Често задавани въпроси за веганството

Ще има и нови!

ТОВА НЕ Е ЛИ МОЙ ЛИЧЕН ИЗБОР?
Не може да се нарече личен избор, когато е свързан с умишлено нараняване или убийство на съзнателни същества, каквито са животните, поради нищожна причина, която е: желанието ти да се насладиш на изяждането на плътта, кърмата или яйцата им. Впрочем, има ли съзнателен избор човек, който от невръстна възраст бива приучен на навика да гледа на месото като на най-обикновена храна? Това не е избор, а навик, традиция, вярване.

Няма спор, че можем да ядем месо – очевидно можем (но преработено), по емпиричен път е доказано. Въпросът е дали е необходимо в света, в който живеем в момента. Не сме по време на Ледена епоха или на Северния полюс – факт. Животинските продукти не съдържат никакви необходими за нас хранителни вещества, които да не може да си набавим от растителен или синтетичен произход – факт. Имаме достъп до растителна храна – факт. Има здрави вегани, дори световни атлети – факт.

Направи информиран избор, за да може да живееш в синхрон с етиката ти.

НИЕ СМЕ ХИЩНИЦИ/ВСЕЯДНИ.
Ти не си хищник, освен ако не ПОСТЪПВАШ като такъв. Пилешките хапки и пеперонито върху пицата ти не са достатъчни, за да те направят всеяден, та камо ли и хищник! Ако четеш това в момента и искрено вярваш, че сме всеядни, то моля те направи това:

1) Подгони крава или кокошка;
2) Убий я със собствените си ръце;
3) Впий зъби в суровата й плът без да одираш кравата или да изсубваш перата на кокошката (или без да се оплакваш колко лошо мирише);
4) Опитай се да я ядеш заедно с перата или кръвта, обливаща устата ти;
5) Трябва да изядеш каквото и да е от трупа без да ти пука кои органи ядеш и кои не.

Нека видим как стомашните ти киселини ще разградят истинско месо, което прави от месоядните месоядни и от всеядните всеядни. По-практично предизвикателство:

1) Купи си от любимото месо;
2) Пусни си най-бруталното видео с клане на животни, видео, което показва целия поцес от начало до край. Такова, което показва животното да вика от страх преди да му бъде отрязана главата му, животно, което бива одирано живо и разчленявано с всичката кръв, бликаща навсякъде. Не се опитвай да се откъснеш ментално от това, което гледаш, а наистина се вживей в него, представи си, че си там, усети миризмата…
3) Опитай се да се храниш, докато гледаш. Нека видим дали ще завършиш бургера си с допълнително бекон, докато гледаш някой да убива животни, или дали гледането на тези видеа те кара да огладняваш. Ако си всеяден, щеше да отделяш слюнка, когато видиш убито на пътя от кола животно.

Аз мога да си ям салатата, докато спокойно гледам някой да отскубва моркови или да кълца зеле. Нека видим как вие, всеядните и месоядните, го правите с вашата храна!

„Нуждаем се от животински продукти, за да се храним балансирано.“ Как яденето на животински продукти би придало баланс на диетата ми, когато буквално всеки витамин, минерал и аминокиселина, от която тялото ми се нуждае, мога да открия в неживотинската храна?

ПРОСТО МИ ХАРЕСВА ВКУСЪТ.
Месото често се смята просто като вид храна. Но то е мъртвата плът на живяло някога чувствително същество. Да кажеш „Просто ми харесва вкусът“ е като да кажеш „Убийството е оправдано, ако ми харесва вкусът на мъртвата плът“. Ако следваме тази логика, то бихме оправдали убиването на домашните си любимци или дори на човек, ако харесваме вкуса им, за което, разбира се, никой не би се съгласил! Всъщност каква морална разлика има между удоволствието за небцето и удоволствието за ухото или за очите например? Помислете, ще бъде ли оправдано да се убие животно само от удоволствието, което би имал убиеца от гледката или звука по време на убийството. Това не е ли по-скоро окачествявано като неморално, садистко деяние?

