“Какво кара сърцето ти да бие учестено?”
Отговори на този въпрос пред себе си. След това поеми в тази посока с всяка една фибра от своето същество. Защото на практика нищо друго няма значение.
Имам да правя много неща. Нямах намерение да пиша нищо днес. Но сега се налага. Призив за действие, породен от поредици от сменящи се картини, звуци и гласове. Толкова истински и чисти. Като кръвта бушуваща във вените като възторжена ода, която ни задължава не просто да открием арката на живота, но и неизмеримата сила, съдържаща се във всяка една скъпоценна част на всеки един миг. Идеята, че наследството, смисъла и целта на живота не се намират в някакво неопределено бъдеще, а само в непосредственото сега.
Докато се разплита това сърцераздирателно, елегично произведение на изкуството, аз веднага съм запленен от героя, замечтан над неподправеното значение и величие на природата. Необитаемо крайбрежие. Гигантски разбиващи се вълни. Пътешествие до времето преди първичния бульон. Земята в най-чистата ѝ форма, изцяло излекувана от заразните, хищнически склонности на човешкото състояние. Без съмнение удивителен пример за неизчислимата големина и превъзходство на космоса, покриващ безумните баналности на съвременното ежедневие. Явната баналност на преобладаващите ни тревоги. И абсурдът на повърхностната ни обсебеност към материалното. Безразсъдното преследване на материални придобивки, което изцежда душите ни, докато не останем празни съдове — равнодушни и без убежище.
Тогава чувам гласа. Този величествен, неосквернен и хипнотизиращ древен келтски диалект. Останка на мъдрост от отдавна забравено минало.
„Отвори очите и сърцето си за света.
Никога не съм се стремил да стана нещо конкретно, единствено да живея съзидателно и да разширявам обсега на моя житейски опит. За приключение. И чрез страст.
Огромни вълни, вълни с огромна тежест. Разбиват се мощно в рутината на комфорта. Разпалват въображението. Предават божествената искра. Прошепват нереализираните възможности.
Ако мога да си гребна малко живот, поне това ще е живот от който си заслужава да гребеш с пълни шепи. Ако няма бъдеще в него, поне си заслужава винаги да правиш настоящия момент запомнящ се. За огньовете на щастието. И за вълните на благодарността. За всичко, което ни постави в тази точка на Земята в точно този момент във времето. Да направим нещо запомнящо се.“
Майки Смит като древен човек, потопен в неоскверненото състояние на природата, обладано от силата на сърцето. Който упражнява своята лична истина срещу смразяващия студ и смазващата сила на разбиващите се стихии отвъд причината, логиката, сигурността, страха и ограниченията на социалните императиви в подхода ни към личната цел, смисъл и страст в живота. Доза адреналин право в сърцето на чистия дух.
Съдбоносен удар, отекващ в маловажността на всичко, което анализираме с калкулиращите си умове. Работейки извънредни часове с идеята да убедим себе си, че правим нещо важно.
На някакво ниво, трансцеденталност.
Това е страстта и целта, която преследвам.
Която всички трябва да преследваме.
Аз съм вдъхновен.
Но вдъхновението е лесно. Прилагането на практика и основаната на действие промяна не е. Всъщност, това е най-трудното нещо, което може да си представиш. Страх, логика, его, приятели и семейство, всички искат да те разубедят. Всеки аспект на съзнателния ум се бунтува. Защото преследването на щастие основано на вяра и страст не се движи от мисленето — това са неща, на които ума се опитва да пречи. То не е логично в никакъв размер и форма. То заплашва всяко едно кътче на твоята идентичност, статукво и дълбоко вкоренени желания за социално приемане и одобрение.
Ужасяващо разкриване на “идентичността” като чиста илюзия — просто приказки, които разказваме на себе си за това какви сме и защо правим каквото правим, за да се чувстваме по-добре пред лицето на парализиращата неизвестност — която кара нас и другите да се изправят срещу истината за изборите, които сме направили.
Наистина искреното поглеждане в огледалото обикновено не е никак приятно. Въоръжени с отрицание, извървяваме огромни разстояния, за да избегнем това действие. Знам, че го правя. Трябват ти огромни топки, за да заглушиш шума отвън. И дори още по-големи топки да се справиш с вътрешните си противоречия — гласът на разума, който унищожава въображението, уравновесява любопитството и се вкопчва в страха и илюзиите със смъртоносен захват.
Вярата живее в отрицание с разума. За да живееш със страст, умът трябва да бъде унищожен. Да се чувстваш добре в неизвестното. Да приемеш празнотата.
Когато за пръв път поех по това пътешествие водено от сърцето, никога не съм си и представял живота, на който ще се наслаждавам в момента. Въпреки всичките ми дипломи от престижни университети и обещаваща кариера на работното място, аз бях лишен от всякаква страст. В крайна сметка болката стана толкова голяма, че единственото решение беше да се откажа от всичко или да умра. Болката работи по този начин. Тя е най-големият катализатор за промяна.
Изморен и женен с четири деца, започнах да прекарвам часове въртейки педалите на колелото, да бягам невъобразими разстояния или да прекарвам часове, взирайки се в черна линия на дъното на басейн, търсейки отговори докато тренирах за нелепите изпитания за издръжливост, наречени „Ultraman World Championships“. Това не просто е против всякаква логика, а напълно недопустимо по отношение на поемането на отговорност. И въпреки това, дълбоко в дебрите на душата ми, аз знаех с всеки аспект на моето същество, че това е което ми е отредено да правя. Защото това е, което кара сърцето ми да бие най-учестено.
