Проблемът с елиминацията на лектините обаче е, че този подход е напълно погрешен. Отхвърлянето на лектините е просто преповтаряне на отдавна отхвърлената диета според кръвната група, която обаче продължава да се връща под нова опаковка.
Какво представляват лектините?
Лектините са група от въглехидрато-свързващи протеини. Намират се в повечето растителни храни, но особено голяма концентрация имат в зърнените култури, бобовите, картофите и в плодовете (най-вече в плодовете, които смятаме за зеленчуци—доматите и червените чушки). С други думи, в голяма част от храните, които са неизменна част от здравословното растително хранене.
Трябва ли лектините да бъдат избягвани?
Всички специалисти по растително хранене са единодушни, че елиминирането на богатите на лектини храни от диетата е напълно ненужно и вредно.
Д-р Гарт Дейвис казва, че доста често получава въпроси по тази тема. Точно като с глутена или въглехидратите, лектините получават много удари под кръста от привържениците на нисковъглехидратните диети (които препоръчват яденето на месо и животински протеини).
Характеризирането на лектините като виновници за каквито и да е заболявания е чисто и просто „пълна глупост“, коментира д-р Дейвис, допълвайки „Ако лектините бяха толкова отровни, защо виждаме такива невероятни резултати в подобряване на здравословното състояние на хора, които преминават на доминирана от лектини растителна диета?”
Наистина, бобовите съдържат повече лектини от която и да е друга храна. Ако бяха толкова вредни, хората, които се хранят с най-много бобови култури щяха да страдат от най-много болести и да живеят най-малко. „Въпреки това, изследванията за дълголетници по света показват точно обратното,“ коментира авторът на „Можем да сме здрави“, д-р Майкъл Грегър.
Твърдението, че лектините са вредни игнорира „огромната тежест на изследванията за здравните ползи от храненето с бобови растения“, споделя кардиологът д-р Джоел Кан в интервю за „Forks Over Knives“. Д-р Кан допълва, че храненето с големи количества бобови растения е едно от общите неща за всички пет от т.нар. „Сини зони“—региони по света с най-голяма концентрация на столетници.
Освен бобовите, зърнените култури също попадат под ударите на лектиноизключващите диети. В същото време, храненето с пълнозърнести храни се свързва с понижен риск от сърдечна болести, инсулти и смъртност от всякакви хронични заболявания. Според д-р Кан и д-р Грегър, в книгата на Гъндри липсват достатъчно референции към проверени клинични проучвания, които те смятат за изключително важна част от всяка книга на здравна тематика.
„Това е написано от лекар, който, ако сте гледали видео клиповете ми за медицинското образование, вече ще знаете, че се оказва против престижа на лекаря, когато става въпрос за писане на книги за храненето, които основно рекламират на света, че е получил много малко или никакво обучение по хранене“, казва д-р Грегър за книгата на Стивън Гъндри.
„Червеният боб е единственият и рядък случай за боб, който съдържа токсични за хората лектини“, казва още д-р Грегър. „Готвенето му обаче унищожава цялата токсичност. И, за щастие, почти е невъзможно да видиш някой да яде суров червен боб“
Причиняват ли лектините инфекции?
Инфекциите са едно от централните плашила в „Парадоксът на растенията“. Вярно е, че за хора с цьолиакция или глутенова чувствителност, глутенът (който също е вид лектин) създава възпалителни процеси, които могат да имат дълготраен ефект. За повечето хора обаче, този страх е напълно необоснован, коментира д-р Кан.
„Яденето е възпалителен процес“, обяснява още той. Фраза, която принадлежи на световноизвестния гастроентеролог Алесио Фасано. „Има един принцип в медицината, наречен хормезис. Това, което не те убива, те прави по-силен.“ Едни такива малки дразнители, с които нашата имунна система се справя без никакъв проблем, но я държат активна и ни държи здрави. Вместо, как да го кажа, момчето в балона“
„Когато става въпрос за нещо толкова важно като здравето, е необходимо да четем между редовете. И ние вече знаем отговора на пълноценното хранене: Да ядеш цели храни, основно или изцяло растително-базирани, по възможност местно отгледани и близо до природата.”
2 Коментари