Наистина има голям дебат относно консумацията на соя. Хората изглежда са или за соята, или против нея. В долните редове се надяваме да откриете отговор и да се „успокоите“.
Соята е една от най-изследваните храни на земята, затова нека първо разгледаме някои от общоприетите „факти“ за соята и да ги сравним с научните изследвания.
Съдържа ли соята естроген?
Не – няма. Соята не съдържа никакъв естроген. Пояснение: кравето или което и да е друго животинско мляко всъщност съдържа много истински естроген, тъй като представлява майчина кърма на бозайници.
Соята обаче съдържа фитоестрогени (растителни хормони, не човешки хормони). Фитоестрогените в човешкия организъм са сравнително слаби и всъщност могат да донесат ползи, като например понижен риск от рак, като „блокират“ действителния естроген.
Също няма данни соята да нарушава сексуалното развитие на хората.
Въпреки че соята е сред най-богатите източници на фитоестрогени, трябва да се отбележи, че фитоестрогените не се съдържат само в соята. Други бобови растения, като например кафе на зърна, също съдържат фитоестрогени. А освен в кафето фитоестрогени се съдържат и в много други храни, като например ябълки, овес, сусам, ленено семе, леща, ориз, моркови, мента, женшен, бира и нар.
Дори ако напълно избягвате да консумирате соя, много вероятно е да продължавате да консумирате фитоестрогени – но това не е проблем.
(N.B. Изофлавоните са фитоестрогени и мощни антиоксиданти. Антиоксидантите помагат за премахването на свободните радикали, преди да са предизвикали генни мутации, които могат да доведат до рак. Бобовите растения, особено соята, са най-богатите източници на изофлавони.)
Много хора изглежда смятат, че консумацията на фитоестрогени е „лоша“, но това със сигурност не е така. Изофлавоните, съдържащи се в соята, всъщност са мощни антиоксиданти (особено генистеинът) и изследванията показват, че те имат много положителен ефект за защита от рак и други заболявания.
Ще повлияе ли соята на плодовитостта ми?
В доклада на комисията по токсичност към Министерството на здравеопазването (в САЩ) от 2003 г. се признава, че няма доказателства, че хората, които редовно консумират големи количества соя, като китайците и японците, имат променено сексуално развитие или нарушена плодовитост.
Не бива да се забравя, че Китай е най-многолюдната нация в света с над 1,3 милиарда граждани, които консумират соя от над 3000 години.
При жените мащабно проучване в Бостънски център за репродуктивна медицина показва, че консумацията на соя от жени подобрява раждаемостта при двойки, подложени на лечение за безплодие.
При мъжете пък приемът на соя не оказва отрицателно въздействие върху плодовитостта. Проучване в Харвардския университет установи, че приемът на соя при мъжете не е свързан с клиничните резултати върху плодовитостта. В мета-анализ от 2010 г. (мета-анализът представлява преглед на резултатите от много независими научни изследвания) на петнадесет плацебо-контролирани проучвания се казва, че „нито соевите храни, нито добавките с изофлавони променят показателите за концентрацията на биодостъпния тестостерон при мъжете.“.
Освен това добавките с изофлавони не оказват влияние върху концентрацията, броя или подвижността на сперматозоидите и не водят до забележими промени в обема на тестисите или еякулата.
Така че тестостеронът на мъжете не се влияе от консумацията на соеви продукти.
Ако мъжете консумират соя, развиват ли „мъжки цици“ (гинекомастия)?
Има един-единствен случай (слаб от научна гледна точка), в който се съобщава за 60-годишен мъж, който е развил гърди, както и сексуална дисфункция, след като по собствена преценка е консумирал три литра соево мляко дневно в продължение на шест месеца.
Симптомите му изчезват след прекратяване на приема на соя. Не знаем историята на мъжа, нито каквито и да било основни медицински усложнения и това не е било възможно да бъде възпроизведено. Като оставим настрана екстремните случаи, изглежда, че приемът на соя е напълно безопасен при нормални до умерено високи нива, дори такива, които надвишават сравнително високото ниво на консумация на азиатските мъже. Проблеми могат да възникнат, когато в продължение на няколко месеца се консумира соя на нива, десет пъти надвишаващи нормата.
