Дълго се чудих дали да публикувам тази история в сайт, който започна толкова ведро с информация за здравето и позитивния начин на живот. 5 ноември обаче е важна дата за движението за правата на животните, защото е свързана с мъченическата смърт на един човек, който приема борбата за животните като нещо много по-важно от своя собствен живот и свобода.
Както често се случва с хората, които поставят чуждата свобода пред своята собствена, той е считан за терорист от едни и борец за свобода от други. Бари Хорн обаче не е известен интелектуалец, нито духовен учител, роден през 1952 г, и израснал е в бедно работническо семейство, а последната му професия е на човек, който минава с камион и събира контейнерите за смет. Неговата мисия обаче става да се бори за правата на животните по всички възможни начини. В началото чрез саботиране на лова и освобождаване на животни от места, където са държани в плен, а след това и чрез разрушаване на собствеността на онези, които печелят от тяхната експлоатация.
Целта на тази история, която съм събрал от биографични справки за Бари от книгата „From Dusk ’till Dawn“ на друг известен активист, Кийт Ман, не е да разпаля дискусия „за“ и „против“, дали неговите методи са оправдани или не, дали е терорист или борец за свобода, а да се види как един човек става жертва на системата, икономическите интереси и предателството на политическата класа, но до последния си дъх не прекланя глава пред идеалите си.
Когато умира от възпаление на черния дроб в болницата Ронксууд в Уорчестър на 5 ноември 2001 г., неговата смърт идва след серии от гладни стачки, излежавайки 18-годишната си присъда за поставяне на взривни устройства в магазини, продаващи животински продукти (разбира се в извънработно време, без да нарани нито един човек) — най-дългата присъда на борец за правата на животните във Великобритания. Бари Хорн се принуждава на страдания, за да накара правителството да разгледа публично въпросите за тестовете с животни, което Лейбъристката партия обещава преди изборите, но отказва да изпълни след като идва на власт през 1997. До момента на своята смърт на 49-годишна възраст, той не се е хранил от 15 дни, но преди това здравето му е значително влошено от предходните му гладни стачки, най-дългата от които, през 1998, продължава 68 дни и уврежда зрението и други сетива.
Спасяването на делфина Роки
Бари Хорн започва да се интересува от правата на животните на 35 годишна възраст, когато неговата втора съпруга, Айлийн, го убеждава да отиде на среща на поддръжници на Фронта за освобождение на животните (ALF). След като гледа видео клипове на експерименти с животни, той решава да стане веган и ловен саботьор. През пролетта на 1987 става член на „Northampton Animal Concern“, които насочват своя по-радикален активизъм срещу лабораториите на „Unilever“ и организират протестна демонстрация срещу „Beatties“ – верига магазини за кожени палта.
Първата му проява, придобила по-широка публичност е през 1988, когато се опитва да спаси делфина Роки, заловен през 1971 и държан около 20 години в плен, повечето време сам, в малък бетонен басейн в „Маринленд“, в Моркамб, Ланкашир. Бари Хорн и четирима други активисти планират да преместят Роки, който тежи 300 кг и е дълъг 183 метра, от басейна в морето, използвайки стълба, мрежа, самоделно направена носилка и взет под наем камион.
Бари и неговите приятели на няколко пъти преди това тайно са посещавали делфинариума през нощта, ходейки при басейна с делфина, за да го опознаят. Въпреки това, в нощта на акцията, след като пристигат в зоната на делфинариума с цялото си оборудване, се оказва, че не са пресметнали всичко както трябва и не могат да измъкнат делфина. Те се връщат обратно, но без делфина. Полицейска кола ги спира на пътя обратно към тяхната кола, в която ченгетата откриват голяма носилка за делфини, за която единия от активистите се налага да каже, „нямаме основателно обяснение.“ След продължило 5 дни дело, те са осъдени в заговор за кражба на животно. Бари Хорн, Джим О’Донъл, Мел Браутън и Джим Бъкнър са глобени 500£, като на Хорн и Браутън са дадени допълнително 6 месечни условни присъди.
Арестът им обаче не ги спира, Бари и неговите другари продължават своята мисия да освободят Роки и през 1989 започват кампанията „Делфинариум Моркамб“, която включва серия от протести, раздаване на листовки на туристите, организиране на протестни шествия и лобиране пред местните власти. Губейки печалби от билетите за туристи, директорите на делфинариума се съгласяват да продадат делфина за 120 000£ на активистите, които са събрали тези пари от дарения във фонда „Born Free Foundation“ и „Mail On Sunday“, които през 1990 започват кампанията „Into the Blue“ за освобождаване на пленените във Великобритания делфини. През 1991 Роки е изпратен в 80-акрова лагуна на островите Тюркс и Кайкос, след което е пуснат на свобода, а след няколко дни е забелязан да плува свободен заедно с дивите делфини.
