Свържи се с нас

Vegan Holistic

Vegan Holistic

Бори Йорданова: Малмьо става веган

bori-malmo-goes-vegan-kitchen

По света

Бори Йорданова: Малмьо става веган

Бори Йорданова: Малмьо става веган

С Бори си говорим за причините да бъде веган и различните социални проекти, в които участва в шведския град Малмьо.

Родена и живяла в Казанлък, Бори напуска родния град, за да учи първо Холандия, после в Белгия, а в момента в шведския град Малмьо. През последните няколко години веганството и неговата пресечност с опазването на околната среда и социалната справедливост е широко застъпено в нейния живот, а през юни тази година ще участва в организирането на веган фестивал в Малмьо.

Здравей, ще ми разкажеш ли как стана веган? Живееше ли още в България тогава или вече се беше преместила да учиш в чужбина?

Станах практикуващ веган преди 3 години, когато най-накрая се отказах напълно от всички млечни изкушения. От момента, в който реших, че е най-логично да стана веган, до момента, в който наистина го направих, бяха минали около 2 години. Не мога да излъжа и да твърдя, че преминаването от вегетарианка към веган ми бе лесно. Тогава все още ми липсваше дисциплина и осъзнатост, пък и кулинарни умения.

По това време бях втора година бакалавър в Маастрихт, Холандия, но благодарение на група студенти там успях да развия кулинарно въображение и креативност, запознах се с нови съставки, вкусове и кухни от света. Тези студенти водеха ежеседмични готварски веган работилници в един скуот (такъв с културно и арт значение). Принципът беше простичък – петнайсетина човека се събират и готвят заедно, а петнайсетина други се присъединяват за самата вечеря, състояща се от три блюда и струваща само 5 евро. За всяко блюдо има доброволец главен готвач, който избира рецептата и ръководи процеса по нейното приготвяне.

Не е формална демонстрация, а по-скоро усилие за сътрудничество, в което всеки се учи и помага. Така и аз придобих увереност и умения, а пък и често доброволствах като главен готвач, когато имах възможност да избирам иновативни и нестандартни рецепти. Целта бе да се разкрие нов свят на възможности пред скептиците на веган храната! Всичко това по-късно ми позволи да си намеря работа като готвачка в един био-супермаркет с отворен тип кухня в центъра на Брюксел.

malmo-goes-vegan-cooking

Имаше ли някакъв конкретен емоционален момент в твоя живот, когато осъзна колко е важно да се отнасяме със състрадание и уважение към животните, без да участваме в тяхната експлоатация?

Да, историята е интересна и майка ми обича да ми я припомня. Бях във втори клас, когато изучавахме разказа на Елин Пелин „На браздата“. Всички може би си спомнят, че в него става въпрос за Белчо и Сивушка – обичливите крави на Боне. В края на разказа, измъчена и изнурена, Сивушка умира на браздата. Предусещайки гибелта на животното, аз плачех тихо в клас докато моите съученици се учеха да четат…

Когато дойде моя ред, не можах да продумам. Година по-рано бях получила куче като подарък. Грижите, които полагах за малката Лора, ме учеха на отговорност и най-вече на състрадание към това уязвимо същество. Затова за мен нямаше никакъв смисъл, когато дядо ми колеше животни на село, с които по-късно ми бе предложено да се храня. Как след като те са еднакви? Защо да обичам кучето, а да обричам на мъка агнето? Такава бе логиката в осемгодишния ми мозък, когато отказах да ям животни.

Как се отнасят близките и приятелите ти към твоя начин на живот? Мислиш ли, че веганите налагат своя избор над останалите и защо е толкова трудно за повечето хора да разберат веганската гледна точка?

Не знам за останалите вегани, но аз обичам да предлагам, а не да налагам. Ако невеганът успява да получи еднакво удоволствие от веган храната и различните компоненти като текстура, насита, вкус, то той не би възразявал толкова много. Затова за мен е важно да съчетая предлагането на информация с предлагането на веган вкусотии, които са по-силния аргумент.

