Този юни имах огромното удоволствие да посетя Тайланд, и по-точно Чианг Май, където за трета поредна година се провежда RT4 Bike Fest. Най-якият веган фестивал тази година продължи от 01 до 21 юни, а неговите създатели и организатори небезизвестните Фрийли Банановто момиче (Freelee The Banana Girl) и Харли Дюрианрайдър (Durianrider) — двойка веган youtube влогъри от Австралия.
За тези, които не са запознати с техните дейности — Харли и Фрийли популяризират така наречения „Raw Till 4“ (RT4) режим, или по-скоро начин на живот. Основният принцип на RT4 е да се фокусираме върху изобилието от сурови и узрели плодове, хранейки се със сурова нискомазнинна растителна храна (основно плодове) до 16 ч., а след това веган нискомазнинна (и в същото време високовъглехидратна) вечеря (например картофи на пара или ориз със зеленчуци). Всичко това съпътствано с ежедневното практикуване на някакъв спорт, в идеалния случай колоездене.
Това е и идеята на ежегодния фестивал и неговото провеждане в Тайланд. Според Freelee и Durianrider, в момента Чианг Май е единственото място на земята подходящо за осъществяването на такъв фестивал. От една страна, имаме изобилие от висококачествени, екзотични плодове на изключително ниска цена, а от друга — невероятната природа на Тайланд. Чианг Май е перфектното място, защото е близо да няколко големи планини, изключително подходящи за колоездене. В градчето има около 30 веган и вегетариански ресторанта, предлагащи тайландска и интернационална кухня.
Цените на основните ястия варират между 4, 5 и 6 лева (обръщайки в наши пари). Като цяло стандартът на живот в Тайланд не е висок и с минимални средства човек може да се радва на изобилие от екзотични тропически плодове и ястия от тайландската кухня. За разлика от предишните две години, тази година разяснителните срещи (Q&A) се провеждаха всеки ден на върха на Дой Сутеп (Doi Suthep), една от планините в Чианг Май.
Между 8 и 9 ч. сутринта, всички се събирахме на едно открито пространство в планината зад павилионите, където започвахме деня със смути. Повечето дни оставахме заедно с организаторите още няколко часа, понякога дори до обяд. Всеки от нас трябваше да изкачи планината със собственото си колело — не особено лека задача, уверявам ви. Определено обаче си струваше всяка минута на усилие. Стигнеш ли върха, се чувстваш сякаш денят ти започва по най-прекрасния начин. А наградата е няколко плодови смутита — няма по-вкусно нещо.
Аз винаги използвах бутилката си за вода, за да не си взимам всеки път пластмасова чашка. Само си представете близо 100-200 души всеки ден, колко пластмаса е това. Freelee и Durianrider винаги призовават за намаляването на нашия отпечатък върху планетата. По време на фестивала имах възможността да се запозная с тях отблизо и да се убедя какви мили и отзивчиви хора са. Понякога оставаха до обяд, за да отговарят на въпросите ни, да се снимат с нас, а Харли (Durianrider) — за пореден път да поправя колелото на някой от участниците, и то с голямо удоволствие.
Забравих да спомена, че този фестивал е напълно безплатен и никой няма за цел да продава каквото и да е. Имах възможността да се срещна с вегани от цял свят, всички толкова позитивни и усмихнати — изключително и незабравимо. Бях отседнала близо до “Muang Mai Market”, откъдето ежедневно можех да си набавям разнообразие от екзотични местни плодове.
Любими ми бяха мангото, папая и мангостин, но, разбира се, дуриан си остава кралят на плодовете. Вечер нямах търпение да посетя следващия в списъка ми веган ресторант, където да споделя вкусна вечеря с хората от фестивала. Градът беше пълен с вегани, ресторантите се пръскаха по шевовете, понякога хората седяха на земята, защото нямаше свободни места.
Организаторите обещаха, че догодина фестивалът ще бъде удължен, за да могат да се включат още повече хора. Супер амбицирана съм за другата година, надявам се да имам ново, по-бързо колело. Разбира се, да подобря най-доброто си време до върха на Дой Сутеп.
Недалеч от Чианг Май се намира и Природен парк за рехабилитация на слонове. Имах възможността да го посетя и да подкрепя мисията на парка, а именно да спаси възможно най-много слонове от жестокостта, през която преминават, за да бъдат опитомени. Моля ви никога не яздете слонове или не ходете на цирк, потресаващо е през какво минават тези нежни великани, за да станат атракция за нас, хората. Около града има и други подобни паркове, но тяхната мисия е съмнителна. Ако решите да посетите подобен център за рехабилитация на слонове в Тайланд, е хубаво преди това да проучите добре мястото.
Целият град ни приветстваше с цялата си тайландска гостоприемност. На един от магазините за колела имаше надпис „Добре дошли, веган велосипедисти“, а пред магазина имаше безплатни банани за вегани.
Участници във фестивала от минали години споделиха, че за разлика от предишните години, няма нужда да обясняваш във вегетарианските ресторанти какво е веган. Навсякъде хората бяха толкова мили и отзивчиви. Хубаво е обаче, да имате снимка на техния символ означаващ веган и да го показвате на местата, на които не говорят английски.
Най-любимите ми неща от фестивала са срещите с толкова много свежи и мислещи хора, загрижени за планетата, животните и собственото си здраве, уникалните тайландски плодове и вкусната храна в ресторантите. Гостоприемството, добротата и смиреността на тайландците.
Горещо препоръчвам на всеки да посети Чианг Май с колелото си и лично да усети невероятния вайб на това древно градче.
