Сигурен съм, че всеки един от тези филми е повлиял на мнозина да осъзнаят своето място в света по отношение на другите видове и ако не да станат вегани, то поне да придобият по-реална представа за причините, които могат да стоят зад едно такова решение.
1. Земляни / Earthlings
Тъй като всички, хора и други видове, сме обитатели на Земята, ние всички сме Земляни. В думата земляни няма сексизъм, расизъм, видизъм или друга форма на дискриминация. В стремежа си да доминира над света обаче, човекът землянин създава институции на насилие и принуда, които принизяват другите земляни и самата природа до ресурси на експлоатация, стоки и продукти вместо живи организми.
За да излезем от този порочен кръг е нужно да погледнем отвъд идеологията на видизма и разберем, че всички сме обвързани в мрежата на съжителство като живи и взаимозависими същества на тази планета. Природа, животни и човек – направете връзката. „Земляни“ е филмът, който показва насилието, страданието и експлоатацията на животни по най-всеобхватния и въздействащ начин.
Всички трябва да гледат този филм, но не всички могат да го изгледат от начало до край. Жестокостите и несправедливостите, които нашето общество е извършило и продължава да извършва срещу другите видове и нашия общ дом са толкова големи, че не всеки може да преглътне тяхното визуално представяне.
2. Кравоспирация / Cowspiracy: The Sustainability Secret
Както можем да видим от филма „Земляни“, нашата цивилизация е изградена и бива поддържана чрез институционализирано и прилагано в огромни мащаби насилие, незачитане и унищожаване на живота на хора, животни и цялата околна среда.
Кравоспирацията ни разкрива още повече факти и подробности за индустриалното животновъдство. Думата конспирация в името на филма обаче, не е избрана случайно. Освен че цивилизацията ни оправдава неравенството, насилието и неустойчивото си развитие, тя живее и в отрицание.
Отричането на фактите за унищожителните ефекти от животинските индустрии върху природата и живота на планетата е толкова мащабно, че дори най-големите екологични организации като Greenpeace, Sierra Club, Surfrider Foundation, and Rainforest Action Network, Oceania и др. отричат или мълчат за проблема с животинските индустрии, които са второ- и третостепенни в техния дневен ред, ако изобщо присъстват. След като започват да се бъркат в работите на големите екологични организации, авторите на филма губят изцяло своето финансиране и получават заплахи да спрат снимките на филма.
Разбирайки дълбочината на конспирацията, в която са се забъркали, Кип Андерсън и неговия екип продължават снимките чрез самофинансиране и дарения. Като крайния резултат е един от най-важните документални филми на екологична тематика, правени някога.
3. Тези, които променят играта / The Game Changers
Тези, които променят играта е документален филм, който подчертава важността на растителното хранене не само за по-добро здраве, но и благоприятният му ефект върху физическото представяне и възстановяване – от начинаещи атлети до елитни спортисти в най-различни дисциплини.
Умело балансирайки между документалистика и забавление, филмът проследява пътят към веганското хранене на Джеймс Уилкс, бивш инструктор по бойни изкуства на американската армия и боец
С следващите години той започва да подлага на изпитание всяко предубеждение, което е имал преди това за веганското хранене, пътувайки до четири континента, за да се срещне с десетки от най-силните, най-бързите и най-издръжливите спортисти в света, както и с водещи експерти по лека атлетика, хранене и антропология.
4. Болд Нейтив / Bold Native
Болд Нейтив не е документален филм за правата на животните. Вместо това той ни показва няколко млади герои, чиято история може да бъде толкова правдоподобна. „Болд Нейтив“ засяга различните аспекти от борбата на съвременното движение за животните, от реформисткия подход за промени в законодателството и преговори с корпорациите за по-големи клетки и по-хуманно убиване на животните, през ненасилствения подход за освобождение на животни и нанасяне на щети чрез саботаж, до крайните мерки на принудата и отчаянието.
Личните истории на всеки един от героите обаче, е това, което прави филма толкова привлекателен и вдъхновяващ. Главният герой Чарли Крейнхил се озовава в екзистенциален конфликт със своя баща, заемащ ръководна позиция в голяма компания, която е част от проблема с експлоатацията на животни. Вместо да си намери „добра работа“, „спокоен живот“ и оправдае всички останали очаквания на един консервативен баща, Чарли се изправя срещу това, което вижда като несправедливост в света и нарушава законите в името на свободата на безгласните индивиди в кланици и лаборатории.
Какви са мотивите да нарушиш закона в името на справедливостта и свободата, как корпорациите и правителствата отнемат свободата на словото и използват думи като „тероризъм“, и „екстремизъм“, за да сплашват активистите за социална справедливост и изолират техните идеи от обществото?
„Болд Нейтив“ отговаря на тези въпроси по чудесен начин, тъй като не следва холивудските клишета, а вместо това е проект на независимото кино, изцяло финансиран чрез дарения от активисти и съмишленици на каузата за правата на животните и заснет от режисьора Денис Хенри Хенели, снимачен екип и актьори, които всички са вегани. Във филма участват и реални активисти като Питър Янг, който по време на снимките на филма току що бе освободен от затвора, осъден заради освобождение на норки от ферми за кожа с козина в няколко щата.
5. Вилица или скалпел / Forks Over Knives
Каква е връзката между месото и животинските продукти и затлъстяването, рак, диабет, операциите на запушени коронарни артерии, редица дегенеративни заболявания?
Подплатен с дългогодишният опит на авторитетните лекари д-р Колдуел Еселстин и д-р Т. Колин Кембъл, вторият от които сътрудник в изготвянето на „Китайското проучване“ (The China Study), най-мащабното в историята проучване за връзката между храната и различните видове онкологични заболявания и диабет. Използвайки изцяло научно обосновани факти. За да избегнат предубедеността на своите потенциални зрители, авторите на филма умишлено не използват думата веган (вместо нея си служат с понятието растителна диета, англ. plant-based diet), така че посланието да достигне до максимален брой хора.
Филмът е задължителен за всички, които се интересуват от правилно хранене, не просто за онези, които ще разберат как месото и животинските продукти са причина номер едно за повечето болести с фатален край, но и за веганите, които имитират тяхната диета чрез високопротеинови и мазни храни от растителен произход.
6. Призраците в нашата машина / The Ghosts In Our Machine
През XVII в. френският философ Рене Декарт полага основите на доминиращата във времето на индустриалната революция философия на рационализма. Според Декарт животните нямат никакъв дух, а техните тела са просто механистични машини, които се задвижват по същия начин като нашите часовници, например.
Изцяло механистичния светоглед на картезианството оправдава експериментите с животни, разрастването на промишленото животновъдство и превръщането на животните в статут на стока. Променяйки изцяло парадигмата, брилянтният филм Призраците в нашата машина си служи с най-модерните постижения на фотографията и видео заснемането, за да ни покаже в близък кадър индивидуалните животи на съществата, които биват използвани за месо, мляко, кожа, експерименти и т.н.
За разлика от всички останали филми, които си служат с факти и убеждават в определени гледни точки, то този невероятно красив филм ни показва само един прост факт – животните са одушевени същества и е достатъчно просто да погледнем в техните очи, за да видим духът в „машината“ на Декарт.
7. Те са само животни / To tylko zwierzęta
Те са само животни е дело на активисти за правата на животните от Полша и единственият неамерикански филм, който ще представя в тази класация.
Филмът разглежда различни аспекти на експлоатацията на животни и нейната логична съпротива от страна на веганизма и движението за освобождение на животните. Философски, социални, етични и екологични аргументи се преплитат, за да ни дадат една цялостна визия за проблема с използването нечовешките животи и нашата отговорност към по-справедливо, ненасилствено и мирно съществуване заедно с тях.
„Те са само животни“ е изцяло некомерсиален и независим проект, който през изминалата 2014 г. беше представен във Варна и София от един от неговите автори, който след прожекциите представи активизма за правата на животните в Полша и неговите лични възгледи и перспективи за свободата на хората, животните и природата. В самия филм можем да видим разтърсващи кадри от ферми за кожа с козина в Полша, които полските активисти за заснели със скрита камера, нарушавайки закона. Същите кадри биват разпространени в медиите от организацията Otwarte Klatki (Отворени клетки) и водят началото на мащабната кампания Anty Futro (Против козината) за премахване на всички ферми за козина в Полша.
8. Вегобразован / Vegucated
Вегобразован пък е най-„американския“ от всички представени тук филми. В типичния стил за шоу програмите, авторите спират случайни хора на улицата, питайки ги дали знаят какво е веган и дали биха станали вегани, ако им предложат пари. Следвайки формата на риалити-програмите, филмът започва да проследява живота на трима души, които са приели предизвикателството да живеят като вегани в продължение на 6 седмици.
