 1960 г. комитетът предлага да се прекъсне списанието “The Vegan” и да се използват четири страници на брой в “The British Vegetarian” като трибуна за новините и възгледите на Веганското общество. Главният мотив на комитета е да се насърчава единството между вегани и вегетарианци, но може би финансовите затруднения от няколко години по-рано също допринасят за това. Решението се отлага за година по-късно. Почетният касиер г-ца Уинифред Саймънс е една от:

трите гласа, които на Годишното общо събрание през 1960 г. се обявяват против предложението „да се прекъсне вестникът The Vegan и да се използват 4 страници от The British Vegetarian”. Това може да доведе до разпадането и изчезването на Веганското общество, поради това че няма да има свободен глас, а фактът, че в момента разцъфва и расте, е допълнителен принос към благоразумното ѝ мнение. ⁵³

“The British Vegetarian” е комбинирано издание на две национални вегетариански общества от периода, в който северозападът бил дом на Вегетарианското общество и Лондонското вегетарианско общество. Двете организации комбинират ресурси, за да споделят един вестник, но запазват отделни членства, администрации и финанси. През 1969 г. тези две фондации се сливат напълно, за да се превърнат във Вегетарианското общество на Обединеното кралство, което познаваме днес. Ако Веганското общество се бе възползвало да комбинира своя вестник с тези на вегетарианските общества през 1960 г. – а именно, че притежаването на пространство за споделяне на свои новини и възгледи в Vegetarian Messenger е била амбиция на немлечните вегани през 1943 -1944 г., – изглежда възможно да е могло да комбинира усилия с вегетарианските организации през 1969 г. Това е могло да доведе, както се бои председателят на Веганското общество, Джак Сандерсън, до разпад и изчезване, но може би също така веганското послание би изиграло тогава важна роля във (ово-лакто) вегетарианското движение, а Вегетарианското общество би промотирало веганска диета под думата „вегетариански“ – връщайки думата до най-ранната ѝ употреба, когато означавала етична веганска диета. Егоцентрично бягство или изпусната възможност? Никога няма да разберем. По случай сливането на двете благотворителни организации Веганското общество изпраща илюстриран ръкопис, поздравяващ Вегетарианското общество и Лондонското вегетарианско общество за решението им да комбинират усилия. Комитетът на Веганското общество ясно вижда съчетаната работа на тези две организации като добро нещо за движението.

Един от ключовите моменти в историята на дружеството е, когато думата „веган“ бива включвана в Оксфордския английски речник през 1986 г. Даденото определение е: „човек, който принципно се въздържа от всяка храна от животински произход: стриктен вегетарианец.“ На Доналд Уотсън във “Веган новини” от ноември 1944 г. се отдава заслугата като първия човек, който използва думата в публикуван източник. За веганите в периода, в който думата бива включвана в Оксфордския английски речник, това е знак за установяването на веганизма в обществото. Това е символ, че диетата е призната и че веганизмът се появява над повърхността.

Една от връхните точки в историята на дружетвото е поканата през 1975 г. за участие във филм за веганството, част от поредицата филми по програмата Open Door на BBC. Филмът, наречен „По-добро бъдеще за целия живот“, бива излъчен на 31 януари (и отново излъчен на 7 февруари) 1976 г. Той бива представен от Ерика Кук, веган от Нова Зеландия, и включва интервюта с председателя д-р Фрей Елис, заместник-председателя г-н Джак Сандерсън, изследователя Том Сандърс, вице-председателя г-жа Ева Бат, г-жа Серена Коулс и г-жа Кейтлийн Джанауей (която по-късно основава Движение за състрадателен живот), семействата Брей и Бланд, и Хари Бони. След излъчването и в следващите три седмици дружеството получава 300 телефонни обаждания. Пощата трябва да донесе писмата за тях с микробус, както и да изпрати микробус за отговорите, след като близо 9000 писма биват получени (а дружеството се надявало на 100, може би 1000 най-много).⁵⁴

