В пряк отговор към нападките, че веганизма няма ясна дефиниция, бъдейки просто „въпрос на изводи и лични интерпретации“ през 1950 г. Веганското общество издава официална позиция по „изясняване на целта, към която движението се стреми.“
Според това изявление думата веганизъм трябва да означава „доктрина, според която човек живее без да експлоатира животни.“
Прокламацията продължава с „веганизмът не е толкова добруване, колкото освобождение на съществата и на съзнанието и сърцето на човечеството; не толкова усилие да направим нашите настоящи взаимоотношения по-поносими, колкото безкомпромисно признание, че те в основата си са такива на господар и роб, тези отношения трябва да бъдат премахнати преди нещо по-добро и фино да бъде построено.“
Позицията е написана от Лесли Крос, който тогава е вицепрезидент на Веганското общество и един от 25-те оригинални създатели на веган движението. По-надолу в текста става ясно, че Крос и други членове на движението виждат веганизма като притежаващ „историческа приемственост с движението, което освободи човешките роби.“ Така че ако искаме и днес да продължим тази историческа приемственост е необходимо да приемем веган движението като неразривно свързано и със съвременните движения за социална справедливост.
Това е един от най-важните текстове в историята на веган движението, тъй като неговите създатели по директен начин казват, че веганизмът никога не е бил замислян като диета или идентичност, а като принцип за освобождение на животните от техния статут на роби в системата на човешка доминация, баланс с природата и отхвърляне на всякаква експлоатация, на хората, природата и животните. В текста също така ясно се споменава и изключването на пчелния мед от веганската диета.
ВЕГАНИЗМЪТ ДЕФИНИРАН
Наскоро Веган обществото прие ревизирани и разширени правила, които освен всичко друго водят до изясняване на целта, към която движението се стреми.
Предметът и значението на думата „веганизъм“ за Обществото, които досега са били въпрос на изводи и лични интерпретации, вече ще бъдат дефинирани както следва:
„Цел на Обществото трябва да бъде краят на експлоатацията на животни от човек“; и „Думата веганизъм трябва да означава доктрина, според която човек да живее без да експлоатира животни.“
Обществото се зарича „в преследване на своята цел“ да „се стреми да сложи край на използването на животни от човека за храна, стоки, работа, лов, вивисекция и всички други възможни употреби, които включват използване на животински живот от човек.“
Членство в Обществото е достъпно за всеки, който желае да види целта изпълнена и който е готов да живее възможно най-близо до идеала, колкото личните обстоятелства му позволяват. Сътрудникът на сдружението не дава обет за своето поведение, но сам декларира съгласието си с поставената цел. По този начин вратата е широко отворена и Обществото приветства всички, които смятат, че могат да го подкрепят. Насоката и управлението на Обществото и неговата работа обаче остават в ръцете на неговите членове.
Търсеният ефект от това развитие е да направим веганизма уникален сред движенията за добруване на животните. Да изкристализира като цяло, а не както другите движения, като абстракция. Докато всяко друго движение работи с един сегмент – и по този начин директно си служи с практики вместо с принципи – веганизма е сам по себе си принцип, от който определени практики логично следват.
Ако, например, веган принципът бъде приложен към диетата, веднага ще видим защо това трябва да бъде вегетарианството в най-стриктната му форма и защо то не трябва да включва никакви храни взети от животни. Всеки може да стане вегетарианец по различни причини – хуманитарни, здраве или просто лично предпочитание към такава диета; Принципът е много неясен или въпрос на лично усещане, както и варира според него. Веганизмът, за разлика от това, е принцип – че човек няма право да експлоатира същества за своите собствени нужди – и тук не може да има отклонения. Веган диетата следователно е съставена изцяло от „плодове, ядки, зеленчуци, зърнени и други цялостни неживотински продукти,“ и изключва „плът, риба, птици, яйца, мед, животинско мляко и техните производни.“
В един веган свят съществата ще бъдат реинтегрирани в баланса и здравия разум на природата каквато е тя сама по себе си. Огромна и историческа грешка, чийто ефект върху хода на еволюцията е бил масивен, ще бъде поправена. Идеята, че нейните драги същества са били използвани от човека за неговите егоцентрични цели ще бъде толкова далечна за човешката мисъл, че би била по-скоро немислима. В тази светлина, веганизма е не толкова добруване, колкото освобождение на съществата и на съзнанието и сърцето на човека; не толкова усилие да направим нашите настоящи взаимоотношения по-поносими, колкото безкомпромисно признание, че те в основата си са такива на господар и роб, тези отношения трябва да бъдат премахнати преди нещо по-добро и фино да бъде построено.
Веганизмът е в своята истина признание, че където има любов, експлоатацията изчезва. Той притежава историческа приемственост с движението, което освободи човешките роби. Приложен ли бъде в ефект, всяка основна злина към животните от човека автоматично ще изчезне. В неговото сърце [на веганизма] стои изцелителната сила на състраданието, най-висшият израз на любовта, на която човек е способен. Това е да даваш, без да се надяваш на нещо в замяна. И все пак, тъй като [човек] ще освободи себе си от повечето от желанията на своята собствена по-нисша природа, ползите [от веганизма] за него самия ще бъдат несметни.
Лесли Крос, (Вицепрезидент, Веган обш.)
39, Уилоу Кресчент Ийст, Ъксбридж, Западен Лондон.
Оригиналният текст на английски можете да прочетете в сайта на Световния вегетариански съюз.
