Свържи се с нас

Vegan Holistic

Vegan Holistic

Влодек Гоглоша: Какво могат да научат веганите от Аболиционисткото движение на 19-ти век?

wlodek-gogloza

Интервю

Влодек Гоглоша: Какво могат да научат веганите от Аболиционисткото движение на 19-ти век?

Интервю с д-р Влодзимиеж Гоглоша за паралелите между Аболиционисткото движение от 19 век и съвременното движение за правата на животните.

Повечето “етични вегани” ще се съгласят, че целта на движението за правата на животните е отмяната на използването на животински продукти за човешки цели. В този смисъл, ние всички сме “аболиционисти”.

Понятието аболиционист идва исторически от застъпниците за отмяна на робството във Великобриатния и Северна Америка през 18 и 19 век.

Но до каква степен застъпниците за премахване на експлоатацията на животни могат да се сравняват или вземат за пример аболиционистите на робството? До колко сходни са техните тактики и методи? Какво можем да научим от техните успехи и провали?

В това интервю, Тобиас Леенарт от The Vegan Strategist интервюира д-р Влодзимиеж (Влодек) Гоглоша в опит да отговори на някои от тези въпроси. Фокусът на интервюто пада главно върху Аболиционисткото движение в Северна Америка.

Като за начало, кои са тези аболиционисти от деветнайсти век? Какво точно ги описва като такива?

Първото важно нещо, което трябва да вземем под внимание, е, че в контекста на северноамериканското антиробско движение, т.нар. аболиционисти са били малцинство. Не повече от 300 хиляди души са определяли себе си за аболиционисти преди Гражданската война. Населението на Съединените щати по това време наброява около 31 милиона. Още повече, че самоопределящите се за аболиционисти са били разпръснати навсякъде из Севера: дори сред най-северните щати, където антиробското движение е било най-силно, е имало едва няколко места с един на десет човека да бъде аболиционист.

Аболиционисти са тези, които са съгласни с трите искания, поставени от Американското дружество за борба с робството (АДБР), основната аболиционистка група в Щатите. Първото искане е било незабавна отмяна на човешкото робство. Понякога наречено “immediatism” (от англ. immediate — незабавно, веднага), за разлика от  “gradualism“ (англ. gradual — постепенно, ). Втрото: без компенсации за собствениците на роби и без насилствена емиграция (“expatriation”) на бивши роби. Третото искане е било всички бивши роби да получат граждански права. Тези три искания имат еднаква тежест и ако дори само едно от тях отсъства, тогава не можеш да бъдеш наречен аболиционист.

Някои от най-значимите и добре известни американски аболиционисти са Уилям Лойд Гарисън, Фредерик Дъглас, Анджелина и Сара Гримке, Аби Кели Фостър, Лукреция Мот, Уендъл Филипс, Джошуа Лийвит и Чарлз Съмнър. Те не винаги са се разбирали очи в очи по всеки въпрос по отношение на отмяната на робството, особено за това как еманципацията на робите ще бъде постигната, но всички те се съгласяват на трите споменати по-горе искания като неподлежащи на промяна.

Тези искания не изглеждат толкова противоречиви в нашите очи днес…?

И въпреки това, те са били изключително противоречиви за времето си. Особено що се касае до безкомпромисната антирасистка позиция на последното искане, което е направило аболиционистите да изглеждат като луди фундаменталисти.

Расизмът е бил много по-широко разпространен, отколкото е днес, дори и сред антиробските активисти е имало много хора с расистко отношение. Идеята, че афроамериканците имат същите права като белите граждани е всявала ужас дори в хора, които са виждали робството като отвратително нещо.

Президентът Линкълн, например, е искал да помогне на робите, но, заради стигмата върху аболиционисткото движение, се е опитал да се дистанцира от аболиционистите. Един от поддръжниците на Ейбрахам Линкълн през 1860 г. се оплаква: “Бях обиден като нагъл, безочлив, незрял, и по-лошо от всичко, като аболиционист”.¹

Какви са били исканията тогава сред широкото антиробско движение, което не се е причислявало към аболиционистката фракция?

