Много от нас са чували историята за едно момче, което се разхождало по обсипан с морски звезди плаж. Момчето започнало да хвърля звездите една по една обратно в океана. Един по-възрастен и очевидно по-мъдър човек, който гледал момчето му обяснил, че усилията му са напразни, тъй като не може да промени всичко със собствени сили.
Докъдето погледа стигал се виждали морски звезди по брега, а момчето никога не би могло да промени това. Тогава то погледнало надолу към звездата в ръката си и казало “Мога да променя нещо за тази” и отишло да хвърли морската звезда обратно в океана.
Много от нас намират прилики между тази история и грижите, които полагаме, за да променим света за точно определени животни с неприятна участ, но таящ се в дъното на съзнанието ни е въпросът дали човек е прав.
Помагаме ли с нещо в подобрението на ситуацията, имайки предвид размерите на страданието на животните?
Знаем, че вероятно помагаме на някои единични животни, но когато проблема, пред който сме изправени, е толкова огромен, се замисляме дали си заслужава. Изправени пред задача с такива големи размери, се питаме какво можем да направим да постигнем поне частичен успех. Има начин всеки ден да помагаме на животните; път, който формира основите на нашия активизъм. Той е да успеем да моделираме нашето послание изцяло.
Ние сме говорители не само на човешкия, а и на други видове и колкото повече правим нашия собствен живот послание на състрадание, толкова по-добри говорители ще бъдем.
Ти може би си мислиш “Аз съм веган”, предполагайки, че това е най-високото ниво на живот без насилие и експлоатация на животни, но посланието и задачите, изисквани от нас включват още нещо. Очевидно начина на живот на един веган спасява животни. Но разликата между консуматорския веганизъм и активния веганизъм е разликата между живот и смърт за някои животински видове.
Много от нашите всекидневни кулинарни предпочитания индиректно се отразяват на животните, толкова неизбежно, колкото избора между хамбургер и веги бургер. Всеки продукт, който купуваме използва ресурси. Всяко парче тофу идва от соеви зърна, които често растат далеч от нас, те биват транспортирани, сготвени, пакетирани, отново транспортирани, замразени в хранителния магазин и отново транспортирани, този път в нашия дом. Всеки литър гориво индиректно допринася за смъртта на животни и за замърсяването на площи, обитавани от животински видове. Всеки продукт има цена (не само финансова), без значение дали е вегански или не.
Наистина ние трябва да се храним, много от нас трябва да шофират и всички се нуждаем от продукти за да оцелеем… но проблемът е, че консумираме много повече, отколкото се нуждаем – често избираме вегански продукти, мислейки, че с това нашата работа е свършена, – без да обмислим изборите, които можем да направим в стремежа си да намалим страданието още повече.
Какво вреди по-малко: пълен шкаф със синтетични обувки или такъв, в който има само един чифт кожени обувки? Това не е единствената алтернатива (ние можем да имаме шкаф с чифт сламени обувки), обаче важното е дали един веган, който купува т.нар. „етични“ продукти в големи количества е веган, който вреди на животните.
И въпреки че вярва в собствената си доброта, но има шкаф пълен с пластични обувки, индиректно коствали живота на много животни, не бива да съди и критикува (дори да се кара) на притежателя на един чифт кожени обувки. Като консумираме домашно произведени продукти, колкото е възможно повече органична храна; купуваме продукти, от които се нуждаем истински, а не просто искаме поради прищевки; носейки дрехи втора ръка, а не само нови и мн. др. примери, ние бойкотираме посланията, каращи ни да консумираме повече и повече. По този начин проявяваме уважение към останалите, без значение дали споделят или не нашата гледна точка, така ние се приближаваме все по-близо до целта да живеем в свят без експлоатация и насилие.
Следващата стъпка е прилагането на посланието за доброта във всички наши действия: с животните, разбира се, но също и с хората. Дори тези, които възприемаме като експлоататори на животни. Не трябва да приемаме с лека ръка злоупотребата на някои спрямо други, но бихме могли да работим към целта да „обичаме грешника“, да показваме уважение и съчувствие към всички, за да бъдем ядрото към което останалите са привлечени. Това може да изглежда като ниска цел в дългосрочен план, но именно това е може би най-важната цел. Повече хора ще се присъединят към каузата ни, но само ако ние самите сме истински модели за доброта и състрадание.
Трябва да започнем от самите себе си: личния ни живот, избори и действия. Когато се стараем да се превърнем във възможно най-добрия идеал за съчувствие, разбираме, че съчувствието постепенно навлиза в живота ни. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“, както е казал Ганди.
Другите ни слушат, защото и ние сме склонни да слушаме, вместо да им крещим в знак на несъгласие. Другите следват нашия пример, защото пътеката, по която сме поели е значима, задоволяваща и потвърждаваща самата идея на живота. Другите не се чувстват съдени, а топло приети, защото ние им изпращаме покана, а не заповед. Те забелязват нашето самоусещане и искат това, което ние притежаваме: почтеност и смисъл на живота.
Това, което правим, има значение. Да бъдеш добър никога не е безплодно начинание. Добротата променя всичко. Променя нашето отношение към самите себе си и отношението на другите към нас, а добротата може да бъде разглеждана в много широк аспект: можем да бъдем мили към всекиго – към хората, които работят в мръсни фабрики на нископлатени постове, за да произвеждат дрехите ни (като не толерираме подобна политика на труда); към живото-поддържащите системи на планетата ни (като бойкотираме колкото е възможно повече промишлености и продукти, които спомагат за замърсяването на околната среда); и на животните (като сведем до минимум вредата, която им причиняваме пряко и косвено чрез храната и начина си на живот).
Когато създаваме това послание за истинска доброта, ние се превръщаме във все по-ефективни деятели на промяна, а начинът ни на живот придобива значение, което ни поддържа, дори когато целта да спрем страданието изглежда от време на време непостижима.
Автор: Зои Вайл, сп. No Compromise
