Ростислав Аврамов е етичен веган и доброволец е във фермата-приют за малтретирани и пострадали животни “Приятели на четири крака” в село Орешак, Варненско. От днес Ростислав за втора поредна година стартира дарителска кампания в помощ на фермата-приют, която цели да събере достатъчно средства за закупуване на бали сено и люцерна, които биха спасили животните през идващите зимни месеци. Използваме случая да си поговорим с Ростислав за състраданието към животните, веган активизма и доброволческата му дейност в “Приятели на четири крака”.
Здравей, ще ми разкажеш ли как стана веган? Имаше ли някакъв конкретен емоционален момент в твоя живот, когато осъзна колко е важно да се отнасяме със състрадание и уважение към животните, без да участваме в тяхната експлоатация?
Преди три години ми се удаде възможността да приютя котенца, които бяха останали сами на улицата. Слепи, пълзящи в жегата на асфалта, немощни. Грижите за тях съответно бяха обичайните — захранване с адаптирано мляко през два часа, разтриване на коремчета, имитиране на почистване от майката и т.н. За съжаление, след седмици само едното от тях оцеля. Загубата не бе лека и вечерта, в която си изплаках очите вероятно винаги ще помня. Възможно и да ме е белязала. Тогава като прокрадваща се сянка или като внезапна мълния се блъсна в мен едно недоумение, едно странно чувство. Вечерята ми тогава бе салатка и пилешко месо. Със старание и любов приготвени от майка ми. Нормално, обичайно. Взимайки чинията от хладилника, през засъхващи сълзи се появи неканен един въпрос, на който нямах отговор.
Видите ли — сега аз спасявам, будувам и се грижа за котенца и искрено страдам, когато нещо лошо се случи с невинните тях. Но в същото време оставам безразличен към произхода и цената на храната ми, която очевидно е струвала живота на създание от плът и кръв. И това е окей, аз нямам угризения на съвестта. Защо? Почувствах се като лицемер, почувствах се неудобно пред самия себе си.. Твърдя, че обичам животните, а ги деля на такива, които гледам с любов, а на други гледам с любов месцата в чинията си. С какво едно кученце заслужава да бъде погалено и нахранено, с какво едно прасенце заслужава нож във врата? Защо котенцето ни се струва толкова миличко по подразбиране, а предварително обричаме агънце на смърт, без дори да сме галили и да сме общували с едно рошаво невинно бебе на живо? Защо скачаме с негодувание срещу азиатските фестивали, които избиват безброй кучета за храна, след като тази култура само с пръст като посочи нашите хладилни витрини, от които си пазаруваме всяка вечер, ще покаже противоречие в спонтанната ни реакция и ежедневната ни консумация на плът. Нещо не е наред тук..
Как се отнасят близките и приятелите ти към твоя начин на живот? Мислиш ли, че веганите налагат своя избор над останалите и защо е толкова трудно за повечето хора да разберат етиката на веганизма?
Близките и приятелите ми се отнасят положително към този начин на живот, няколко човека направиха същата крачка. Някои станаха вегетарианци, други след време и вегани. Не мисля, че желанието на веганите да запознаят хората с важността на вълнуващото ги и идеята стояща зад този начин на хранене и живот може да бъде разгледана като налагане. Има различни подходи да предизвикаш интереса на човек към отношението ни спрямо животните — дали с разговор, дали със споделяне на информация от интернет или книга. Лекция на активист, кадри от кланици, публичен протест. За всекиго работи различен подход. Налагане? Не може ли да се разгледа като налагане ежедневното заливане с информация от телевизия, радио, рекламни щандове, брошурки и набиването в очите и съзнанието ни как месото е полезно? Увещанията как е добре да си хапнем още, да не забравим да сложим кашкавал върху и под месото, уверенията как кравичките пасат щастливо в ливади около индустриалните ферми и как маргаринът с масло е в пъти по-вкусен и полезен от простичкия маргарин?
Налагане? Реално никой още не се е оплакал от изскочил изпод масата му веган, с налудничав блясък в очите и ликуващ крясък: „Ти повече няма да ядеш месо!“ По-скоро с отегчение или радост човек отбелязва как тази тема намира все по-голям отзвук в общността, медиите отразяват събития. Блогъри и влогъри включват в своите материали по нещичко за вeганизма и правата на животните, докато представят на свои последователи интересуващото ги от кулинарните, модни или козметични среди. Наши познати или техни познати променят начина си на хранене и живот, също така изпитват нужда да говорят по тази тема, да научат нещо повече. Не им стига само да променят менюто си, но искат и активно да участват в подкрепа на животните. Пацифизмът сякаш не достатъчен, нужен е и активизъм. Лекции, видеа, интервюта, размисли се въртят в интернет и ще не ще отново и отново се чува или вижда как се говори по този въпрос. Вероятно е трудно за голяма част от хората да прескочат първоначалното си впечатление и убеждение, че темата за правата на животните е чисто и просто модерна глуповата приумица и ще отшуми от само себе си.
