Животните не са суровини за месо

pig

Еха, най-накрая съм свободен. Как може т.нар. цивилизовано общество да държи животни в промишлени фабрики? Моите милиони събратя и аз никога не сме виждали дневна светлина. Да се движим наоколо за тях значи само загуба на енергия! Единственото бъдеще за нас е касапския нож. Ние сме живи същества с чувства, по дяволите! Не просто продукти, носещи печалба. Какво чакате? Раз, два, три, всички животни на свобода!

Европейските животински ферми са силно индустриализирани и специализирани. Месото, което ядеш, е преминало през множество различни фабрики по същия начин, както автомобилът е направен от различни парчета железа, преминаващи през различни фази на окомплектовка.

В свинефермите, специализирани в отглеждането на млади животни, има концентрация на „продуктивни животни”, силно плодовити свине са чифтосвани с големи и бързорастящи шопари. След престоя във фермите за оплождане, свинете-майки отиват в други ферми, където раждат своите малки. Опашките и тестисите на малките прасенца биват отрязани веднага. Във фермите има толкова малко място, че прасенцата се хапят едно друго по опашките и ушите от стрес. Малките са отделяни от майките си четири седмици след като се родят, а след шест седмици са транспортирани във фермите за месо. Те повече приличат на фабрики с клетки за по едно животно със съвсем малко място, обикновено около 0.8 кв.м. на прасе.

Животът им без никаква дневна светлина и движение води до физически и психически заболявания, които са лекувани като животните биват непрестанно тъпкани с антибиотици и успокоителни. Тук, след около три месеца престой, прасетата израстват от около 25 до 115 килограма, хранени с високопротеинов фураж от Южна Америка (ГМО соя от Бразилия). След това животните отиват в кланицата. Ако оживеят толкова дълго, разбира се; 12 – 20% от малките умират преди да достигнат зряла възраст. Много умират и по време на дългото транспортиране из Европа, понякога при екстремни условия, натъпкани всички заедно без вода, храна и светлина. Важно е да се отбележи, че не само прасетата са затваряни, експлоатирани и убивани по този начин, подобни са историите и на рогатите и кокошките.

В Европа често в една ферма има десетки хиляди прасета, а понякога броят на животните достига дори 100 000. Натъпкването на толкова много животни в малко пространство, транспортирането им на големи разстояния и прекаленото им хранене с небалансирана храна и лекарства, доведе в последните години до епидемии от заболявания на копитата и устата. Това води до изтребването на всички заразени животни и има големи последствия не само за фермера, но и за много от животните от подобни видове в района, които също биват изтребени.

Животните са убивани също и за производството на мляко и яйца. Кравите дават най-голямо количество мляко само след раждане. Една дойна крава трябва да забременява на всеки 6 месеца, за да остане „продуктивна“. Постоянното доене води при много от тях до гнойни инфекции на вимето и зърната, а гнойта може да се намери и в млякото (слой, дебел около един пръст на всеки литър). Тъй като млякото е предназначено за хората, малките телета са отделяни от майките си веднага след раждането. Женските стават дойни крави, а мъжките не са нужни за нищо друго, освен за месо (малките са взимани още от раждането им и се убиват за производството на велур).

За производството на яйца се нуждаем от мътещи кокошки. Те се избират от специални ферми, откъдето кокошките са взимани за мътене, а младите петли или са избивани с газ, или нарязвани на парчета. Те са безполезни за индустрията, тъй като не могат да снасят яйца, а месото им не е подходящо.

Яденето на месо, млечни продукти и яйца те прави отговорен за отношението към животните и убийствата в тази индустрия на смъртта. Какви са оправданията за тази огромна касапница – човешкото потребление? Каква е всъщност разликата между животните и хората, която може да легитимира това отношение? Това, че сме съзнателни същества? Не можем да знаем дали някои животни не са също съзнателни, но защо това трябва да е причина в крайна сметка? Знаем твърде малко за чувствата на хората с умствени проблеми, но това не е причина да се държим зле с тях. Тогава дали не е заради факта, че животните не са толкова интелигентни като хората или пък е това, че те принадлежат към други видове, различни от нашия? Дискриминацията и експлоатацията на други видове от хората има своя дефиниция: видизъм. Промишлените ферми са видизъм в неговата най-лоша форма.