Някои хора са били в услуга на някакъв вид компенсация за собствениците на роби, други са искали освободените роби да бъдат изпратени обратно в Африка. Линкълн, например, и Хариет Бичър Стоу, авторката на “Чичо Томовата колиба”, са били застъпници на втората идея, позната като колонизация. Други пък са искали да се сложи край на робството по бавен и постепенен начин.

Имало ли е хора, които всъщност са споделяли всичките аболиционистки идеи, но не са били техни поддръжници по чисто прагматични причини?

Много квакери са били съгласни с аболиционистите по принципни въпроси, но са отказвали да участват в техните дейности, вижайки ги като агресивни и бунтовни. Тяхната позиция се нарича “quietism” (от англ. quiet — тих, кротък). Имало е също доста хора, които са били отблъснати от враждебните възгледи към правителството и организираната религия, които са имали някои важни членове на антиробското дружество. Уилям Лойд Гарисън и негови поддръжници, станали известни като гарисънисти, открито са се застъпвали за нещо близко до анархизма и са имали отявлено поляризиращо влияние върху широкото антиробско движение.

abolitionist-garrisson

Аболиционистът Уилям Лойд Гарисън

Някои застъпници за правата на животните, най-вече Гари Франсион, който описва т.нар. “аболиционистки подход”, и неговите последователи, обичат да сравняват борбата за освобождение на животните с борбата срещу робството на аболиционистите, виждайки себе си в подобна ситуация. Какво е онова, което те намират за особено вдъхновяващо?

Според мен модерните аболиционисти за правата на животните, в смисъла на Гари Франсион и други, харесват безкомпромисната и недвусмислена позиция на аболиционистите срещу робството. Те също така изглеждат доста запленени от две определени тактики, които са били близки до гарисънистите и други иммидатисти от 19 век: „въздържанието“ и моралното убеждаване.

Ето един пример, представителен цитат от Гари Франсион:

Гарисън е ясен: Ако се противопоставяш на робството, ти спираш да участваш в неговата институция. Точка. Ти освобождаваш своите роби. Ти отхвърляш робството и не се срамуваш от своята опозиция. Не се опитваш да я скриеш. Ти, отворено и чистосърдечно, но ненасилствено, изразяваш своята “упорита, безкомпромисна морална опозиция” на робството, което е “система на безграничната аморалност.“

По подобен начин, ако вярваш, че експлоатацията на животни е грешна, решението не е да подкрепяш “щастливата” експлоатация. Решението е да станеш веган, да бъдеш ясен с веганизма като недвусмислен морален дълг, както и да се включиш в креативно, ненасилствено веган образоване, за да убедиш другите да не участват в система на “безгранична аморалност.”.²

Аз обаче силно вярвам, че паралелите, които аболиционистите за правата на животните правят между своите позиции и тези на аболиционистите от 19 век са грешни, че се базират на много повърхностно разбиране на оригиналното аболиционистко движение, както и на обществените и политически реалности, в които се е родило.

Нека се спрем първо на това “морално убеждаване”. Колко важна е била тази тактика за аболиционистите?

Моралното убеждаване е било тактика на АДБР, която започва да се използва през 1830-те до края на робството чрез апелиране към християнската съвест на собствениците на роби и убеждаването им, че търговията с роби е грях, от който незабавно трябва да се очистят. Това е било религиозна тактика, въведена от едно, по същността си, религиозно движение.

АДБР се създава във вълната на т.нар. Второ голямо пробуждане — протестанстко религиозно възраждане, което помита Щатите през първата половина на 19 век. Свързаните с Голямото пробуждане наблягат на силата на индивида да се очисти от греха и да насърчи своите християнски братя и сестри да се стремят към лична святост.

Почти всички ранни аболиционисти идват от тази сфера. На практика, АДБР само по себе си може да бъде разглеждано като секуларна коалиция между квакери, баптисти и конгрегационни възрожденци, които са искали да убедят собствениците на роби да се пречистят от греховете на робството и по собствено желание да освободят своите роби.

Каква форма приема това морално убеждаване на практика?

Тактиката се превежда в масивна пропагандна кампания. За почти две години, АДБР отпечатва от двайсет до петдесет хиляди антиробски памфлета всяка седмица. Те ги изпращат по пощата до собствениците на роби, държавни служители на щатско и федерално ниво, политици, редактори на вестници, министри и пастори в цялата страна, особено в Юга. До 1836 г., аболиционистите наводняват щатите антиробска пропаганда, изпращайки повече от милион памфлета, постери, песнопойки и дори книжки за малки деца.

Аболиционистите дори изпращат своите най-обаятелни публични говорители на турнета да изнасят лекции навсякъде в Севера, организират редовни публични събития във важни северни градове, правят панаири, базари и пикници, както и бдения и групи за молитва.

east-india-sugar-pamphlet

До колко успешни са били тези опити?

Всичко това изисква огромни ресурси и хиляди активисти, но резултатите са били доста разочароващи. Докато някои собственици на роби действително освобождават своите роби, по-голямата част от южняците реагират на аболиционистката пропаганда с екстремна враждебност, включително тълпи изгарящи аболиционистката преса в пощенските станции и насилие срещу аболиционисти, което води до убийствата на някои от тях. В крайна сметка, кампанията се оказва контрапродуктивна. Тя всъщност още повече затвърждава подкрепата на собствениците на роби към робството.

Как така?

След Американска война за независимост, много южняци вярват, че робството е зло, но необходимо зло. В началото на 1840-те това се променя и много южняци започват да заявяват че — ще цитирам сенатор Албърт Галатин Браун от Мисисипи — “велика морална, социална и политическа благословия — благословия към роба и благословия към господаря”³. В знаменитата си реч, Джон Калхун настоява, че “робството е позитивно добро”⁴, а това е пряк резултат от “пощенската кампания” на аболиционистите.

Разбирали ли са аболиционистите, че техните действия не работят?

Рабирали са. В края на 1840-те повечето от тях решават да се откажат от моралното убеждаване като метод за достигане до хората. По това време се появяват две големи тактики сред аболиционисткото движение. Някои от аболиционистите започват да се фокусират върху политическите кампании, други към това, което съвременните изследователи наричат “революционен аболиционизъм” — предоставяйки помощ на избягали роби, саботирайки ефективността на Закона за избягалите роби, подготвяйки робски бунтове и т.н.

Клонящите към политически реформи аболиционисти създават партията Либърти с единствената цел да направят робството незаконно. Партията се оказва неуспешна. Най-добрият изборен резултат е по-малко от 3% от народния вот. Но аболиционистката партия по-късно се обединява с Партията на свободната земя, която бързо става главна политическа сила в Севера и може да бъде разглеждана като родоначалник на Републиканската партия на Линкълн.

abolitionism-post-office

Били ли са всички аболиционисти съгласни с кампаниите за политически реформи?

Не. Гарисънците са били изключително враждебно настроени към всяка форма на политическо управление и намират въвличането в политиката за едновременно безполезно и неморално. Вместо това те предлагат разединяване, т.е. разделянето на свободните щати от САЩ.

Заглавката на „Освободител“, който е бил основния вестник на гарисънците е съдържала знаменития лозунг “Без съюз със собствениците на роби”. По това време това е изключително противоречива позиция, която не може да получи обществена подкрепа.

Но освен с това, гарисънците са били и много по-прагматични в своите методи — помагат да се изградят несегрегирани училища, църкви, библиотеки и т.н., постигайки успехи в своите кампании срещу сегрегацията във файтони, влакове и параходи.

Ами въздържанието от продуктите, произведени чрез робски труд? Смятали ли са аболиционистите от 19 век въздържанието от такива продукти за неотменим морален дълг и истински тест за нечия убеденост в каузата, както Франсион изглежда заема като позиция?

Конституцията на АДБР насърчава своите членове да избират с предпочитание продуктите на свободен труд, но не предполага аболиционистите да виждат въздържанието от робски продукти като морален императив.

Въздържанието се използва за пръв път като тактика от британските аболиционисти в края на 18 век. Те използват минималистичен “ключ-ключалка подход” за бойкот, фоксуирайки своите действия върху няколко внимателно избрани продукта. Бойкотирайки произведени от роби захар и ром в Западните Индии (Карибските острови), те искат да наложат икономически натиск върху зависимите от робски труд индустрии, правейки с това робството нерентабилно. Икономическата цел не е била постигната, но бойкотът е инструментален в създаването на масово движение от убедени аболиционисти, които в последствие водят до края на робството във Великобритания.

Повлияни от британския пример, американските аболиционисти избират по-радикална посока. Започвайки през 1830-те, те настройват десетки организации да промотират въздържането от всички продукти на робски труд. Те също така отварят над 50 “магазина със свободна продукция”, които продават единствено продукти без робски труд. Повечето от тях обаче имат доста кратък живот.

До колко това движение на въздържателите от продукти на робски труд става популярно сред по-широкото антиробско движение в Щатите?

То никога не достига масова подкрепа, дори сред тези с антиробски убеждения. Пълното въздържане от продукти на робски труд се оказва много по-трудно от просто бойкотирането на захар или ром (както правят британците). Снабдяването със свободна продукция не е достатъчно да задоволи дори минимално търсене, а магазините за свободна продукция често се сблъскват с недостиг на стоки. Качеството на продуктите също е обикновено ниско, докато цените са доста високи за повечето бели и почти винаги непосилни за всички освободени черни.

В крайна сметка, да разчиташ само на свободни от робство продукти изисква такава отдаденост на каузата, че само най-убедените аболиционисти успяват да живеят по този начин, често измествайки фокуса от други антиробски дейности.⁵

Доста прилича на веганското движение днес, влиянието и ефективността на личната чистота попада под въпрос.

Точно така. Паралелът отива дори още по-дълбоко. Потребителският избор за продукти без робски труд се превръща в главен проблем пред аболиционисткото движение. Гарисънистите, които в началото подкрепят каузата за свободни от робство продукти, по-късно започват да я критикуват. Те разбират, че на практика, въздържанието измества енергията от антиробската борба като подменя фокуса от активизъм към личния морал.

Анализирайки вестниците и документите на застъпниците на въздържанието от продукти на робски труд виждаме все по-големя фокус на личната чистота и важността на “съзнание на искреност и последователност“, да имаш “чисти ръце“, да нямаш “другарство с поддръжниците на неравенство”.⁶

Тази обсесия с “чистите ръце”, в крайна сметка, се доказва като главен проблем за съдържателите на магазините със свободна продукция, които постоянно трябва да убеждават своите клиенти, че техните продукти наистина продават свободни от робски труд неща.

free-produce-receipt

Фактура от покупка на свободни от робски труд продукти

Това звучи толкова познато…

Така е, нали… В крайна сметка, самодоволността на “въздържателите” става непоносима дори за дълбоко религиозните аболиционисти, които, като Гарисън, се стремят към святост в своя личен живот. Към края на 1840-те, на практика всички главни фигури в антиробското движение започват да се противопоставят на “въздържанието” като основна тактика за постигане на промяна. В резултат на това, ”въздържателството” през 1850-те започва да се свързва единствено с една много малка фракция при квакерите.

Значи, противно на това, което съвременните аболиционисти за правата на животните изглежда да твърдят, бойкотирането на продукти е било много малко, незначително и в противоречие с широкото движение против робството.

