Всички сме чували за известните личности от миналото, които са били вегетарианци. За много от тях е спорно до колко това е вярно, но със сигурност идеята за състрадание към животните е съществувала във всяка една епоха и култура.
Дали Леонардо да Винчи, Нютон, Тесла или Айнщайн наистина са били вегетарианци не е толкова важно, на тях обаче се приписват прекрасни цитати в защита на вегетарианската диета и етичното отношение към животните. И сред всички тези големи имена, останали в световната история със своите невероятни произведения на науката и изкуството, се нарежда любимият поет, Пърси Биш Шели.
По това време повечето англичани се стремели да живеят на диета от хляб и месо; зеленчуците били за бедните, а плодовете като цяло били лукс, освен в случаите, когато хората можели да си ги отглеждат за себе си. Така „естествената диета“ на Шели (думата „вегетарианство“ е била създадена години след смъртта на поета) и предпочитанието му към плодовете, към чая пред виното, били нещо любопитно и са били отбелязвани като такова от приятелите му.
Шели най-вероятно приема вегетарианството през 1812 г., когато придобива класическо образование в Дъблин. Там той се запознава с това, което тогава се нарича „Питагорейска система от възгледи“, преди създаването на думата вегетарианство много от етичните вегетарианци се наричали питагорейци. Изучавайки старогръцки и латински, най-вероятно Шели се е запознал с тези идеи директно от оригиналните текстове.
Завръщайки се в Лондон на следващата година, Шели се запознава с радикалния философ и идеолог на анархизма Уилям Годуин, който го запознава с някои от най-опасните идеи за времето си. Под влиянието на Годуин той започва да пише трактати за атеизма, феминизма и „естесвената диета“, която включва ядене само на растителни храни от природата и въздържанието от алкохол и всякакви замъгляващи трезвената преценка субстанции. Най-значителният момент в историята обаче е запознанството на младия Шели с Мери, дъщерята на Уилям Годуин, която по-късно става известна като Мери Шели.
По време на своята бурна любовна история, двамата с Мери напълно изключват месото от своята диета, яйцата, маслото и сиренето също са под забрана. Млякото и сметаната също са били извън менюто, освен в някои редки случаи, когато са били използвани като добавка в чая и някои сладкиши, не можейки да устоят на удоволствията на роматничния живот.
Въведението към „Кралица Маб“, което носи името „В защита на естествената диета“ е най-ясното насърчаване на вегетарианския живот от Шели. Там той предполага наличието на взаимовръзка между духовното и телесното здраве. Още в първото изречение посочва, че в „противоестествените привички“ се корени извратеността на телесната и духовната природа на човека. Яденето на месо е свързвал с алкохолизма, който според Шели е една от най-лошите черти на обществото. Целият текст можете да прочетете по-надолу.
Предговор към изданието от 1884 г.
Изданието на английски може да се намери тук.
Първоночално Шели написал „В защита на естествената диета“ като част от бележките към поемата му „Кралица Маб“, която тайно издал през 1813 г. По-късно през същата година „В защита на естествената диета“ било публикувано отделно като памфлет и именно от тази по-късна публикация е взет текстът към настоящето издание. Оригиналният памфлет днес е изключително рядък, но се твърди, че е бил преиздаден през 1835 г. в Ню Йорк като допълнение към американския медицински труд „Наръчник по здраве“ от д-р Търнбул. Знае се, че само две копия са били запазени от този изключително рядък памфлет, въпреки че е възможно и други да са закътани в рядко посещавани библиотеки и самотни провинциални къщи. Едното копие е в Британския музей, а другото е в притежание на г-н Х. Бъкстън Форман, който го е преиздал в голямото му издание на събраните съчинения на Шели, където представлява предговорната част на втория том на „Прозаични съчинения“.
Основната тема на памфлета на Шели е да се покаже, че растителната диета е най-естествената и следователно най-добрата за човечеството. Това не е призив към хуманно чувство, а аргумент, базиран на индивидуален опит, отнасящ се към близката връзка между здравето, нравствеността и храната. Няма стремеж за оригиналност в изтъкваните доводи; материалите му по общо признание са взети от трудовете на д-р Ламб и г-н Нютон, но стилът остава присъщият на Шели и по много отношения памфлетът остава като едно от най-интересните и характерни негови прозаични съчинения. Може би най-забележителната му черта се намира в твърде уместните коментари върху връзката на вегетарианството с въпросите за икономическата и социалната реформа, които днес все повече се издигат на вниманието на англичаните.
