Храната е сила: Интервю с лорън Орнелас

lauren-ornelas-featured
Връзката ни с храната е сложна материя. Както веганите много добре знаят, да опитваш хората да се замислят откъде идва храната им и, още по-важно, да променят своите хранителни навици, може да се сравни с това да вдигнеш планина и да я преместиш от нейното място.
Изборът на това какво има в чинията ти наистина има огромни последици върху планетата. Това означава, че всеки избор е от значение… и постигнато на хранителна справедливост отива много отвъд това просто да станеш веган. Много често ни обвиняват, друг въпрос е дали го правят с искрена загриженост или просто искат да ни поставят в неудобно положение, дали се замисляме за правата на работниците, замърсяването и екологичния отпечатък, достъпът на бедните хора до здравословна храна и всички останали важни неща, без които не можем да постигнем устойчива и етична промяна в нашите отношения с храната.
И наистина не са толкова много веганите и активисти за правата на животните, които стъпват отвъд етиката за неизползване на животински продукти, но лорън Орнелас (малката буква „л“ е съзнателно избрана от нея за изписване на нейното име), създателка на организацията Food Empowerment Project, отдава огромна част от своето време да говори за хранителната справдливост и надига глас срещу експлоатацията във всяка нейна форма.
Тази година стават 30 години откакто тя е веган и съвсем наскоро тя получи приза място в Залата на славата за правата на животните, номинирана от лекторите в Националната конференция за правата на животните. Наградата се получава за изключителни заслуги в напредъка за правата на животните в САЩ за последните поне 10 години. Настоящето интервю е превод със съкращения от интервю взето с нея от Striving With Systems.

lauren-ornelas-talk

Можеш ли да ни разкажеш за процеса как стана веган? Кога се случи това и какви фактори изиграха роля за решението ти да спреш да участваш в експлоатацията на животни?

Станах вегетарианка на пет години, когато мама ми разказа, че пилетата, които ядем са, ами всъщност, пилета. Чак когато станах на 16 обаче, вече можех да оправдая това решение (по много различни причини) и вече бях започнала да не купувам кожени продукти.

Когато бях на 17 се свързах с една местна група за правата на животните и научих много за промишленото животновъдство — тогава станах веган. Според мен, преди всичко, най-големият фактор беше на пет годишна възраст, когато осъзнах, че не искам да унищожавам семейства и да съм отговорна за тяхното разделяне (теленца, пиленца и т.н.). През април 2018 г. навърших 30-тата ми веган годишнина.

Какво те мотивира да стартираш Food Empowerment Project и как се стигна до организацията, която имаме днес?

Една от моите мотивации да започна Food Empowerment Project беше фрустрацията ми с активисти за правата на животните, на които изобщо не им харесваше да говоря за страданията на човешките животни в различни индустрии, например при производството на шоколад, когато ме питаха в интервюта дали хората за правата на животните се интересуват единствено от страданието на нечовешките животни.

Страстта ми беше разпалена още повече, когато отидох като говорител на Световния социален форум в Каракас, Венецуела, разбирайки колко много теми съществуват по света, за които дълбоко ме е грижа. Като работническите борби, природата, правата на коренните населения, имиграцията и пр. и как всички те са свързани по един или друг начин с храната.

Исках да създам организация, която се бори за справедливост във всички тези сфери.

Кои са някои от най-големите ти победи до сега? Кои теми са приоритет за теб за пътят напред?

Най-голямата победа за мен е еволюцията на хората в разбирането на нашата работа. Не че всички вегани я разбират, но много изглежда осъзнават (или поне са по-малко враждебни към) нашето желание да свържем всички тези проблеми. Food Empowerment Project съществува от 2007 г., но едва в последните години изглежда, че работата ни бива искрено разбрана и подкрепена.

Да приучиш хората да осъзнаят връзките между типовете потисничество и да се научат на способността всички да работят заедно (а да не бъдат разделени от конкретен фокус в активизма или да станат експерти в определена област) е огромна победа в моите очи. Въпреки че в по-осезаема форма, нашата работа през последните години беше да накараме Clif Bar да разкрият от кои страни идва техния шоколад и това беше голяма победа.

Нашите приоритети продължават да бъдат възпирани от бавното събиране на финансови средства (област, която показва, че хората започват да разбират важността на нашата работа, но финансирането ѝ се получава доста трудно).

За щастие, с групата доброволци продължаваме да работим към популяризирането на темите на етичния веганизъм, борбата за справедлив труд на земеделските работници, окуражаването на хората да бойкотират купуването на шоколад от места, където виждаме най-ужасния детски труд, като в същото време накараме компаниите да бъдат прозрачни откъде си набавят суровини за своя продукт, както и да продължим да работим с местните общности, които нямат достъп до здравословна растителна храна.

lauren-ornelas-ar2018

С наградата „Animal Rights Hall of Fame“ 2018

Във веганското движение има постоянна критика към т.нар. “еднотемни кампании” (single-issue campaigns). Намираш ли акциите на FEP, например таргетирането на Clif Bar да разкрият откъде си набавят суровини за техните шоколади за еднотемна кампания? Как отговаряш на подобен тип критика, когато се сблъскаш с нея?

Кампаниите трябва да бъдат еднотемни в смисъл, ако искаш да видиш конкретна промяна, а не просто определена тема да достигне до повече хора. Например, ти може да имаш дългосрочна цел да затвориш всички морски паркове (като делфинариумите), но краткосрочната ти цел е да затвориш само един от тях. Аз вярвам в кампаниите и искам да си поставям ясни и конкретни цели, за да може те да постигнат реален ефект, а не просто да се надявам или да предполагам, че можем да постигнем нещо чрез поставянето на темата на дневен ред.