Дори на антиробските панаири, не всички продавани продукти са били от свободна продукция. Аболиционистите оправдават своите действия на купуване и продаване на продукти на робски труд със своята отдаденост към робската кауза. Както Уилям Лойд Гарисън обяснява по време на един от дебатите с „въздържателите“: “Кой ако не аболициониста е толкова свързан с използването на продукта от робската тегавина, в чието име той извършва труда?”⁷

Така че, ако трябва да интерпретираме коментарите на Гарисън в контекста на днешните дебати за веганството, неговият подход към бойкотирането на определени продукти би бил по-близко до позиция, наречена “морален офсет”, отколкото до “веганството като морален императив” на Гари Франсион.

Какво имаш предвид под “морален офсет”?

Това е идея станала популярна сред обществото за ефективен алтруизъм на Скот Александър, станал известен с блога Slate Star Codex. Смисълът на това, че можеш да пренасочиш някои от твоите “трудности” и противоречия чрез извършване на някакво добро дело. Да кажем например, че се чувстваш морално задължен да станеш веган, но по някаква причина не можеш напълно да изпълниш принципите на веганството. Така компенсираш за “не мога да се откажа от млечния шоколад”, правейки дарение, например, на организация за правата на животните, която го използва в кампания срещу млечната индустрия.

С това не искам да кажа, че “моралния офсет” е подходящ подход, а просто отбелязвам, че това е практикувания от Гарисън по отношение бойкота на продукти с робски труд, а не този на “моралния дълг”.

Ти самият си веган и след като имаш поглед върху движението срещу робството, кои са най-важните неща, които можем да изведем от него?

Първо, да се опитаме наистина да изследваме движението, което смятаме за близко до нас и вземаме за пример. Американското аболиционистко движение не е било монолитно в своята същност. То се е състояло от много различни помежду си фракции, които редовно са се сблъсквали по много, както фундаментални, така и дребни въпроси, по отношение на робството и освобождението.

Няма една единствена аболиционистка тактика. Гарисънистите са използвали една, „въздържателите“ друга, аболицонистите за политически или конституционални реформи съвсем различна. Понякога фракциите са работили заедно — например с внасяне на петиции, което обаче много бързо е било парирано от Конгреса чрез въвеждането на правило за недискутиране — но не е подходящо да говорим за аболиционистката стратегия или тактика в единствено число.

Второ, разбирането, че дали една тактика е работила в някакъв исторически момент не означава, че тя е универсално приложима. Американските аболиционисти са следвали много прецизно стъпките на британското антиробско движение, но дори и използвайки много близки подходи, те не са успели да репликират британския успех. По много очевидна причина. Съединените щати са били много по-силно зависими от системата на робството в сравнение с Великобритания, което означава, че американските аболиционисти са били част от различна и много по-трудна обстановка от британците.

Също така, ние не бива да оставаме прекалено обвързани с една конкретна тактика. Винаги трябва да сме готови да променяме към по-добро своите методи. Американското антиробско движение е било силно привързано към използването на морално убеждаване в началото, но след това е оставило тази тактика за сметка на институционалните промени. Подобно нещо се е случило и по отношение на бойкота на продукти на робски труд. Когато аболиционистите разбират, че нищожните резултати от техния бойкот не си заслужават вложения труд, по-голямата част от тях се ориентират към други тактики.

Последно, но не и по важност, трябва да осъзнаем ограниченията на вдъхновяващите истории и личности. Аз дълбоко се възхищавам на американските аболиционисти. Трудно е да не се вдъхновиш от техния невероятен кураж, доживотна отдаденост на робската кауза и чистото себеотрицание, което е необходимо да се изправиш срещу институциите, дълбоко вкоренени в социалната, икономическата и политическа система на тяхната страна. Но нашите герои не са безгрешни (например, американските аболиционисти са били изключително свадлива компания, като много от тях са били въвлечени в злобни и продължителни лични вражди) и не трябва да очакваме да ни дадат упътванията как да променим света. Особено един свят, който е много по-различен от техния.