Във времето на написването на „В защита на естествената диета“ Шели бил вече за няколко месеца приел вегетарианската диета без съмнение предимно чрез близките му приятелски отношения със семейството на Нютон. Изглежда, че няма място за съмнение, че той продължил да следва вегетарианска диета по време на престоя си в Англия от 1813 г. до пролетта на 1818 г. Лий Хънт разказва следното за живота му в град Марлоу: „Това беше всекидневието му. Ставаше рано, закусваше оскъдно, цяла сутрин пишеше „Бунтът на исляма“; излизаше с лодката си или се разхождаше в гората с някой гръцки автор или Библията в ръце; прибираше се за растителен обяд (той никога не консумираше месо или вино); посещаваше, ако беше нужно, болните и сираците, на които другите дават Библия и никаква помощ; отново пишеше или учеше, или четеше на жена си и приятелите си през цялата вечер; вземаше коричка хляб или чаша жито за вечеря и рано отиваше в леглото.“
През 1818 г. напуснал Англия и заминал за Италия. През последните му четири години живот, най-несигурния период на живота му, изглежда не бил толкова стриктен при спазването на вегетерианския режим. Не е вярно обаче, както понякога се твърди, че Шели загубил вяра в принципите на вегетарианството; за промяната в диетата му се дължало отчасти на добре познатото му равнодушие към храната му, което се засилило през този период, и отчасти на желание да избегне да поставя в неудобство останалите членове на домакинството, което, както виждаме от едно изречение в писмото му до Мария Гизбърн от 1820 г. „Въпреки че ядем малко месо и не пием вино“ не било изцяло вегетарианско. Обаче дори и в този период на живота му самият той бил практически, ако не систематично, вегетарианец, тъй като всички негови биографи се съгласяват, че хлябът бил буквално неговата „насъщна храна“. Не можем да се съмняваме, че ако живееше днес, той щеше да бъде главна част от движението за реформа на храненето. Със своята творба „В защита на естествената диета“ той ни е оставил безценно завещание, може би най-силната и красноречива пледоария, излагана някога в защита на вегетарианската кауза.
В защита на естествената диета (1813 г.)
Пърси Биш Шели (1792-1822)
Текстът на английски може да се намери тук.
***
Човек не ще убива вече нивга
невинно агне с кръвожадна стръв,
не ще се храни с трупове отровни,
които отмъщават без да щат
на тези, които природните закони
сквернят с убийство диво – всяка кръв
разпалва и раздухва във душата
желания жестоки, низка страст
и помисли престъпни недостойни,
унилост, злоба, кървава вражда,
зародишни на всички престъпления
недъзи тежки и самата смърт.
Небесното крилато население,
що с песен среща радостния ден,
не ще се плаши вече от човека,
а смело към децата кат’ лети,
ще кацва на ръчичките им малки,
които нежно с радостни лица
ще галят свойте дружки във играта.
И всички твари божии без страх
ще идват при човека дружелюбно;
навеки ще изчезне онзи знак,
със който той е плашил свойте братя.
И равен между равните той става.
Спокойствие и радост над земята
царуват вред. Насладите са прости
и нивга се не борят ум и страст.
Добрите сили всякъде издигат
високо над тъмата своя фар.
И земните създания всички вкупом
към всемогъщия разум се стремят
да слеят ведно свойте сили малки.
И светлият елмаз на правда свята
сияе кротко в този мирен рай.Пърси Биш Шели, „Кралица Маб – философска поема“ (1813г.)
Предполагам, че извратеността на телесната и духовната природа на човека се корени в противоестествените привички, които той е усвоил. Произходът на човека, както и произходът на света, от който той съставлява известна част, са обвити в непроницаема тайна. Човешките поколения или имат начало, или нямат такова. Доводите в полза на едното и другото предположение имат приблизително еднаква убедителност; за нашата тема е съвсем безразлично кое от двете предположения ще приемем. Обаче както изглежда, митологията на всички религии гласи, че в някоя далечна епоха човекът е излязъл от пътя на природата и е пожертвал чистотата и щастието на своя живот заради удовлетворяване на противоестествени подбуди. Това събитие навярно съвпада по време с някоя велика промяна в климата на земята, с което то има някакво явно съответствие. Алегоричният разказ за Адам и Ева, които вкусили от дървото за познаване на добро и зло и предали по наследство на своето потомство гнева на Бог и изгубването на вечния живот, не може да има никакво друго обяснение освен това, че от противоестествената храна са възникнали болестта и престъплението. Милтън така ясно е съзнавал това, че кара Рафаил да изобрази по следния начин пред Адам последствията на неговото непослушание:
Пред погледа му мигом
се очерта предел печален, смраден и смрачен,
на лазарет подобен, дето проснати лежаха
мнозина болни, страдащи от всякакви недъзи:
противен гърч, разпъване на костите, душене
и гадене мъчително, многообразни трески,
катари, епилепсии, конвулсии свирепи,
различни чревни камъни, стомашни болки, язви,
унила меланхолия, и сатанински бяс,
и крееща атрофия, и лудост лунатична,
и затъпяваща отмала, и косяща чума,
и задухи, и ревматизми ставни, и воднянки.Джон Милтън, „Изгубеният рай“
Превод: Ал. Шурбанов (1981 г.)
И биха могли да се прибавят още хиляди неща към това страшно изброяване!
