Свържи се с нас

Vegan Holistic

Vegan Holistic

Кожата: 4 мита за производството на кожи

leather-industry

Права на животните

Кожата: 4 мита за производството на кожи

Кожата: 4 мита за производството на кожи

Добре, против ценните кожи сме, но какво ще кажете за естествената кожа от животни без пухкава козина? Нали това е съвсем различен продукт, който е остатъчен продукт от месната индустрия? Тези животни нали така или иначе биват убити за производство на други неща преди това?

Всяка година над 1 милиард животни биват убити за кожа. В някои страни освен крави и телета за кожи биват убивани котки, кучета, овце, змии и крокодили.

Ето някои от традиционните митове за кожата, витаещи в обществото:

Мит 1: Кожата е остатъчен продукт от месната индустрия

Кожата не е “остатъчен” продукт от отглеждането на животни за месо. След като се вземе кожата на животното, всяка останала “част” бива разпродадена парче по парче, за да направи цялата тази кървава индустрия по-доходна; Кръвта се използва в кучешката и котешката храна, космите на някои животни се използват за правенето на четки или в мебелния бизнес, рогата, костите и ноктите се използват за производство на желатин, който се слага в бисквити, желирани сладкиши, капсули на лекарства, някои фотографски филми и дори за глави на кибритени клечки. Кожата, която се щави представлява 10% от всичко, което може да се вземе от животното и я прави най-стойностната част от нещастното същество. Всъщност кожите на крави, овце, свине и кози са основният материал за производство на кожи за обувки и палта произведени в България. Някои от скъпите кожени изделия, които се внасят от чужбина се правят от кожи на елени, крокодили, змии, норки, кенгурута и щрауси.

Мит 2: Животните за кожи живеят доволен живот и биват откарани в кланица, защото са стари и немощни

Едрия рогат добитък в промишлените ферми е селективно подбиран за множество операции и процедури, включващи изкуствено осеменяване, ембрионален трансфер, механизирано доене, тъпчене с антибиотици, кастрация на мъжките, жигосване, отделяне на малкото теле от кравата, дни след раждането, отбиване на кърменето и изкуствено хранене на телето. Като последица от ужасния цикъл от бременност и лактация, млечните крави са изключително податливи на мастити и болести. Техните телета, останали без майка отиват на заколение за производство на висококачествени ниско-влакнести кожи за изработка на подплати на обувки, якета, ръкавици и портмонета. Най-скъпата кожа е тази на телета умрели при раждането, от която се прави мек велур. Средната продължителност на живота на една крава е 20 години. Но във фермите говедата за месо се колят на възраст 1-3 години, млечните крави умират на 3-7 години – от болест (36%), убити поради слаб добив на мляко (28%), и невъзможност за оплождане (36%).

Мит 3: Животните за кожи се убиват хуманно

Транспортирането на животните им причинява дискомфорт и стрес. Те са подковани, здраво завързани и натикани в камион, който да ги откара до мястото. Но много от тях умират още в камиона, преди да стигнат до крайната дестинация. Причините за тяхната смърт могат да бъдат сърдечен удар, дехидратация, глад, кръвоизливи или счупени кости. Тези които достигат до кланицата биват зашеметявани, а след това се чупят опашките им и се разрязват техните вратове. А палачите, които работят в тези кланици не се нуждаят от специална квалификация.

Мит 4: За разлика от синтетичните алтернативи, кожените продукти са екологични

Всъщност качеството и здравината на обувките и дрехите от петролно извлечени материали са се усъвършенствали значително през последните години, но те са безспорно неекологични. Дори произведените от наглед безвредни и “натурални” материали, като например памук, който обикновено се третира с инсектициди и пестициди, след това вече готовата дреха се избелва, боядисва и третира с формалдехиди. Ощавената кожата обаче, не само отделя неприятни миризми, тя се обработва с множество замърсители като олово, цинк, формалдехиди, бои и цианидни химикали за да се спре разлагането. Все пак кожата е мъртва плът и е нормално да гние, ако не се третира със силни химикали.

Към това можем да добавим и сериозния удар срещу околната среда. Животинските екскременти са вероятно най-големия замърсител на водата; едрият рогат добитък, овцете и други преживни животни отделят метан, който е основния газ, отговорен за глобалното затопляне; азота в животинските отпадъци участва в процеса на формирането на амоняк – съдържащ се в киселинните дъждове, отрова за земеделските култури. Освен това, животните в промишлените ферми консумират 10 пъти повече земя, вода и основни зърнени храни, отколкото хората.

Редакция на Vegan Holistic. Чрез статиите в този сайт се стремим да обхванем различни аспекти на веганизма, показвайки неговия потенциал да трансформира света към всеобщо здраве, състрадание и нова етика, където животните, хората и природата са част от една холистична визия за хармония и свобода.

Напиши коментар

Какво мислиш? Сподели статията и напиши коментар.

avatar

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

  Абонирай се  
Уведоми ме

Абонирай се

Получавай известия за нови публикации по имейл.

Реклама

Най-популярни

Горе