Смяташ ли, че веганството е преди всичко опит за диалог, за ненасилствена комуникация с животните? Опит да обърнем внимание на техните интереси и да се отнасяме с тях като с други индивиди, с които споделяме своето място в света.
Съгласен съм. Веганството не опира само до чинията и какво ядем, това би било разочароващо. Но и с чинията сякаш се започва или продължава. Нима погледът към нея и преразглеждането на съдържанието ѝ не е реално потвърждение на уверените ни думи, че сме състрадателни и разумни същества? Същества, които не биха причинили съзнателно вреда на невинно създание от плът и кръв като нас и ясно различават правилно от грешно? Веганството е сигурна крачка към разширяване на границите на избирателното състрадание и дава светлина върху рождените права на животните. Изтрива чертата на разделение между куче и теленце, между котенце и агне. Припомня за това, че и те като нас имат същата жажда за свобода, за живот без физическо и психическо насилие. Създания, които не са ни направили нищо лошо и най-малкото, което можем да сторим за тях е да отвърнем със същото.
Разкажи ни за “Приятели на четири крака” и твоята доброволческа дейност в приюта.
„Приятели на четири крака“ е проект реализиран от двама души преди 12 години. Основоположниците мечтаят фермата-приют да оцелее, с времето да намери своите поддръжници и наследници на мисията. Да си остане едно сигурно място и да се прероди в един оазис, където животните намират убежище. Спасени от участта да бъдат заклани, отървани от камшик и мъкнене на тежести, малтретиране и побой, пострадали от безхаберно отношение и безразличие. В момента там делят територия около четиридесет животинки — някои дълголетни съквартиранти, други скоро спасени. Трети в края на живота си, четвърти скоро появили се на бял свят.
Моята доброволческа работа във фермата-приют включва редовно посещение веднъж седмично за по няколко часа. Включвам се в чистенето на боксовете, където пребивават магаренца и коне. Почистване на помещенията, където нощем спят кози и овчици. Носи се вода, прави се уборка на животните — сресване основно. За копита още не съм се научил да се грижа. Удрям рамо и в леки ремонтни дейности, подреждане на бали слама и сено, изкарване и прибиране на животни. Когато май месец имаше зелена и свежа трева преди да изгори от слънцето, ходихме заедно с Виктор до по-отдалечени места да косим трева, за вечеря на живинките. Също така администрирам официалната страница на сдружението във Facebook, събирам текстов, снимков и видеоматериал от приюта, подготвям кампании и др.
Можеш ли да ни разкажеш за чувството, когато посетиш един такъв приют за животни, които преди това са били подлагани на малтретиране и страдания? Как прекият контакт очи в очи с животни може да култивира състрадание, разбиране и промяна в отношението ни с другите животински видове?
Посещението и удовлетворението от едно подобно място сякаш не може да се пресъздаде изцяло с думи, най-вероятно може само да се изпита. Да се види хармонията, която цари между различните видове, доверието с което посрещат ласка. Въпреки първоначалната срамежливост или плахост на някои. Общуването с животните е чудесно, ти си техен приятел, ти си един от тях. Всички сте добре, тук нищо лошо няма да ви сполети. Усеща се колко е простичко и достъпно за човек — просто не причиняваш съзнателно вреда. Вреда, която ти не би искал да ти причинят. Виждаш същото желание за добра човешка ръка и игра — и от куче на три крака, и от неориентирано агънце, което е уверено, че ти си неговата мама. Същата нужда да си поспи необезпокоявано под слънчевите лъчи — и от масивно прасе, и от гъвкава котка. Магаренцата не искат да мъкнат тежести, те не са за това. Искат просто да си попасат, да се чувстват добре в твоята компания, заедно да помълчите. Заедно да посрещнете залеза. Освен когато видят, че стърчи морков от джоба ти. Тогава стават неспокойни и приказливи.
На какви ценности може да научи децата контактът с животните и природата? Може ли да ни разкажеш за някакви интересни истории, когато в приюта идват деца и се срещат с всички тези животни там?
Интересното е, че голяма част от децата, които посещават местенцето не са виждали толкова отблизо голяма част от животните там. За първи път стигат едва до врата на кон с ръце, за първи път галят кадифената муцуна на магаренце. Не ги е гонила адреналинеста козичка, не са наблюдавали двойка гъски как охраняват съня на прасе или как пуяк, петел и гларусчета делят един двор. Това лято имаше посещение от група чужденчета, които останаха доволни от това, че ръководителката им не е включила в програмата им зоопарк или терариум, а именно това кътче. Съвсем различно е. На гости са идвали и родители с невръстните си дечица, които не могат още да ходят сами, но се радват на компанията на животните. Интересното е, че някои от тях се плашат от играчките си, които писукат или говорят, но от животните нямат страх и с пълно доверие протягат ръчички към спокойните създания. Наблюдавали сме и деца, и младежи които освен, че проявяват грижа към животните, също така събират свои и чужди боклучета от земята — за да не оставят след себе си мръсно и наоколо да е чисто и свежо, както са го намерили. Мисълта ми е, че явно отговорното отношение върви ръка за ръка и към хората, и към фауната, и към флората. Както и съм сигурен, че е възможно дете, което е галило Райко, Зуи или Роско — трите малки агънца във фермата-приют, съзнателно няма да поиска същата вечер да яде „приятелите на техните приятели“ и възможно ще създаде главоболия на родителите си със спонтанния си и чист отказ да яде месо.