Също така историята на Прометей никога не е била удовлетворително изтълкувана, макар че всички я считат за алегорична. Прометей откраднал огън от небето и за това престъпление бил прикован на една скала на Кавказ, където един ястреб непрекъснато кълвал черния му дроб, който наново израствал, за да удовлетвори глада му. Хезиод казва, че до времето на Прометей човечеството не знаело страданията; хората били цветущи младежи, а когато най-после настъпвала смъртта, тя се приближавала като сън и нежно им затваряла очите. По-нататък това мнение било толкова разпространено, че поетът от Августовата епоха, Хораций, пише:
Дръзва мимо забраната
да опита човек всички опасности:
на Япет смел потомъкът
с хитрост зла похити огън за хората.
След грабежа на огъня
от небесния дом трèски, рой болести
настаниха се наземи
и денят на Смъртта, мъчноподвижният,
почна да ускорява ход.Хораций, Оди, трета ода „Към кораба на Вергилий“
Превод: Г. Батаклиев (1992 г.)
Колко е ясен смисълът на всичко това! Прометей (олицетворение на човешкия род) създал някаква велика промяна в условията на своята природа и се възползвал от огъня за готварски цели; по такъв начин той намерил средство да замаскира, с цел да избегне отвращението, ужасите на убийството. От този момент ястребът на болестта започнал да къса неговата вътрешност. Той обезобразил неговото същество по всички начини на своето отвратително и безкрайно разнообразие, като водел след себе си пагубната за душата загуба на сили и преждевременна, насилствена смърт. Цялата порочност е възникнала от унищожението на здравата невинност. Тиранията, суеверието, търговията и неравенството били узнати за пръв път тогава, когато разсъдъкът направил безуспешен опит да управлява с неувереност напрегнатата страст. Ще завърша тази част на моето разсъждение с откъс от съчинението на Нютон „В защита на растителната диета“, от което заех гореизложеното тълкуване на притчата за Прометей.
„Като приемем едно разместване на събитията в притчата, което е станало във времето, когато са били забравени важните истини, които този отрасъл на митологията е трябвало да предаде, виждаме, че смисълът на притчата трябва да е такъв: При създаването си човекът е бил надарен с вечна младост; с други думи, той не бил създаден, за да бъде хилаво, недъгаво същество, какъвто го виждаме сега, а за да се наслаждава на здраве и да отминава с незабележима постепенност към лоното на майката-земя без болести и болки. Прометей пръв научил хората да употребяват животинска храна (primus bovem occidit Prometheus¹) и огън, с който да могат да правят месото по-лесносмилаемо и по-приятно на вкус. Юпитер и останалите богове, като предвидили последиците на тези нововъведения, се забавлявали или се сърдили на късогледите измислици на новосъздаденото същество и му предоставили да изпита върху себе си печалните им резултати. Възникнала жаждата – неизбежният спътник на месната храна (може би на всяка храна, която е извратена от готварското изкуство), прибегнал към водата, човекът изгубил несравнимия дар на здравето, който получил от небето: той станал болнав, неговият живот станал краткотраен и започнал вече постепенно да слиза в гроба.“
Но след покварата следва болест,
всяка смърт води след себе си мъст:
лятата кръв буди злоба в гърдите,
диво нахвърлят се брат против брат.
В света са болни само хората и онези животни, които хората са заразили със своето присъствие или са развратили със своята власт над тях. Дивата свиня, дивият овен, бизонът и вълкът са съвсем свободни от болести и винаги умират от външно насилие или от естествена старост. Но домашната свиня, овца, крава и куче са подхвърлени на невероятно количество болести; и подобно на онези, които са извратили тяхната природа, имат лекари, които благоденстват за сметка на тяхното злополучие. Върховното преимущество на човека е като върховното преимущество на Сатаната: страданието; и голяма част от човешкия род, която е осъдена на бедност, болести и престъпления, има всички основания да проклина злополучното събитие, което, като му дало способността да съобщава своите усещания, го е възвисило над равнището на неговите събратя – животните. Но когато е изминато, не може да се върне. Цялото човешко знание се заключава в един въпрос: – По какъв начин преимуществата на разума и цивилизацията могат да бъдат помирени със свободата и чистите наслаждения на природосъобразния живот? Как можем да получим преимуществата и да отхвърлим бедствията на тази система, която вече е свързана с всички фибри на нашето същество? – Мисля, че въздържанието от животинска храна и от спиртни напитки значително ще ни направи способни да разрешим този важен въпрос.
Разбира се, духовното и телесното разстройства може да бъдат отчасти отнесени за сметка на други отклонения от правия път и от природата, отклонения, които нямат никаква връзка с храненето. Заблужденията на обществото относно отношенията на половете, поради което възникват нерадостната проституция и преждевременното настъпване на зрелостта; задушливият въздух на градовете; вонещите изпарения на химическите процеси; увиването на тялото с излишни дрехи; нелепото възпитание на децата – всички тези обстоятелства и безброй много други причини внасят своя дял в човешките бедствия.
