Кои храни мислиш, че са най-пристрастяващите? Това е въпрос, който си зададоха изследователи от Мичиганския университет. В смисъл, кои храни те карат да изгубиш контрол и да не можеш да се спреш да ядеш? Кои са тези, които не можеш да ограничиш? Кои ще продължиш да ядеш въпреки негативните последици върху здравето ти?
Проучването е проведено върху 384 души и ето какво намират изследователите:
Проблемна храна №5 е сладолед.
Проблемна храна №4 са сладките.
Чипсът и шоколада са съответно №3 и №2.
Но най-проблемната от всички храни е била — туш, моля — пица. Да, с лепкав кашкавал, разтопен върху горещ блат и разтичащ се по пръстите — тя побеждава всичко друго.
И ето какво има значение в случая: Въпросът не е бил кои храни харесваш най-много, нито кои храни те карат да се чувстваш добре и те засищат. Въпросът е с кои храни имаш проблем? Кои храни те карат да преяждаш, да качваш килограми и да се чувстваш сякаш не можеш да мръднеш? Кои храни те съблазняват, а след това съжаляваш, че си ги ял?
И така, защо пицата е на първо място в класацията? Защо толкова не можем да ѝ устоим и прекаляваме с нея?
3 причини: сол, мазно и опиати
Както сигурно сте забелязали сами, солените храни могат да се превърнат в навик. Пържени картофки, осолени фъстъци, солети, претцели и други солени храни са трудни да им устоиш, а производителите на храна знаят много добре, че добавянето на повече сол в рецептата добавя и повече пари в техния оборот. В реклама на чипса Lay’s от 1960-те се казва, “Знаем, че не можеш да изядеш един” — което означава, че не можеш да изядеш само един. След като първия солен чипс докосне устните ти, след това ще искаш още и още.
Тялото ти иска известно количество сол — около грам и половина на ден според здравните препоръки на правителството. В праисторически времена обаче, не е било никак лесно да си набавиш сол. В края на краищата, картофения чипс, солетите и претцелите все още не са били създадени. Така че хората, които са можели да се доберат до сол са оцелявали повече от останалите. Неврологичната ти мрежа е устроена да засича солта, да я желае и веднага да ѝ скочи, когато я намери.
Както ще си спомните от биологията за пети клас, езикът ни е много чувствителен към вкуса на солта. Изследвания върху електрическите импулси в мозъка показват, че мозъкът ни има специално отношение към нея. Дълбоко в мозъка има нещо, което обикновено наричаме “център на удоволствието”, където мозъчните клетки създават невротрансмитера допамин, който ни кара да се чувстваме добре и в определени ситуации излиза от клетките в този център и стимулира съседни клетки.
Ако намериш определена храна, която го стимулира повече от обикновено, мозъкът ще те възнагради като освободи част от допамина. Ако например имаш — нека го кажем — романтичен, интимен акт, мозъкът има подобна реакция. Дава ти повече допамин. Допаминът те възнаграждава за правенето на неща, които ти помагат да живееш по-добре и да оставиш потомство. Учените пък вярват, че допаминът играе важна роля в нашето желание за солено.
Толкова ли много сол обаче има в пицата? В една 35 сантиметрова пица Domino’s със сирене (кашкавал) има — вижте това — 3 391 милиграма сол. Само едно парче от нея доставя 400 милиграма. Солта е в тестото и в топинга, има и много в сиренето. Така че солта е една от причините, поради които пицата ни привлича.
Пицата е също така и мазна, а комбинацията от мазно и сол още повече ни закача, както се случва и с чипса, пържените картофки и лучените кръгчета. Но за разлика от тях, пицата има и още едно нещо. В нея има сирене (кашкавал). Сиренето не просто е източник на сол и мазнина само по себе си. В него се съдържа също и един много специален вид опиат.
Казоморфини
В една от предните глави на книгата споменах за кратко казеина. Това е протеин, който е концентриран в сиренето. И казеинът има да ни разкаже свои собствени тайни.
Ако се вгледате в протеинова молекула с мощен микроскоп, тя ще изглежда като дълга нишка с мъниста. Всяко „мънисто“ е протеинов градивен елемент наречен аминокиселина. По време на храносмилането индивидуалните аминокиселини се разпадат и абсорбират в кръвоносната система, така че тялото да ги използва да изгражда своите собствени протеини.
Така че телето взима протеините от млякото на кравата, разбива техните вериги от мъниста и използва аминокиселините за да расте — за да изгражда своята кожа, мускулни клетки, органи и други части на тялото.
Казеинът обаче е доста нетипичен протеин. Освен че той се разбива на отделните мъниста от аминокиселини, той също така освобождава по-дълги вериги, които могат да съдържат четири, пет, до седем аминикиселини в една от тях. Тези казеинови фрагменти се наричат казоморфини — това са казеино-извлечени морфиноподобни компоненти. И те се закачат за същите мозъчни рецептори към които се закачат хероина и другите наркотични вещества.
С други думи, протеинът в млякото има вградени в него наркотични молекули.
Опиати в млечните продукти? Какво за бога правят те там? Ами, представете си, че малкото теленце не иска да бозае. Или ако човешко бебе не иска млякото на майка си. Те няма да се справят много добре. Така че, заедно с протеина, мазнината и захарта (лактозата), както и всякакви женски хормони, млякото съдържа опиати като награда за бебето, че отива да бозае.
Вглеждали ли сте се някога в лицето на сучещо бебе? Малкото има вид на наистина заинтересовано, а след това моментално заспива. Разбира се, обикновено си обясняваме това с любящата връзка между майка и нейната рожба. Но истината е, че майчиното мляко доставя на детето лек упойващ наркотик, пък било то и по любящ и безопасен начин. Ако това звучи по студен научен начин, то поне ще ни напомни, че природата никога не оставя нещо толкова важно като оцеляването на бебе на случайността.
Опиатите имат успокояващ ефект и също карат мозъка да освобождава допамин, който води до чувство на награда и удоволствие.
Една чаша мляко съдържа около 7.7 грама протеин, 80% от тях са казеин, повече или по-малко в зависимост от вида на млякото. Когато от това мляко направим Чедър сирене, протеинът се умножава седемкратно, до 56 грама. Сиренето е най-концентрираната форма на казеин от всяка храна в магазина.
Наречете го млечен крек. Подобно на производителите на кокаин, които са намерили начини да превърнат пристрастяващ наркотик (кокаин) в силно пристрастяващ кокаин (крек), производителите на млечни продукти са намерили свои начини да те накарат да се върнеш към тяхната храна. В миналото в мандрите не са знаели, че в сиренето се съдържа концентрирана форма на пристрастяващите вещества в млякото. Но днес производителите на сирене знаят всичко за сиренето и неговите ефекти и не се свенят да ги използват. Те правят всичко според възможностите си да накарат най-уязвимите хора да искат още сирене.
За автора: Нийл Барнард е главен асистент професор по медицина в Университета по медицина Джордж Вашингтон в американската столица Вашингтон. Той е основател и президент на неправителствената здравна организация Лекарски комитет за отговорна медицина, член на Американския колеж по кардиология и автор на над 70 научни публикации и 18 книги, сред които Програмата на д-р Нийл Бърнард за излекуване на диабет, издадената на български Силните храни за мозъка и обектът на настоящия материал Капанът на сиренето.