Много хора твърдят, че консумацията на соя ще промени половите хормони при мъжете. В няколко проучвания, изследващи добавките със соев протеин или изофлавони, при мъжете не са наблюдавани значителни промени в тестостерона, свободния тестостерон, естрогена, протеина на глобулина, свързващ половите хормони, или качеството на спермата.
Въпреки това, ако гинекомастията е особено притеснителна и все още не консумирате растителна диета, моля, имайте предвид: „Кравето мляко е източник на естроген в храната и може да представлява до 80% от хранителния прием на естроген, съобщава Estrogen Dominance Guide. Кравите дават мляко, докато са бременни и кърмят, така че техните нива на естроген са значително по-високи. На млекодайните животни също така редовно се дават дози хормони, за да се увеличи техният растеж и производството на мляко. Ето защо конвенционално отглежданите меса и млечни продукти могат да допринесат за появата на гинекомастия“.
Понастоящем американците харчат над 1 милиард долара годишно за уголемяване на гърдите, така че ако соята беше добра в уголемяването на гърдите, вероятно щяхме да знаем за това.
Какво ще кажете за соята и рака?
Цялостните изследвания до голяма степен сочат, че соята има положителен ефект върху предотвратяването или забавянето на растежа на рака.
Рак на гърдата
Проучванията показват, че редовната консумация на соеви храни действително може да бъде защитна мярка срещу рак на гърдата.
Проучванията показват, че при жените, които редовно включват соеви продукти, вероятността да развият рак на гърдата е по-малка в сравнение с други жени. През януари 2008 г. изследователи от Университета на Южна Калифорния установяват, че при жените, които консумират средно по една чаша соево мляко или около половин чаша тофу дневно, рискът от развитие на рак на гърдата е с около 30 % по-малък в сравнение с жените, които имат малко или никакви соеви продукти в диетата си.
Въпреки това, за да бъде ефективна, консумацията на соя може да се наложи в ранна възраст, тъй като тъканта на гърдата се формира по време на юношеството. Например традиционната японска диета съдържа 25-50 mg изофлавони (фитоестрогени) на ден в 2-3 порции соя и може да бъде защитна.
При близо 10 000 жени, преживели рак на гърдата, тези, които са консумирали повече соя след поставянето на диагнозата, са имали значително намаление на рецидивите с 25 % на 7,4 години след поставянето на диагнозата.
Друго проучване върху оцелели от рак на гърдата показва, че за период от 7,3 години с увеличаването приема на изофлавони рискът от смърт намалява, като при жените, консумиращи най-високо ниво на изофлавони, рискът от смърт намалява значително с 54%.
Рак на простатата
Китайско проучване установява, че тези, които консумират соя, имат най-малка вероятност да развият рак на простатата, и дори нещо повече – соята значително намалява риска от метастазиране на рака или разпространението му в тялото.
Изследователи от Държавния университет в Охайо откриват подобни резултати и установяват, че приемът на соя води до подобряване на ранния отговор на имунната система към развитието на ракови клетки.
Рак на яйчниците
Няколко епидемиологични проучвания показват, че приемът на изофлавони е свързан с намален риск от рак на яйчниците. Японското съвместно кохортно проучване, състоящо се от 64 327 жени, установи, че приемът на тофу може да има превантивно действие срещу рак на яйчниците.
Проучване с американски жени също установява, че групата на жените с най-висок прием на изофлавони показва по-нисък риск от рак на яйчниците.
Мета-анализът установява, че при жените с най-висок прием на соя рискът от рак на яйчниците е с 48% по-нисък, отколкото при жените с най-нисък прием.
Но какво ще стане, ако съм алергичен към соя?
Въпреки че е много рядко, някои хора имат истинска алергия към соя и могат да изпаднат в анафилактичен шок, ако погълнат соя.
Въпреки това алергиите към соя в рамките на общото население вероятно не надвишават 0,2% и може да са едва 0,1 % (290-580 000 души) сред населението на САЩ.
За разлика от тях около 1,9% от населението има алергия към ракообразни (черупчести риби), а 0,6% от населението има алергия към фъстъци.