Сравнителната анатомия ни учи, че човек прилича по всичко на плодоядните животни, а на месоядните не прилича по нищо; у него няма нито нокти, с които да хваща жертвата, нито особени заострени зъби, с които да разкъсва живи мускули. Един първокласен мандарин с нокти дълги 5 см навярно не би могъл да задържи с тях дори заек. Заради удовлетворението на нашата лакомия, бикът чрез една противоестествена и безмилостна операция се превръща във вол, а силният овен в слабо същество, за да не могат отпадналите мускули да представляват голяма съпротива. Чак след като мъртвата плът бъде омекчена и замаскирана от готварското изкуство, тя става годно за дъвкане и смилане, а гледката на кървавите сокове и суровия ужас не събужда непоносимо отвращение. Нека защитникът на месната храна принуди себе си на решителното опитване на нейната пригодност, нека, както препоръчва Плутарх, да разкъса със своите зъби живото агънце и като пъхне главата си във вътрешностите му, да насити жаждата си с димящата му кръв; след като извърши това, нека се обърне към непобедимия инстинкт на природата, който ще въстане с обвинение против него, и да му каже: „Мене природата ме е създала за такива действия.“ Тогава и само тогава той ще бъде последователен.
Човек не прилича на нито едно месоядно животно. Общо правило е, че всички тревоядни животни имат дебели черва; няма нито едно изключение – нима само човекът ще бъде такова изключение?
Орангутанът напълно прилича на човека, както по разположението, така и по броя на своите зъби. Орангутанът е най-човекоподобен от целия клас маймуни, а при това всички маймуни се хранят изключително с плодове. Няма нито един друг вид животни, които биха се хранили с друга храна при наличността на тази аналогия². У много плодоядни животни зъбите са много по-заострени и отличителни, отколкото у човека. Освен това, сходството на човешкия стомах със стомаха на орангутана е по-голямо, отколкото със стомаха на което и да било друго животно.
Вътрешността на човека е също еднаква с вътрешността на тревоядните животни, понеже човекът има по-широка повърхнина за всмукване и по-дебели черва. Сляпото черво също, макар и късо, е по-голямо, отколкото у месоядните животни; даже и тук виждаме сходство с орангутана.
Тъй че устройството на човешкото тяло е изцяло приспособено към чисто растителната храна. Вярно е, че съпротивата към въздържанието от животинската храна у тези, които отдавна са привикнали към нея като към възбудително средство, е толкова голяма сред слабодушните хора, че едва ли може да бъде победена; но това съвсем не е аргумент в нейна защита. Агънцето, което матросите на един кораб за известно време хранели с месо, в края на пътуването се отказвало от естествената си храна. Има много примери, където коне, овце, волове и даже гълъби са били научавани да се хранят с месо и привикнали до такава степен, че вече изпитвали отвращение към обичайната им храна. Децата явно предпочитат сладкиши, портокали, ябълки и други плодове пред плътта на животните дотогава, докато вследствие на постепенното извращение на храносмилателните органи, свободната употреба на растителната храна за известно време не създаде сериозни неудобства; казвам за известно време, защото не е имало още ни един пример, когато преходът от спиртните напитки и животинската храна към растителна диета и чиста вода да не е укрепил в края на краищата тялото, като направи неговите сокове чисти и пригодни за отделяне и като възстанови гъвкавостта и веселостта на разума, които при днешния начин на живот се срещат у един на петдесет. Любовта към силните спиртни напитки също с голяма трудност се внушава на децата. Почти всеки помни киселите лица, причинени от първата чаша вино. Инстинктът, неизвратен от лъжливи разсъждения, никога не се лъже; но да се решава въпросът за пригодността или непригодността на животинската храна, облягайки се на извратените апетити, създадени с насилственото ѝ приемане, би било все едно да караме престъпника да съди своето дело; нещо по-лошо: би било все едно да се пита затъпелият пияница за ползата от ракията.
В какво се състои причината за болезненото разстройство на нашата животинска система? Не във въздуха, който дишаме, защото и другите родствени на нас обитатели на Земята дишат същия въздух без да им вреди; не във водата, която пием (освен когато тя е замърсена от човека и неговите изобретения³), защото животните също я пият; не в земята, по която вървим; не в ясното лице на блестящата природа, не в горите, не в полята, не в простора на небесата и океана; нито в нещо, по което си приличаме или което съпреживяваме със здравите обитатели на гората. Значи тук има нещо друго, нещо, в което ние се отличаваме от тях: нашата привичка да изменяме храната си чрез огън, тъй че нашият вкус вече не е вярно мерило за пригодността на един или друг начин на удовлетворяването му. Като изключим децата, у нас няма ни следа от този инстинкт, който у всички животни определя естествена ли е една или друга храна или не; и у разсъждаващите възрастни представители на човешкия род този инстинкт е до такава степен изличен, че е необходимо да се прибягва към съображения из областта на сравнителната анатомия, за да се докаже, че по природа сме плодоядни.