Програмата Open Door е толкова успешна, че дружеството показва филма пред групи от хора дълги години след това като част от информационните си кампании. В крайна сметка той става старомоден и неподходящ за използване и започва да се обсъжда нуждата от нов филм. Обаче чак навръх 50-годишнината на дружеството, през 1994 г., дружеството имало нов филм, който да предлага на обществеността. Луис Уолис, председателят на Веганското общество, открива фонд за финансиране на вегански видеа. Ново видео, „Истината или млякото“, бива пуснато по времето на 50-годишнината на дружеството. Това е първият филм на режисьора Фани Армстронг, която по-късно прави документалния филм „Делото McLibel” и добре приветствания „Ерата на глупостта“. Франи и сестра ѝ Буу са приятели с Луис Уолис и отслужват доброволно, защото баща им работи в телевизията и им позволява да използват неговото оборудване. Луис, Франк Хъдсън, Франи и Буу нямат преди това опит с правенето на филми, но създават видео, което въвежда нов хумор и подходи към темата.

И друго събитие бележи 50-годишнината на дружеството: първият Световен ден на веганството, честван на 1 ноември 1994 г. По-късно той бива разширен до Световната седмица на веганството и, както го знаем днес, до Световния месец на веганството през ноември. Датата е избрана от Луис Уолис, защото Обществото е било основано през ноември, но точната дата на срещата, с която е било основано, е неизвестна.

По-наскоро Веганското общество се промени визуално. Новото лого на организацията задържа традиционния слънчоглед с осъвременена форма на логото, като включва енергетични цветове, шрифтове и изображения. Международната търговска марка на дружеството, която то разрешава да се появява върху вегански продукти, остава непроменена и е в употреба заедно с новото лого.

Появата на Интернет променя начина, по който всички благотворителни организации комуникират с членовете и поддръжниците си. Организациите от XX в. като Веганското общество се нуждаели от много хора, които да се срещат на живо, за да вземат решения. Много хора трябвало да администрират тези решения, а членските вноски трябвало да бъдат покачени, за да се плаща за отпечатване и изпращане на вестници, бюлетини или други рекламни материали. През XXI в. една организация може да бъде основана, администрирана и промотирана от един човек, без да е нужно членовете изобщо да се срещат на живо, и без нужда от големи разходи. Това води до фрагментиране на начините, по които веганите и преходните вегани получават информация за веганския начин на живот. На тях повече не им трябва да се свързват с единствената в света веганска организация по пощата и да чакат за напечатан на хартия отговор. Всеки въпрос за веганството може да бъде отговорен от хиляди уебсайтове в Интернет. Освен това въпроси, запитвания и призиви за подкрепа могат да бъдат да бъдат изпращани в дискусионни групи и социални медии онлайн. Качеството на информацията може да варира, но с толкова много информация на разположение ролята на дружеството в предоставянето на информация до голяма степен бива сведена до посочването на веганите накъде да се насочат за източници на информация с добро качество или за подкрепа.

Следващите 70 години

Какво го очаква за в бъдеще Веганското общество? Светът се промени коренно през последните 70 години. Начинът, по който организации като Веганското общество предава посланията си също се промени с появата на Интернет и социалните медии. Все пак самото послание остава същото през десетилетията. Както видяхме, голяма част от работата на Обществото в миналото е била да предоставя информация на настоящи или потенциални вегани и да работи върху споделянето на информация за това как да бъдеш веган чрез списъците с търговски марки и вегански гидове, както и със спомагането за развитие на нови храни за вегани като растителните млека. Показването на хората как да бъдат вегани е била ключова задача през изминалите десетилетия. Днес тази информация е лесно достъпна за всеки с достъп до компютър и Интернет по цял свят. Има много мрежи, които могат да предложат подкрепа, която някога Доналд Уотсън е трябвало да предоставя сам.

