Вивисекцията: Какво се крие зад затворените врати?

експерименти с животни
„Това, което е аморално, не може да бъде научно правилно. Да се търси собствена изгода за сметка на друг, който чувства, означава отричане от самата хуманност.“
~ Д-р А. Кингфорд, създател на Британското общество против вивисекцията
Всички ние и всеки от нас е заинтересован от това да живеем в свят без насилие и жестокост, да не се страхуваме да ги изпитаме върху себе си. А знаете ли, че ежегодно милиони опитни животни стрaдат и умират в научно-изследователските лаборатории? Там ги обгоряват, отравят, убиват чрез гладуване, пробождат, опарват, подлагат ги на електрошок, пристрастяват ги към наркотици, подлагат ги на действие на ниски температури, близки до точката на замръзване, държат ги още от раждането им в пълна тъмнина и предизвикват у тях болести като рак, диабет, инфекции, стомашна язва, сифилис, херпес, СПИН… Хирургически им се изваждат очите, нанасят им се увреждания на мозъка и се предизвикват счупвания на костите. В хода на военните изследвания животните се отравят с газ, цианидни съединения, разстрелват се с пластмасови патрони и им се нанасят рани със снаряди, движещи се с огромна скорост.

Вивисекцията (експерименти върху живи животни) води началото си от XVII век и в наше време вече представлява едно от най-черните петна върху съвестта на човечеството, защото жестоките експерименти с животни продължават в още по-големи мащаби.

На запад проблемът с експериментирането с животни се повдига постоянно и има далечни корени. Например, първият президент на Френското общество на противниците на вивисекцията е бил великият Виктор Юго, който на предложението да стане президент на Обществото отговорил така: „Вивисекцията е престъпление; човешката раса трябва да се отрече от това варварство!“

В момента необходимостта от тестове върху животни се поставя под въпрос дори от самите медици. Д-р Върнън Коулман, член на Кралското медицинско общество, пише: „Не мога да се сетя и един значителен успех в медицината, който да е бил резултат от експериментите с животни. Още колко милиони животни ще трябва да бъдат принесени в жертва, преди да се откажем от тази безполезна и варварска практика?“

По данни на Европейския съюз основната част от изследванията са за медицина – 65%. За фундаментални научни изследвания се правят 26% от общия брой експерименти, за тестване на токсичността в други области в медицината – 8%, в сферата на образованието – 1%.

Лекарствените препарати, получени с помощта на тестове на животни, не само че не са снижавали показателите на смъртност от различни заболявания, но всъщност са се оказвали вредни за човека. Съвременната медицина е създала 150 препарати, преминали многобройни тестове на животни, успешно внедрени в серийно производство и оказали се опасни за човека. Например, успокоителният препарат за бременни жени „талидомид“, не е показал токсичност при тестване върху животни. Както се изяснило после, опасните му тератогенни свойства се проявявали само при хората и два животински вида рядко използвани опитни животни. Резултатът от използването на талидомида в различните страни – раждане на 10000 деца с липсващи крайници и уродливости. В страни като САЩ, където опитите върху животни са много популярни (от 65 до 100 милиона животни на година!), средната продължителност на живота за последните 50 години не се е променила, броят на хроническите заболявания продължава да расте. Страната заема 19-то място по ниво на смъртност от 32 страни.

вивисекция заек

Резултатът от експериментите с животни не биха могли да бъдат съпоставени към човека, заради разликите във физиологическите и анатомическите особености, скоростта и характера на метаболическите процеси.

Сред специалистите се появи мнение, че на експерименталната медицина и медикаментозното лечение не трябва да се гледа като на единствен и основен път към оздравяването. Тези методи водят към понижаване и загуба на защитните сили на организма, неговият естествен имунитет, замърсяват средата на организма, а източникът на болестта не се отстранява. Алтернтивата на медикаментозната медицина е натуропатическата, профилактична медицина, опираща се на многовековните наблюдения на човека, на опита на лекарите от Изтока. Другата алтернатива – хомеопатията, основана на създаването на имунитет у хората, който успешно се справя с повечето болести. И натуропатията, и хомеопатията не се нуждаят от експерименти върху животни.

Преди да се окажат на рафтовете в аптеките, лекарствените препарати преминават през тестване върху животни в течение на 10-15 години, с цел да се изучат късните им въздействия върху организма. В стадия на клиничните изпитания, 80% от препаратите се бракуват и едва 20% се считат за годни за употреба. Но има и много по-прогресивни и изгодни методи, които за съжаление, още не са така разпространени. Например, компютърният метод, който позволява да се съкрати продължителността на изследванията на действието на лекарствените средства до три години без използването на лабораторни животни.