Престъплението е безумие. Безумието е болест. Щом причината на болестта бъде открита, коренът, от който е израснало дървото, което покрива земното кълбо с всевъзможни беди и пороци, ще бъде оголен за острата брадва. Всички усилия на човека от този момент нататък ще могат да бъдат разглеждани като стремеж към явната полза на човешкия род. Нито един здрав дух в здраво тяло няма да се реши на истинско престъпление. Само един човек с необуздани страсти, с наляти с кръв очи и с издути жили може да вземе смъртоносния нож. Системата на простата диета не обещава само някакви утопични благодеяния. Това не е една проста реформа в законодателството, при която буйните страсти и лоши наклонности на човешкото сърце, които обуславят това законодателство, остават непокорени. Системата на простата диета удря в самия корен на злото и представлява опит, който може с успех да бъде изпробван не само от цели нации, но и от малки общества, семейства и даже отделни личности. Не е имало случай, когато връщането към растителна храна да е причинило на някого и най-малката вреда; в повечето случаи то се придружава с несъмнено благотворни промени. Ако някога се роди лекар с гения на Лок, уверен съм, че той би могъл също така ясно да припише всички телесни и умствени разстройства на противоестествените ни привички, както този философ е свел цялото знание към усещанията. Не са ли обилни източници на болести тези минерални и растителни отрови, които са били употребявани за изкореняването им! Колко хиляди хора са станали убийци и разбойници, просяци и домашни тирани, развратници и отчаяни авантюристи поради употребата на ферментирали напитки! Ако удовлетворяваха своята жажда само с изворна вода, биха живели, като разпространяват около себе си щастието от своите неизвратени чувства. Колко много неоснователни мнения и безсмислени учреждения са получили всеобщо одобрение поради пиянството и невъздържаността на отделните личности! Кой може да твърди, че ако бедните хора на Париж удовлетворяваха своята жажда от чистия извор на Сена, а своя глад с растителна храна, каквато винаги има в изобилие, биха потвърдили грубото си съгласие за списъка на изгнаниците, съставен от Робеспиер? Би ли могло едно събрание от хора, чиито умове не са извратени от противоестествените възбудители, да гледа хладнокръвно на едно аутодафе? Мислимо ли е един човек с кротки чувства, след като завърши своя обяд от растителна храна, да започне да се наслаждава от кървави развлечения? Нерон въздържан човек ли е бил? Виждало ли се е здраве на неговите бузи, които са горели от непобедима омраза към човешкия род? Биел ли е равно пулсът на Мулей Измаил, била ли е прозрачна кожата му и сияли ли са очите му със здрав блясък, били ли са му неизменни спътници веселостта и благоволението? Макар историята да не е разрешила нито един от тези въпроси, дори и едно дете няма да се поколебае да отговори отрицателно.
Пожълтелите от злоба страни на Наполеон, неговото намръщено чело и жълти очи, непрестанното безпокойство на нервната му система говорят също така ясно за характера на неговото ненаситно честолюбие, както говорят неговите убийства и победи. Ако Наполеон произхождаше от хора, които се хранят с растителна храна, би било невъзможно той да се стреми за или да има власт да се изкачи на престола на Бурбоните. Желанието за тирания не би могло да възникне в отделната личност и във всеки случай обществото никога не би ѝ дало тиранична власт, ако хората не бяха доведени до безумието на пиянството и не бяха обезсилени и раздразнени поради болестите. Наистина, отричането от инстинкта е неизтощим източник на злополучия, понеже то се отнася до нашата телесна природа; изчислението е безсилно да пресметне и може би разумът е неспособен да заподозре колко много са източниците на болести в живота на цивилизованите хора. Даже водата, такова безвредно наглед вещество, може да бъде лукав и смъртен разрушител поради нечистотата на човешките градове⁴.