Но всъщност ти не харесваш вкуса на месото – ти го харесваш, ако е печено, пържено, гриловано, варено, сушено, задушено, подправено със сол, чер пипер, червен пипер, сос, чубрица, лук, чесън, олио, картофи, ориз, домати… Ако трябваше да опиташ истинско месо от току-що заклано животно, би се отвратил, какво да кажем за вътрешностите му, които би ял единствено сготвени и обилно овкусени. В България има куп неща, които могат да заместят вида, текстурата и вкуса на сготвеното месо като соята, пшеницата, нахута, елдата, гъбите, които са по-евтини, по-хранителни, съдържащи и въглехидрати, фибри, витамини и минерали в по-добро съотношени, и затова по-здравословни от месото.

РАСТЕНИЯТА СЪЩО ИЗПИТВАТ ЧУВСТВА.
Ако наистина сериозно мислиш това и никакви научни факти не биха ти повлияли – то нека пресметнем: ако стрък трева има също толкова значение за теб, колкото едно пиле, то няма смисъл да се изхранват животни с милиони растения и след това самите те да бъдат убивани за храна. Това би предизвикало далеч повече загуби на растения; нещо, което би искал да защитиш в качеството си на заклет активист за правата на растенията. По-добре тези загуби на растения да се сведат до минимум, като просто ги ядеш, отколкото да храниш животните с много повече от тях, нали?

Но нека говорим за чувствителността – растенията нямат мозък или каквото и да е друго, което учените да познават като пораждащо чувствителност. Има изследвания, показващи някои растения да имат входни/изходни реакции към някои дразнения, но никое изследване не предполага способност да „чувстват емоции“. Ясно можеш да разбереш разликата между стрък трева и куче. Сравнения между двете са напълно абсурдни!

***

Защитниците на „чувствителността“ на растенията често твърдят, че просто не можем да кажем дали растенията чувстват. Те могат да чувстват по начин, който не можем да разпознаем. Просто не знаем.

Има три отговора тук:

(1) Можете да кажете същото нещо за всичко. Бихте могли, например, да твърдите, че не можем наистина да знаем дали в определен стрък трева не е прероден Айнщайн. Може да бъде Айнщайн; но просто нямаме средствата, за да разберем, че е той. Да се правят абсурдни твърдения и да се казва, че те може да не са абсурдни, защото е възможно да не бъдат абсурдни, е абсурдно усилие.

(2) Освен ако не искате да пренебрегнете принципите на еволюцията, ще е нужно да обясните защо растенията биха еволюирали с характерна черта (чувствителността), която би им била напълно безполезна. Ако растенията можеха да изпитват болка, то няма нищо, с което да ѝ противодействат освен да я изтърпяват. Растенията не могат да избягат.

(3) Дори и растенията да бяха чувствителни – обратно на всичко, което казахме, – ние все пак убиваме повече растения, когато ядем животни, отколкото когато консумираме растенията директно. Така че, когато някой, който яде половинкилограмова пържола, ви попита за растенията, които ядете, можете да го подсетите, че кравата, от която е взета пържолата, е била някога чувстващ бозайник, който е имал нервна система, много сходна с нашата и който без съмнение е бил чувствителен. За да се произведе тази половинкилограмова пържола, са били нужни около 8 килограма растителни храни. Така че имаме чувствителен бозайник, който е умрял, както и 8 килограма предполагаемо чувствителни растения.

НО ХОРАТА СЪЩО БИВАТ ЕКСПЛОАТИРАНИ.
Финансирането на насилието над животни не помага на работниците, трудещи се в робски условия. Това е отделен въпрос и фактът, че всеки финансира експлоатацията (купувайки продукти, изработени в експлоататорски условия на труд), не означава, че трябва да финансираш и насилието над животни.

Но, ако си против експлоатацията и робския труд, има смисъл и да избягваш да ги финансираш, доколкото е възможно. Много хора изглежда, че имат манталитета „ами всякакви лоши неща стават по света, така че се отказвам“. Този манталитет не помага на никого. Поеми отговорност за това, което правиш и намери алтернативи, ако се чувстваш способен за това. Купувай дрехи втора ръка и технологии втора ръка, когато можеш, за да не финансираш тези практики. Купувай стоки, произведени в локално и такива, за които знаеш, че са произведени без експлоатация.

