Да бъдеш веган не е просто идентичност и диета

veganforlife
“Доста често изпадаме в моменти, когато всички ние, които се определяме като вегани, се чувстваме като пълни аутсайдери на местата, където по принцип трябва да ни бъде най-комфортно… у дома, на работното място, с нашите приятели и семейства. Въпреки че да си веган не те прави по-странен от който и да е “нормален” човек, простият и състрадателен акт на отричане на животинските продукти по етични причини може буквално да те направи “ненормален” в очите на другите, когато сте седнали на масата, или в някакъв друг социален или личен контекст.”
~ Боб Торес, “Vegan Freak”

Да се наричаш веган е нещо, което много от нас избират в дадени ситуации, но избягват в други. Понякога ще те разберат много по-лесно, когато кажеш, че искаш постна храна и ще те гледат със симпатия, състрадание и умиление, мислейки си че постиш по духовни причини, защото искаш да намалиш лошия холестерол и свалиш килограми, да се изчистиш от токсините, или вероятно си алергичен към лактозата в млякото. Някои от тези хора вероятно не са чували досега думата веган, други пък са я срещали и са позитивно настроени към твоя “избор на диета”, дори и да им се струва “краен”. Някои от тях може би ще отбележат колко “смел” трябва да си да живееш по този начин, “лишавайки” се от толкова много храни…

Ако обаче кажеш, че си веган заради животните и смяташ за несправедливо те да бъдат използвани за храна, облекло, експерименти, забавление и пр., в общия случай реакцията на хората моментално се променя. Кажеш ли нещо за “права на животните” и “етика”, моментално получаваш ответна реакция за “правата на растенията” и други логически заблуди, с които целят да разкъсат твоите аргументи за етичен веганизъм на хиляди парченца. Етичният веганизъм и веганизмът като философия за освобождение на животните е социално неприемлив, защото поставя под въпрос цялата социална йерархия и нейните утвърдени традиции, навици и вкусове.

В своята книга “Why We Love Dogs, Eat Pigs And Wear Cows” (Защо обичаме кучета, ядем прасета и се обличаме с крави) психоложката Мелани Джой стига до извода, че голяма част от обществото ни живее с когнитивен дисонанс, според който повечето хора смятат домашните любимци като кучета и котки за наистина близки до нас индивиди (“кучето е най-добрия приятел на човека”), към които можем да бъдем емоционално обвързани и нямаме никакъв интерес към тяхното страдание, докато милиардите животни в кланици (пилета, прасета, крави и др.), които биват отглеждани заради тяхното месо, мляко и яйца са изгубили своята индивидуалност като съзнателни и усещащи болка същества, за да придобият статута на “добитък”, т.е. тези животни вече не са свободни същества, а суровини, от които нещо се добива.

Причината за това Мелани Джой намира в невидима идеология: идеологията на карнизма, която кара хората да вярват, че месото и животинските продукти са естествени, необходими и нужни за нашето благоденствие, като тази вяра се крепи върху социална йерархия и привилегия, която смята другите видове за по-нисши и качествено различни от човека. Тъй като е невидима идеология, карнизмът е толкова дълбоко вкоренен в традициите, навиците и обичаите на нашата антропоцентрична култура, че никой не се нарича с думата карнист или нещо подобно, защото смята себе си за социалната норма, т.е. за нормален човек, а консумирането на месо и животински продукти за най-нормалното нещо на света.

Така вместо да се замислят за експлоатацията, несправедливостите и отнемането на животи, което е свързано с животинските индустрии, хората по-скоро отбелязват колко много би им липсвало киселото мляко, сиренето или нещо друго, което ги спира от веган диетата. Индустриите пък от своя страна лобират за прокарването на закони, които да криминализират снимковия и видео материал от кланиците и фермите, за да запазят случващото се в тях все по-далеч от общественото внимание.