Не ям соя, защото е генетично модифицирана.
Макар да не е доказано, че ГМО соята сама по себе си има отрицателни последици за здравето, можем да разберем загрижеността на хората, които не искат да включват ГМО храни в диетата си. Разбира се, има и немодифицирана органична соя, макар че в някои части на света е малко по-трудно да се набави.
На своя уебсайт NutritionFacts.org д-р Майкъл Грегър заявява:
„Соята е една от най-големите култури в Америка и е субсидирана, за да се произвежда евтин фураж за животни. По-голямата част от отглежданата соя е ГМО, но засега има ограничени данни, които сочат, че консумацията на ГМО соя е вредна за човешкото здраве.Изследвания върху човешка плацентарна тъкан обаче показват, че пестицидите в ГМО соята могат да имат токсични ефекти, а за ГМО соята е известно, че съдържа повече остатъци от пестициди, отколкото конвенционалната и биологичната соя.“
Според Grist.org: „Към 2004 г. 85% от посевите със соя в САЩ са генетично модифицирани, което представлява около 63,6 милиона акра соя. Статистическите данни за 2003 г. сочат, че поне 55% от соята в световен мащаб вече е генетично модифицирана“.
За тези, които не са на растителна диета (веган диета) и се притесняват от консумацията на генетично модифицирани храни, би било добре да се замислят за факта, че когато тези генно модифицирани соеви зърна се дават на животни, те попадат в месото, яйцата и млякото на животните. А след като животните изядат боба, няма как да се изследва месото за наличие на ГМО.
Според GMO Compass: „Въпреки методите, които стават все по-чувствителни, тестовете все още не са успели да установят разлика в месото, млякото или яйцата на животните в зависимост от вида на фуража, с който са хранени. Невъзможно е да се разбере дали дадено животно е било хранено с ГМО соя само като се разгледат получените в резултат на това месни, млечни или яйчни продукти.“
Добре, но какво ще кажете за въздействието върху околната среда?
Съгласни сме, че превръщането на огромни количества гори в соеви плантации в Амазония е особено обезпокоително. Обезлесяването, свързано с производството на соя в Бразилия, е отговорно за 29% от емисиите на парникови газове в страната.
В световен мащаб размерът на земята, която е предназначена за отглеждане на соя, достига площта на Германия, Белгия, Франция и Нидерландия, взети заедно!
Въпреки това само 6 % от отглежданата в света соя се консумира от хората. Около 80% от отглежданата соя се използва за храна на селскостопански животни като пилета, крави и прасета, а останалата част се използва за производство на соево олио.
И тези 6% не се консумират само от вегетарианци и вегани. Тя се консумира предимно в Китай, но по-близо до нас соята е навсякъде в хранителните ни доставки.
В книгата „Тъмната страна на соята“ на Мери Ванс тя посочва, че соята се съдържа в зърнени храни и здравословни продукти и е скрита в преработени храни. Дори да четете всеки етикет и да избягвате картонените кутии, вероятно ще откриете соя в хранителните си добавки и витамините (внимавайте за витамин Е, получен от соево масло), в храни като консервирана риба тон, супи, сосове, хляб, месо (инжектирано под кожата на птиците) и шоколад, както и в храни за домашни любимци и продукти за грижа за тялото.
Според Ванс причината за повсеместното присъствие на соята е проста: „В наши дни индустрията е открила начини да използва всяка част от соята за печалба. Соевото масло се е превърнало в основа за повечето растителни масла; соевият лецитин, отпадъчният продукт, който остава след преработката на соята, се използва като емулгатор; соевото брашно се появява в печени и пакетирани стоки; различни форми на преработен соев протеин се добавят към всичко – от фуражи за животни до протеинови пудри за изграждане на мускули.“
Тъй като основното използване на соята е за храна на животните, логичният начин да се спре обезлесяването, свързано със соята, е просто да се спре яденето на месо. WWF Германия изготви доклад, според който, ако всеки гражданин на Германия намали консумацията на месо, но само дотолкова, че да отговори на препоръките за хранене в страната, той ще може да спаси 1,8 милиона хектара земеделска земя (825 000 хектара от които са именно в Южна Америка).