НЕ МИ ПУКА ЗА ЖИВОТНИТЕ, ИНТЕРЕСУВА МЕ АЗ ДА СЪМ СИ ДОБРЕ.
Това ми се струва много неправдоподобно. Но дори и да е истина, една растителна диета има много здравословни ползи, а животинските продукти са свързани с всякакви проблеми със здравето. Също така животновъдството не е устойчиво и ще трябва да се премахне с увеличаването на човешкото население. Просто е нелогично да се хранят милиарди животни в допълнение на нас самите. Нямаме пространството да го правим. Свръхпопулацията на тези животни също наврежда на околната среда, като трови водата с тор и изпуска тонове парникови газове. Така че това ще те засегне пряко. Колкото и да си егоистичен, както твърдиш, трябва да се грижиш за себе си, нали?
НАЛИ ТРЯБВА ДА ТЕСТВАМЕ ВЪРХУ ЖИВОТНИ, ЗА ДА СЕ РАЗВИВА МЕДИЦИНАТА?
На много хора им харесва да привеждат доводи, че Х човека ще умрат освен ако не тестваме върху Y животни. По тази причина е оправдан човешкият живот като по-важен: ако обявиш за незаконно тестването върху животни, то значи си убил Х човека. В съвременния свят тестването върху животни има алтернативи и мъченията, на които са подлагани животните в лабораториите, са абсолютно ненужни.

Има и друг актуален въпрос – полезно ли е тестването върху животни за нас, след като сме по-различни от животните?

ЦЕЛИЯТ СВЯТ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ 100% ВЕГАН.
Едва ли може да се очаква целият свят някога да се отърве от расизма, хомофобията или сексизма, но това не е причина за теб лично да ги подкрепяш. Всичко, което всеки може да направи, е да поеме отговорност сам за себе си. Фактът, че други хора правят нещо, което считаш за неетично, не е причина да го повтаряш и ти.
АКО ЖИВОТНИТЕ СА ЗАКЛАНИ ХУМАННО?
Стандартната легална форма за „хуманно“ клане на животни е, като те бъдат „зашеметени“ и тогава гърлото им бива прерязвано. За пилетата и прасетата зашеметяването се прави обикновено с електрическа палка, а за други животни – с пистолет с прихванат болт в челото. Твърди се, че това прави животното 100% в безсъзнание, но ако погледнеш към фактите, касапите ще допуснат, че няма как това да се проверява за всяко животно. И всъщност процесът не работи винаги, не се следва рутинно и „зашеметяването“ може да отмине, преди животното да бъде убито.
ВЕГАНСТВОТО НЕ Е ЛИ НЕУСТОЙЧИВО?
Всяка година между 60 и 70 милиарда селскостопански животни (не броим рибите) са отглеждани, за да бъдат заколени. Голяма част от земята, зърното, енергията и водата се използва за отглеждане на култури за изхранване на животни, а в същото време тази земя може да бъде използвана за отглеждане на култури за директна консумация от хората. Всъщност именно броят на селскостопанските животни е неустойчив, причиняващи всякакви замърсявания като резултат от техните изпражнения и отделяните парникови газове, което вреди повече от замърсяването, дължащо се на всичкия транспорт. Ако не си съгласен с мен – потърси сам информация.

Отглеждането на животни за храна причинява опустошение на Земята. Околната среда, ресурсите и нашето здраве се влошават и въпреки че повечето от нас не извиняват убийството, хората са развили навика, подкрепен от обществото, да ядат месо без каквото и да е истинско съзнание.

НЯКОИ ЖИВОТНИ СА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА БЪДАТ ЗАКОЛЕНИ.
На какво се основава това? Нека вземем кучетата например, тъй като това обикновено са най-зачитаните животни в западния свят:

– Кучетата са наши другари.

На практика всяко животно би могло да бъде твой другар, ако му дадеш този шанс. Има хора, които имат прасета за другари, образуват емоционални връзки с тях, толкова силни, колкото можеш да имаш и с едно куче.

– Аз просто харесвам кучета, нямам връзка с други животни.

Това не е оправдание за убиването на другите животни. По същия начин някой може да ти каже „Нямам връзка с кучето ти, така че ще му прережа гърлото.“ Това какви чувства имаш към дадени животни не означава, че те са на разположение за всичко, което сметнеш за добре. Те са чувстващи същества.

– Кучетата са интелигентни, другите животни са глупави.