Когато става въпрос за Clif Bar, аз не смятам, че това е еднотемна кампания, тъй като ние таргетираме компания, която произвежда преди всичко веган продукти. Нашата цел беше да ги накараме да бъдат прозрачни. Ние искаме всички компании, които произвеждат веган продукти да бъдат прозрачни в своята дейност, но не можем просто да им кажем бъдете такива и да се надяваме това да има някакъв ефект. В един идеален свят, може би. Но в действителност корпорациите няма да направят каквито и да е промени, освен ако не бъдат притиснати да го направят, а за да стане това трябва да бъдем специфични в своята стратегия как да постигнем желания ефект.

Освен в работата си с FEP, ти също изнасяш много лекции за активизма и пресечността (intersectionality). Какви са приоритетите ти като активистка?

Да, говоря много за взаимовръзките между различните проблеми. Моите приоритети като активист постоянно се изменят и еволюират. В момента, бих казала, че те са в постоянна борба да блокирам всичкия този шум от онези, които не вършат стратегическа работа и да се уверя, че FEP работи по начин, който е устойчив и в хармония с нашите етични принципи. Трудно е да жонглирам с всичко под ръка, но се опитвам да дам най-доброто от себе си. И също така, като индивид, да бъда активна в стратегическите кампании и достигането до хората в опитите за освобождение на животните и екосоциална справедливост.

Още по-важно, какво според теб веган движението трябва да направи в контекста на другите социални движения? Какво правим добре и какво може да направим, за да станем още по-добри?

Трябва да станем още по-добри в свързването на различните проблеми. Да свържеш проблемите не означава просто да говориш за различните социални и екологични проблеми като претекст да накараш хората да станат вегани. Означава реално да разбираш как тези проблеми са свързани и да работиш с другите в посока да ги спреш.

Важно е да напомняш на себе си, че може и да си експерт по отношение на знанията ти за проблемите на животните в индустриите, но вероятно знаеш малко за много други проблеми, така че винаги има моменти да водиш и такива, когато да следваш. Според мен, веган движението не бива да предава и работи срещу социалните движения за справедливост на маргинализираните, онеправдани, насилвани и убивани.

Не искам да накарам веганите да се откажат от своята добра, справедлива и изключително необходима борба за нечовешките животни, но искам да работим устойчиво към справедливост, като например да не подкрепяме шоколада, който идва от детски труд. Също така да се образоваме малко преди да правим необоснавани изказвания като, “Всеки може да бъде веган, стига само да поиска да бъде.”

lauren-Ornelas-credit-Deborah-Svoboda-featured

Имам особен интерес да разбера твоята гледна точка по въпроса как да направим (етичното) веганство по-малко феномен на привилегированите, въпреки историческите връзки между правата на животните/екологията и расизма, а повече за това как да бъде достъпно за всеки да прави здравословни, устойчиви и справедливи избори по отношение на храната и начина си на живот. Какво може да направи един веган и какво трябва да се направи на по-голямо социално-икономическо равнище?

Според мен веганите могат и трябва да бъдат честни. Ако пишат и споделят рецепти, нека не се правим, че всеки е способен да ги направи от нулата и единствено от здравословни цели храни. Това е чудесно за много, много хора, но не за всеки. Бъди честен със себе си и разбери, че твоята гледна точка за храната и рецептите ти са много важни и могат да помогнат на хората да станат вегани, но нека не се заблуждаваме да мислим, че това е толкова лесно за всички останали. То няма да проработи за хора, които имат достъп само до доматен сос например, и за които единствената свежа продукция са картофи и лук. Или за хора, които нямат стабилен дом и могат да си позволят да пазаруват само ограничен набор от продукти. Те може и да са загрижени, но да нямат възможност да живеят като теб точно сега.

Всички сме принудени да работим да си изхранваме прехраната. Доходите на всеки са от значение за това до колко всеки има достъп до здравословни храни, в това число плодове и зеленчуци.

Оптимистка ли си, че веганското движение може да израсне от своята консуматорска фаза и наистина да постигне промяна за живота на човеците и нечовеците по целия свят? Защо или защо не? Имаш ли някакви препоръки как да направим веганството истинска сила за социална справедливост?

Според мен можем, стига да държим тези неща близо до сърцето си като повратна точка. Вижте, за съжаление, капитализма е отговорен за повечето от проблемите в света. И използвайки потребителски кампании ние се опитваме да принудим корпорациите да направят промени. Но ако не сме честни със своите цели, за мен ще загубим правдоподобност. Важно е да запазим фокуса към животните. Причината много от нас да вършат каквото и да е свързано с веганството, е, защото ние не искаме нечовешките животни да страдат, да бъдат насилвани, експлоатирани и убивани. По този начин държим сърцето на проблема на преден план и в центъра на активизма си, непозволявайки на парите да изместят фокуса.

Важно е обаче и да не забравяме, че дори и хранейки се предимно с плодове и зеленчуци, нашата храна (и това, което окуражаваме другите да ядат) също идва от несправедлива и експлоататорска индустрия. Земеделските работници в Щатите се сблъскват с някои от най-лошите нарушения на техните права в хранителната индустрия. Те едвам свързват двата края (на много от тях им се плаща на база на количеството, което наберат), нямат осигуровки, работят в екстремни условия (някои припадат от жегата и умират на полето), изложени са на опасни за живота и здравето химикали, а много от жените стават жертва на сексуален тормоз. Това са проблеми, които веганите също трябва да адресират.

Да се храниш с диета без жестокости (cruelty-free) означава да бъдат постигнати и правата на работниците, от които идва тази храна.

Вижте още