Често използван аргумент за легитимиране на яденето на месо е, че това е „природно заложено“. Животните ядат други видове животни, тогава защо хората да не правят същото? „Природно заложеното“ обаче само по себе си не е винаги добро. Природното и моралното са две различни неща. Насилието се възприема за природно заложено, но и за етично грешно. Много хора са способни да правят морален избор и поемат отговорността да не ядат месо. Да не ядеш животни може да изглежда противно на природата (въпреки че не е, що се отнася до човека), но е очевидна етична отговорност.

Възможно е да се намери алтернатива в органичната продукция, но в повечето случаи се оказва, че в това няма голяма разлика в сравнение с промишленото животновъдство. Органичната продукция среща много от същите проблеми и не може да увеличи значително жизненото пространство на животните, а фуража остава почти същия. Това в повечето случаи въобще не е решение на проблема: защо? Как, ако сме склонни да повярваме, че животните не съществуват на земята за да бъдат експлоатирани от нас, може да одобряваме търсене на животински продукти, които свеждат животното до “суровина за месо?”

Вижте още

  • Драги ми приятели.
    Знаем че нито едно друго животно освен Хомо Сапиенс не е съзнателно.

    Но, оставяйки това настрана, като цяло се вижда една мания за величие в статията. За Вас хората явно са някакъв специален вид животно, богове в сравнение с останалите животни. Затова, независимо че едно друго всеядно животно с удоволствие би ни изяло ако можеше и ако не се бе научило че нападането на хора е лоша идея, ние, боговете, трябва да се отнасяме по друг начин с тези животни. Стига се превъзнасял, ти си една незначителна част от Природата.
    Виж, имаме някакви либерални принципи – човешки права. Защо ги наричаме „човешки права“? Защото най-сигурният начин да си осигуриш че ти ще си запазиш дадено човешко право е да пазиш това човешко право на всички около теб. Защото ако допуснеш да бъде нарушено човешкото право на някой друг е сигурно че в скоро време ще се опитат да нарушат твоето човешко право също. Виждаш ли проблема? Едно животно (което не е Хомо Сапиенс) не може да пази моите човешки права, съответно целият принцип на „човешки права“ не може да има каквото и да е общо с това животно. Оттук насетне нямам никакво морално задължение да не ям някакво животно. Тук вече идва културният елемент. Нямам морално задължение да не се разхождам по улиците по гол гъз, но не е културно прието. Имам етикетна отговорност да не ям котки, а не етична отговорност.

    • Драги/а, Erejnion
      Вече знаем много за съзнателността на животните и през юли 2012 г. голяма група от изтъкнати учени прокламираха Декларацията за съзнателността на животните, а миналата година правителството на Нова Зеландия вмъкна съзнателността на животните към техния закон за защита на животните. В много други страни пък официално е признат статута на делфините като носители на съзнателност. От този линк може да намериш много научни изследвания и документи за чувствителността и съзнанието на животните. Това обаче е очевидно за всеки, който гледа куче или котка вкъщи. Не е трудно да видиш, че животните са способности да изпитват усещания и емоции, да чувстват болка и страдание, както и да усещат комфорт и удовлетворение. Следователно животните са индивиди със свои собствен интерес, а не предмети или стоки.

      Манията за величие не е в статията, а именно при хората, които използват животните за храна, облело, експерименти и забавление, тъй като те поставят Хомо сапиенс като господар на природата, това е визията на видизма и антропоцентризма, стоящи зад експлоатацията на животните. Хищните животни биха ни изяли от инстинкт за оцеляване, докато ние затваряме и използваме животни не от инстинкти, а заради социално обусловено поведение, склонност към йерархичност и доминация над останалите видове.

      Идеята на човешките права е да защитават правото на живот, свобода, и стремеж към щастие на хората. Но животните, като съзнателни и социални същества, също трябва да имат право на живот, свобода и преследване на щастие – правото да не бъдат насилвани, затваряни в клетки и убивани за човешките интереси. Тяхното страдание и експлоатация не са хипотетични, а напълно реални.

