На Площад Трафалгар полицията атакува демонстрантите от своите коне, което води до епична улична битка, продължила няколко часа. Въпреки че в крайна сметка полицията успява да разпръсне размирниците, различни по-малки бунтове избухват до края на декември на различни места, някои от които превърнали се в масови сбивания с хвърлени мебели и димни бомбички.
Да, прочетохте правилно. Тези бунтове са разпалени от студенти по медицина заради статуя на куче – по-точно кафяв териер. Очевидният въпрос: защо?
Експериментите с животни и историята на кафявото куче
Истинският проблем е вивисекцията (лабораторните експерименти с животни), която създава взривоопасна обществена опозиция в началото на 20 век в Англия. Странната история на Бунтовете за кафявото куче започва с животното, което в крайна сметка е овековечено на статуята, което куче е било използвано в медицински експерименти.
През декември 1902 г. кучето претърпява дисекция, живо и анестезирано, пред погледа на публика от студенти по медицина от Лондонския университетски колеж и физиолога д-р Едуард Старлинг. Той извършва медицински експеримент с кучешкия панкреас.
Кафявият териер оцелява от процедурата, но е използван отново през февруари 1903 г. от Старлинг, друг лекар на име Уилям Бейлис и студент по медицина, Хенри Дейл, който години по-късно получава Нобелова награда за медицина. Вратът на териера е разрязан, за да може да изкарат слюнчените му жлези.
Експериментът е неуспешен и в крайна сметка Дейл убива кучето в опита си.
Антививисекционистки, като групата на снимката от Вашингтон през 1913, често се застъпват освен за правата на животните и за феминистки каузи. Лизи Линд-аф-Хагеби е в центъра на първия ред.
В експеримента от февруари 1903 г. има два големи проблема за времето си. Първият от тях е, че законът, прокараният Закон за защита на животните, забранява едно животно да бъде използвано в повече от един експеримент. Вторият, че мястото на експеримента е било инфилтрирано от две шведски активистки за правата на животните, Лизи Линд-аф-Хагеби и Лайза Шартау, които се записват в медицинския университет в Лондон специално с цел да увеличат подкрепата за антививисекционистките идеи.
През юли 1903 г. те публикуват сензационен разказ (The Shambles of Science) за експериментите, които убиват териера, и, използват широка публична подкрепа благодарение на влиянието на известния правозащитник Стивън Колеридж, хоноруван секретар на Британското дружество срещу вивисекцията. Тяхното разследване излиза на първите страници в пресата. Д-р Бейлис съди Колеридж за клевета и уронване на престижа му от публикуваната история на двете жени от Швеция. Присъдата, в полза на Бейлис, е отменена през ноември 1903 г., но с това историята не свършва.
Активистите срещу вивсекцията отказват да се предадат. Те събират средства, за да издигнат монумент на кафявото куче териер, което е било убито в жестоките експерименти на Старлинг и Бейлис, успявайки някак си да убедят управата на Батърсий да разреши неговото поставяне. Статуята на кафявото куче е поставена през септември 1906 г.
Това, което наистина вбесява медицинските студенти и персонал в Лондонското висше училище – които настояват, че експериментите с животни, колкото и неприятни, са необходими за медицинските проучвания – е вината, закачена за статуята, която обвинява цялата медицинска професия за жестокостите, извършени над кафявия териер и много други като него, които са били убити в Университетския колеж. Чувството за възмездие срещу тази вина расте сред лондонските студенти по медицина и те започват своя първи организиран опит да разрушат статуята в края на ноември 1907 г. Бунтовете, които в крайна сметка избухват на 10 декември, са кулминация на пет дни растящо напрежение между антививисекционисти и разгневени студенти.
Правата на животните и правата на жените
Толкова ли е просто обаче? Финансираните с грантове медицински експерименти с животни са противоречив въпрос, както в наши дни, така и през 1907 г. Но това достатъчно ли е да накараш студенти по медицина – в по-голямата си част добре образовани и с доходи от средната и над средната класа – буквално да създават размирици по улиците, атакувайки обществена собственост с чукове и длета, влизайки в схватки с полицията?
Може би има още нещо голямо в историята от това. Лобито против вивисекцията, изглеждащо шумно и хиперболизиращо в очите на консервативното британско общество, се е сливало до голяма степен с още една интересна социална група: тази на суфражетките, които се борят за правото на глас на жените.
Не всички антививисекционисти са били суфражетки или обратното, но студентите по медицина се обръщат към антисуфражистки настроения за да получат консервативната подкрепа в борбата си срещу статуята на кафявото куче. Например една от големите отворени срещи на суфражетките от 5 декември е отбелязана от известната британска феминистка Милисент Фаусет, чиято публична реч е била нападната от студенти по медицина, носещи набучени на кол кукли на кучета, а много от тези агитатори няколко дни по-късно щурмуват Трафалгар Скуеър.
Непропорционалните полови идентичности на групите – студентите по медицина са главно мъже, а най-силните в своите позиции активисти срещу експериментите с животни са предимно жени – подсказва за намесени джендър политики в конфликта.
На снимката: Милисент Фаусет (1847-1929) една от важните фигури в спечелването на избирателни права за жените в Обединеното кралство през 1918 г. Тя бива тангенционално замесена в аферата с Кафявото куче.
След като бунтовете са потушени, градоначалниците в Батърсий се опитват да си измият ръцете от взривоопасния въпрос. Минава известно време докато през март 1910 г. статуята на кафявия териер е премахната от Лачмиър Истейт и според разказите е била разрушена на парчета. Противниците на вивисекцията продължават кампанията за нейното връщане, но без успех – или поне без такъв за доста дълго време.
През 1985 г. модерното движение за правата на животните успява да извоюва нова кучешка статуя в парк недалеч от оригиналното място. Тази статуя обаче, която отново символизира и критикува зверствата на експериментите с животни, отново среща противоречиви реакции, но поне не води до нови улични размирици. Тя бива преместена на още по-далечно и забутано място през 1994 г.
Светът се е променил значително от 1907 г. насам. Днес е малко трудно да си представим студенти по медицина да се бият като хулигани по улиците заради статуя на куче, а жените са получили правото да гласуват не само във Великобритания, но и във всяка западна страна.
Въпросът с използването на животни за медицински експерименти обаче продължава да виси и днес – въпреки че се надяваме да може да бъде разрешен с много по-малко насилие от това на Площад Трафалгар през декември 1907 г.