Това не е оправдание за убиването им. За други животни като котките, хамстерите и т. н. може да кажеш, че са по-малко интелигентни от кучетата, но това не означава, че мислиш, че убиването им е наред. Но както се оказва, прасетата са по-интелигентни от кучетата, способни са да установяват връзки и да решават задачи, по-сложни от много неща, които кучетата могат да направят, могат да играят на видеоигри, могат да разпознават човешки лица, да разберат отраженията в огледало, да отговарят на команди и т. н. Ако имаш някакво сериозно отношение към животните, потърси статии върху интелигентността на кокошките, на кравите, на овцете и т. н. Далеч от истината е, че кучетата са единствените интелигентни животни.

– Домашните ми любимци са моя собственост, както колата ми.

Това е абсурдно сравнение. Причината да се разстроиш, ако някой убие кучето ти, не е защото то е твоя собственост, а защото е чувстващо същество, живеещо своя собствен живот и ти не желаеш да пострада. Щета върху колата ти е финансова загуба, домашните ти любимци не са ли със сигурност повече от това?

ЗАЩО ВЕГАНИТЕ СЕ ОПИТВАТ ДА НАЛАГАТ МНЕНИЕТО СИ НА ДРУГИТЕ?
Веганите не се опитват да налагат мнението си на другите, а използват образованието и убеждаването, за да се опитат да постигнат справедливост за другите. От друга страна хората, които използват и консумират животински продукти като месо, яйца, млечни продукти, естествена кожа налагат възгледите си над невинни, съзнателни животни и ги осъждат на доживотна експлоатация и ранна смърт. А тъй като животновъдната промишленост е толкова неустойчива, невеганите също така ускоряват екологичната деградация с всяко свое хранене и по този начин налагат възгледите си както над хората, така и над животните, които трябва да споделят свят с ограничени ресурси. Невеганите налагат възгледите си над останалите от нас всеки ден.
ЧОВЕКЪТ ВИНАГИ Е ЯЛ МЕСО.
Тук става въпрос за класическия софизъм argumentatum ad antiquitam (позоваване на традицията). Традицията, навиците сами по себе си са обяснения, но не и оправдания. Продължителността и баналността на една практика не гарантират по никакъв начин нейната моралност. Следователно една такава логическа грешка не е приемлива в етически или политически дебат. Мъчението, убийството, насилието, робството са били или са традиционни практики, внедрени в културата и широко приети и които са били или са поставяни под въпрос и превъзмогнати: кой днес би ги считал за приемливи само защото са били практикувани дълго време?

Първите човекоподобни, преки потомци на приматите вероятно в голямата си степен плодоядни (подобно на всички тези, които познаваме днес), са се принуждавали да ядат трупове на други животни в случаи на миграции и климатични промени.

Образът на праисторическия човек като голям ловец, месояден, с тояга на рамо и дърпащ партньорката си за косата е съграден образ, романтична и омъжествена фантазия от 19-ти век, обилно нюансирана от модерната палеоантропология. Впрочем, с какво праисторическите хора трябва да са ни етически модели? Защо трябва да се позоваваме на този или онзи древен период (или на фантастичното му пресъздаване) по отношение на храната, а не го правим и по отношение на жилищата, понеже не живеем повече в пещери?

Всъщност, едва наскоро в западните страни консумацията на месо се е разпространила, придружавайки индустриализацията и появата на средната класа. Само допреди три поколения консумацията на месо е била запазена за празничните дни (подобно на някои плодове днес често срещани, но на времето редки, като портокалите). Не само че месото не е необходимо за едно балансирано хранене, но и всекидневната му консумация е резултат на абсолютно изкуствени социални и икономически промени.

