Често задавани въпроси за веганството
Ще има и нови!
ТОВА НЕ Е ЛИ МОЙ ЛИЧЕН ИЗБОР?
Няма спор, че можем да ядем месо – очевидно можем (но преработено), по емпиричен път е доказано. Въпросът е дали е необходимо в света, в който живеем в момента. Не сме по време на Ледена епоха или на Северния полюс – факт. Животинските продукти не съдържат никакви необходими за нас хранителни вещества, които да не може да си набавим от растителен или синтетичен произход – факт. Имаме достъп до растителна храна – факт. Има здрави вегани, дори световни атлети – факт.
Направи информиран избор, за да може да живееш в синхрон с етиката ти.
НИЕ СМЕ ХИЩНИЦИ/ВСЕЯДНИ.
1) Подгони крава или кокошка;
2) Убий я със собствените си ръце;
3) Впий зъби в суровата й плът без да одираш кравата или да изсубваш перата на кокошката (или без да се оплакваш колко лошо мирише);
4) Опитай се да я ядеш заедно с перата или кръвта, обливаща устата ти;
5) Трябва да изядеш каквото и да е от трупа без да ти пука кои органи ядеш и кои не.
Нека видим как стомашните ти киселини ще разградят истинско месо, което прави от месоядните месоядни и от всеядните всеядни. По-практично предизвикателство:
1) Купи си от любимото месо;
2) Пусни си най-бруталното видео с клане на животни, видео, което показва целия поцес от начало до край. Такова, което показва животното да вика от страх преди да му бъде отрязана главата му, животно, което бива одирано живо и разчленявано с всичката кръв, бликаща навсякъде. Не се опитвай да се откъснеш ментално от това, което гледаш, а наистина се вживей в него, представи си, че си там, усети миризмата…
3) Опитай се да се храниш, докато гледаш. Нека видим дали ще завършиш бургера си с допълнително бекон, докато гледаш някой да убива животни, или дали гледането на тези видеа те кара да огладняваш. Ако си всеяден, щеше да отделяш слюнка, когато видиш убито на пътя от кола животно.
Аз мога да си ям салатата, докато спокойно гледам някой да отскубва моркови или да кълца зеле. Нека видим как вие, всеядните и месоядните, го правите с вашата храна!
„Нуждаем се от животински продукти, за да се храним балансирано.“ Как яденето на животински продукти би придало баланс на диетата ми, когато буквално всеки витамин, минерал и аминокиселина, от която тялото ми се нуждае, мога да открия в неживотинската храна?
ПРОСТО МИ ХАРЕСВА ВКУСЪТ.
Но всъщност ти не харесваш вкуса на месото – ти го харесваш, ако е печено, пържено, гриловано, варено, сушено, задушено, подправено със сол, чер пипер, червен пипер, сос, чубрица, лук, чесън, олио, картофи, ориз, домати… Ако трябваше да опиташ истинско месо от току-що заклано животно, би се отвратил, какво да кажем за вътрешностите му, които би ял единствено сготвени и обилно овкусени. В България има куп неща, които могат да заместят вида, текстурата и вкуса на сготвеното месо като соята, пшеницата, нахута, елдата, гъбите, които са по-евтини, по-хранителни, съдържащи и въглехидрати, фибри, витамини и минерали в по-добро съотношени, и затова по-здравословни от месото.
РАСТЕНИЯТА СЪЩО ИЗПИТВАТ ЧУВСТВА.
Но нека говорим за чувствителността – растенията нямат мозък или каквото и да е друго, което учените да познават като пораждащо чувствителност. Има изследвания, показващи някои растения да имат входни/изходни реакции към някои дразнения, но никое изследване не предполага способност да „чувстват емоции“. Ясно можеш да разбереш разликата между стрък трева и куче. Сравнения между двете са напълно абсурдни!
***
Защитниците на „чувствителността“ на растенията често твърдят, че просто не можем да кажем дали растенията чувстват. Те могат да чувстват по начин, който не можем да разпознаем. Просто не знаем.
Има три отговора тук:
(1) Можете да кажете същото нещо за всичко. Бихте могли, например, да твърдите, че не можем наистина да знаем дали в определен стрък трева не е прероден Айнщайн. Може да бъде Айнщайн; но просто нямаме средствата, за да разберем, че е той. Да се правят абсурдни твърдения и да се казва, че те може да не са абсурдни, защото е възможно да не бъдат абсурдни, е абсурдно усилие.
(2) Освен ако не искате да пренебрегнете принципите на еволюцията, ще е нужно да обясните защо растенията биха еволюирали с характерна черта (чувствителността), която би им била напълно безполезна. Ако растенията можеха да изпитват болка, то няма нищо, с което да ѝ противодействат освен да я изтърпяват. Растенията не могат да избягат.
(3) Дори и растенията да бяха чувствителни – обратно на всичко, което казахме, – ние все пак убиваме повече растения, когато ядем животни, отколкото когато консумираме растенията директно. Така че, когато някой, който яде половинкилограмова пържола, ви попита за растенията, които ядете, можете да го подсетите, че кравата, от която е взета пържолата, е била някога чувстващ бозайник, който е имал нервна система, много сходна с нашата и който без съмнение е бил чувствителен. За да се произведе тази половинкилограмова пържола, са били нужни около 8 килограма растителни храни. Така че имаме чувствителен бозайник, който е умрял, както и 8 килограма предполагаемо чувствителни растения.