На животни се тестват не само лекарствени препарати, но и хигиенни, и козметически средства, строителни и опаковъчни материали, нови съединения, създадени от промишлеността. Животните дишат от парите на веществата, чиято концентрация е толкова висока, че повечето животни умират от натравяне. А ето как изглежда промишленият тест на Драйз за козметически средства: на роговицата на окото на заек се нанася тестваният продукт и се чака, докато не настъпи повреждане на роговицата. Заекът е обездвижен, за да не може да си трие с лапи очите, които биват разядени от нанесеното вещество. Мъчението на животното прекъсва, едва когато не помътнее склерът, когато умре окото. Друг промишлен тест е ЛД-50 (летална доза 50) – жесток тест за токсичност, който трябва да определи леталната доза за 50% от опитните животни.

На учените са известни алтернативите, които се прилагaт вече десетилетия. Това са на първо място, културни методи – използване за биологичен модел на културите на клетки, органи и тъкани. Тези методи дават сведения за токсичността на веществата със същата точност, както и опитите върху животни.

На Запад активно действа организацията „Красота без жестокост“, която рекламира козметика, хигиенни средства, получени без животински продукти и не изпитани на животни. На продукцията на тези фирми има надпис “Не е тествано на животни“ (Not tested on animals) или е изобразен задраскан заек в кръгче.

Експерименталните животни се използват по време на учебния процес. Въпреки че повечето випусници от биологическите факултети и медицинските институти никога няма да работят с животни, те са принуждавани да правят дисекции на животни или да провеждат с тях болезнени експерименти. В процеса на обучението студентите стават безразлични към въпросите на личната отговорност и уважението към всичко живо, приравняват животните с инструменти за еднократна употреба. Сега се разраства и се развива международното движение за висококачествено и хуманно образование в биологическите, медицинските и ветеринарните вузове. Студентите и преподавателите използват компютърни програми, математически модели, видеофилми, наблюдения на живи животни, оперира трупове на животни, умрели от естествена смърт. Опитът на алтернативното образование доказва, че студентите могат успешно да завършат института, без да носят страдания на животните.

catvivisection

Ето малко информация, върху която да се помисли. Джулиет Хелърли и Тони Уърлд, английски автори на книги по проблема със защитата на животните, са провели широкомащабна работа по психологическото изучаване на типовете личности, избрали попрището на вивисектори. Те стигнали до заключението, че болшинството вивисектори попадат под една от две категории. За първите имат значение само причината и следствието. Най-точното определение за тях е научни психопати.

Увлечени от безумния експериментаторски интерес и движени от жаждата за открития, те машинално произвеждат своите манипулации над животните, без да се замислят за това какво е страдание. Втората категория са садисти, които несъмнено получават удоволствие от мъченията, които причиняват. Възможността да се експериментира над живи обекти, за тях не е нищо повече от игра на власт, възможност безнаказано да удовлетворяват своята потребност от садистични извращения, самоутвърждавайки се над по-слабите, ценността на чийто живот е сведен до нула от човешкото общество. По правило, те казват, че с неохота приемат участие в тази работа и принасят животните в жертва само в името на високата цел – спасяването на хора. Но във военно време, когато често се нарушават привичните за нас закони, строго охраняващите човешкия живот, тази категория хора много бързо забравя за хуманизма и спасението на човечеството и много бързо превключва на друг много интересен обект за изследвания – човека. Не е имало недостиг от учени и доктори, стремящи се да провеждат немислими опити върху хора в Бухенвалд и други концентрационни лагери. Така че, границата, разделяща ценността на човешкия живот от тази на животното е много преходна, и още Питагор е твърдял, че този, който спокойно убива животно, не би имал трудности да убие и човек. Човечеството постепенно усъвършенства своите етически принципи, отказвайки се от различни видове дискриминация – по полов, класов, имуществен, национален и расов признак. В хода на духовното си развитие, хората започват да се чувстват неуютно от това, че дейността им постоянно се свързва с причиняването на страдание на други същества. Ние постепенно осъзнаваме, че животните имат самостоятелна ценност и съществуват не за това да служат като суровина за удовлетворяване на нуждите на хората.

Човекът, със своята изобретателност, вече отдавна би могъл да намали своята потребност от използване на животните, без да причинява ущърб на своето здраве и благополучие.

Алтруизмът, състраданието и съчувствието към всички живи същества, способни да изпитват болка и страх, е показател на висока нравственост. В общество, в което силният е винаги прав, не само по отношение на животните, самите хора постоянно ще изпитват на себе си жестокостта и безнравствеността на другите.

Ирина Новожилова
биолог, президент на центъра за защита правата на животните „Вита“

Вижте още