Проф. д-р Асен Златаров е роден на 16 февруари 1885 г. в Хасково. Произхожда от известно семейство, тясно свързано и активно участвало в борбите за национално освобождение. Още от ранна възраст Златаров учи много бързо и се научава да чете книги на руски и френски език, както и да прави химически опити в домашно оборудвана лаборатория.
Като студент в химическия факултет на Софийския университет, той посещава и чете лекции по философия и литература. През 1904-1905 г. учи в Женевския химически институт в Швейцария при видния учен проф. д-р Карл Грабе. Там, поради широките си обществени интереси и леви идеи, Златаров започва да изучава също литература, политическа икономия, зоология, биохимия и ботаника и се сприятелява с известния френски социалист, философ и антимилитарист Жан Жорес (1859-1914).
Интересът на Асен Златаров към соята
За първи път Златаров се запознава със соята и соевите храни през 1906 г., когато посещава китайския павилион на Световното изложение на храните в италианския град Милано. Интересът му към темата се задълбочава през годините.
През 1908 г. Асен Златаров защищава докторантура по химия и физика в университета в Гренобъл, след което започва аспирантура по биохимия и химия на хранителните продукти в новосъздадения Институт по броматология в Мюнхен под ръководството на известния немски професор Т. Паул.
Броматологията е научна дисциплина, която обхваща анализ на всички аспекти на храните и храненето, основавайки се на химията, физиологията, биологията и биохимията; наречена е „практическа химия в кухнята“. В Мюнхен Асен Златаров пише обширно за практическата стойност на броматологията. Този уникален институт събира на едно място световни химици, биохимици, лекари, етнографи и историци. Там те провеждат изследвания върху хранителните продукти, готварските навици и рецепти в целия свят, включително в древните Вавилон и Месопотамия, Китай, Индия, Гърция, Римската империя и племенните култури.
През ноември 1910 г., след завръщането си в България, Златаров става асистент по органична химия в Софийския университет и редовно сътрудничи с медицински, философски, литературни и други периодични издания в България и чужбина.
През 1911 г. той пише първата си книга, озаглавена „Философия на биологията“, с която започва да публикува изследванията си върху химията на хранителните продукти в България. От 1 септември 1920 г. той става лектор по физиологична и органична химия и биохимия в химическия и медицинския факултет на Софийския университет. През 1924 г. става професор там, а през 1935 г. заема длъжността на декан и ръководител на катедрата по органична химия във Физико-математическия факултет.
През 1918 г. Златаров започва химически и готварски изследвания върху соята и активно започва да говори и пише за отглеждането и практическото използване на соята, установявайки връзка с различни организации в цяла България. По същото време той популяризира и други отглеждани в България бобови култури като нахут (известен в началото на XX век в България като сланутък).
През 1920 г. издава първата си брошура от 44 страници за соята. В началото на 20-те години на ХХ век публикува още трудове за всички аспекти на соята, включително един на немски език. Между 1920 г. и 1936 г. Асен Златаров публикува поне 17 труда за соята. През 1929 г. неговата ученичка, Дона Калчева (1892-1973), издава пълна книга с обем от 122 страници за соята.
През 1923 г. обаче специална Държавна комисия по соята стига до заключението, че соевата култура не се развива добре в България, тъй като е много скъпа, трудно смилаема от организма и няма достатъчно пазар. Това обаче не спира Златаров да вземе участие в дълъг, открит дебат в беседи и публикации, защитавайки огромното значение на соята за здравето и храненето на хората. Той изтъква способността на соевото растение да обогатява почвата с азот. Асен Златаров изследва три сорта соя, отглеждани в България (жълта, зелена и черна), и ги сравнява химически с други бобови растения. Анализирал е състава на соевото мляко и тофуто, като ги е сравнил по състав и нутриенти с човешка майчина кърма, както и с мляко и сирене от крави, биволи, овце и кози. Българската асоциация на земеделците приема соята като налагаща се култура, и производството ѝ започва бързо да нараства. През 1935 г. в България се провежда първото изложение на соя и соеви продукти.
Приносът на Асен Златаров към науката и обществото
Професор Златаров е международно известен учен с широки интереси, особено в областта на биохимията, биологията, философията, ботаниката, литературата и изкуството. Той прави многобройни оригинални изследвания в областта на органичната химия, биохимията и особено броматологията. Някои от изследванията му биват потвърдени едва наскоро, като например работата му върху ролята на микроелементите и метаболизма на цинка за етиологията на раковите клетки. Златаров е пионер в България в областта на броматологията, витаминотерапията и ензимната химия. Той не само установява общите въпроси в науката за храните, готварството и храненето, но и провежда изследвания върху съдържанието на специфичните национални български храни, начина на тяхното готвене и употреба. Златаров също така прави подробно статистическо аналитично изследване за различията в храненето между социалните слоеве и предлага теория за използването на соевите храни, нахута и вегетарианското хранене като средство за справяне със световния глад и хроничното нездравословно недохранване по света.
Влиянието на Златаров в областта на соята и соевите храни продължава да нараства през 30-те години на ХХ век. Той изнася многобройни популярни и научни лекции и е автор на множество публикации в България и чужбина – на немски и френски език. В много от тях известният биохимик обсъжда медицинската стойност на соевите храни и прогнозира голямото бъдеще на соевите култури и вегетарианството, което става факт след Втората световна война (терминът „веганство“ се появява като систематизирана философия във Великобритания през 1944 г.).
На 22 декември 1936 г., на 51-годишна възраст и в разцвета на активната си кариера, Асен Златаров умира внезапно във Виена след две неуспешни операции. Погребението му в София е внушителна изява на любовта на цялата страна към него и делото му. През живота си той изнася повече от 900 беседи и написва около 10 хиляди печатни страници (от които около 3300 страници са в научни издания). Между 1905 и 1937 г. той публикува 660 заглавия, включително учебници, научни статии, популярни статии и други. От тях 80 са строго научни, а 30 са публикувани на чужди езици. Около 20% от популярните му трудове са в областта на броматологията. Той пише и говори подробно срещу тютюнопушенето, наркотиците и алкохола. От 1922 г. е основател и главен редактор на списание „Химия и индустрия“, както и основател на няколко други научни и популярни серийни издания. Той е сътрудник на 14 чуждестранни и 37 български списания, както и на 107 вестника. Той е член на Société de Linnie biologique в Париж. От 1922 г. до края на живота си е председател на Лигата на българските химици. Асен Златаров е автор на няколко поетични сборника и на множество очерци за други писатели, поети и други личности. На 18 ноември 1926 г. големият индийски поет Рабиндранат Тагор му пише посвещение в София в една книга.
Асен Златаров принадлежи към онези синове на България и на човечеството, които са носители на един сложен духовен свят и постигат забележително равновесие между богато разнообразните сили в себе си. Той поставя големите си таланти в служба на живота и изпитва голяма любов към хората и човечеството. Така той остава завинаги в паметта на поколения българи като незабравима универсална личност, пример за хармонично развитие и с принос в науката и обществото.
Текстът е адаптиран от части на непубликувания ръкопис “Историята на соевите зърна и соевите храни: От 1100 г. пр.Хр до 1980-те” (History of Soybeans and Soyfoods: 1100 B.C. to the 1980s) на Уилям Шуртлев и Акико Аяоаги.