Моята съпруга — да се благослови душата ѝ — се съгласи. Всъщност, тя беше човека, който ме накара да продължа, когато вярата се разколеба, а разумът се опита отново да поеме юздите. Моят най-голям сподвижник, тя можеше да разбере най-добре, че подтикът ми идва от място на истинска страст дълбоко в мен. И че, въпреки всичко рационално, животът ми зависеше от точно това физически и психически изтощаващо пътешествие на моята душа.
Някак си успях да заглуша непрестанните съмнения и доводи на мислещия ум. Честно казано, страхът продължаваше да стъпва здраво в безценния имот на моето подсъзнание. И продължава да го прави. Но открих вътре в мен необходимите средства, за да се изправя лице в лице с него. И да преглътна често непоносимия социален натиск, който винаги се опитва да те отклони от пътя. Фокусът ми се измести към сърцето. Разчитах на вярата в себе си. Намерих удоволствие в неудоволствието. Прегърнах смело мистерията на това да не знаеш какво ще ти се случи на следващия ден. И накъдето и да се обърна, се замислях само на това как мога да бъда от полза на другите. Защото има една огромна и неопровержима истина, че когато даваш нещо добро от себе си, без да искаш нещо в замяна, то ще ти се отблагодари десетократно.
В последствие аз успях да се запазя. Да направя пробив към един нов начин на живот. Един невъзможен и поразителен живот отвъд всичко, което до преди това смятах за възможно. Пряк резултат от нищо друго освен собствено решение — последвано от ежедневно действие, което остана прикрито в неизвестност — да кажем да на нещо, което обикновено сме социално приучени да подтискаме и игнорираме: когато сърцето бие учестено.
Не става бързо. Не е никак лесно. Нито e праволинейно или красиво. Отнема от твоите дълбоки резерви от по-рано неизползвана решителност. Изисква изправяне срещу мощните гласове на разубеждаване, които идват отвън и отвътре. Това е пътят на боеца. И въпреки всички трудности, не бих го разменил за нищо. Заслужава си всеки преживян неуспех, всяка капка пот или безсънна нощ по пътя.
Никога не съм предполагал, че ще стана известен с нещо. Изненадан съм колкото и другите, че съм станал най-продаван автор. Един от най-търсените оратори на публични събития. Популярен водещ водещ на подкаст. Атлет с постижения. Уважаван застъпник на здравословния начин на живот. През последната година реално ми плащат да пътувам до екзотични места, които не съм си и представял, че ще видя с очите си, инвестирайки в услуги и преживявания. Давайки от себе си. И създавайки моя завет. По-изненадващо от всичко, аз се чувствам задоволен. Аз не съм много богат човек. И не съм човек без своите страхове. Имам много дефекти. Но за първи път в моя живот, се чувствам като цяло щастлив в своята собствена кожа, носейки дълбокото знание, че съм точно там, където ми е отредено да бъда.
Не казвам това да се хваля. Нито да накарам хората да забравят за своите отговорности в реалния свят навън. Единствената ми цел е да споделя, че границите, които поставяме върху себе си са в повечето случаи илюзорни. И захранвани преди всичко от страх. Страх от провал. Страх от успех. Страх от непознатото. Страх от неудобство. Страх от загуба на пари. Страх от това какво другите ще си помислят за теб. Като цяло, страх от всичко.
А страхът не е твой приятел. Нито сега, нито когато и да било.
Нека бъда ясен. Не обещавам на никого, че животът от сърце ще донесе финансови облаги или известност. Животът от сърце единствено ще изпълни дните ти със смисъл и цел. Щастието — не в смисъла на цветни дъги и еднорози — а по-скоро на дълбокото удовлетворение, че животът ти има смисъл. Смисъл, който може да бъде споделен. Предаден като вдъхновение в услуга на другите, които се чувстват невъзможно спрели. Затворени в килиите на живота, който не са си избрали, а по-скоро заловени от обстоятелствата; и уловките на мислещия ум — програмиран да поставя напред удобството, сигурността и избягването на страх и предизвикателства пред приключението и дълбочината на преживяването.
И така, въпросът, който задавам, е: Какво правиш с живота си? И което е по-важното, защо го правиш?
Това е твоя призив за действие. Гмурни се дълбоко в себе си. Намери и прегърни детето скрито дълбоко в теб — детето преди родителите ти да ти кажат да мълчиш, а учителите да седиш мирно. Направи каквото е нужно да намериш и отключиш това нещо, което кара сърцето да бие най-учестено. След това направи големия скок. Инвестирай в преживяването. Освободи този вътрешен артист, който напира да изрази себе си във формата, която най-добре му приляга. Приеми непознатото и тръгни по неутъпканата пътека.
След това гледай как по-добрия, по-автентичен аз ще поникне от това семе. Поливай и храни това младо стебло, сякаш животът ти зависи от това. Защото той наистина зависи.
Тук съм да заявя, че пътуването си заслужава. И в края на краищата, не остава нищо друго освен пътуването. Защото крайната спирка е чиста илюзия.
По думите на Майки Смит, направи нещо запомнящо се.
Това е изкуството да живееш с цел.
За автора: Рич рол, веган атлет и автор на книгите „Finding Ultra“ и „The Plantpower Way“