НО ХОРАТА СЪЩО БИВАТ ЕКСПЛОАТИРАНИ.
Но, ако си против експлоатацията и робския труд, има смисъл и да избягваш да ги финансираш, доколкото е възможно. Много хора изглежда, че имат манталитета „ами всякакви лоши неща стават по света, така че се отказвам“. Този манталитет не помага на никого. Поеми отговорност за това, което правиш и намери алтернативи, ако се чувстваш способен за това. Купувай дрехи втора ръка и технологии втора ръка, когато можеш, за да не финансираш тези практики. Купувай стоки, произведени в локално и такива, за които знаеш, че са произведени без експлоатация.
НЕ МИ ПУКА ЗА ЖИВОТНИТЕ, ИНТЕРЕСУВА МЕ АЗ ДА СЪМ СИ ДОБРЕ.
НАЛИ ТРЯБВА ДА ТЕСТВАМЕ ВЪРХУ ЖИВОТНИ, ЗА ДА СЕ РАЗВИВА МЕДИЦИНАТА?
Има и друг актуален въпрос – полезно ли е тестването върху животни за нас, след като сме по-различни от животните?
ЦЕЛИЯТ СВЯТ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ 100% ВЕГАН.
АКО ЖИВОТНИТЕ СА ЗАКЛАНИ ХУМАННО?
ВЕГАНСТВОТО НЕ Е ЛИ НЕУСТОЙЧИВО?
Отглеждането на животни за храна причинява опустошение на Земята. Околната среда, ресурсите и нашето здраве се влошават и въпреки че повечето от нас не извиняват убийството, хората са развили навика, подкрепен от обществото, да ядат месо без каквото и да е истинско съзнание.
НЯКОИ ЖИВОТНИ СА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА БЪДАТ ЗАКОЛЕНИ.
– Кучетата са наши другари.
На практика всяко животно би могло да бъде твой другар, ако му дадеш този шанс. Има хора, които имат прасета за другари, образуват емоционални връзки с тях, толкова силни, колкото можеш да имаш и с едно куче.
– Аз просто харесвам кучета, нямам връзка с други животни.
Това не е оправдание за убиването на другите животни. По същия начин някой може да ти каже „Нямам връзка с кучето ти, така че ще му прережа гърлото.“ Това какви чувства имаш към дадени животни не означава, че те са на разположение за всичко, което сметнеш за добре. Те са чувстващи същества.
– Кучетата са интелигентни, другите животни са глупави.
Това не е оправдание за убиването им. За други животни като котките, хамстерите и т. н. може да кажеш, че са по-малко интелигентни от кучетата, но това не означава, че мислиш, че убиването им е наред. Но както се оказва, прасетата са по-интелигентни от кучетата, способни са да установяват връзки и да решават задачи, по-сложни от много неща, които кучетата могат да направят, могат да играят на видеоигри, могат да разпознават човешки лица, да разберат отраженията в огледало, да отговарят на команди и т. н. Ако имаш някакво сериозно отношение към животните, потърси статии върху интелигентността на кокошките, на кравите, на овцете и т. н. Далеч от истината е, че кучетата са единствените интелигентни животни.
– Домашните ми любимци са моя собственост, както колата ми.
Това е абсурдно сравнение. Причината да се разстроиш, ако някой убие кучето ти, не е защото то е твоя собственост, а защото е чувстващо същество, живеещо своя собствен живот и ти не желаеш да пострада. Щета върху колата ти е финансова загуба, домашните ти любимци не са ли със сигурност повече от това?
ЗАЩО ВЕГАНИТЕ СЕ ОПИТВАТ ДА НАЛАГАТ МНЕНИЕТО СИ НА ДРУГИТЕ?
ЧОВЕКЪТ ВИНАГИ Е ЯЛ МЕСО.
Първите човекоподобни, преки потомци на приматите вероятно в голямата си степен плодоядни (подобно на всички тези, които познаваме днес), са се принуждавали да ядат трупове на други животни в случаи на миграции и климатични промени.
Образът на праисторическия човек като голям ловец, месояден, с тояга на рамо и дърпащ партньорката си за косата е съграден образ, романтична и омъжествена фантазия от 19-ти век, обилно нюансирана от модерната палеоантропология. Впрочем, с какво праисторическите хора трябва да са ни етически модели? Защо трябва да се позоваваме на този или онзи древен период (или на фантастичното му пресъздаване) по отношение на храната, а не го правим и по отношение на жилищата, понеже не живеем повече в пещери?
Всъщност, едва наскоро в западните страни консумацията на месо се е разпространила, придружавайки индустриализацията и появата на средната класа. Само допреди три поколения консумацията на месо е била запазена за празничните дни (подобно на някои плодове днес често срещани, но на времето редки, като портокалите). Не само че месото не е необходимо за едно балансирано хранене, но и всекидневната му консумация е резултат на абсолютно изкуствени социални и икономически промени.