Кои са любимите ти животни в приюта? Каква е тяхната индивидуалност? Ще ни разкажеш ли техните истории и как се е променил техния живот след като са били спасени?
Любимо животно в интерес на истината, нямам. Всички са ми еднакво интересни, еднакво магнетични и приятни за наблюдаване и контактуване. Едно от скорошните попълнения във фермата-приют бе агънцето Райко, което освен, че бе останало сираче — имаше и проблеми с крачетата си. Използваше само задните си за предвижване, а с предните пълзеше по земята — от залежаване и липса на необходимите медикаменти за неговото подобрение. Заедно с друго агънце на неговата възраст бяха спасени от участта в скоро време или идващ празник да бъдат заклани. В село близко до това на фермата-приют в Орешак. Последва лечение, което даде ефект и Райко в момента не само се опитва, но и успява да ходи самостоятелно. Заедно със Зуи все още имат честта да си почиват от време на време в стая заедно със спасителите си, тъй като всяко едно бебе минава именно оттам преди да бъде окончателно приобщено към останалите животинки и готово за самостоятелно преспиване навън. С времето се откри още един проблем, който се състои в рана на едното копитце и пречещо за правилното ходене на Райко, но със съответните грижи има шансът да се оправи напълно. Доста е любопитен, вече сякаш си знае името и понякога се обажда. С удоволствие и усърдие ще навлажни с муцунка носа ви, ако ви познава и харесва.
Идват най-тежките месеци от годината, как хората могат да помогнат на “Приятели на четири крака” и от какво се нуждаят животните, които в момента живеят там?
Фермата-приют е винаги отворена за работни посещения, просто гости и нови приятели. Винаги е добре дошла както дистанционната помощ, чрез финансова подкрепа, така и доброволческата работа на място. Също така разпространението на вестта, че съществува подобно място в България. В момента проблемът, пред който са изправени “Приятели на четири крака” е заплахата от липса на жизненоважното сено, което до седмица ще бъде изчерпано. Поради три месеца без дъжд, земята наоколо е суха и гола. Няма растителност, която да обогати менюто на животните, да помага на перисталтиката им и да доставя всички необходими елементи за техния пълноценен и здрав живот. Единственото спасение са именно балите сено с примесена люцерна. Липсата на сухата и питателна растителност крои големи рискове за спасените животни. Поради забавяне на последната доставка от бали сено, заради недостиг на средства — един от конете получи страшни колики и отне около седмица да се изправи отново на крака. На Бинго му се размина, а при конете често коликите завършват трагично и по най-лошият начин.
Днес стартирах втора поредна кампания към българската аудитория — в подкрепа на фермата-приют, която цели именно събиране на средства за закупуване на така важните сено и люцерна. Няма толкова добро и ударно начало, колкото предишната от юли месец, но се надявам в период от тридесет дни да успее да покрие нужната сума. Интересното е, че хората успяват да помогнат дори само като споделят и предават нататък. Миналият път малко над 4400 споделяния успяха да докарат само 47 дарения, което обаче бе напълно достатъчно да покрие издръжката на животните и разходите на фермата-приют за над месец. А тя почва от 2000 лв. нагоре, като често съумява да оцелее на косъм с едва половината от нужните средства. Но за да се чувстват добре спасените животни — не трябва да оцеляват, а да живеят спокойно, без страх от лишения и глад.
Разбира се, винаги има нужда и от чувалчета зърно, котешка и кучешка храна. Но в момента именно сеното е с приоритет. Поради липса на спонсор, който да стои твърдо зад гърба на сдружението, единствената възможна и реална подкрепа сме ние. Всички ние, които обичаме животните, не бихме оставили създание да гладува и не бихме подминали възможността да помогнем, когато е по силите ни да променим нещо към по-добро.
Една от любимите ми статии, които сме публикували във Vegan Holistic е “Твоите действия имат значение”, как гледаш ти самия на историята за момчето, което хвърля морски звезди обратно в морето? Как можем да направим живота си по-добър, когато комуникираме с животните и се отнасяме към тях със състрадание и ненасилие?
Именно това е историята, която обичам да разкажа, когато рядко някой спомене, че веднъж се живее и дали си заслужава всичко това или ме попита дали не си въобразявам, че сам мога да променя света. Сам или с неколцина от “нашите хора”. А не сме неколцина, все повече ставаме. Абсолютно съм съгласен и с материала изложен в статията под историята за момчето, което спасява морски звезди. Посланието за доброта във всички наши действия — както към животните, така и хората. Един-два пъти ми бе задаван въпросът “Смяташ ли се за добър човек?” Навремето почти веднага щях да отговоря с “Да, разбира се.” С годините този ми отговор се промени към друг по-честен: “Опитвам се да бъда добър.” Също така може би е подходящ момент да завърша с един от любимите си цитати:
