Противно на все по-силно налагащото се мнение, веганизмът не е някакво ново и модерно течение, което се е появило едва в последните години. Самата дума веган е въведена през ноември 1944 от Доналд Уотсън в Англия.
Вегетарианци, които по етични причини не са употребявали нищо идващо от използването на животни за храна, облекло и труд, пък има от много по-рано, въпреки че трудно могат да бъдат проследени исторически поради липсата на общо наименование, с което да наричат себе си (думата вегетарианство е въведена едва през 1847 г.)
Друго мнение, което е силно вкоренено в умовете на хората, е това, че веган означава вегетарианец, който изключва всички животински продукти от своята диета и начин на живот.
Това определение за веганизма като разширение на вегетарианската диета, или като личен избор какви продукти човек употребява (или по-скоро не употребява), обаче не е точно как веганите биха желали да дефинират себе си. Особено тези, които имат поглед върху историята и философията на веган движението.
В този текст искам да отговоря на провокативния въпрос може ли човек да яде месо и в същото време да следва етичните основи на веганизма. Или кое е по-важно, веганизмът като етика или лайфстайлът да не сме потребители на продукти от експлоатация на животни?
Какво е веганизмът?
Веганизмът по своята същност е вкоренен в една обща философия. Това е идеята, че животните съществуват заради самите себе си, а не заради нас и нашите желания. Тази философия е основополагаща както за всички веган общества, създадени от средата на XX век насам, така и за застъпниците на веган философията от преди самата дума веган изобщо да съществува.
Оттук следва, че на теория веганизмът е етика за неексплоатация на другите видове, която се проявява на обществено ниво чрез различни по своя фокус и мащаб организации, общности и форми на активизъм. На практика целта на веганизма е да разкрие съществуващите форми на доминация над нечовешките същества и да ги замени с нов тип взаимоотношения, които се основават на принципите на неексплоатация, ненасилие и освобождение.
Следването на вегетарианска диета, която изключва използването на продуктите, получени чрез експлоатация, насилие и несвобода на животните, е логична стъпка за прилагането на веганската философия в индивидуален план. Този индивидуален подход към веганизма обаче е само една част от цялото. Какво ядем, с какво се обличаме или какви продукти си купуваме е чисто и просто следствие от веган философията, а не е веган философията като такава.
Следвайки триадата мисъл—емоция—действие, разбирането на която е от основно значение за изграждането ни като личности и осъзнаването на света като взаимосвързан, може да разгледаме веганизма по следния начин:
- Мисъл – Всички рационални аргументи за етичното отношение към животните и разбирането на тяхната уникалност, съзнателност и способност да изпитват болка. Всички здравословни аргументи да се храним и процъфтяваме с растителна храна, изграждайки култура на уважение към храната и пазарни отношения, които не облагодетелстват корпорации и елити да монополизират цялата хранителна индустрия. Екологичните аргументи за етично, органично и устойчиво производство на растителна храна. Духовните аспекти на вегетарианството. Пресечността между различните форми на несправедливости и доминация, които афектират цялото общество по негативен начин.
- Емоция – Гневът към несправедливостите (съвсем естествена човешка емоция) и култивирането на състрадание към животните. Eмпатия към всички съзнателни същества. Веганството като ненасилствена комуникация и вслушване в гласа на нечовешките индивиди, които не са безгласни, но чиито език не разбираме.
- Действие – Насочено действие към прилагането на принципите на веган етиката в обществото, което би трябвало да включва, но не и да се ограничава единствено в приемането на (веганската) вегетарианска диета и потребление на продукти с етикет „веган“.
Веганизмът очевидно не е личен избор какво ядем и потребяваме, а колективен процес към изграждането на друг тип отношения в едно по-осъзнато и добродетелно общество, което смята използването, насилието и несвободата на животните за несправедливо, ненужно и фундаментално грешно.
От веганизъм към веган индивидуализъм
Описаната до тук философия е част от принципите и ценностите на веганските общества по света чак до края на 1970-те и началото на 1980-те години, когато последва промяна в техния курс.
През пролетта на 1976 American Vegan Society публикува статия, която се нарича „Какво е веганизъм?“ в своето списание Ahimsa. В нея се казва, че:
„Веганизмът е напредничав начин на живеене според закона за Уважение към живота, приемащ правата на всички съзнателни живи същества и разширяващ ги с принципите на състрадание, доброта и справедливост като в Златното правило. [да не правиш на другите това, което не искаш да правят на теб]
Веганизмът изключва всички форми на жестокости към и експлоатация над, животинското царство. Следователно, веганите не използват такива продукти на жестокост, експлоатация или убийство на животните, като трупно месо, риба, птици, яйца, мляко и други млечни продукти, мед, желатин и пр.; нито веганите използват кожа, козина или коприна. Веганизмът е основан на просвещенското чувство за отговорност над другите хора и животните … които споделят една планета с нас, както и на прогресивния светоглед за окуражаване на здравословна, плодородна почва и растително царство, включително разумно и справедливо използване на земните материали.“
В този текст виждаме холистичната визия, която включва синтез между мисълта, емоцията и действието. Това най-добре се вижда в изречението, което започва със „Следователно“, показващо къде започва действието. В този текст от преди повече от 40 години веганизмът не е просто действие заради самото действие.