Няма такава болест, телесна или ментална, която приемането на растителна диета и чиста вода да не смекчи несъмнено, стига само опитът да бъде направен истински. Слабостта постепенно се превръща в сила, болновостта в здраве; лудостта в цялото си отвратително разнообразие – от истериите на маниака до необяснимите раздразнения на лошо разположения дух, които правят от семейния живот ад – ще премине в спокойна и съзнателна умереност на темперамента, която единствена може да представлява известен залог за бъдещото нравствено преобразование на обществото. При естествен начин на хранене старостта ще бъде нашата последна и единствена болест; пределът на нашето съществуване ще бъде удължен; ние ще се наслаждаваме на живота и няма вече да изключваме другите от неговата сфера; всички удоволствия от възприятията ще бъдат несравнимо по-изтънчени и съвършени; самото чувство на съществуването ще бъде тогава безкрайна наслада, такава, каквато сега чувстваме в редки и особено благоприятни моменти в младостта си. В името на всичко свещено в надеждите ни за човешкия род призовавам тези, които обичат щастието и правдата, да се отнесат сериозно към растителното хранене. Всякакви разсъждения относно един предмет, чиито достойнства могат веднъж завинаги да бъдат установени от шестмесечен опит, са излишни, разбира се. Но само между просветените хора, изпълнени с благоволение, може да се осъществи такава голяма жертва, каквато е отричането от апетитите и предразсъдъците, макар крайното преимущество на това отричане да е вън от всяко съмнение. Късогледите жертви на болестите считат за много по-лесно да прибягват до палиативни лекарства, отколкото да се предпазват от болестите чрез здрав начин на живот. Тълпата от всички класи на обществото е неизменно чувствена и упорита; но аз съм дълбоко убеден, че когато благодеянията на растителната храна бъдат доказани математически; когато стане съвсем ясно, че онези, които живеят съобразно природата, са избавени от преждевременна смърт, тогава и най-затъпелите хора ще почувстват преимуществата на дългия и спокоен живот пред краткия и мъчителен живот. Средно пресметнато от шейсет души за три години умират четирима. Има надежда, че през април 1814 г. ще се яви отчет за шейсет души, които са живели повече от три години на растителна храна и чиста вода и се намират в идеално здраве. Сега вече са изминали повече от две години; нито един от тях не е умрял; такъв пример не може да се намери в никоя група от 60 души, взети напосоки. Седемнайсет души от различна възраст (семействата на д-р Ламб и г-н Нютон) живеят на такава диета цели седем години и между тях още не е имало нито една смърт, не е имало почти ни най-слабо заболяване. Наистина, като вземем под внимание, че някои в това число са още деца и че един от тях е страдал от астма, която почти изчезна вече, ние призоваваме която и да е група от седемнайсет души, взети случайно от този град с предложение да ни представи такъв случай. Ако някому след тези бегли забележки му се прииска да провери доколко правилно се е осъществявала установената диета, може да направи справка в блестящия и красноречив труд на Нютон⁵. От тази книга и от разговора с нейния превъзходен и просветен автор съм събрал материалите, които представям на публиката.
Когато се съберат много такива доказателства между хората и когато ги видят ясно всички, които са способни да разбират простото аритметично смятане, едва ли ще бъде възможно въздържанието от една несъмнено вредна храна да не стане всеобщо. Силата на доказателството ще се увеличава наред с числото на привържениците на тази система; и когато се образува група от хиляда човека, живеещи на растителна храна и чиста вода, хора, които не могат да се боят от друга болест освен от старостта, другите хора непременно ще погледнат на животинската плът и на спиртните напитки като на бавни, но сигурни отрови. Промяната, която по простия начин на живот ще дойде в областта на народното стопанство, ще бъде доста забележителна. Монополният потребител на животинска плът няма вече да разрушава своя организъм, като изяжда на едно ядене цели четири декара земя, а огромното количество житни храни ще престане да съдейства за развитието на подаграта, лудостта и апоплексията, които възникват от чаша вино или ракия, а напротив, ще удовлетворява дългия глад на недохранените деца на отрудения селянин. Количеството хранителни растителни вещества, което е нужно за охранването на бика, ще доставя десет пъти прехраната на човека, съвсем чиста и неспособна да предизвика заболяване, като се прибира направо от земната гръд. Най-плодородните области от населените части на земята в сегашно време се обработват от хората за животните със загуба на време и хранителни вещества, които не се поддават на никакво изчисление. Даже и сега само най-богатите могат да удовлетворят своя неестествен апетит за мъртва плът и заради тази голяма привилегия те носят тежестта на безбройни болести. След това духът на онази нация, която ще поеме първа делото на такава велика реформа, неусетно ще стане земеделски; търговията с всичките ѝ пороци, користолюбие, извратеност постепенно ще дойде до упадък; по-естественият начин на живот ще създаде по-леки нрави и прекалената сложност на политическите отношения ще бъде толкова опростена, че всеки човек ще почувства и разбере защо обича своята страна и ще вземе лично участие в нейното преуспяване. По какъв начин Англия например би могла да зависи от прищевките на чуждите правителства, ако тя имаше в себе си всичко, което ѝ е необходимо, и се отнасяше с пренебрежение към луксозните предмети, които те имат на свое разположение? Как биха могли да я заплашват с глад, за да я принудят да изпълни техните планове? Какви последствия би имало за нея, ако се откажат да приемат вълнените ѝ изделия, ако обширните и плодородни области на острова повече не се разхищаваха за пасбища?