Освен това, ако по-малко хора ядат месо, повече от културите, отглеждани за изхранване на добитъка, биха могли да бъдат пренасочени за изхранване на хората. Всъщност, ако всеки жител на Америка премахне месото от менюто си, ще се отглеждат достатъчно зърнени култури, за да се изхранват 1,4 милиарда души!
Въпреки че тревожен процент от соята е генетично модифицирана, твърдението, че „цялата соя е ГМО“, е един от най-големите митове за соята. От соята, която се консумира директно от хората, широко разпространени са немодифицираните соеви храни като тофу, темпе и соево мляко, които са ясно обозначени като немодифицирани.
Трябва ли да ядете соя, ако сте веган?
Не – определено не. Лесно е да бъдете здравословен веган, без да консумирате никаква соя. Има много хора, които се хранят изцяло с растителна храна без никаква соя, тъй като има толкова много други вкусни храни, на които да се наслаждават.
Какво е соевото мляко в сравнение с кравето?
Както посочихме по-рано, кравето мляко е основният източник на естроген в средностатистическата диета и може да съставлява до 80% от хранителния прием на естроген, съобщава Estrogen Dominance Guide.
Тъй като кравето мляко се приема, докато кравите са бременни и кърмят, техните нива на естроген са значително по-високи. На млекодайните животни също така редовно се дават дози хормони, за да се увеличи техният растеж и производството на мляко.
А както беше посочено по-рано, соевото мляко не съдържа естроген, но има два пъти по-високо съдържание на антиоксиданти от това на кравето мляко.
Смята се, че естрогенът в кравето мляко стимулира растежа на рака, докато антиоксидантният ефект на фитоестрогените в соевото мляко предпазва от рак. Соевото мляко обикновено съдържа приблизително същото количество протеини като кравето мляко, но съдържа 60% по-малко наситени мазнини от кравето мляко (за това сравнение е използвано 1% маслено краве мляко).
Соевото мляко обикновено съдържа малко по-малко калций, но три пъти повече магнезий, който също е жизненоважен минерал за поддържане на здравето на костите и който в момента се консумира недостатъчно от много американци според последните насоки за хранене от 2015 г., публикувани от Министерството на земеделието на САЩ.
Много хора имат непоносимост към лактоза и реални проблеми с усвояването на млечните продукти. Много по-малко хора имат проблеми с усвояването на соята и соевите продукти.
Но не ни ли е нужно краве мляко за здрави кости?
Не, най-новите изследвания показват, че соевото мляко всъщност е много по-добро за здравето на костите.
Остеоперозата (слаби/чупливи кости) е много по-разпространена в страните с най-висока консумация на краве мляко, а най-ниска – в страните с най-висока консумация на соеви продукти.
Смята се, че изофлавоните в соята възпрепятстват разграждането на костите. Дайдзеинът, изофлавон, който се съдържа в соята, всъщност се използва за създаването на лекарството иприфлавон, което се използва в Европа и Азия за лечение на остеопороза.
Изследване, завършено от Ердман в началото на 90-те години на ХХ век, вдъхновява многобройните последвали проучвания за изследване на възможните ползи от соята върху здравето на костите. Проучването на Ердман е фокусирано върху жени след менопауза, които консумират 40 г изолиран соев протеин дневно в продължение на 6 месеца. Ердман установява, че тези жени имат значително повишена костна минерална плътност в сравнение с контролните групи.
Проучване, публикувано през 2003 г. от Държавния университет в Оклахома, показва, че соевият протеин е по-ефективен при формирането на костите и задържането на калция в организма (отделя по-малко калций с урината) в сравнение с млечния протеин. Освен това изследователите установяват, че ползите от соята върху здравето на костите са по-изразени при жени в постменопауза, които не са били на хормонозаместителна терапия.
И откъде идват всички тези митове против соята?!
Ами, повечето истории против соята могат да бъдат проследени до една-единствена група в САЩ, наречена Фондация „Уестън А Прайс“ (WAPF).