Същевременно намеквам нещата, които човек печели от интегрирането на повече веган храна в диетата си – енергичност, свежи и живи продукти, витамини и фибри, и т.н. – отколкото от какво трябва да се откаже. Естествено смятам, че е от изключителна важност да се говори за мястото на храната в революцията към екосоциална справедливост, обхващаща всички същества.

Ако просто предлагаме веган опции, които имитират вкуса на месото и сиренето, бихме прескочили тази така нужна трансформация към свят на емпатия и състрадание. Но за това си има подходящо време и място, които стратегически избирам и съответно се целя в податливи и широкоскроени хора. Всичко това беше и мотивацията ми да създам веган кетъринг компания, която в момента има няколко постоянни клиенти, поръчващи веган храна за събитията всичко това е отворено към широката публика.

По този начин успяваме да достигнем множество хора, а и имаме платформа за споделяне на идеалите си с тях. Като цяло се опитвам да избягам от егоцентризма и предпочитам да гледам на себе си като на мегафон, през който намират отдушник веган идеалите. Колкото и да си мечтая светът да стане веган по най-бързия начин, целта, която аз си поставям, е да остана реалист за постиженията на движението, а моята роля е да създавам по пътя си съюзници на животните. Смятам, че това е по-здравословният подход.

malmo-goes-vegan-eating

Разкажи ми за живота в Малмьо, как започна и какво представлява Malmö Goes Vegan (Малмьо става веган)?

Malmö Goes Vegan (Малмьо става веган) е едно-към-едно еквивалентът на Maastricht Goes Vegan (Маастрихт става веган), хехе. Един вид Vegan Fight Club се получава! Единствената разлика е, че в Малмьо имаме събитие на всеки две седмици, но с двойно повече хора. С петте евро, които получаваме от всеки участник, успяваме да покрием разноските по продуктите. Други разходи няма, понеже вечерите се случват в студенския съюз, където консумативите са покрити.

Интересното е, че MGV е част от студентската организация за опазване на околната среда и вечерите ни са само една от акциите, в които връзката между храна, общество и околна среда е залегната. Имаме и ежемесечен обяд, на който готвим веган супи и яхнии, а по-голямата част от продуктите са събрана бракувана храна от пазарите или пък от магазина без опаковки, а хлябът е остатъчен такъв от местните пекарни.

По този начин успяваме да запознаем стотината студенти, които присъстват на събитията, с проблемите свързани с пластмасата, с разхищението на храна и, разбира се, консумацията на животински продукти.

Швеция изглежда доста отворена към веганството. Какви са особеностите, които забелязваш в отношението на хората и какъв е вашия подход към тях?

Общо взето, смятам, че тук невеганите са по-широкоскроени, понеже все пак са до голяма степен информирани за влиянието на техните хранителни навици върху здравето им и това на околната среда. Дори и да не са вегани, много хора внимават да се хранят с по-разнообразна и растителна диета, така че по тази причина успяват да вникнат в мотивацията на веганите да не консумират животински продукти.

Съответно и отношението им към веганите и идеалите на веганизма не е осъждащо или базирано на разни стереотипи и това предопределя една непредубедена дискусия. Комбинирай я с вкусни веган манджи и ето ти един нов веган, или най-малкото предвеган!

Хората са същества с навици – трудно се отърваме от тях, но не е невъзможно. За мен това е предизвикателство и от личен опит, пък и като един истински къмпейнър, споделям, че е най-удовлетворяващото постижение да достигнеш и промениш нечий манталитет. Интересен факт е, че в моя курс, състоящ се от 55 човека, двама станаха вегани, а няколко други са много близо.