Само една година по-късно, в нов брой на Ahimsa, това нещо е подменено с определение, което е насочено изцяло върху индивидуалното действие:
„Веганизъм означава да живееш с продуктите на растителното царство, изключвайки трупното месо, риба, птици, животинско мляко и всички млечни продукти … яйца, мед, желатин и всяка друга храна от животински произход.
Той също изключва употребата на всички получени от животни продукти като кожа, вълна, коприна, козина, животински масла, секрети и пр., които могат да бъдат намерени в дрехи, тоалетни принадлежности, козметики, домашни потреби и всякакви други неща от бита.“
През 1991 г. към това определение е добавено допълнението „и насърчава изучаването и използването на алтернативи за всички тези продукти.“ Това остава и общоприетата дефиниция за веганизма на Американското веган общество.
Подобно нещо се случва и в Англия, където първоначалната дефиниция за веганизъм се променя десетки пъти през времето. През 1980 г. Виктория Моран пише дисертация за веган движението, в Compassion: The Ultimate Ethic (An Exploration of Veganism) тя цитира следния откъс от изданието The Vegan от началото на 1964:
„Веганизъм е начин на живот, който изключва всички форми на експлоатация и жестокости към животинското царство, включваща уважение и състрадание към всички животи. Той се отнася към практиката на начин на живот с продуктите на растителното царство, изключвайки трупно месо, риба, птици, яйца, мед, животински мляко и негови деривати, окуражавайки използването на алтернативи на всички продукти получени пълно или частично от използването на животни.
Веганизмът зачита отговорността на човек над земята и нейните ресурси, стремейки се към здравословна почва и растително царство и справедливо използване на материалите на земята.“
Това определение много наподобява американското, наблягайки на веганизма като отнасящ се към практиката, а не като бъдейки практиката сама по себе си.
Моран забелязва драстична промяна в изданието през 1980 г., когато остава само индивидуалното действие на потребление на растителни продукти:
„Веганизмът е начин на живот чрез продуктите на растителното царство, който изключва трупно месо, риба, птици, животинско мляко и неговите деривати (използването на мед се оставя на индивидуалното съзнание). Той насърчава изучаването и използването на алтернативи за всички продукти, които обикновено идват пълно или частично от използването на животни.“
Тази промяна в разбирането прилича на това как целите храни биват рафинирани и от тях се извличат само определени техни нутриенти. Веганизмът като синтез между мисъл, емоция и действие е като цялото зърно с всичките хранителни вещества в него, а веганизмът като потребителски избор и действие на неконсумиране на месо, мляко и яйца е като преработеното от това зърно бяло брашно.
Чрез този процес на рафиниране на веганизма, както се случва с цялото зърно, той става просто един преработен продукт, лишен от много от неговите хранителни стойности. Фокусиранто върху определени аспекти на веганството може да го обогати с определени нутриенти, но няма да е същото като холистичния, органично отгледан веганзъм.
Последствията от рафинирането на веганизма
Тази промяна в парадигмата не случайно се случва точно през средата на 1970-те и началото на 80-те години. Тя също така не засяга само веганизма, но и екологичното движение и всички социални движения на миналия век. Причината за това се корени в икономическата глобализация и налагащата се по това време като доминираща идеология на неолиберализма.
Неолиберализацията на социалните, политически и екологични движения се подсилва от реториката за „потребителската сила“. Очаква се, че ние, като потребители на някакви продукти на пазара, имаме силата да променим обществото като си купуваме едни продукти за сметка на други, очаквайки евентуално „правилните“ продукти да изместят грешните чрез логиката на свободния пазар.
Това се отнася за специализираните вегански продукти, използването на енергоспестяващи крушки, отказът от найлонови торбички или т.нар. „cruelty free“ продукти, т.е. такива „без жестокости“, дори и когато хора и цели общности биват експлоатирани за производството на тези продукти. Но всичко това е просто един мит.
В ситуацията на свободния пазар потребителите не притежават никаква сила, вместо това цялата власт се концентрира в ръцете на корпорациите, които произвеждат всички стоки и се опитват да погълнат и изместят всякакви алтернативи на експлоататорската система, която ги е издигнала до техните сегашни позиции.
И докато тези корпорации използват и убиват животни, унищожават природата и налагат несправедливо разпределение на ресурси на глобално ниво, митът за потребителския избор измества цялата корпоративна отговорност към личната отговорност на индивидуалния потребител. „Личната отговорност“ се използва за налагане на йерархични отношения между хората и подкопаване на социални програми за адресиране на неравенствата и несправедливостите в системата.
Дори и потребителите на вегански продукти в развития свят да станат критичната маса, за да създадат значителни промени на националните пазари, всичко това ще бъде обърнато чрез насърчаване на месоядна средна класа в развиващите се страни, където яденето на месо и отварянето на нови вериги за бързо хранене се смята за фактор в повишаването на техния жизнен стандарт.
