Тази пролет имах честта да участвам в първия в света поход за освобождение на животните, дълъг 500 км – от Лион до Париж.
Предишната година с Явор Карапетров бяхме пътешествали с колелета до Лион. Там се бяхме запознали с активистите от 269 Life Libération Animale и участвахме в няколко техни демонстрации. Те са част от движението 269 Life и освен в конференциите, в които участват, провеждат също така и демонстрации на улицата, в супермаркети, в ресторанти, пред кланици, пред седалища на големи компании, заети в месната и млечната индустрия, а отскоро и нахлуват в седалищата на същите тези компании, както и нахлуват в кланици, за да спрат за няколко часа символично и като акт на гражданско неподчинение клането на животни, откъдето след няколко часа биват изкарвани насила от полиция. Счита се, че те са най-активната група от движението с акции средно по веднъж седмично през последната година и половина.
Амбициозната им цел е да повдигнат социален и политически дебат за статута на животните в обществото. Разучавайки подходите и успехите на предишни борци за правата на потискани социални групи, те искат да поставят в общественото съзнание на първи план животните и борбата против видизма, а не толкова веганизма като потребителски избор.
Тази година реших отново да ги посетя. Бяха организирали „Поход за равенство на животните и против видизма“ (Marche pour l’égalité animale et contre le spécisme) за 21 май – 10 юни. Този път със самолет за Женева и обратно, имах билети за два дни преди началото и два дни след края на похода. Очакваше ме дълго вървене и компания на веган активисти за 3 седмици в провеждане на политически акт срещу видизма! Участниците трябваше да изминем разстоянието от Лион до Париж пеша за 3 седмици. Предварително беше определен по дни маршрутът и населените места, през които да минем.
Идеята бе, по примера на и вдъхновявайки се от големите политически походи, или маршове, в историята – тези на Ганди и Мартин Лутър Кинг, – и похода на жените от началото на тази година срещу Тръмп, да се повдигне в обществения дебат въпросът за експлоатацията на животните и за техния статут.
Всъщност не сме очаквали някакви скорошни и чудодейни резултати, а просто да поставим начало на такива акции, да бъдем стимул за последващи големи начинания за същата кауза. Бяхме през повечето време около 10 човека. Имахме малък транспарант, който най-вече опъвахме, когато минавахме през населени места.
В центъра на Лион се събрахме около 33 човека и поехме към първата нощувка край село в покрайнините на големия град. Бяхме ентусиазирани и свежи. На втория ден сутринта продължихме около 10 човека. Първите няколко нощи лагерувахме на палатки. Основно сме вървели по департаментални пътища. Имахме добри климатични условия, отначало беше идеално, а с дните лека-полека се затопляше, но не надминаваше 35 градуса, само на два-три пъти през деня валеше силен дъжд, а в някои от нощите валеше също, но леко.
Още на втория или третия ден някои от нас не можеха да продължат да вървят, но все пак издържаха докрая. Имахме наета кола, която един от нас караше и транспортираше по-голямата част от багажите до следващата точка за спиране, било на обед или вечерта. Почти всеки ден имаше някой от нас, който да се възползва и да отпочива в колата. В много от нощите лагерувахме на красиви места до някоя река или езеро. Понякога спахме в къмпинги или в обществени паркове и градинки на палатки или отсядахме в евтини хотели или у дома на някой веган активист.
По пътя имаше по някой друг минувач, който се заинтересуваше от това, което правим. Обяснявахме му малко или много. Беше планирано да се поканват медии по пътя и да се правят репортажи и интервюта за телевизиите и вестниците, но имаше много слаб интерес. Видях в крайна сметка само две-три кратки статии със снимки в местни вестници.
По пътя за малко или много към нас се присъединяваха и други хора. Виждахме и животни край пътя – говеда, коне, магарета, лебеди, патки, гъски. А малко преди Дижон, където се отглежда много грозде за прочутото бургундско вино, видяхме дори да експлоатират все още коне за оран на лозята, докарани със специални ремаркета.
Към края, вече на стотина-двеста километра от Париж, се присъединяваха по повече активисти и се събрахме дотолкова, че трябваше да разделим групата на две от по около 10 човека при организирането на нощувките и храненията. Имаше основно французи, швейцарци и белгийци. Аз бях единственият от друга националност. Имахме вече и още две коли с нас.
В парижкото предградие Корбей-Есон бях в една от групите, която отседна за две нощи у дома на активист, който тъкмо беше започнал YouTube канала си за веганизъм. Оттогава досега, два месеца по-късно, има известен успех и споделя постоянно за преминалите към веганство заради видеата му.
В предпоследния ден на похода, за спомен от това невероятно приключение, част от нас си татуираха малка мравка върху дланта. И както пише една от активистките в Instagram профила си: „Като нас те вървят по пътищата. Като нас те работят здраво, за да постигнат целите си. Като нас те са земляни. Тези татуировки символизират този поход, приятелството, взаимопомощта, солидарността, колективното съзнание, решителността и факта, че дори и да сме малки на размер, средства и брой, ние сме способни да постигнем големи неща.“ Аз не си татуирах, защото бяха безбожно скъпи, а вече привършвах парите. Щели да струват по 80 евро, но били намалени на 50, защото татуистът бил и той за каузата. Колкото и хубав символ и спомен да е, все пак за тази миниатюрна татуировка 100 лева са си доста.
В Париж на 10 юни, последния ден от похода, беше организирано от дружеството L214 голямо шествие за затваряне на кланиците. Там имахме за цел да се присъединим към него, за да увеличим редиците. Бяхме посрещнати с овации и наистина за всички ни моментът беше изключителен. След 3 седмици вървене под палещото слънце, а на два-три пъти и дъжд, бяхме на финала! Бяхме изразили нашата решителност да защитаваме интересите на животните по един уникален начин. А на финала, ето там вече се впечатлих най-много. Площадът на Републиката беше изпълнен с веган щандове и хора, изпълнени с волята да се спрат убийствата на животни. Имах желание този момент, който изживявах, никога да не свършва. Там ни посрещнаха и повечето от хората, които бяха участвали частично с нас в похода и всичко това ми беше като на филм.
Беше планирано да се направи обиколка из улиците на Париж за 2-3 часа. 3500 гърла скандирахме лозунги за отваряне на съзнанията и затваряне на кланиците. Имаше изключително много шестващи и не им виждах края. Посред шествието съзрях Ив Бонардел, с когото по принцип имахме уговорка да се видим. Имах време, колкото да изразя почитта си и да му споделя за преводите на филма за него и една негова статия, които бях направил, и той искрено се очарова.
Вечерта, след като се събрахме в един много готин веган ресторант, малка част от бандата отседнахме у един друг активист на 269 Life, живеещ в Париж. На следващия ден с лионци се прибрахме с автобус в Лион, а на по-следващия ден, на 12 юни, през Женева се прибрах в София. За следващите години, изглежда, че отново ще организират нещо подобно. Ако имам възможност, пак бих отишъл.
Това изключително преживяване, което, запознавайки ме с невероятни хора и потапяйки ме във френската атмосфера, ми остави дълбок отпечатък в съзнанието.