В средата на миналия век думата веган е била въведена от нейния създател Доналд Уотсън като „доктрина, според която хората избират да живеят без да експлоатират животните“ и колкото повече тя навлиза в речника на хората, които смятат за оправдано използването на животни в наш интерес, толкова повече тя губи своето радикално етично и прогресивно значение. И колкото и да обясняваме своите аргументи за веганството и правата на животните, езикът все още не е на наша страна, защото самото противопоставяне на “месоядни” срещу “вегани” / “вегетарианци” е подвеждащо и автоматично ни поставя в категорията на губещите дебата. Какво имам предвид?

Какво щеше да се случи, ако веганите бяха 99% от обществото, а 1% консумираха животински продукти и месо? Вероятно веганите нямаше да се наричат “вегани”, а растителноядни, тъй като това щеше да е обществената норма и обществото щеше да смята растителната храна за най-нормалното нещо на света. Единият процент, които смятат, че месото и животинските продукти са необходими, щяха да си измислят някакъв собствен термин, с който да се разграничат от останалите, за да покажат своята идентичност, вероятно използвайки дума като карнист или карниворианец.

Какво се случва в момента? Да се наричаш веган не просто се е превърнало в идентичност, но и в негативно конструирана такава (практиката да не консумираш определени продукти). Освен в идентичност да не правиш нещо, което се смята за нормално от повечето хора (и автоматично те поставя в маргинализирана обществена група), веганството масово е започнало да се смята и за диета, въпреки че думата веган е измислена през 1945 г. именно с цел да разграничи веганите (т.е. хората, които смятат експлоатацията на животни за неприемлива и несправедлива) от вегетарианците, тъй като вегетарианството се разгледа за нищо повече от диета, а техния начин на живот [на веганите] включва етика, философия и практика, надхвърляща диетата на неконсумиране на месо или друг продукт на медждувидова експлоатация.

Веганството като идентичност води до принизяването му до либерален личен избор: “Дали си веган или месояден си е твой личен избор и не бива да отнемаме правото на избор на другите”, което автоматично изключва идеята за освобождение на животните от избора да си веган. Според тази логика ставаме вегани единствено заради себе си и нашия личен избор, целта ни става идентичността да си веган, а не животните!

Когато веганството се превърне в идентичност, основният фокус се измества върху храната и веганските продукти, а не животните. Но от тук веганството се превръща не просто в идентичност, а още по-зле: в режим на хранене. Започваме да разделяме карнистите от веганите не според светогледа им, а според това каква храна ядат. Омръзнало ми е да водя спорове, в които обяснявам, че проблемът не е в това кой какво яде, а в това кой кого яде. Че не е просто безсмислен сблъсък между две противостоящи си диети и коя от тях е по-здравословна, а между различни ценностни системи и светогледи

Думата веган обаче става все по-популярна и все повече хора започват да я използват като етикет за своята идентичност и диета, без да влагат в нея етичен избор или философия за освобождение на животните. По този начин “веганизма” става все по-масово разпространен, но той не носи послания за свобода на животните, справедливост и промяна в съзнанието на хората. Хората забравят за животните, които липсват във веганската храна, така както забравят за животните и тяхното страдание, които присъстват в невеганската диета.

В повечето случаи веганството става нещо, което хората правят от позитивни нагласи, което е радостно, за съжаление обаче те рядко надскачат личните си причини да живеят малко по-здравословно, приемайки една по-широка визия за етика на състрадание, справедливост и ненасилствена комуникация с другите животински видове, което за мен е най-важната причина да се наричам веган. Използването на веганството (и етичното вегетарианство) като идентичност и диета води до поставянето му в една и съща семантична рамка с термини като “флекситарианство”, “полувегетарианство” и др. диети, които не изключват експлоатацията на животни и според мен не трябва да бъдат поставяни на една и съща плоскост с веганството, още повече това да бъде правено от самите “вегани”.

