Животните не са суровини за месо

pig

Еха, най-накрая съм свободен. Как може т.нар. цивилизовано общество да държи животни в промишлени фабрики? Моите милиони събратя и аз никога не сме виждали дневна светлина. Да се движим наоколо за тях значи само загуба на енергия! Единственото бъдеще за нас е касапския нож. Ние сме живи същества с чувства, по дяволите! Не просто продукти, носещи печалба. Какво чакате? Раз, два, три, всички животни на свобода!

Европейските животински ферми са силно индустриализирани и специализирани. Месото, което ядеш, е преминало през множество различни фабрики по същия начин, както автомобилът е направен от различни парчета железа, преминаващи през различни фази на окомплектовка.

В свинефермите, специализирани в отглеждането на млади животни, има концентрация на „продуктивни животни”, силно плодовити свине са чифтосвани с големи и бързорастящи шопари. След престоя във фермите за оплождане, свинете-майки отиват в други ферми, където раждат своите малки. Опашките и тестисите на малките прасенца биват отрязани веднага. Във фермите има толкова малко място, че прасенцата се хапят едно друго по опашките и ушите от стрес. Малките са отделяни от майките си четири седмици след като се родят, а след шест седмици са транспортирани във фермите за месо. Те повече приличат на фабрики с клетки за по едно животно със съвсем малко място, обикновено около 0.8 кв.м. на прасе.

Животът им без никаква дневна светлина и движение води до физически и психически заболявания, които са лекувани като животните биват непрестанно тъпкани с антибиотици и успокоителни. Тук, след около три месеца престой, прасетата израстват от около 25 до 115 килограма, хранени с високопротеинов фураж от Южна Америка (ГМО соя от Бразилия). След това животните отиват в кланицата. Ако оживеят толкова дълго, разбира се; 12 – 20% от малките умират преди да достигнат зряла възраст. Много умират и по време на дългото транспортиране из Европа, понякога при екстремни условия, натъпкани всички заедно без вода, храна и светлина. Важно е да се отбележи, че не само прасетата са затваряни, експлоатирани и убивани по този начин, подобни са историите и на рогатите и кокошките.

В Европа често в една ферма има десетки хиляди прасета, а понякога броят на животните достига дори 100 000. Натъпкването на толкова много животни в малко пространство, транспортирането им на големи разстояния и прекаленото им хранене с небалансирана храна и лекарства, доведе в последните години до епидемии от заболявания на копитата и устата. Това води до изтребването на всички заразени животни и има големи последствия не само за фермера, но и за много от животните от подобни видове в района, които също биват изтребени.

Животните са убивани също и за производството на мляко и яйца. Кравите дават най-голямо количество мляко само след раждане. Една дойна крава трябва да забременява на всеки 6 месеца, за да остане „продуктивна“. Постоянното доене води при много от тях до гнойни инфекции на вимето и зърната, а гнойта може да се намери и в млякото (слой, дебел около един пръст на всеки литър). Тъй като млякото е предназначено за хората, малките телета са отделяни от майките си веднага след раждането. Женските стават дойни крави, а мъжките не са нужни за нищо друго, освен за месо (малките са взимани още от раждането им и се убиват за производството на велур).

За производството на яйца се нуждаем от мътещи кокошки. Те се избират от специални ферми, откъдето кокошките са взимани за мътене, а младите петли или са избивани с газ, или нарязвани на парчета. Те са безполезни за индустрията, тъй като не могат да снасят яйца, а месото им не е подходящо.

Яденето на месо, млечни продукти и яйца те прави отговорен за отношението към животните и убийствата в тази индустрия на смъртта. Какви са оправданията за тази огромна касапница – човешкото потребление? Каква е всъщност разликата между животните и хората, която може да легитимира това отношение? Това, че сме съзнателни същества? Не можем да знаем дали някои животни не са също съзнателни, но защо това трябва да е причина в крайна сметка? Знаем твърде малко за чувствата на хората с умствени проблеми, но това не е причина да се държим зле с тях. Тогава дали не е заради факта, че животните не са толкова интелигентни като хората или пък е това, че те принадлежат към други видове, различни от нашия? Дискриминацията и експлоатацията на други видове от хората има своя дефиниция: видизъм. Промишлените ферми са видизъм в неговата най-лоша форма.

Често използван аргумент за легитимиране на яденето на месо е, че това е „природно заложено“. Животните ядат други видове животни, тогава защо хората да не правят същото? „Природно заложеното“ обаче само по себе си не е винаги добро. Природното и моралното са две различни неща. Насилието се възприема за природно заложено, но и за етично грешно. Много хора са способни да правят морален избор и поемат отговорността да не ядат месо. Да не ядеш животни може да изглежда противно на природата (въпреки че не е, що се отнася до човека), но е очевидна етична отговорност.

Възможно е да се намери алтернатива в органичната продукция, но в повечето случаи се оказва, че в това няма голяма разлика в сравнение с промишленото животновъдство. Органичната продукция среща много от същите проблеми и не може да увеличи значително жизненото пространство на животните, а фуража остава почти същия. Това в повечето случаи въобще не е решение на проблема: защо? Как, ако сме склонни да повярваме, че животните не съществуват на земята за да бъдат експлоатирани от нас, може да одобряваме търсене на животински продукти, които свеждат животното до “суровина за месо?”

Вижте още