Преди много време Procter&Gamble (известни с подкрепата си за жестоките експерименти с животни) наемат химик, който да направи производството им на свещи за осветление по-евтино, като ползва изкуствени мазнини, а не животински. След време електричеството ги измества от пазара, а Procter&Gamble започват да продават продукта като храна.
Какво точно са трансмазнините (също транс изомери или хидрогенирани мазнини)?
Транс изомерите на висшите мастни киселини са мазнини, които се получават при нагряване до висока температура на течни растителни масла в присъствието на катализатори и водород. Този процес в химията се нарича хидрогениране. Колкото по-хидрогенирано е едно масло, толкова по-твърдо ще е на стайна температура. Например течните маргарини са по-малко хидрогенирани и имат по-малко транс изомери от твърдите маргарини.
Повечето от транс-мазнините на пазара за хранителни продукти се намират в недомашно приготвените печени изделия като бисквити, кексове, пасти и торти, вафли, както и маргарини, хамбургери и др. Приготвените във веригите за бързо хранене пържени картофи, тиквички и др. също съдържат сериозни дози транс изомери.
Транс изомерите на висшите мастни киселини са по-вредни за нивата на холестерола от наситените мастни киселини, защото повишават нивата на LDL-холестерола, който е известен като „лош“, а понижават тези на HDL-холестерола, който е известен като „добър“. За здравословната диета е важно да се намали приема на наситени мазнини, а транс изомерите и частично хидрогенираните масла трябва да се елиминират изцяло.
Вредни ли са трансмазнините?
Има данни, че транс изомерите на мастните киселини могат да причинят запушвания по кръвоносните съдове, да причинят диабет от тип 2, да увеличат трайно кръвното налягане, както и да увеличат сериозно риска от сърдечнo-съдови проблеми.
В наши дни не е известно много за биохимията на транс изомерите и как те повлияват например мозъка на зародишите или на децата. Предполага се, че точно тези вредни мастни киселини имат отношение към затлъстяването, различните метаболитни синдроми и диабета. Известно е, че транс изомерните мазнини, не са безвредни дори в минимални дози.
Тогава защо се използват в храните?
Много от компаниите производителки на храни ползват хидрогенирани мазнини, вместо олио, поради намаляването на разходите, увеличаването на срока на годност, обогатяването на аромата и вкуса на продуктите.
Принципно употребата на вредни мазнини се толерира от държавите, защото е логично, че големите производители са големи данъкоплатци. В същото време Food and Drug Administration (САЩ) препоръчва да не се консумират продукти, в чието производство са ползвани транс изомери или хидрогенирани мазнини. Тези биполярни послания обаче, не помагат на потребителя, който се лута в магазина, в който почти няма храна, която да не съдържа тези отрови. Има и още по-трагични случаи, в които маргарина, който е основно изграден от транс мазнини, се рекламира като здравословна храна обогатена с витамини.
В „Наредба за специфичните изисквания към мазнините за мазане“ обн., ДВ, бр. 22 от 15.03.2005 г., в сила от 16.09.2005 г., не се споменава „изомер“ или „хидрогенирана мазнина“. В България производителите не са задължени да описват на етикетите на продуктите си колко грама транс изомери има в самия продукт и каква част от мазнините ползвани за произвеждане на продукта са такива. Отново се практикува краткосрочно мислене придружено с корупция в законодателната сфера.
Докато за някои храни простата логика или вида им показват, че биха могли да съдържат хидрогенирани мазнини, то за други това не е толкова ясно. Примери са шоколадовите вафли, детските храни от типа „corn flakes“ и дори популярните кроасани с пълнеж. За да разберете дали в някоя храна има транс изомери на мастни киселини търсете: „хидрогенирани мазнини“, „хидрогенирано растително масло“, „частично хидрогенирани мазнини“. Друг съвет е да гледате реда на изписване: колкото по-напред стои надписа за текива мазнини, толкова повече вредни мазнини има в продукта.
Колко и в кои храни се съдържат транс изомери на мастните киселини?
- Две пролетни ролца в китайски ресторант съдържат около 1,7 грама.
- Макдоналдс: Малки картофки – 2,5 грама, средни – 4 и големи – 6 грама.
- Макдоналдс: 6 парчета Chicken McNuggets, съдържат 1,5 грама.
- Макдоналдс: Big Breakfast – 7 грама, Deluxe Breakfast – 11 грама. (цитираните данни са от сайта на Макдоналдс)
Доказано е, че най-големи количества транс-изомери има в концентрираните сосове и сухите супи (18,86%), а най-малки в течните мазнини и шоколада (0.00%).
Ето от къде американците приемат най-много транс-мазнини, графиката е взета от официални правителствени статистики (USA Food and Drug Administration).
Ресторантите за бързо хранене
Лошите новини продължават и тук. Пържените картофи и панираните продукти се пържат в частично хидрогенирано олио. Дори веригите за бързо хранене да ползват течно олио, понякога картофите частично се пържат от производителя им преди да се замразят и да се предложат на пазара. Пърженето се извършва в хидрогенирано масло. Сандвичите и продуктите печени на скара също съдържат малко количество транс изомери поради маргарина, с който се маже скарата.
Печените храни
Най-голямо количество хидрогенирани мазнини се ползват в изработката на торти, кексове, баници, Dunkin’ Donuts. Например един Donut съдържа около 5 грама транс изомери на мастни киселини.
В бисквитите продавани в търговската мрежа се съдържат доста от вредните мазнини, с изключение на по-качествените, при които се ползва истинско масло. Бисквитите или кроасаните с пълнеж съдържат около 2 грама транс изомери на мазнините.
При чипсовете и солетите положението е подобно. Малко пликче картофен чипс съдържа около 3,2 грама транс изомери на мастни киселини.
Какво ни остава тогава?
Намалете приема на транс изомери на мастните киселини, следете за съдържанието на купуваните от вас продукти. Ако забележите надписа „хидрогенирани мазнини“ – бойкотирайте производителя като просто не купувате. Друг метод е обществен натиск срещу производителите, защото е ясно, че държавата няма да участва в процеса за защита на гражданите.
Ако още не сте убедени в отровите, които се продават на нашия пазар, гледайте документалния филм на Морган Спърлок, който надебеля с 12 кг за месец, правейки експеримент с ежедневно консумиране на храна в Макдоналдс. Филмът се казва „Супер голям“ („Supersize Me“).
Всички статистики са взети от Американската администрация по лекарствата и храните.