Това е благодарение на „Малмьо става веган“, пък и обвързвайки моя личен и професионален веган опит с дискусиите в клас, успях продължително да изложа колегите ми на тези идеи, а те сега се допитват до мен за съвети. Мисля, че това може да послужи за пример за промените, които се случват в обществото като цяло.

malmo-goes-vegan-falafels

Скъпо ли е да си веган в Малмьо? Има ли някакви други пречки, които може да споделиш?

Ако не знаеш, Малмьо е меката на фалафелите. Тук има много мигранти от Близкия Изток и със себе си са донесли този така обожаван базисен продукт за прехранване на месното население. Един дюнер-фалафел струва около 3,5 евро. В центъра на града има ежедневен зеленчуков пазар, на който се предлагат плодове и зеленчуци на най-достъпни цени, разнообразие и качество.

Аз съм доста разглезена, понеже живея на три минути пеша от веган супермаркета, който има собствена марка сирена, фалшиви меса и много вносни изкушения. Дори обикновените супермаркети имат огромни секции с веган (преработена) храна и изключително богатство на растителни млека за по 1,5 евро. Отделно два веган ресторанта са ми много близо.

Така че не мога да твърдя, че има пречки, само някои липси, като например вкуса на българските плодове и зеленчуци! Мисля, че на този етап тук хората са доста улеснени в избора си на веган заместители на джънк фууд.

През юни ще организирате веган фестивал в Малмьо. Ще ми разкажеш ли повече за него и какви цели си поставяте?

Идеята за веган фестивала се роди, докато все още живеех в Белгия, където моя приятелка и аз решихме да организираме такъв фестивал, след като бяхме посетили този в Гент, Белгия. Същевременно аз се преместих в Малмьо, а сега тя организира веган фест в Брюксел.

Стратегията ни е една и съща – свързахме се с организаторите на веган феста в Гент за съвети и междувременно си спечелихме субсидии от фондацията на Мелани Джой – CEVA.

Моята цел разбира се е да покажа разнообразието на веган храната и да разбия всички стереотипи свързани с нея. Освен камиони и шатри с храна, ще имаме зала отделена за различни организации за защита на животните, малки бизнеси за веган продукти и други, а отделно едно помещение ще е посветено на лекции, филмови прожекции, дискусии, готварски работилници.

Ще се засегнат теми като веган хранене за спортисти, връзката между комсумацията на животински продукти и разрушаването на околната среда, ще има и професор от Лунд и професорка от САЩ, които ще говорят за пресечността между феминизъм и веганизъм.

Това е първи опит за организиране на такъв фестивал в региона и не се стремя да е всеобхватен, а по-скоро показателен.

Догодина се надявам някой друг да се наеме да организира нещо по-мащабно. Но за мен това предизвикателство е упражнение за организационните и комуникативните ми умения. Нетърпелива съм да ги приложа и в България, където има много по-осезателна нужда от такива събития. Но е важно те да не са направени така, че да се проповядва на вече убедените вегани.

Забелязваш ли развитие в България и можеш ли да препоръчаш нещо от твоя опит в Швеция, което мислиш, че може да има успех и тук?

Няма как да забележа развитие в България, след като не живея там от осем години насам, но препоръчвам всичко, което споделих по-горе, и смятам да го осъществя при завръщането ми в София. Търся си съмишленици за създаването на анархо-веган кафене, веган кетъринг, солидарно набавяне на продукти, и т.н.

Снимки: Fenix Miljöförening

Редакция на Vegan Holistic. Чрез статиите в този сайт се стремим да обхванем различни аспекти на веганизма, показвайки неговия потенциал да трансформира света към всеобщо здраве, състрадание и нова етика, където животните, хората и природата са част от една холистична визия за хармония и свобода.

Напиши коментар

Какво мислиш? Сподели статията и напиши коментар.

avatar

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

  Абонирай се  
Уведоми ме

Абонирай се

Получавай известия за нови публикации по имейл.

Реклама

Най-популярни

Горе