      И тук идва веганизмът като етика, която служи като морална спирачка за дадено действие – щом експлоатацията на животни е грешна, то не трябва да участваме в нея. Така че изборът да ядеш месо засяга етиката и няма нищо общо с това дали хищниците биха изяли човек в гората, нашият избор да ядем животни не е просто вкусов избор или предпочитание, защото той засяга чужди интереси – интересите на милиардите животни, които биват затворени в промишлени ферми и изколени в кланиците всяка една секунда, за да задоволят нечии други интереси, но не и на самите животни.

    • Мила Попдимитрова

      erejnion толкова глупости на едно място е нещо типично за анти-веган пропагандата. Чудесно е, че си решила да разсъждашаш и поучаваш без грам критично мислене.

      1. „Знаем че нито едно друго животно освен Хомо Сапиенс не е съзнателно.“ – Верно ли го знаете? Ц,ц,ц…Браво на вас. Доказателства?

      2. „За Вас хората явно са някакъв специален вид животно, богове в сравнение с останалите животни.“ – Казва човек които си мисли, че другите видове не са съзнателни, тоест „по-нисши“ и не заслужават елементарни права – можем да ги затваряме, третираме като стока, малтретираме и убиваме. Страхотна логическа послдователност.

      3. „Едно животно (което не е Хомо Сапиенс) не може да пази моите човешки права, съответно целият принцип на „човешки права“ не може да има каквото и да е общо с това животно.“ – ХАХАХАХ! Тук се опитваш да пробуташ идеята, че правата се дават изключително на база задължения- ако беше така, нямаше да даваме права на децата, инвалидите итн. Въобще, колко глупав трябва да си точно, че да стигнеш до извода, че човешките права и тези на другите видове са в тотален противовес и се самоизключват? Хайде помисли малко – основния принцип на равенство м/у всички човешки същества е принципа на равно взимане под внимание на интересите. Само този морален принцип може да ни позволи да се включват всички човешки същества в системата, с всички различия, които съществуват между тях. Хората и бебетата им, както и другите животински видове, имат интерес да живеят, да са свободни, да не изпитват болка, да не умират. Схващаш ли?

      4. „Имам етикетна отговорност да не ям котки, а не етична отговорност.“ – АХАХАХ!!!! Егаси бисера. Друг много слаб аргумент – културен релативизъм. Значи ако попаднеш утре в Китай на секундата ще започнеш да ядеш кучета и котки? Значи според теб е абсолютно ОК хора/деца да бъдат линчувани ако културата на тяхната държавата го позволява? Тук в България имаме „етикетна отговорност“ да не линчуваме може би.

      • Продължаваш да отъждествяваш животните с хората и децата.

        И не, ако случайно не забелязваш, много от нормалните човешки права не ги даваме на децата наистина.

        По-детайлно:

        2. Че защо да можем? Не бихме били културни същества ако правим подобни гадости. Даже и минимален етикет би ти забранил да малтретираш животни. Липсват ти първите седем години ли, какво ли?

        3. Ама че и биготи. Инвалидите нищо не могат сега! Те са безсилни пред един здрав човек като теб! Трябва да се грижиш за инвалидите по същия начин по който трябва да се грижиш за домашните си любимци!
        Човешките права и правата на другите видове не се изключват. Просто нямаме морална отговорност да защитаваме правата на другите видове. Това не означава че можем да се правим на варвари без последици.
        Основният принцип на равенство м/у всички човешки същества е принципа на зачитане и пазене на правата на всички останали. Взимането под внимание на интересите не е равно, и не би и трябвало да бъде равно – човешкият прогрес бива дърпан от относително малка група от хора. Всъщност, взимането под внимание на интересите на всички по равно е мотото на комунизма, а всички видяхме че комунизма нещо не работи. Преди да сте ме напсували като соросоид, искам да отбележа че съм ляв по убеждения, просто ЗНАЕМ че авторитарното ляво като концепция се е доказало като неработещо.
        На теб ако ти трябва морален принцип, по който да включиш всички човешки същества, със всичките им различия, окей. Явно ти не можеш да спреш да виждаш тези разлики, и трябва постоянно да си напомняш че те все пак са човешки същества, колкото и да не харесват твоята идеология. На нас, не-идеолозите, ни е достатъчно че са човешки същества.
        Мда, всички имат интерес да живеят, да са свободни, да не изпитват болка, да не умират. Ама някои имат интерес ДРУГИ да не живеят, да не са свободни, да изпитват болка, и да умират. И какво сега? И техните ли интереси трябва да зачитаме поравно?