Питър Хюз от Университета на Съндърланд дава кампанията на Хорн като пример как пропагандирането на перспективата на активистите за правата на животните успява да промени парадигмата в британското общество относно забавлението на туристите, които започват да гледат на делфините не като на „актьори“ в изкуствена среда, а действително да поискат да се „докоснат“ до тях като отидат да ги видят в естествената им среда. В резултат на това, пише Хюз, „сега вече във Великобритания няма делфини в плен.“
Фронтът за освобождение на животните
По-късно, заедно с Кийт Ман и Дани Атууд, Бари Хорн става част от малка ALF (Фронт за освобождение на животните, англ. Animal Liberation Front) клетка, която атакува „Harlan Interfauna“, британска компания в Кеймбридж, която снабдява лабораториите на острова с живи животни или органи. На 17 март 1990 активистите влизат в сградите на „Interfauna“ чрез дупки, които са направили в покрива, освобождават 82 кученца и 26 заека.
Също така вземат списъците с документация за клиентите на компанията, които включват големи корпорации като „Boots“, „Glaxo“, „Beechams“, и „Huntingdon Research Centre“, както и няколко университета. Ветеринар, който подкрепя ALF, премахва татуировките от ушите на кучетата и те са разпръснати в нови домове из цялата територия на Великобритания. Заради намерени веществени доказателства на мястото на престъплението и в домовете на един от активистите, Ман и Атууд са обвинени в заговор за извършване на обир чрез влизане с взлом и са осъдени съответно на 9 и на 18 месеца лишаване от свобода.
Бари Хорн и още един активист атакуват конференцията по експериментите с животни на Екзитър Колидж в Оксфорд. Те преобръщат масите и чупят 50 бутилки червено вино, след като са спечелили схватка с полицията, за да влязат в залата на конференцията. Хорн и петимата му другари са арестувани за създаване на безредици.
Философията на Бари Хорн за правата на животните се радикализира докато лежи в затвора. През юни 1993 Бари Хорн пише в писмо до вестника за солидарност със затворените активисти „Support Animal Rights Prisoners“:
„Животните продължават да умират и изтезанията им стават все по-големи и по-големи. А какъв е отговора на хората към това? Повече вегетариански бургери, повече „Special Brew“ и повече апатия. Вече няма истинско движение за свобода на животните. То умря отдавна. Това което остана са много малко активисти на които им пука, които разбират и които действат… Ако не действаш, значи се примиряваш. Ако не се бориш, няма да спечелиш. А ако не спечелиш, значи си отговорен за смъртта и болката, които ще продължават още и още, и още.“
Тази война вече има две страни
След освобождаването му от затвора през 1994, според слуховете, Бари Хорн започва да работи като единак. Кийт Ман пише, че заради засилените полицейски репресии и агентите под прикритие сред движението за правата на животните, да действаш сам е значително по-безопасно, а Хорн преди всичко е резервиран човек – щастлив, когато прави нещата без чужда помощ и „прави нещо“ така, както той иска.
Няколко среднощни бомбени атаки, извършени чрез самоделни взривни устройства, са извършени през следващите две години в Оксфорд, Кембридж, Йорк, Харогейт, Лондон, Бристол, както и Нюпорт и Райд на остров Уайт. Атаките са срещу магазините на „Boots“, „Halfords“, магазини продаващи кожени изделия и магазини собственост на дарители за експерименти с животни за медицински цели. Някои от атаките са подписани от „Animal Rights Militia“, име на активисти, които се разграничават от строгите ненасилствени принципи на ALF.
Ман пише също, че не е изключено Хорн да има нещо общо с атаките, защото на много малко активисти им стиска да заложат взривни устройства, а Хорн е известен със своите хардкор позиции. Полицията започва да го следи изкъсо. Според Ман, Бари Хорн е знаел, че ще бъде заловен, но той вижда активизма за правата на животните по-скоро като война и е готов да стане жертва заради своите идеали.
Арестуван е през юли 1996 след като поставя две взривни устройства в шопинг център в Бристол, нагласени да се взриват в полунощ. След това полицията намира 4 други взривни устройства в джобовете му.
