Осемнайсети век се характеризира с възхода на едно ново и по-позитивно разбиране на животните във философията, литературата и художественото изкуство. Именно там се зараждат първите аргументи, че животните могат да чувстват, а от това следва, че притежават неотменими права на живот. Тази идея води до формирането на разнообразно движение, което повлиява върху начина ни на мислене и осъзнаване на връзката с природата и естествения свят.
Книгата „Зовът на природата“ на британския автор и изследовател Стефан Ф. Айзенман описва този знаков период от историята на движението за правата на животните, разкривайки изключителната роля на изобразителното изкуство в разрастването на правата на животните. Айзенман показва как знаменити артисти от Уилям Хогарт и Пабло Пикасо до наши съвременници като Сю Ко представят страданието, експлоатацията и заколението на животните. Тези художници, както той обяснява, илюстрират в своите творби уроците на Монтен, Русо, Дарвин, Фройд и др. — че хора и животни споделят общо еволюционно наследство на съзнателност, интелигентност и емпатия, от което следва, че животните заслужават равен достъп до полето на моралното право.
Айзенман проследява също корените на видизма до класическия свят и описва социалната роля на животните като субекти на потисничество, които се нуждаят от движение за еманципация. Отваряща очите, предизвикателна и силно ангажираща, „Зовът на природата“ е книга за всеки с интерес в правата на животните, история на изкуството и история на идеите. Понастоящем Стефан Ф. Айзенман е професор по история на изкуствата в Северозападния университет Еванстон, Илинойс. Интервюто е направено от британския активист за правата на животните Ким Сталууд и публикувано в неговия блог.
Какво те вдъхнови да напишеш Зовът на природата – Изкуство и създаването на правата на животните?
Бях вегетарианец в продължение на 25 години и съм веган вече пет. Преди около 10 години, освен това, започнах да се занимавам с относително новото изследователско поле на науката, което е изследванията за съзнателността на животните.
Но действително най-големият тласък за „Зовът на природата“ дойде през 2008. Това стана след като публикувах кратка книга за фотографиите, направени в затвора Абу Граиб (The Abu Ghraib Effect, 2007). Тогава осъзнах, че въпросите с човешките права и правата на животните са неразривно едни и същи!
Животните като хората са чувствителни и емпатични. Животни и хора се нуждаем от любов, свобода и социална компания, за да процъфтяваме като индивиди. В същото време много от тези неща ни биват систематично отнети от царе, тирани, президенти и обикновени хора, които се опитват да гледат на нещата по друг начин.
Не само това, но и известни произведения на изкуството в музеите често показват мъртви животни или парчета месо като едновременно напълно естествени и красиви! Исках да напиша книга, която да покаже това насилие отново като нещо странно. Също така исках да обърна внимание на творбите на артисти, които отхвърлят насилието, антропоцентризма и превръщането на съзнателни същества в нищо повече от стоки.
Подзаглавието на книгата е „Изкуство и създаването на правата на животните“, как художниците са помогнали за появата на движението за правата на животните?
През XVII в. художникът Рембранд отхвърля картезианското разделение между тяло и душа, както и между човек и животно. Той показва как – дори и в смъртта – притежаваме душа. Същото правят Уилям Хогарт и Джордж Стъбс през XVIII в., както и френския романтик Теодор Герикол през XIX в.
Особено Хогарт е цитиран от философите в края на XVIII в., които поставят началото на съвременното движение за правата на животните. Без Хогарт, Джон Освалд и Джоузеф Ритцън – и двамата пионери за правата на животните – може би нямаше никога да напишат своите книги. Междудругото, заглавието на моята книга идва от невероятният, радикален, но доста непопулярен манифест на Освалд от 1791 г., „Зовът на природата – или призив за милосърдие и справедливост в името на преследваните животни“.
За кои творби на Хогарт става дума?
Естествено имаме чудесния портрет на неговия мопс, Тръмп! Но най-вече става въпрос за невероятните му гравюри, наречени Четирите етапа на жестокостта. Първите две картини са същинска енциклопедия на жестокостта към животните и са създадени с цел да шокират съзнанието на публиката. И те го правят! От всички негови творби, Хогарт е най-горд именно с тези.
Как гледаш на артисти от XX и XXI век като започнем от Пабло Пикасо, Хаим Сутин, Франсис Бейкън и стигнем до Деймиън Хърст и Сю Ко? Как представят те животните?
Ким, това е голям въпрос и читателите ще трябва да си вземат моята книга, за да намерят отговор. Но бих казал, че с изключение на Хърст, те всички отхвърлят по един или друг начин жестоките клишета на видизма. Измежду тях Ко е най-големия артист-моралист, който продължава да твори и днес.
Тя доказва, че можеш да бъдеш едновременно брилянтен в своето творене (графика, живопис, плакат) и в същото време важна сила за социална промяна force. Тя собственоръчно е направила много повече хора вегани, отколкото всички уелферистки групи за животните взети заедно!
В момента правата на животните ли са централния фокус на твоите изследвания? Ако е така, какво би ни разказал за това?
Да, не мога да ги оставя на страна. Пиша за застъпничеството за животните в края на XVIII век и след това. Във всички предходни борби за еманципация, угнетената група се е борила за своята собствена свобода. Аз открих, че животните – например тези, които са били продавани на пазара „Смитфилд“ в Лондон — също са правили това, а техните господари също са го осъзнавали.
Знам, че звучи малко налудничаво, но аз съм внимателен изследовател и имам доказателството! Озверели бикове на пазара „Смитфилд“ са убивали хора в опит да извоюват своята свобода. Овце са плачели по такъв жаловит начин, че са си спечелили много човешки съюзници. Тази година ще давам илюстративни лекции по тези теми на много места в Англия и САЩ, затова моля ви да дойдете и да чуете за тези неща сами.
Но, Ким, както много добре знаеш, да учиш и преподаваш не е достатъчно. Затова все повече и повече се въвличам в активизъм. Според мен едното подпомага другото, така че се опитвам да уча моите студенти в Северозападния университет на същия урок. Най-добрият учител е ангажирания с проблемите, за които говори учител.
