Another Dinner Is Possible (заигравка с антиглобалисткия лозунг Another World Is Possible) не е просто поредната веган готварска книга — това е наръчник за развиване на една по-здрава взаимовръзка между храната, с която се храним всеки ден, и планетата, която обитаваме. Тази книга ни отваря очите за различните начини, по които сме станали зависими от храната във всички аспекти на нашия социален живот. Това е книга, която не ни учи само как да си готвим вкусна веганска кухня с възможно най-малко финансови средства, но и как да подобрим практическите и политическите си решения, свързани с храната и изхранването на планетата.
Съставителите на книгата, Майк и Изи, са две веган/пънк-рок хлапета от английския крайбрежен град Брайтън. Двамата участват в Анархисткия чайник (Brighton’s Anarchist Teapot Mobile Kitchen) — доброволчески DIY (направи-си-сам) колектив, който готви веган храна за активисти и обществени събирания: демонстрации и мобилизации във Великобритания и Европа. В следващите редове можете да прочетете микса от две интервюта с Изи, направени от списанието „Abolitionist“ и нашите контакти с тях.
Another Dinner is Possible (в буквален превод „Една друга вечеря е възможна“, но от тук нататък ще използваме „Безплатният обяд е възможен“, заради широко използваната в България неолиберална мантра, че няма безплатен обяд) е точно моя тип веган готварска книга, защото дори и веганизма и неговото богато кулинарно изкуство да се разпространяват като алтернатива навсякъде по света, много хора, особено в бедните страни от Африка, Азия и Латинска Америка вече са преминали към „веган“ диета, но от необходимост и без право на избор.
Както „създателя“ на веганизма Доналд Уотсън казва, „Веганството отговаря на всички критерии“ и може да реши проблема със световния глад и продоволствените кризи. Ако световната и политическата воля съществуваха в света, със сигурност проблемите с глада щяха да бъдат решени до сега. Какво е твоето мнение?
Изи: Начинът, по който живеем в Западния свят днес е много лош като цяло — от ежедневните вмешателства и ограничения на нашите свободи до създадената от самите нас зависимост от експерти, потребителски продукти и пари, всичко това показва колко отчуждени сме един от друг и от природата, която експлоатираме. Показва колко интензивно-експлоататорски и прахоснически са нашите животи. При това без да споменаваме за дисбаланса на власт и ресурси на световно ниво.
Повечето от тези дисфункции могат да бъдат пряко свързани с храната, която ядат хората в Западния свят, а веганството, както и прехода към по-малообхватно и органично производство, по-локалното производство на храна и по-отговорното към природата и използването на ресурси земеделие са отговори, мотивирани от желанието да правим нещата различно — и по-добро!
Веган диетата обикновено има по-малко деструктивно влияние върху ресурсите и природата, отколкото диетата, която е базирана на животновъдството, особено в сравнение с индустриалното животновъдство, което е силно неефективно и изхранва болни и страдащи животни с тонове земеделски култури, с които можем да изхраним себе си. Въпреки това, за да решим някой от големите световни проблеми, които срещаме днес, се нуждаем от пълна реорганизация на обществото, да сложим край на капитализма и непрестанното акумилиране на капитали, експанзия и алчност, както и огромен набор от радикални промени в начина ни на живот.
Веганството може да изиграе важна роля в това. (Бел. ред. – Но проблемът със световния глад и хуманитарните кризи не може да бъде решен ако всички станат вегани или вегетарианци. Проблемът на капитализма не е в недостига на ресурси, а в тяхното разпределение. Елитите се нуждаят от оскъдността на ресурсите — строго ограничено разпределение на ресурсите — и дори и всички тези земеделски продукции да не отиваха за фураж на животните, те по-скоро щяха да изгният в складовете и да се спекулира с тях, отколкото да отидат за хората в нужда.