Процесът за палежи започва на 12 ноември 1997, шест седмици след края на втората му гладна стачка, в Кралския съд в Бристол. Той се признава за виновен в опита за палеж в Бристол, но отрича за атаките на остров Уайт. Въпреки, че няма правдиви доказателства за участието му в атаките на остров Уайт, обвинението е сигурно, че устройствата използвани в Бристол и на остров Уайт са толкова идентични, че Хорн няма начин да не е замесен и в двете. Докато съдът приема, че Хорн определено не иска да убие или нарани някого, съдията Саймън Дарвал-Смит го нарича „градски терорист“ и на 5 декември 1997 Бари Хорн е осъден на 18 години лишаване от свобода, най-голямата до този момент присъда за активист за правата на животните във Великобритания.
Заради сходството на устройствата открити в Бристол и тези на остров Уайт, Хорн е обвинен и в причиняване на материални щети в размер на 3 милиона паунда през 1994, като унищожава сграда на „Boots“ – химична фабрика в Нюпорт, защото фабриката тества своите продукти върху животни. След това е обвинен в палеж на общински магазини на острова, продаващи кожени палта. В този процес той признава обвиненията за Бристол, но отхвърля участието си за останалите, които са подписани от „Animal Rights Militia“. Робин Уеб от „Animal Liberation Press Office“ пише, че самия той нееднократно бива признат за невинен заради обвинения в същите инциденти.
Гладните стачки на Бари Хорн
На 6 януари 1997 като затворник Категория A (истински терорист), Бари Хорн обявява, че ще откаже всякаква предоставена храна, докато консервативното правителство на Джон Мейджър не подпише своя проект за забрана на тестовете с животни до 5 години. Поради причината, че според прогнозите Лейбъристите ще спечелят следващите избори през май 1997, Хорн прекратява гладната си стачка на 9 февруари след 35 дни без храна. Това става, когато Елиът Морли, тогавашен говорител на Лейбъристите по въпросите с правата на животните, пише, че „Лейбъристката партия е съгласна за редуциране и евентуална забрана на вивисекцията.“
Гладната му стачка разпалва активизма за правата на животните и в чест на Бари Хорн са извършени акции на освобождение на котки от фермата „Hill Grove“ в Оксфордшир (няколко години по-късно фалирала и затворила окончателно заради натиска на ALF), които отглеждат котки за лабораторни опити; икономически саботаж на „Harlan“ и освобождение на кучета от „Consort Kennels“; унищожаването на седем камиона на фермата за пилета „Buxted“ в Нортхемптънхемшир; блокада на пристанището в Дувър и сериозни вандалски прояви срещу Макдоналдс в града; както и освобождение на зайци, отглеждани за лабораторни опити във фермата в Хоумстед.
Втората гладна стачка започва на 11 август 1997. Целта на Бари Хорн е новото лейбъристко правителство да обяви за недействителни всички лицензи на фирми за тестове с животни до определено време. Отново има бум в активизма за правата на животните и неговата подкрепа. На 12 септември 1997 са вдигнати протести в Лондон и Саутхемптън, в Хага (Холандия), в Кливланд (САЩ), университета в Умео (Швеция), където активисти се опитват да щурмуват лабораториите на университета. 400 души правят шествие до фермата в Шамрок, сграда близо до Брайтън за тестове над примати, 300 се събират на протест пред лабораториите „Wickham“, сграда на договор за тестове с животни, има и демонстрации пред офисите на лейбъристката партия, както и пред дома на Джак Строу, главният секретар на партията. Активистите правят палатков лагер срещу „Huntingdon Life Sciences“ на магистрлата A1 в Кембриджшир, прокопавайки подземни тунели, за да направят по-трудно за полицията да ги изгони. Фермата за морски свинчета в Нючърч е щурмувана през септември и са освободени 600 морски свинчета.
Бари Хорн прекратява втората си гладна стачка на 26 септември, след 46 дни без храна, когато лорд Уилямс от Мостън, тогава министър на вътрешните работи, а по-късно министър на правосъдието, се среща с поддръжници на Бари Хорн с обещание за среща между тях и правителството. Това е първият случай, когато член на правителството се съгласява формално да разговаря с представители на движението за правата на животните, в това поддръжниците на Бари Хорн виждат голяма стъпка в напредъка на тяхната борба.
Най-дългата гладна стачка на Бари Хорн започва на 6 октомври 1998 и приключва 68 дни по-късно на 13 декември. Той иска да доведе дебата за правата на животните до най-висшите инстанции в британския парламент, когато неговото влошаващо се здравословно състояние става новина по целия свят, а активистите се опасяват, че при нова гладна стачка той ще умре.