Каква е тогава ролята на дружеството? Накратко, ролята на дружеството се променя в такава, която влияе върху политиците, търговците на дребно, производителите, здравните специалисти и други организации, за да създаде свят, в който веганството може наистина да разцъфне. Дружеството планира да съдейства с депутати в подготовката на парламентарните избори през 2015 г. Дружеството също така работи с Асоциацията на доставчиците на провизии в болниците, за да подобри достъпа до храни за вегани в болниците, а също и работи с Британската диетологична асоциация. Настоящият председател на Веганското общество, Жасмин де Буу отбелязва:

„В миналото повече внимание е било отдавано на работата с обикновените хора и на въздействането върху техните възгледи за животните, околната среда, човешката справедливост и т. н., но днес ние планираме да отделяме повече ресурси за работата с лица, формиращи общественото мнение, и организации, които могат да помогнат, за да се направи по-лесно за хората да станат и останат вегани. Променянето на политиките и практиките, за да се направи средата по-дружелюбна спрямо веганите, и променянето на възприятията на общество в широк мащаб отнема дълго време, но това е по-устойчиво и ефективно, отколкото просто да достигаме до онези, които са вече вегани. Нашата философия не се е променила изобщо. Но ние трябва да подкрепяме хората по пътя им към веганството и това значи да направим този път по-лесен, като например да се уверяваме, че има вегански опции, които те могат да използват. Също така трябва да работим с други организации и партньори в Обединеното кралство и да насърчаваме международен обединен позитивен вегански фронт.” ⁵⁵

За заключение изглежда подходящо да завършим с цитат от Доналд Уотсън от 2004 г., когато Обществото чества своята 60-годишнина:

„Дълбока мисъл е, че толкова много може да се постигне за здравето и мира просто като се постави човек на неговото истинско място в природата, което не е на месояден или паразит. Сега ние можем да предложим, след дълъг опит, начин на живот, който е хуманен, здравословен, естетичен, приятен, икономичен и устойчив. Никое друго движение не предлага всички тези неща наедно или дори отделно. Ние смирено заемаме мястото си в историята сред другите големи световни реформатори.” ⁵⁶

От името на Веганското общество бих искала да благодаря на д-р Саманта Калверт за отличната ѝ изследователска работа, която ни позволи да публикуваме този исторически очерк.

Жасмин де Буу,

Дом Доналд Уотсън,

31 октомври 2014 г.

Оригинални бележки:

  1. Anjali Sareen, ‘Interest in vegan diets on the rise: Google trends notes public’s increased curiosity in veganism, Huffington Post, 2nd April 2013.
  2. “Extracts from some journals 1842-48 – the earliest known uses of the word “vegetarian”, http://www.ivu.org/history/vegetarian.html, accessed, 6th March 2012
  3. “Extracts from some journals 1842-48 – the earliest known uses of the word “vegetarian”, http://www.ivu.
    org/history/vegetarian.html, accessed, 6th March 2012
  4. Anna Bonus Kingsford, Dreams and Dream Stories, (London: George Redway, 1888), Preface.
  5. Vegetarian Advocate, September 1849, 10.
  6. Leah Leneman, ‘No Animal Food: The Road to Veganism in Britain, 1909 – 1944’ in Society and Animals, Vol. 7, Number 3, Cambridge: 1999, 219-228.
  7. Leneman, ‘No Animal Food’, 221.
  8. Vegetarian Messenger, 1923, 77, cited in Leneman, 221.
  9. Vegetarian Messenger, 1935, 235 cited in Leneman, 221.
  10. The use of dairy products by vegetarians’, Vegetarian Messenger and Health Review, October 1935, 317.
  11. ‘The use of dairy products by vegetarians’, Vegetarian Messenger and Health Review, October 1935, 317-318.
  12. Vegan News, No.1, 1944, 3.
  13. ‘Interview with Donald Watson on Sunday 15 December 2002’ by George Rodger, transcript page 27.
  14. Vegan News, No.1, 1944, 1.
  15. 24 Carrot Award, Interview with Donald Watson on 11 August 2004 by Vegetarians in Paradise, www.vegparadise.com/24carrot610, accessed 9 April 2014.
  16. Vegan News, No.2, February 1945, 2
  17. Walter and Jenny Fleiss, Modern Vegetarian Cookery, a Penguin Handbook, (London: Penguin, 1965). Walter Fleiss died in 1985 aged 84. He was one of the infamous Dunera boys – one of 2,500 “enemy aliens” – German and Austrian nationals – rounded up and sent to Australia on the HMT Dunera. Many, like Fleiss, had been victims of Nazi oppression. He later returned to London and the Vega. See Walter Fleiss’s obituary http://www.ajr.org.uk/journalpdf/1985_august.pdf
  18. The Vegan, summer 1988
  19. ‘Out of the Past’ Summer 1988, The Vegan, 11
  20. Donald Watson, The Vegan, Autumn1965.
  21. The Vegan, Autumn 1949
  22. The Vegan, Autumn 1950
  23. Donald Watson, An Address on Veganism at the 11th Congress of the International Vegetarian Union, Stonehouse, Glos, 2nd August, 1947, published by The Vegan Society, Ambleside, Westmorland, 1947, 5.
  24. ‘Vegan Agriculture’, The Vegan, spring 1947, 20.
  25. The Vegan, summer 1978
  26. Donald Watson, An Address on Veganism at the 11th Congress of the International Vegetarian Union, Stonehouse, Glos, 2nd August, 1947, published by The Vegan Society, Ambleside, Westmorland, 1947, 6.
  27. Donald Watson, An Address on Veganism at the 11th Congress of the International Vegetarian Union, Stonehouse, Glos, 2nd August, 1947, published by The Vegan Society, Ambleside, Westmorland, 1947, 7.
  28. Interview with George Rodger, 15th Dec 2002
  29. E. L. Smith, Glaxo Laboratories Ltd, ‘The Discovery and Identification of Vitamin B12, Proceedings of the Nutrition Society, 71st Scientific Meeting, 5th Jan 1952
  30. ‘The position of veganism in 1952’, C.V. Pink MRCS MRCP, The Vegetarian News, spring 1952, 6.
  31. Dugald Semple, ‘Health and the Soil’, Vegan News, No.3 May 1945, 8.
  32. Donald Watson, An Address on Veganism at the 11th Congress of the International Vegetarian Union, Stonehouse, Glos, 2nd August, 1947, published by The Vegan Society, Ambleside, Westmorland, 1947, 14.
  33. The Vegan, autumn 1962, inside cover.
  34. Dalziel O’Brien, Kenneth, Veganic Gardening, 1986, 9.
  35. Letter from John Bywater of Crescent Preparations Ltd, Canterbury to Barry Kew 13.8.86.
  36. Letter to Julienne McKenna of Dallas Brett from Barry Kew 17.2.88
  37. Letter from Julienne McKenna to Barry Kew 2nd March 1988.
  38. Media Release, New Cruelty-free Trade Mark, 27.2.90
  39. Letter to Anna Booy of Dallas Brett solicitors from Richard Fairhall, General Secretary of The Vegan Society, 6th February 1992.
  40. Letter from Anna Booy of Dallas Brett solicitors to Richard Fairhall, 7th December 1992.
  41. Vegan Society news release, Genetically Modified Organisms, 2.12.98. The Vegetarian Society took a stance in a press release on 22nd August 1998 that all food products displaying their trademark would be GMO free from 1st August 1999.
  42. Interview with George Gill by Sam Calvert 7th October 2014.
  43. Interview with George Gill by Sam Calvert 7th October 2014.
  44. Interview with Alex Douglas by Sam Calvert, 7th October 2014.
  45. Interview with George Rodger, 15th Dec 2002, 29.
  46. The Vegan, winter 1956.
  47. Arthur Ling, ‘Plamil Foods Ltd’, The Vegan, spring 1979, 28.
  48. Vegan Correspondence Bureau, The Vegan, spring 1959, 22.
  49. John Davis, www.vegsource.com/john-davis/howthe-vegans-landed-in-america.html, accessed 14th May 2014.
  50. Erik Marcus, A Vegan History 1944-2010, Erik Marcus, 2011, available from www.amazon.co.uk, 8, accessed 19th July 2014.
  51. Erik Marcus, A Vegan History 1944-2010, Erik Marcus, 2011, available from www.amazon.co.uk, 8-9, accessed 19th July 2014.
  52. John Davis, www.vegsource.com/john-davis/howthe-vegans-landed-in-america.html, accessed 14th May 2014.
  53. Jack Sanderson, The Vegan, spring 1963.
  54. The Vegan, spring 1976.
  55. Interview with Jasmijn de Boo by Sam Calvert, 7th October 2014.
  56. Donald Watson, The Vegan, Winter 2004, 10

Вижте още