Крайната цел на един такъв процес е да превърне всички в индивидуалисти и консуматори на продукти, които гледат на храната и всички останали стоки като на свой личен избор, а не като свое право и средство за постигане на по-качествен живот. Един справедлив веган свят няма да бъде постигнат от асоциалния и неморален пазар на неолибералния капитализъм, а от това, което автори като Вандана Шива наричат хранителна демокрация – когато производството на храна и всякакви стоки се определя колективно от желанията на общностите от свободни хора, а не от ръката на свободния пазар.
Затова фокусът на веганизма върху личния потребителски избор е проблемен не защото е неефективен в популяризирането на веганството, а защото не адресира проблемите в структурата на системата и обществото. Фетишизирането на потребителски практики лишава веганизма от неговия потенциал да бъде движение за социална и екологична справедливост.
Изместването на фокуса
Като вземем под внимание всичко написано до сега, виждаме траекторията, по която се движат много от веганите днес в контраст с веганите от средата на миналия век.
Неслучайно използвам толкова често думата веганизъм. Знам, че много хора съзнателно се стремят да стоят настрана от всякакви -изми, но в случая под веганизъм разбирам именно веган философията като основа за теория и практика за неексплоатация на животните и трансформирането на обществото ни в такова, което гледа на тях като на съзнателни и чувстващи същества. Веганизмът като философия не бива да се бърка с това да бъдеш веган, което се свързва с яденето на растителни храни и изключването на животински храни и продукти от нечий начин на живот.
Да си веган в смисъла на нечия лична диета поставя нашето място като индивидуални потребители пред колективната идентичност на движение за социална промяна. Това още повече засилва чувството на изолация, конкуренция, индивидуализъм и неспособност за трансформиране на обществото. Индивидуализмът е също така и водещ фактор за вкореняването на видизма и карнизма като част от нашия светоглед.
Едно от последствията на този процес е създаването на идентичност от вегани, които отблъскват много потенциални съюзници, виждащи веганите като привилегировани хора с много свободно време, които упражняват своята привилегия да бъдат говорители и проповедници на „безгласни“, беззащитни и невинни животни, без да адресират други проблеми, с които хората се сблъскват в своя живот.
От една страна, някои вегани биват отблъснати, ако нямат финансовите средства да си позволят да отидат на социално събиране с други вегани в някой скъп веге ресторант. От друга страна, могат да бъдат отблъснати от веган активисти, които смятат, че не може да си истински веган, ако не участваш в улични демонстрации и техните форми на активизъм.
Същото може да бъде казано за веганите, които използват своята „перфектност“ в това да не консумират никакви животински продукти, за да съдят другите за техните не толкова перфектни избори. Например хора, които имат някакъв здравословен проблем, носят подарени или втора употреба кожени дрехи, нямат пари да си позволят да бъдат вегани в 100% от времето, пътуват в страни, където е трудно да си веган, или смятат, че е необходимо да консумират някакви животински продукти в специални случаи (например бременност).
Обикновено те интерпретират техния недостатъчно чист веганизъм като липса на състрадание към животните и недостатъчно поемане на лична отговорност към веганизма. Колко от тях обаче, вместо да използват веганството си като инструмент за морализиране и обичат фразата „ти не си истински веган“, биха помогнали на другите да разрешат тези проблеми и да станат „истински“ вегани?
В крайна сметка обаче, ако целта на веганите е веганско общество, не трябва ли веганството да бъде прогресивна етика и място, където на хората им е предложен лесен достъп и искрена помощ?
Заключение
В крайна сметка защо да не може някой да яде месо и да разбира философията на веганизма?
Ако активизмът ни е насочен главно към правата на животните, то бихме искали хората преди всичко да разберат философията за правата на животните, а не непременно да откажат месото, млякото, яйцата и кожените дрехи на секундата.
Ако активизмът ни е насочен към ползите от веганската диета и как някой може да бъде здрав, да се храни пълноценно и да процъфтява на растителна храна, то бихме очаквали да се откаже от животинските храни колкото се може по-скоро, но не можем да очакваме да разбере на секундата проблемът с експлоатацията на животни.
Ако моралът идва като отговор на когнитивен дисонанс, в който човек е живял през по-голямата част от живота си, то начинът да се обърнем към това съзнание е като покажем качество на живот (здравословна и достъпна веган храна плюс достъпни алтернативи на кожените дрехи и другите продукти на експлоатация) в комплект с универсални етични принципи, които не са запазени само за избраните малцина, които са спрели да ядат сирене или мед.
Затова нека гледаме на веганизма като нещо едновременно повече и по-малко от потребление на определени продукти. Искаме ли някой да се откаже от месото и животинските храни, ако не знае, не може да си позволи или по някаква причина няма възможността да го направи в момента? На всяка цена ли искаме всички да спрат да се хранят с животински продукти, или по-скоро да разберат защо сме против експлоатацията на животни?