Този път исканията на Хорн са конкретни. Той иска спиране даването на лицензи за експерименти с животни, а съществуващите в момента да не бъдат подновени; забрана на всякакъв вид вивисекция, освен за медицински цели; обещание за спиране на всякакъв вид вивисекция до 6 януари 2002; незабавно спиране на тестовете с животни във военните лаборатории в Портън Даун; и затварянето на Комитета по процедури с животни, институция наречена от Хорн „Спонсориран от правителството фронт за вивисекция.“
Той пише изявление, което продължава да бъде цитирано на протестните шествия на движението:
„Борбата не е за нас, не е за нашите лични искания и нужди. Тя е за всяко животно, което някога е страдало или умряло във вивисекторските лаборатории, и за всяко животно, което ще страда и умре в тези същите лаборатории, освен ако не сложим край на този зловещ бизнес сега. Душите на мъчениците искат възмездие, искането на живите е свобода. Ние можем да постигнем справедливост и можем да им осигурим свобода. Само ние можем да помогнем на животните. И ние няма да ги предадем.“
Кийт Ман пише, че този път гладната стачка на Бари е много по-тежка, защото организма му е много отслабен след първите две. Той е бил в крило D на затвора в Сътън, когато е започнал своята стачка. След това е преместен в болничното крило на десетия ден без храна, където е поставен в „килия за гладни стачки“ без мивка или тоалетна, а само със стол и маса. Хорн е преместен в нормална килия след натиск от страна на поддръжниците му. На 43-ия ден от гладната стачка е загубил 25% от своите телесни мазнини.
Лейбъристкото правителство публично отказва да се предаде под това, което нарича „блекмейлинг“ (изнудване), и заявава, че няма да се водят преговори с Хорн и неговите поддръжници публично, а само лично с техни избрани представители. Адвокатът на Хорн, Тони Кларк, се среща с Бари в затвора на 12 ноември да преговаря за нова среща между поддръжниците на Бари Хорн и министерството, която се провежда на 19 ноември, ден 44 от стачката. След срещата Хорн написва изявление, казвайки, че не му предлагат нищо ново и гладната му стачка ще продължи. След това смекчава своите искания до свикване на Кралската комисия за решаване на въпросите с експериментите с животни, което в предизборната си платформа лейбъристката партия обещава да направи след идване на власт.
На 46-ия ден, той е преместен в главната болница в Йорк, страдащ от дехидратация след като е прекарал цялата седмица в повръщане. До 52-ия ден, той страда от невъобразими болки, почти ослепява и е в опасност от изпадане в кома. Неговите поддръжници му изпращат касета с аудио записи на разговорите с правителството, но той има затруднения с концентрацията си върху тях. Ман пише, че Бари Хорн приема да му бъде даван портокалов сок и сладък чай за три дни, за да бъде избегнато влизането му в кома и да може да слуша записите на преговорите. Това дава основания медиите да обявят гладната му стачка за измама.
Прякото действие като форма на солидарност
Отново следва международен отговор от активистите в подкрепа на Бари Хорн. В Йорк и Лондон протестиращите правят бдения пред болницата, както и пред офисите на парламента в Уестминстър, носейки свещи, плакати и снимки на Бари Хорн. По това време към групата се присъединява, ексцентричния член на консервативната фракция в парламента и поддръжник на правата на животните Алън Кларк, единствената политическа фигура, която оказва публична подкрепа по време на протеста.
На 24 ноември, преди сутрешното отваряне на парламента, активисти разпъват банер в подкрепа на Бари Хорн пред официалния автомобил на кралицата, когато той е пътувал към сградата на парламента. Малко след това, двама активисти паркират кола в края на „Даунинг стрийт“, пукат ѝ гумите, и използват D-ключалки, за да се заключат за волана, докато други протестират по улицата.
Други активисти правят шествие пред лабораториите BIBRA в югозападен Лондон и пред фермата за норки „Windmill“ в Дорсет. Във Финландия са освободени от ферма за кожи 400 лисици и 200 миещи мечки. Вандали нападат офисите на „Research Defence Society“ в Лондон. Има демонстрации пред британските посолства и консулства по целия свят, лаборатории са щурмувани и правителствени сгради са нападнати от вандалски прояви.
Специалните служби продължават следенето на активисти, използвайки агенти под прикритие и специални разузнавателни средства, следейки специално Робин Уеб.