ИМА ПО-ВАЖНИ НЕЩА - ВОЙНИ, ГЛАД...
Войните и гладът са ужасно нещо – но не можеш да помогнеш за тяхното прекратяване, като финансираш насилието над животни, така че няма връзка. Всъщност, тъй като има нужда от повече зърно и вода, за да се отглеждат животни, може да се посочи, че това е по-разточително и затова е по-вредно за тези, които гладуват. За единица животински протеин са нужни средно по 4-6 единици растителен протеин. Голяма част от фуража за животните в Европа и Северна Америка идва от бедни краища на света, които стават все по-бедни при увеличаващото се търсене на животински продукти в развитите страни. Земните ресурси се прахосват абсолютно ненужно, докато може да се използват по-добре.
МНОГО ХОРА ЩЕ СИ ЗАГУБЯТ РАБОТАТА, АКО СЕ ПРЕМАХНЕ ЖИВОТНОВЪДСТВОТО.
Само защото даден продукт е на разположение, не означава, че всеки е длъжен да го купува. Този аргумент става съвсем нелеп, ако се приложи към нещо друго – ако спреш да пушиш, хората от цигарената индустрия ще останат без работа, значи всеки трябва да пуши. Или ако спреш да пиеш алкохол, хората от алкохолната индустрия ще останат без работа, значи трябва да пиеш. Няма никакъв смисъл в това. Индустриите съществуват, за да отговорят на търсенето и за да правят пари от това. Ако хората не искат тези продукти, то не е тяхна вината. Потребителите не са задължени да купуват всичко предлагащо се и да подкрепят всяка една индустрия. Ако парите на потребителите не се изхарчат на едно място, ще бъдат изхарчени на друго, което означава, че ще има по-голямо търсене другаде. Така че индустриите се променят с времето, за да се приспособят към търсенето на потребителите.
НЕ МОГА ДА БЪДА НА 100% ВЕГАН, ТАКА ЧЕ ЗАЩО ДА СИ ПРАВЯ ТРУДА?
Понастоящем животни и животински продукти се използват по толкова много начини, че всъщност е почти невъзможно да се живее така, че да се избягва използването на всички продукти, услуги или превозни средства, които имат връзка с експлоатация на животни. Но тази трудност не е причина да се въвлича човек в неща, които са изключително лесни да се избягват и които образуват голяма част от търсенето за продукти от животинска експлоатация. При веганството не става въпрос да се твърди догматично и нерационално: „Аз съм перфектен, не наранявам нищо.“ Става въпрос да признаем вредата, която е нанасяна от обществото ни, и да се опитаме да извършим промяна и поне да се опитваме да избягваме участието си в тази вреда, доколкото е възможно. В бъдеще, тъй като все повече и повече хора стават вегани, ще има все повече предлагани алтернативи. Тъй като светът се променя, тези неща ще последват и използването на животни ще намалее, така че ще бъде все по-лесно да се избягва използването на животни в много области на живота.
НО ЖИВОТНИТЕ СА ПАСИЩНО ОТГЛЕЖДАНИ, ОРГАНИЧНО, БЕЗКЛЕТЪЧНО И Т. Н.
Без значение от естеството на живота им преди заколение, селскостопанските животни са изпращани в кланица. Погрешно е схващането, че животните „изживяват живота си“ и тогава биват убивани. Животните са убивани, веднага щом целта им бъде изпълнена или веднага щом достигнат доходоносни размери, което е само след малка част от потенциалната им продължителност на живота. Самото значение на пасищно/органично/безклетъчно/свободно отглеждани животни е всъщност много широко и може да варира. Това не означава, че животните имат качествен живот, какъвто им е нужен, просто означава, че фермата трябва да изпълни някакви произволни изисквания, за да придобие това определение. Не искам да кажа, че всеки фермер се отнася ужасно с животните си, докато са живи – някои всъщност дават на животните си задоволителен стандарт на живот преди да ги пратят да им прережат гърлото.
ТОВА Е ВЪПРОС НА КУЛТУРНИ И ОБЩЕСТВЕНИ НОРМИ.
Културните и обществените норми се развиват с времето. Дали е робство, кръвен данък, липса на право на глас за жените, или нещо друго, фактът, че някога е било норма или част от културата, не е било оправдание за това. Ако мислиш, че културата е оправдание, то ако погледнеш други култури, би трябвало да защитиш всяка отделна практика, която се върши, макар и да е неетична. Това не е рационална гледна точка. Ако кажеш, че убиването на кучета е неприемливо, защото така диктува културата ти, но мислиш, че е наред, ако се прави в други култури, помисли над следното: ако някой се гласеше да убие куче в твоята страна, щеше ли наистина да му кажеш: „Прощавай, би ли пресякъл границата на тази друга страна, където този род неща е в нормата? Тогава няма повече да ме е грижа за това куче.“