Обикновено моралните диагнози са тежки и придружени от твърдения за налагане, промиване на мозъка на детето и дори призиви за забрана на веганите да имат и гледат деца.
Смята се, че веган родителите налагат своята идеология и начин на хранене върху деца, които не са направили сами своя избор с какво да се хранят и как да живеят, просто защото децата не са достатъчно пораснали да вземат решения, свързани с тяхното здраве и други важни теми.
Веганската диета е достъпна и полезна за всеки
Всеки ден обаче родителите правят избори, които имат ефект върху техните деца. Няма един точно определен начин, който да е правилен и адекватен за всяко бебе и за всеки човек.
Затова въпросът не е дали храниш детето си с месо или с веганска храна, а дали му осигуряваш правилната храна, за да няма дефицити на определени хранителни вещества. Това означава и да задоволиш калорийните нужди на неговия организъм, за да не го подлагаш на гладуване.
В официална позиция на Американската асоциация на диетолозите се казва, че вегетарианските и веганските диети могат да бъдат напълно здравословни и адекватни за нуждите на хора от всички възрасти, включително и пеленачета. Същата позиция бива потвърдена и от педиатричната асоциация и различни изследвания по въпроса.
За разлика от това обаче, едно от всеки три бебета и малки деца в Щатите страда от наднормено тегло в следствие на стандартната диета от месо и животински продукти. В България статистиката е не по-малко тревожна, около 150 хиляди бебета страдат от затлъстяване в страната ни.
Лошото хранене, затлъстяването, болестите и високата детска смъртност са огромен проблем в България и той едва ли се дължи на родителите, които хранят децата си с веганска храна.
Случаите на недохранени бебета и медийната истерия
Колкото и да е популярно веганството, нашият начин на хранене все още е като цяло непознат за повечето хора. Съмненята и осъдителното отношение са често срещани.
Затова ако едно дете умре от недохранване в бедно семейство или приют за сираци, тъжната новина рядко ще влезе в медиите. Когато обаче някое семейство от здравословни кукувци (и вярващи в кемтрейлс, антиваксърство и какво ли не) реши да подложи детето си на екстремна диета, защото е вманиачено в гладувания, прочиствания и пранодство, медиите не пропускат да сложат етикета „веган“, дори и родителите никога да не са били вегани.
Подобни случаи имаше много, особено в Италия и други страни, където веганството набира широка обществена подкрепа и популярност. Обикновено в резултат на целенасочена медийна кампания в защита интересите на лобитата на животинската индустрия и търсене на евтина популярност от самите медии, които експлоатират темата „веган“.
В нито един от случаите в Италия не ставаше въпрос за истински вегани, а просто за здравословни кукувици, които препоръчват гладуване или калорийно дефицитно суровоядство. В България също има такива „вегани“, които най-вероятно ще видите да пишат неадекватни постове във вегетарианските и веганските групи във фейсбук. Един български сайт дори беше пуснал подигравателен пост с бисери от подобни групи.
Така че по този въпрос мога да кажа само едно нещо. Веганската диета не е опасна. Хората с ирационални идеи относно храненето обаче могат да бъдат опасни. Неприятно е, тъжно е, а някои хора и медии целенасочено градят лоша репутация на веганството, но тези истории обикновено нямат нищо общо с етиката на веганизма.
Отговорността да бъдеш родител не зависи от диетата
Това не значи, че няма истински вегани, които карат децата си да страдат от недохранване или нещо друго, но те са изключително рядко срещано малцинство. Поне аз не познавам такива.
Веган родителите, които аз познавам, а те вече не са никак малко, хранят децата си по изключително адекватен начин и редовно се консултират с педиатри и специалисти.
В повечето случаи веганите са много добре подготвени като бъдещи родители, принудени да търсят информация още доста преди бременността, за да могат да се справят с цялата тази социална стигма и да обяснят своите напълно здравословни и безопасни избори на лекари, учители, родители, роднини и приятели. Все пак веганите са добре подготовени да носят отговорност и за нечий чужд живот, бъдейки вегани.
Дали си добър и отговорен родител няма общо с това дали си веган или не, всеки може да бъде невеж, безотговорен и лош родител. Недохранването (но и затлъстяването при децата), лишаването от основни хранителни вещества (но и прекаляването с животински мазнини и протеини) и лошото родителство не са проблем на веганството.
Представянето на информация и налагането на избори
Когато децата започнат да растат, те ще получат информация защо родителите им не ядат месо, защо не употребяват животински продукти и защо например не носят кожени дрехи.
Веганството не е просто диета, а етика за правата на животните. Има различни вегански диети (някои по-здравословни, други не толкова). Веганизмът като етика се основава на състраданието, ненасилието и неексплоатацията на животните. Един добър родител не заповядва на децата си какво да правят и да не правят, какво да ядат и да не ядат, а ги учи сами да правят осъзнати и етични избори, които ще са в интерес на доброто на всички – хора, животни и природа.
Ако децата развият етика на състрадание към животните, сами няма да искат да се хранят с месо и продукти на експлоатация, без значение родителите каква храна ядат или какво им готвят. Именно затова много деца стават вегетарианци и вегани въпреки месоядните си родители, които никога не им представят информацията по обективен начин.
Замислете се как повечето родители отговарят на спонтанния въпрос, който много деца задават още на много малка възраст – Животните не ги ли боли? Обикновено отговорът на този въпрос е, че просто такъв е светът, животните просто биват гледани за храна и трябва да се яде месо. Дали това е обективна информация?
Храненето с месо също е избор и идеология
Яденето на месо и животински продукти, носенето на кожени дрехи и подкрепянето на която и да е индустрия с животни е преди всичко навик и норма.
Психоложката Мелани Джой намира за проблемно съществуването на думи като вегетарианство и веганство, но да няма дума за нормата (яденето на месо). Според нея факта, че веганството винаги трябва да се обяснява, докато нормата се приема просто като такава, още повече затвърждава веганството като някакво отклонение от нормата.
Затова тя посочва причините зад този навик и показва, че всъщност става дума за социално конструирана идеология, която тя нарича карнизъм. Думата карнизъм не е измислена като обида срещу хората, които се хранят с месо и животински продукти, а като начин да покажем яденето на месо като идейно и културно мотивиран избор.
Когато станем родители изборът ни не е между „нормалното хранене“ (месо и животински продукти) или идеологическия избор (веганство), а между два равнозначни идеологически избора. Ако се опитаме обективно да анализираме двата избора на базата на етика, здравословност, влияние върху природата и обществото ни, най-вероятно има повече смисъл да отгледаме децата си като вегани, дори и ние да сме се осъзнали в значително по-зряла възраст.
Заключение
Когато не се прави по здравословно адекватен начин, веганската диета може да бъде опасна. Особено когато се подлагаме на гладуване и ядем бедни откъм полезни вещества храни. Това обаче се отнася за абсолютно всяка диета.
Може да умориш себе си или детето си от глад на всяка диета, която не отговаря на калорийните и диетични нужди на организма. Когато видим обаче такива случаи, най-добрият отговор е да реагираме рационално.
За съжаление живеем в общество, в което много хора обичат да търсят изкупителна жертва и да намират врагове в лицето на хора, които са избрали някакъв път в живота си, който се отклонява от техния етичен и културен светоглед. Още повече да реагират ирационално, агресивно и догматично, когато става въпрос за нечий избор да гледа детето си по начина, който смята за най-добър.