Бележки:

  1. O.L. Jackson, The Colonel’s Diary, Ohio 1922, стр. 34.
  2. G.L. Francione, The Abolitionist-Regulationist Debate From Another Era: Sound Familiar?
  3. Цитирано в J.M. McPherson, Battle Cry of Freedom. The American Civil War, New York 1990, стр. 56
  4. Реч при Посрещането на аболиционистките петиции, февруари 1837, в J.C. Calhoun, Speeches of John C. Calhoun. Записана в The Congress of the United States from 1811 to the present time, New York 1843, стр. 225
  5. Виж R.K. Nuermberger, The Free Produce Movement: A Quaker Protest Against Slavery, Durham 1942.
  6. E. Heyrick, Immediate, not Gradual Abolition: or, An Inquiry Into the Shortest, Safest, and Most Effectual Means of Getting Rid of West Indian Slavery, 2-ро изд., Boston 1838, стр. 35.
  7. R.K. Nuermberger, op. cit., p. 102.

Препоръчителна литература:

  • M. Sinha, The Slave’s Cause. A History of Abolition, Yale University Press 2016.
  • J.B. Stewart, Abolitionist Politics and the Coming of the Civil War, The University of Massachusetts Press 2008.
  • A.S. Kraditor, Means and Ends in American Abolitionism. Garrison and His Critics on Strategy and Tactics, 1834-1850, Pantheon Books 1967.
  • R.K. Nuermberger, The Free Produce Movement: A Quaker Protest Against Slavery, Duke University Press 1942.
  • L.B. Glickman, Buy for the Sake of the Slave: Abolitionism and the Origins of American Consumer Activism, “American Quarterly”, Volume 56, Number 4, December 2004, pp. 889-912.
  • H. Mayer, All on Fire. William Lloyd Garrison and the Abolition of Slavery, W.W. Norton & Company 1998.
  • J.R. Jeffrey, The Great Silent Army of Abolitionism. Ordinary Women in the Anti-Slavery Movement, The University of North Carolina Press 1998.
  • L. Perry, Radical Abolitionism: Anarchy and the Government of God in Antislavery Thought, Cornell University Press, 1973.

За критичен преглед на връзката между аболиционизма и съвременното движение за правата на животните виж:

  • L.E. Chiesa, Animal Rights Unraveled: Why Abolitionism Collapses into Welfarism
  • What It Means for Animal Ethics, “Georgetown Environmental Law Review”, Vol 28, 2016, pp. 557-587. 

И двете могат да се намерят онлайн от тук.

Прочетете също “All on Fire. William Lloyd Garrison and the Abolition of Slavery” на Хенри Майер. Една от най-добрите биографични книги, които съм чел, а аз си изкарвам прехраната с четене на биографии на знаменити интелектуалци.

Д-р Гоглоша е асистент-професор по право в университета Мария Кюри-Склодовская в Люблин, Полша. Той води лекции и семинарни занятия по история на идеите, правни традиции по света и теории на мениджмънта. Съавтор е на една книга и на много научни трудове за радикалните крила на американското Аболиционистко движение, британската индивидуалистка традиция и ранните мениджърски и организационни идеи. Той е също така доброволец като правен съветник и координатор на кампании в организациите за правата на животните Otwarte Klatki и Anima International.

Редакция на Vegan Holistic. Чрез статиите в този сайт се стремим да обхванем различни аспекти на веганизма, показвайки неговия потенциал да трансформира света към всеобщо здраве, състрадание и нова етика, където животните, хората и природата са част от една холистична визия за хармония и свобода.

Напиши коментар

Какво мислиш? Сподели статията и напиши коментар.

avatar

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

  Абонирай се  
Уведоми ме

Абонирай се

Получавай известия за нови публикации по имейл.

Реклама

Най-популярни

Горе