Митовете и истерията за соята и WAPF са неразделни. Голяма част от страховете, насаждани около соята, са пряк резултат от дезинформацията, разпространявана от непрестанните антисоеви кампании на WAPF.
WAPF, регистрирана като организация с нестопанска цел, е многомилионна организация, която лобира за сурово мляко и говеждо месо, хранено с трева. Нейните членове (често фермери) правят финансови вноски и на свой ред се възползват от промоцията на WAPF.
Една от постоянните стратегии на WAPF за популяризиране на интересите на животновъдите е целенасоченото усилие за дискредитиране на веганството като цяло и по-специално на соята.
Продажбите на соеви храни са нараснали от 500 млн. долара през 1992 г. до 5,2 млрд. долара през 2011 г. Индустрията за производство на соя се разраства експоненциално, като по този начин представлява потенциална заплаха за продуктите, които WAPF се опитва да популяризира.
В отговор Фондация „Уестън Прайс“ активно публикува статии, които пропагандират предполагаемите опасности от консумацията на соя, като се позовава на клинични и медицински списания в опит да изглежда достоверна.
WAPF твърди, че се е посветила на насърчаването на „доброто хранене“, като възстановява в диетата богатите на хранителни вещества животински продукти – особено непастьоризираното „сурово“ пълномаслено мляко. Тя твърди, че наситените животински мазнини са от съществено значение за доброто здраве и че приемът на животински мазнини и високите нива на холестерол нямат връзка със сърдечните заболявания или рака.
Те твърдят, че вегетарианците имат по-ниска продължителност на живота от месоядците и че в исторически план хората винаги са консумирали големи количества животински мазнини. Всичко това, разбира се, е в пълно противоречие с всички водещи здравни консултативни органи в света, включително Световната здравна организация, Американската асоциация на диетолозите и Британската медицинска асоциация.
Тази базирана в САЩ маргинална организация постоянно се позовава на научно погрешни изследвания, за да популяризира собствената си програма, и е успяла да използва дезинформацията, за да повлияе на огромен брой потребители, като ги е накарала да мислят за соята като за някакъв вид диетичен парий.
Друг поддръжник на организацията е д-р Стивън Бърнс, който публикува статия в списание „Еколог“, в която твърди, че вегетарианството е нездравословно и унищожава околната среда. Той се хвалеше с диетата си с високо съдържание на животински мазнини и с крепкото си здраве и за съжаление почина от инсулт на 41 години. Във въпросната статия имаше повече от 40 научни неточности, включително директно погрешно цитиране на научни изследвания. Между другото, редакторът на Ecologist, Зак Голдсмит, е и почетен член на борда на WAPF.
Друга от поддръжничките на организацията, доктор Кайла Даниел, е член на борда на директорите и е написала цяла книга, в която напада соята („Цялата история на соята“). Изглежда, че тази група прекарва повече време в атакуване на соята, отколкото в популяризиране на храните, които според тях трябва да консумираме (непастьоризирано „сурово“ мляко, сметана, сирене, яйца, черен дроб и т.н.). Така че това решава загадката откъде всъщност идва голяма част от разпространяваната дезинформация срещу соята.
В действителност няма реални научни доказателства, че консумацията на соя е вредна за хората. По-голямата част от твърденията на WAPF са анекдотични, неверни или се основават на научно опорочени експерименти с животни.
- Първо, доказано е, че фитоестрогените се държат различно при различните видове, така че проучванията, включващи експерименти с животни, не са приложими за хора.
- Второ, червата са бариера за фитоестрогените, така че изкуственото повишаване на нивата при животните чрез инжектиране няма отношение към хората.
- И накрая, много от тези експерименти са изложили животните на фитоестрогени на нива, които са много, много по-високи от тези, които се абсорбират от хората, консумиращи соя.
Заключение
В обобщение, можете да изберете да ядете/пиете соеви продукти или да не ги консумирате, това е наистина ваш избор. Ако решите да не ядете соя, има много други хранителни продукти. Но моля, моля, не помагайте на фондация „Уестън А Прайс“ и търговците на кето дието, като разпространявате тяхната дезинформация и псевдо наука в интернет.
Източник: д-р Стивън Куут за VeganFitness.com, превод: Живко Джамяров