Абсурдно е да се смята, че земеделските фермери са честни и добри, а животновъдите са зли и лоши. Земеделската продукция носи приходи и икономическите интереси в производството на зеленчуци или зърно кореспондират пряко с интересите в областта на месарската и млечната индустрия. Без значение дали експлоатира животни или експлоатира почвата, всяка индустрия се води от правилата на неолибералния капитализъм и глобализацията, които не позволявят решението на проблема с глада, а продължават да създават още повече бедност, глад и нищета за хората в непривилегировани позиции в т.нар. свободен пазар.)
Дали ще живееш като безработен в Лондон, в мизерстващ регион на Африка, в бордеите на Калкута или като милионер в Холивуд, веганството и вашата книга „Безплатният обяд е възможен“ дават релевантни, здравословни и оригинални рецепти за по-добър живот.
Добрата храна не трябва да бъде привилегия, а нещо, на което всички трябва да имаме право и да се борим за него. Аз не симпатизирам на идеята, че нашите западни потребителски лайфстайл избори подкрепят пряко унищожението на планетата, както и унищожението на устойчивия начин на живот или самото препитане за физическо оцеляване на хората в по-голямата част от света (например правото на хората да произвеждат разнообразна храна за самите себе си, а не да бъдат заставяни да произвеждат монокултури за нас в Западния свят) и в същото време да префабрикуваме и продаваме този лайфстайл като ценност за бедните хора в развиващия се свят, към която те трябва също да се стремят и бленуват.
В същото време малцина привилегировани говорят за „връщане“ към по-местното, органично, феър-трейд биоземеделие (бел. – но техните цени са значително по-високи и не всеки може да си ги позволи). Така че докато захаросаните напитки са по-евтини от истинските плодови сокове, а чипсовете присъстват в ежедневието на всяко дете, експертите дават безсмислени съвети, които служат в интерес на корпорациите, а потребителските продукти и парите показват колко много сме се отчуждили един от друг и от природата…
Ангажираните със социалните проблеми вегани обикновено са анархисти и се противопоставят на статуквото, което намират за покварено, корумпирано, расистко, сексистко и видистко. Какво мислиш по този въпрос?
Хората стават вегани поради много различни причини. Въпреки че може да се каже, че повечето вегани се стремят да бъдат против вихъра на системата, избирайки алтернативна диета и начин на живот, не всички гледат на веганизма в политически контекст. За мен обаче това е очевидно последствие, виждайки начина, по който е организиран света: от експлоатацията на хора, животни и природа, която е станала неразривна част от нашия обществен живот.
Какви според теб са причините да се нуждаем от революция в кухнята?
Това е тема, по която винаги се радвам да говоря. Всичко, от това какво ядем, достъпа ни до храна и отношение към нея, както и начина, по който храната се произвежда на глобално и национално ниво, представлява предизвикателство пред тези от нас, които се стремят към един по-различен свят.
От една страна имаш индивидуален избор каква диета да следваш — веганство, домашно сготвена храна срещу полуфабрикат или вече сготвена от някой друг, органично, fair-trade, местно, сезонно, по-малко разхитително, избягване на супермаркетите, здравословно хранене, да си произвеждаш сам в собствена градина.
След това имаме колективни и комунални проекти, базирани на начина ни на хранене, които могат да бъдат потребителски кооперативи за групово закупуване на храна без посредници, справедливи фермерски пазари и производителски кооперативи, споделени дялове и независими проекти — например върху неизползвани градски земи, училищни програми за градинарство и устойчиво земеделие, съхраняване на семена, домашно производство и солидарна търговия, компостиране, споделено готвене и хранене, както и събития свързани с това, курсове за здравословно хранене, готварство, комунални кафенета, инициативата „Храна не война“ (Food not Bombs), комунални кетъринг колективни, вегански кампании и активизъм за правата на животните, както и много други неща!