При естествена система на хранене ние не бихме имали нужда от никакви подправки от Индия; не би било нужно виното от Португалия, Испания, Франция или Мадейра; не би бил нужен нито един от онези многобройни луксозни предмети, заради които сега се ограбва всяко кътче на земното кълбо и които стават причина за толкова много случаи на лично съперничество и за толкова много бедствени национални разпри, придружени с кръвопролития. В новата история изглежда, че алчността на търговските монополи, както и честолюбието на слабите и порочни управници, са разпалили всеобщ раздор, прибавили са към грешките на отделните кабинети закоравялост, а към народното заслепение упоритост. Да не забравяме, че прякото последствие на търговията е да прави разстоянието между най-богатия и най-бедния човек все по-голямо и все по-непоклатимо. Да не забравяме, че търговията е враг на всичко, което е действително ценно и достойно за човешкия характер. Отвратителният, ненавистен аристократизъм на богатството е възникнал върху развалините на всичко онова, което е било хубаво в рицарството и републиканския строй на обществото; и разкошът е предвестник на почти неизцеримо варварство. Нима е невъзможно да се осъществи такова състояние на обществото, при което цялата енергия на човека да бъде насочена за създаването на неговото собствено по-нататъшно щастие? Разбира се, ако такова преимущество (което е предмет на всички политически съображения) бъде достижимо в известна степен, то може да бъде постигнато само от група хора, които не си служат с никакви изкуствени примамки за алчността и честолюбието на малцина, група, чийто вътрешен порядък има предвид свободата, сигурността и удобството на мнозинството. Само онзи трябва да бъде облечен във властта (а парите са най-пълният вид на властта), който даде уверение, че ще се ползва от нея изключително заради всеобщото благополучие. Но употребата на животинска плът и ферментирали напитки се намира в пряка вражда с такова равенство на човешките права. Селянинът не може да удовлетворява тези аристократични нужди без да застави семейството си да гладува. Без болестите и войните, тези опустошителни злини за народа, пасбищата биха представлявали много по-голяма загуба на земни пространства, отколкото може да се предположи. Трудът, който е нужен за поддържането на едно семейство, е много по-лек⁶, отколкото обикновено се предполага. Селяните работят не само за себе си, но и за аристокрацията, армията и фабрикантите.
Преимуществото на една реформа в областта на храненето явно превишава преимуществото на всяка друга реформа. Тя удря в самия корен на злото. Да се отстранят злоупотребите на законодателството преди да сме унищожили наклонностите, от които те са били създадени, е равносилно на предположението, че като отстраним следствието, ще отстраним действителната причина. Но ефикасността на тази система изцяло зависи от усърдието на отделните личности и обосновава своите достойнства, в смисъл на благотворно влияние на обществото, върху пълната промяна на начина на хранене на нейните членове. Тя по сигурен път преминава от известно число частни случаи към едно всеобщо и има това преимущество пред обратния метод, че една грешка не анулира всичко, което е било създадено по-рано.
Обаче нека не очакваме от тази система твърде много. Най-здравият измежду нас не е изключен от наследствено заболяване. Най-пропорционално устроеният, силен, издръжлив човек представлява същество несравнено по-низко от това, което би било, ако неговите прадеди със своя неестествен начин на живот не бяха създали за него известни болести и недъзи. При разглеждането на най-съвършения образец на цивилизован човек, физиологическата критика все пак ще намери в него някакъв недостатък. Може ли, като е така, възвръщането към природата да изкорени мигновено предразположенията, които бавно са се вкоренявали през безбройните поколения? Без съмнение, не. Само твърдя, че от онзи момент, когато противните на природата привички бъдат изоставени, не възниква никаква нова болест и че предразположението към наследствените заболявания постепенно изчезва поради отсъствието на обикновената им поддръжка. Това свойство на диетата от растителна храна и чиста вода ние виждаме неизменно при охтиката, рака, подаграта, астмата и скрофулата.
Който въз основа на тези забележки поиска сериозно да изпробва действието на дадената система, трябва непременно да започне практическото ѝ осъществяване от момента, когато се е убедил в нея. Всичко зависи от това да се скъса решително и изведнъж с вредните обичаи. Д-р Тротър⁷ казва, че нито един пияница не се е изцелявал някога от порока си с постепенно оставяне на ракията. Животинската плът по действието си върху човешкия стомах прилича на ракията. Прилича по начина на действие, макар и да е различно в степента. Привърженикът на чистата храна трябва да бъде предупреден, че мускулната му сила за известно време ще се намали. Отстранението на силно възбудителните средства е достатъчно обяснение за такова явление. Но това намаление е само временно и след него следва една равномерна способност към усилия, която далеч превъзхожда предишната му променлива и колеблива сила. Преди всичко у него ще се появи лекота в дишането, поради което ще могат да се направят тези усилия и той в удивителна степен ще се избави от това, което мъчително чувстват почти всички, когато се изкачват бързо по най-обикновена височина: той ще престане да се задъхва. Той ще бъде еднакво способен за телесната си и умствена работа, както преди своето просто ядене, тъй и след него. Той няма да усеща нито една от наркотичните последици на привичното си хранене. Раздразнителността, която е пряко следствие на изтощаващите възбудители, ще отстъпи на силата на естествените и спокойни подбуди. Той няма повече да се измъчва от летаргията на скуката, от това непобедимо отeгчение от живота, от което трябва да се боим повече, отколкото от самата смърт. Той ще се спаси от епидемичното подлудяване, което води към оскърбителна представа за Божеството и което „осъществява ада, измислен от лицемерите и старите баби.” Всеки ще си създаде бога според своя характер; който усвои простия начин на живот, той ще почувства, че Божеството не желае никаква жертва, а само щастието на своите създания. Той ще бъде неспособен да преследва или ненавижда другите в името на любовта към Бога. Освен това той ще открие, че системата на простата храна е система на истинския епикуреизъм. Той няма вече да притъпява и разрушава непрекъснато същите тези органи, от които очаква своите наслади. Приятните вкусови усещания, които може да достави един обяд, състоящ се от картофи, боб, грах, ряпа, маруля, с десерт от ябълки, грозде, ягоди, боровинки, малини, а през зимата портокали, ябълки и круши са много по-силни, отколкото се предполага. Онези, които ще чакат, докато им се прииска да изядат тази проста храна с апетит, едва ли ще се присъединят към лицемерния сенсуалист, който пред масата на лорда ще ораторства против удоволствието от яденето. Соломон имал хиляда наложници и пак в отчаяние признал, че всичко е суета. Човек, чието щастие са заключава в обществото на една любима жена, ще му бъде много трудно да се отнесе със съчувствие към разочарованието на този почтен старец.
