Освобождаване от езика на месото

carnism-art-pawel-k

Езикът винаги е играл ключова роля в различните еманципаторски движения добре познат факт както от тези, които се възползват от статуквото, така и от онези, които са потискани от него. Движението за граждански права без съмнение щеше да има дори още по-усилена борба, ако афроамериканците бяха премахнали епитетите „негър“ и „момче”, а феминистите бяха осъзнали, че, за да напредне движението на жените, по-малко дискриминиращото „Ms.” трябва да замести „Mrs.” (г-жа) и „Miss” (г-ца), а полово неутралните длъжности като „police officer“ (полицай) и „spokesperson“ (говорител) заместят патриархалните обозначения. Движението за правата на животните (бел.ред. – от тук нататък авторката използва понятието нечовешки същества вместо животни) също разчита на преструктурирането на езика, за да насърчи съзнателно отношение към нечовешките същества: „домашните любимци“ стават „животни за компания“, „нещо“ вече е „някой“, а „то“ е станало „тя“ или „той“.

Думите могат да потискат, но и да освобождават

В исторически план думите са били използвани, за да поддържат и легитимират структурно насилие в обществото. Насилието се счита за такова, когато е насочено към доминиращата група; когато се извършва към други, е преквалифицирано, за да стане морално приемливо и легитимно. Неслучайно нацистите са развили обширна лексика, с която например биха извършвали селекции и евтаназии, а не убийства на евреи. Подобно на това, затворниците не се убиват, а са екзекутирани или наказвани. Войниците не убиват други хора, те изтощават врага. А насилието към нечовешките същества бива наричано вивисекция, дисекция, евтаназия, експериментиране, спорт и месно производство. Това преоформяне на езика прикрива насилието зад социални норми, като така прави съучастието в насилието по-скоро несъзнателен, а не толкова съзнателен избор.

Въпреки лингвистичния прогрес в полза на правата на животните, онова, което вероятно е най-голямата заплаха за нечовешките същества все още остава зад воала на лингвистична илюзия. Производството и консумацията на месо най-масовата и широко подкрепяна форма на експолатация на животните остава неназована идеология. А една неназована идеология може да унищожи приемника си подобно на скрит тумор. Докато не признаем, че поне в индустриализирания свят производството и консумацията на месо е избор и че този избор се базира на философска позиция, ние не можем да се надяваме да възпрем масовото клане на нечовешки същества, за да преминем към освобождение на животните. До голяма степен яденето на месо от човешките същества почива на видисткото схващане, че хората са по-висши от другите животни и затова жертването на нечовешки същества за човешкото небце е етично и легитимно.

Все пак сме признали, че обратната диетична позиция вегетарианството в действителност е идеология. Поради тази причина не наричаме вегетарианците „растителноядци“ или „немесоядци“, защото разбираме, че вегетарианството, въпреки че принципите му се проявяват в акта на въздържание от консумацията на плът, всъщност е философия, в която поробването на другите животни се разглежда като ненужно и несправедливо.

Това неравенство на идеологическа идентичност показва колективния ни предразсъдък към месото. Всъщност е доста често срещано да се назовават само онези вярвания, които влизат в противоречие с доминиращата култура. Приемаме, че не е нужно да си приписваме дума върху себе си, когато се придържаме към общоприетия начин на мислене, като че ли широкото му разпространение го прави неразделна част от живота, а не толкова широко разпространено схващане. Яденето на месо, макар и културно господстващо, отразява избор, който не всички са направили.

thebutchersshop

От месоядец към карнист

Някои хора възприемат месоядците като хищници; обаче хората месоядци всъщност са всеядни, тъй като консумират както плът, така и растения. Освен това термините месояден и всеяден предполагат биологично предразположение към плът, докато съвременното масово ядене на месо не е физиологическа нужда, а идеологически избор; милионите здрави вегетарианци, които са живеели през вековете, са доказателство за това. Нито месоядец, нито всеяден изразяват вярванията, които стоят зад поведението.

Поради споменатите горе причини избрах да използвам термините карнизъм и карнист за идеологията на производството/консумацията на месо и нейните защитници. Карнизъм произлиза от латинския корен carn, означаващ месо или тяло, и участва в думата carnage (англ. – клане, касапница).

Като назоваваме системата от вярвания, която насърчава практиките на производство и консумация на месо, можем по-ясно да признаем, че клането на животни за човешка консумация не е даденост, а избор; избор, който се базира на идеология, в която господството и експлоатацията на други видове животни се счита за естествена човешка привилегия. Да кажеш „Аз ям месо“ или „Аз съм месоядец“ означава действие, лишено от философска гледна точка, докато да кажеш „Аз съм карнист“ описва избор, идентифициране с обособена система от вярвания. Използването на глагола „ям“ в етикетите „месоядец“ или “плътоядец“ поставя фокуса на консумацията на други животни по-скоро върху това, което човек прави, а не толкова върху това, което изразява чрез себе си.

Езикът е мощно средство при оформянето на ценности и вярвания. Тъй като езикът както отразява, така и подсилва културата, думите, които използваме, или ще оспорят, или ще укрепят статуквото. Ето защо например, на техниците в лабораториите им е казано да не назовават животните, върху които експериментират, за да не би да възприемат инструмента или обекта като същество. Това е също и причината защо работниците в кланици говорят за животните, които колят, чрез техните неодушевени имена, дори и преди още да са заклани: пилетата се наричат бройлери, кокошките са носачки, биковете са говеждо. Като се превръщат живи същества в предмети, става възможно телата им да бъдат третирани съобразно с това.

Преструктурирането на езика е от ключово значение за вегетарианското движение. Обществото ни замаскирва убийството под обстойна лексика, която превръща труповете в кулинарни продукти. Назоваването на карнизма е още една стъпка към освобождението на нечовешките животни; позволява на вегетарианството да оспори не само практиките на производство и консумация на месо, но също така и идеологията, върху която се крепят тези практики. По този начин основната цел на вегетарианството става не просто изкореняването на месоядството, но и премахването на карнизма.

Автор: Мелани Джой
Рисунка в началото: Павел Кучински

Вижте още