Нашите опити зависят от хората по целия свят, които понасят ударите на западната психоза към евтината храна и корпоративната психопатщина — към правенето на печалби. Борбите за автономия и земя в по-голямата част на света се нуждаят от нашата подкрепа, както пряко, така и индиректно чрез редуциране на нашия собствен принос в тяхната експлоатация.
Тези борби за автономия се простират от завземането на земи от безимотните селяни в Бразилия и селяческите организации, свързани с тях — мрежи като Via Campesina, която координира борбите за земя и труд, чрез лигата на корейските фермери, както и индианците, които изгарят и унищожават ГМО посевите в своите земи.
Глобално движение, което е сериозно в своите цели в противостоене на експлоатацията и унищожението, което иска да построи нов свят с по-справедливо глобално разпределение на ресурсите и богатствата трябва да започне с веганска диета, защото… кажи ни защо?
…начинът ни на хранене диктува поведението ни на глобално ниво; индустрията, която експлоатира животни, както и всичко свързано с нея, е главен фактор в експлоатацията на хора, замърсяване, разхищение на ресурси, в допълнение на това, че чисто и просто представлява голяма ЖЕСТОКОСТ КЪМ ЖИВОТНИТЕ.
С всички тези нови и вълнуващи вегански кулинарни книги, които могат да се намерят — което разбира се е добро нещо — не трябва ли да бъдем поне малко гузни, че докато си готвим чорба от леща, вегански сандвичи, мачкани картофи с тофу и пр. ние като вегани не можем адекватно да адресираме ситуацията, при която непрестанно някое дете по света умира от недохранване и мизерия — на всеки 2-3 секунди — и това при положение, че не броим хилядите възрастни хора, които ще умрат от глад и мизерия само тази година не само в Индия и Африка, а и включително насилствено изгонените от техните домове бежанци от Сирия, всички онези в Ирак, Афганистан и пр., както и бедните хора в Бронкс, САЩ или Ню Орлеанс след опустошенията от урагана „Катрина“. Всички сме хора. Какво мислиш за тези факти?
Дисбалансът в консумацията на храна между Северна Америка/Европа и останалия свят е невероятно свиреп. Западът продължава да влияе върху и владее повечето от земята в останалия свят. Износът на пшеница от области, където недохранването е в кризисни размери или обезлесяването на дъждовни гори, за да може да се посее соя за фураж на животните, които ще осигурят ежедневното месо за всяко хранене и всеки ден, не са изключения, това е израз на логиката, според която е организиран света в момента.
Световният глад е криза, която вече бива призната и поставена като сериозен въпрос, въпреки че е нещо повече от това. Преди всичко това е въпрос на несправедливото разпределение на ресурси и интензитета на животновъдната индустрия и нейното разхищение на енергия и земни ресурси, което се случва независимо от това каква диета имаш. Но ако тази несправедливост някога бъде адресирана правилно на по-глобално ниво, със сигурност много хора от Западния свят ще започнат да се хранят с много по-малко животински продукти и ще бъдат по-малко прахостнически ориентирани и деструктивни като цяло.
Говорейки за ужасите, извършвани непрестанно върху животни; тези, които ни виждат като техни приятели и спасители, които човешката раса като цяло толкова лесно предава…
Индустриите, които експлоатират животни, успяха да достигнат до точката на пълна деградация — да превърнат животните в нищо повече от стоки, държейки ги в невъобразими условия, разболявайки ги, избивайки ги с хиляди на поточната линия, пакетирайки и продавайки ги на най-ниските цени. Всеки, който чувства и малко състрадание към животните не може да отрече на какво брутално отношение са подложени на глобално ниво днес.
Освен промишленото животновъдство, пазарът за „органично“ и „био“ месо, млечни продукти и яйца от свободни носачки (чиято свобода е доста под съмнение и включва избиването на всички родени мъжки пилета и всички все още млади, но слабо-продуктивни, кокошки с хиляди) е също част от глобалния пазар и капиталистическата логика, според която животните се третират като стоки.