Обръщам се не само към младия ентусиаст, към пламенния поклонник на правдата и доброто, към чистия и пламенен моралист, още неизвратен от заразата на света. Той ще приеме пълната с чистота система заради нейната теоретична истина, заради нейната красота и простота, заради нейното обетовано, широко разпространено благо; ако само обичаят не е превърнал отровата в храна, той инстинктивно ще ненавижда грубите удоволствия на лова; неговият ум ще се изпълни с ужас и скръб при мисълта, че същества, способни на най-нежни и най-чудни симпатии, могат да се наслаждават на предсмъртните мъки и последните трепети на умиращи животни. Даже човек в преклонна възраст, младостта на когото е била отровена с невъздържание, или който е живял с известна умереност и е измъчван от най-разнообразни болести, ще намери полза в благотворната промяна, която ще се извърши без риска на отровните лекарства. Майка, за която непрекъснатите болести и необясними умирания на децата ѝ са причина за неизлечимо нещастие, при тази диета с удовлетворение ще ги вижда непременно здрави и изпълнени с природна веселост⁸.
Най-скъпоценни животи ежедневно се разрушават от болести, които само с риск могат да се лекуват палиативно и не могат да се излекуват съвършено с помощта на лекарства. Докога човек ще бъде покорен слуга на хищната смърт, неговия най-лукав, най-неумолим и вечен враг?
Привърженикът на простата и естествена диета, който желае здраве, трябва от момента, в който се убеди в нея, да изпълнява тези правила:
НИКОГА НЕ СЛАГАЙ В СТОМАХА СИ НЕЩО,
КОЕТО НЯКОГА Е ЖИВЯЛО.
ПИЙ САМО ВОДА, ВЪЗСТАНОВЕНА
В ПЪРВОНАЧАЛНАТА СИ ЧИСТОТА ЧРЕЗ ДЕСТИЛАЦИЯ.
Бележки:
- Плиний Стари, „Естествена история“, книга 7, секция 57.
- Кювие, „Лекции по сравнителна анатомия“, том 3, стр. 169, 373, 448, 465, 480. Rees’s Cyclopaedia, статия „Човек“.
- Необходимостта да се прибягва до известни средства за очистване на водата и болестите, които произлизат от нейното замърсяване в цивилизованите страни, е съвсем очевиден факт. Вж. д-р Уилям Ламб, „Доклади върху рака“. Аз не твърдя, че употребата на водата е сама по себе си неестествена, а че неизвратеният вкус няма да приеме никаква течност, която може да причини заболяване.
- Д-р Уилям Ламб, „Доклади върху рака“.
- Джон Франк Нютон, „Назад към природата или в защита на растителната диета“. Cadell, 1811 г.
- Авторът знае от собствени наблюдения, че някои работници, заети с постройката на бентове в Северен Уелс, рядко получават своята заплата поради невъзможността на собственика да им плати, а поддържат своите многолюдни семейства, като обработват при лунна светлина малки парчета неплодородна почва. В бележките на поемата на Прат „Bread, or the Poor” има разказ за един усърден работник, който, като обработвал градинка преди и след дневната си работа, достигнал завидно състояние на независимост.
- Томас Тротър, „За нервния темперамент“.
- Вж. книгата на Нютон. Неговите деца са най-красивите и здрави същества, които може да си представи човек; момиченцата представляват истински модели за скулптор; характерите им се отличават с кротост и миролюбиви наклонности; разумното отношение към тях, от друга страна, навярно съдейства за това. В първите пет години от 18 000 новородени деца 7 500 умират от разни болести, а колко много са онези, които през целия си живот остават нещастни поради болести, които не причиняват веднага смърт? Качеството и количеството на човешката кърма съществено се влошават вследствие употребата на мъртва плът. На един остров край Исландия, където не могат да се добият растителни храни, децата до три седмици неизбежно умират от спазми и населението се снабдява от континента. – Сър Джордж Макензи, „Пътувания из Исландия“, стр. 413. Вж. също Жан-Жак Русо, „Емил или за възпитанието“, стр. 53, 54, 56.