Кийт Ман пише, че до ден 63, Бари Хорн става сляп с едното око, глух с едното ухо, черния му дроб се предава и изпитва постоянни невъобразими болки. Има насрочена среща в 12 на обяд на ден 66 с неговите поддръжници, за да му покажат документите, които са им изпратили по факс от министерството, касаещи предстоящите оферти, които правителството може да предложи. Направено е споразумение, ако има някакви надежди за приемане на исканията, дори само на думи, Хорн да прекрати стачката си, тъй като е вече много близо до смъртта.
„Бари умря, лейбъристите излъгаха“
Рано сутринта на 10 декември 1998, ден 66, без да са уведомени семейството му или поддръжниците, Хорн е върнат от болницата обратно в затвора със строг режим Сътън. Обяснението е, че тъй като той отказва лечение, няма нужда за него да бъде в болница. Ман пише, че по това време той е имал халюцинации и вече не е бил в състояние да помни защо е на гладна стачка.
Има две версии защо Хорн е прекратил гладната си стачка. Кийт Ман пише, че Хорн я е прекратил без предупреждение два дни след като е върнат отново в затвора, след това отново е върнат в болницата. Неговите приятели подозират, че нещо се е случило с него за двата дни, когато е бил в Сътън и не е можел да се свърже с тях. Ман пише също: „Каквото и да се е случило с него след като е напуснал болницата и е върнат в затвора, вероятно никога няма да можем да узнаем, но всички негови близки подозират, че има нещо и той никога след това не е същия.“
Медиите съобщават, че политик от лейбъристката партия е уговорил Майкъл Банер, начело на Комитета за процедури с животни, да се съгласи на среща с Ян Каусей, глава на Общата парламентарна група за благоденствие на животните, за да обсъдят практиките на експерименти с животни във Великобритания. Това е интерпретирано от Хорн като крачка напред от правителството и той започва да се храни отново на 13 декември 1998.
Британските медии започват да отразяват негативно приключването на стачката. Вестниците се фокусират на тридневния период, когато на Хорн са му давани портокалов сок и сладък чай, пишейки как цялата стачка като цяло е била измама. Ман пише, че медията се опитва да превърне трите дни, в които докторите са се опитали да стабилизират състоянието му и да не изпадне в кома, със заглавия от рода на „68 дни на пиршество.“
След гладната стачка Хорн не успява да стабилизира физическото, а изглежда и психическото си здраве. Той продължава да започва безброй гладни стачки в затвора, без конкретна стратегия и със слаба подкрепа. Стига се до момента в който, според Ман, никой освен пазачите в затвора не е знаел дали той се храни или не.
Бари Хорн умира на 5 ноември 2001, 15-ти ден от последната му гладна стачка.
Негативното медийно отношение към него продължава и след неговата смърт. Кевин Тулис пише в „The Guardian“: „В живота си той беше никой, провалил се боклуджия станал бомбаджия. Но след смъртта си Бари Хорн ще се въздигне като първия истински мъченик на най-успешната терористична групировка, която Великобритания някога е виждала – движението за правата на животните.“
Трупът му е изгорен в родния му град Нортхемптън под дъбово дърво в горско гробище, облечен с фланелка на футболния отбор на Нортхемптън. 700 души присъстват на паганическото погребение и следват ковчега през града, носейки банер: „Labour lied, Barry died“ (Лейбъристите излъгаха, Бари умря).
Както стана ясно, реакцията на официалните медии към него е абсолютно негативна, особено във Великобритания, където е обявен за „терорист“, но в движението за правата на животните по целия свят той става истински мъченик и вдъхновение за пряко действие. Все пак той следва директивата на Фронта за освобождение на животните (ALF), че неговите палежи и взривни устройства служат единствено с цел разрушаване на собственост и трябва да бъдат внимателно изпълнени, без какъвто и да е риск от физическо нараняване на човек или животно.
За повече 30 години, откакто ALF си служи с подобни тактики, не е бил наранен, дори и по погрешка, нито един човек или друго същество. За сметка на това обаче, десетки активисти за правата на животните са били убити от ловци, фермери, наемници на индустрията или репресирани от полицията, заради своите протести и преки действия срещу животинските индустрии. По-радикалните действия, като тези на Бари Хорн, едва ли се предприемат, защото техните извършители обичат разрушението, а просто изглеждат най-ефективния начин за икономически саботаж и привличане на обществено внимание към индустрии, които имат огромен финансов ресурс и политическо лоби.