        4. Културен релативизъм? Какво те гони, нашата култура очевидно прави повече неща правилно от чуждите култури, т.е. сме по-добрите. Ама това е култура. Т.е. въпрос на етикет е да не ям кучета.
        И, отивайки в Китай, аз все още ще съм част от западната култура, и все още няма да ям кучета. Но пък ако реша да се правя на истински китаец, ще ям кучета.
        Ама какво не разбра в пазенето на правата на всички хора? Независимо от това какви са? Независимо от това в коя култура са отраснали?
        Тук в България сме подписали една декларация за правата на човека, и някак си не ни е позволено да линчуваме хора… щото знаем че следващият линчуван ще сме точно ние. Щото винаги така става. Линчуващите евентуално биват линчувани.

        • Мила Попдимитрова

          Леле леле направо получих мигрена от поредната псевдо-интелектуална мешана салата. Така става като се мъчиш всячески да защитиш насилието над животни. Хем трябва да те мислят за интелигентен човек, хем трябва да защитиш тезата, че да причиняваш болка на животни и да ги убиваш е ОК. Кофти,а?

          Хайде разберете се с второто ти аз най-после дали морал и етика трябва да се водят от логика и здрав разум или културен релативизъм.

          Броблемът с отричането на елементарни права на животните е, че доводите които се дават могат да се използват за отричане правата и на хора.

          • Няма как да защитавам насилието над животни. То е чиста проба липса на елементарна култура. Да не сме диваци че да насилваме и убиваме животни, по дяволите?
            Етиката си е чиста проба културна измишльотина. Моралът трябва да си го строиш методично по логически принципи. Ама ти май нещо омесваш понятията, и затова не схващаш какво ти се казва?
            Проблемът е че животните няма как да имат подобни права. За да имат те права, те трябва да имат задължението да пазят моите права. А никой не може да иска от едно животно да му пази правата. Това би било проява на психично заболяване.

          • Мила Попдимитрова

            И всичката тази ментална мастурбация за да защитиш свещените кебапчета и шкембе с чесън O_O

          • Nah, I’m calling the viewpoint examined in the article stupid, bigoted and seeped with unreasonable, moronic and actively harmful sense of guilt. I actually think that our culture will naturally progress into including more and more vegetarian dishes in our daily lives.

            Ама се предполагаше да преразгледате вярванията си, и да осъзнаете това сами, вместо да псувам хора.

            Честно казано, няма как да покажа че съм преразгледал собствената си гледна точка без „ментална мастурбация“, и не би било честно да искам това от вас без да покажа че аз съм направил същото, така че… опитай се да бъдеш честна по същия начин?

          • Мила Попдимитрова

            stupid, bigoted, moronic – точно описание на недодяланата ти анти-веган реторика.

            ние сме избрали да не спонсорираме бизнеси които експлоатират и убиват животни. това е етичен избор.

            ти избираш да ги спонсорираш и да банализираш агресията над животни чрез псевдо интелектуални каламбури. това е неетичен избор.

            2+2=4. толкова е просто.

            вместо да поемеш отговорност за собствените си действия, прехвърляш отговорността на „културата“.

            приеми реалността вместо да се криеш зад разтягане на локуми. и не ми се прави на жертва. жертвите в случая са в кланиците. ти си седиш удобно зад компютъра да философстваш и да обясняваш как някой те карал да се чувстваш виновен. ходи се оплачи на майка си. тук този смешен плач не върви.

          • Ти ПРЕДПОЛАГАШ че аз спонсорирам бизнеси, които експлоатират и убиват животни.
            „Псевдо интелектуални каламбури“ = projection on your side. Чела си статията, знаеш какво пише там.
            Никой не е жертва на моите действия. Няма нищо, за което да трябва да поемам отговорност. Хората, ядящи месо, също няма за какво да поемат отговорност.
            Не, не ме карате да се чувствам виновен. Искате от мен да се чувствам виновен. Има разлика, в случая не ми нарушавате правата. И смешният ви плач по горките животни е обект на подигравки от всички, усетете се най-сетне. Животните няма да ви помогнат. Ако могат, животните ще ви изядат. Затова се усетете като другите хора ви говорят, те поне не биха ви яли.