Въпреки че значително се различава от другите представени до сега, филмът е изключително успешен начин да бъдат показани идеите на веганизма и трансформацията, която може да се случи в живота на човек, дори и само за няколко седмици. Щом невежи американци, които са свикнали да се хранят редовно в Макдоналдс и Бъргър Кинг, могат да разберат и видят ползите от веганството, значи наистина може да бъде за всеки. Филмът изобилства от плоски американски шеги и клишета, но да не забравяме, че глобализацията налага този начин на живот по целия свят и филмът може да промени живота на много хора и у нас.
9. Видизъм: Филмът / Speciesism: The Movie
Когато прави филма Speciesism: The Movie Марк Деврис е само на 21 години. Тогава той все още не е станал веган, но чувайки термина видизъм, използван от веганите, решава да заснеме филм по темата. Какво е видизъм, кой го приема и кой го отрича, как обществото продължава да го отрича, дори и да знае, че съществува.
В своето търсене на отговорите Марк се среща с философи, биолози, активисти за правата на животните, фермери и граждани, които са пряко засегнати от промишленото животновъдство. Филмът успява да покаже колко жестоко, несправедливо и деструктивно е влиянието на промишлените ферми, но не това е неговата цел. Като цяло кървавите сцени с насилие с животни почти отсъстват от филма, с изключение на няколко кратки фрагмента от „рутинни практики“ във фермите, филмът обаче показва нещо друго.
Животните не са стоки или добитък (суровини, от които се добива нещо), а индивиди; съзнателни същества, които имат своите собствени интереси и желание за живот и стремеж да не изпитват болка. Видизмът е идеологията, обикновено защитавана чрез отричане и живот в противоречие между очакванията и реалността (когнитивен дисонанс) относно животните, използвани за храна, облекло, експерименти или забавление. Доста често възрастните и особено родителите отказват да обяснят по рационален начин на децата, че месото е мъртва плът на животно, което някога е било живо и съзнателно, че млякото е кърмата на теленца, които са били насилствено взети от техните майки веднага след раждането.
Културата на видизма отрича индивидуалния живот на всяко едно животно, което се използва за целите на същата тази култура и гледа на продукта на тази експлоатация като на нещо естествено, нормално и необходимо, така че да отчуждим себе си от своите нерационални и морално неоправдани действия.
Посланието на филми като този обаче е, че светът започва да се пробужда за несправедливостите, които поражда видизма, така както голяма част от него вече е осъзнала несправедливостите на расизма и сексизма. Както много деца започват да питат своите родители, баби и дядовци дали са расисти, когато чуят те да делят хората по етнически и расов признак, какво бихте отговорили, ако дете ви попита дали сте видисти?
10. Заливът / The Cove
Заливът е разтърсващ документален филм, проследяващ опитите на група активисти да разследват и документират масовия улов и брутално клане на делфини в японски залив близо до селцето Тайджи, префектура Уакаяма, където над 23 хиляди делфина годишно биват избивани, за да „задоволят нуждите” на китоловната промишленост в Япония.
Части от филма са заснети тайно през 2007 г. чрез подводни микрофони и камери с висока разделителна способност, замаскирани като скали. Филмът получи „Оскар“ за най-добър документален филм на 2009 г. и със своята драматична история е достоен за истински трилър. Гледайки го ще разберете как най-красивите екземпляри морски бозайници се изпращат в делфинариуми по четирите краища на света, за да скачат през пръстени до края на дните си, а десетки хиляди други биват брутално убивани и разфасовани, за да се появят като гурме месо в ресторантите.
Достъпът до залива в Тайджи е строго забранен, а активистите от групи като „Sea Shepherd Conservation Society“ биват преследвани по съдебен път, тормозени и заплашвани от индустрията и нейните адвокати. По думите на авторите на филма обаче, целта му е да предизвика „цунами от негативни реакции“ по цял свят, за да принуди японското правителство „да сложи край на лова на делфини, а защо не и на този на китове“. „Това ще бъде победа за японците, победа за делфините и победа за околната среда“, казва авторът Луи Психойос. „За първи път японската преса говори за тази история, която е табу в Япония от 50 години“.