В крайна сметка веганството като идентичност и диета може да се разглежда като нещо много прогресивно. Пише се все повече за веганството в медиите, много “звезди” стават вегани и говорят за здравословните ползи от този свой избор, отварят се специализирани веган ресторанти, магазини, кафета и пр., все повече ресторанти и обществени места предлагат веган опции за своите клиенти, веганските продукти се отбелязват със специалния знак веган в менюта или на опаковките в магазини, дори от веригите за бързо хранене можеш да си вземеш нещо веганско. Това със сигурност ще направи веганството по-лесно смилаемо за масите, “месоядните” ще могат да си вземат веган бургер дори от Макдоналдс и думата веган ще бъде посрещана много по-позитивно и вече доста по-рядко ще изпадаме в цитираната ситуацията от книгата “Vegan Freak” в началото на статията. Това ли е обаче нещото, което искаме?

Искаме ли веганството да бъде просто идентичност, която “месоядните” да уважават? Искаме ли веганството да бъде просто диета, която “месоядните” да уважават? Искаме ли веганството да бъде етичното консуматорство, бойкот на нездравословни продукти или някоя друга либерална концепция, която изобщо не включва животните и социалната справедливост в себе си? Искаме ли половината “вегани” да се откажат след няколко месеца, когато вече са свалили килограми или искат да изпробват някоя нова, по-модерна диета за себе си?

Дали етикетирането на веган продуктите със знака веган (не само храните, но също козметика и др.), включването на повече веган храни в менюто на ресторанти и заведения за обществено хранене ще направи повече хора вегани, ще направи живота на веганите по-комфортен или ще накара повече “месоядни” да намалят ежедневната си консумация на месо и животински продукти? Може би да, но в същото време се съмнявам, че веганските бургери в Макдоналдс или KFC ще бъдат здравословни, по-скоро ще накарат много определящи се като вегетарианци и дори вегани хора да подкрепят брутални експлоататорски индустрии и корпорации, само защото са направили стъпката да предлагат вегански продукти или са се отказали от някои изключително деструктивни практики за други деструктивни, но малко по-“хуманни” практики. В същото време месото и млечните продукти ще продължат да бъдат силно субсидирани от държавата, така че цените им да останат ниски, докато например биоземеделието не получава почти никакви субсидии и остава привилегия за богатите, които могат да си позволят да пазаруват от супер скъпите специализирани магазини за био и здравословни продукти. Това ли е светът, към който се стремим?

Да, аз се наричам веган, но искам да влагам много по-различен смисъл в тази дума от това съществително, което се използва да обозначи идентичност на “личен избор” (в класическия либерално-политически смисъл) и негативно дефинирана диета на изключването на определени продукти (които обществото смята за нещо напълно нормално). Един от любимите ми научнофантастични автори определя съществителните имена, които посочват някаква идентичност на егото като “лингвистични хладилници, които замразяват течащата действителност”, затова искам да гледам на веганизма като на модалност, като глагол, който включва нашето отношение, ненасилствена комуникация и взаимодействие с другите видове по един нов и етичен начин.

Да бъдеш веган е непрестанно да утвърждаваш своя живот като неразривно обвързан с този на другите, в чиито гласове трябва да се вслушваш непрестанно и нагаждаш своята етика, така че да не им вредиш чрез своите действия. Веганизмът като стъпка за еманципация и справедливост изисква не просто да станеш веган, а да станеш другата страна в разговорите и взаимодействието между видовете, отвъд ограниченията на “езика”, “традицията” и “привилегията”.

Холистичният веган подход означава не просто да се идентифицираш с някаква духовна или друга чистота (“живот без жестокости”, “тялото като храм”, “ти си това, което ядеш” и пр.), прагматизъм (“здраве”, “екологичен отпечатък”, “права на животните” и пр.), политически протест (“антикапитализъм”, “бойкот на експлоататорските индустрии” и пр.), а като пресечност и всеобхватност на всичко в течащата действителност, което ще доведе до хармонично съществуване за нашия и другите видове, на философия отвъд дуализма на “добро” и “зло”, “справедливо” и “несправдливо”, “лично” и “колективно”…

Вижте още