Аз също смятам, че хората, които твърдят, че се хранят само с яйца от свободно гледани носачки, органично месо и т.н. в крайна сметка започват да подкрепят много от конвейрните яйца или произведеното в жестоки кланици месо в продуктите, които си купуват ежедневно. Бих им препоръчал да станат вегани, ако наистина искат да покажат уважение към животните.
Като цяло идеята за одомашняване на животните, процес, започнал преди 11 000 години, не е добра идея за мен.
Анархисткият чайник (Anarchist Teapot) е мобилна кухня, подкрепяща анархистки и екологични движения. Не се смята като нещо отделно, някакъв вид услуга или кетъринг фирма. Когато готвачите приготвят храната, това им доставя удоволствие. Не е работа с мениджър или нещо подобно, а самоорганизиран колектив, който сам си създава правила. Разкажи нещо повече за големия Чайник!
Всички от Чайника сме доброволци и не правим пари за някакъв шеф или за себе си, нито правим „кетъринг“ за хората, а се занимаваме с това, защото сме щастливи да готвим храна за събития, лагери, конференции, демонстрации и т.н., които бихме подкрепили или са част от движенията, в които вече сме активни.
Това носи много по-различна атмосфера на кухнята; не е професия (и съгласете се, кетъринга обикновено е много тежка работа, изискваща много задължения), а нещо, което искаме да правим. Разделяме си отговорностите сред колектива, предоставяме на всеки необходимото пространство да върши своята дейност, например на една среща през уикенда, ако някой от готвачите иска да отиде и да се включи в някакъв друг проект — ние правим това възможно. Също се опитваме да намерим, доколкото е възможно, други различни доброволци извън нашия колектив, които ходят на събитията, на които участваме, за да ни помогнат като нарежат продуктите или измият или сервират.
Освен това, колективът „Anarchist Teapot“ се състои от приятели; избираме да правим това заедно и обичаме да готвим заедно. И ако имаме бой с храна вместо да сме готови с вечерята навреме, нека бъде така. Въпреки че сме горди от себе си и искаме да готвим вкусна, добра храна и да правим всичко добре. Ние не сервираме помия, дори и да излиза евтино или да няма много претенции от активистите какво ядат.
Чайникът започна като серия от скуотнати кафенета в Брайтън през периода 1996-1998, движени от отворен колектив, някои от тези хора все още готвят за Чайника и днес. Скуотите осигуряват както социално, така и организационно пространство, а всеки има различна атмосфера, която се дължи и на специфичността на всяка сграда, която използваме. Хората започнаха да молят нашия колектив за кетъринг на различни социални събития.
В същото време, наши приятели от Холандия, които се занимаваха с веган кетъринг групата Rampenplan по това време, ни окуражиха да започнем мобилна кухня. Заради липсата на подобна сред британското анархистко движение, която може да готви на големи улични събития, Rampenplan бяха помолени да идват до Англия и да осигуряват храната на такива големи демонстрации, с което хората, които ги организираха губиха много пари в разходи за холандците. Те ни „обучиха“ и дадоха на заем пари и оборудване, за да започнем нашата дейност през 1998, така започнахме да готвим за събития като летните срещи на Earth First! и лагерите им.
Както казах, всички сме доброволци и правим това в свободното си време, от любов, а не за пари! Всички ние, до различна степен, се интересуваме от анархистки идеи, феминизъм, екология, права на животните и др., искаме да подкрепим движенията, които развиват тези идеи на практика. Развиването на наша „инфраструктура“ и алтернативи, е важна част от изграждането на ефективни социални движения и промяна на статуквото.
Местата, на които сме готвили, варират от лагери за самообучение на семейства до окупирането на земеделски площи, където се правят тестове на ГМО; от Първомайски демонстрации до Алтернативния социален форум в Лондон, от демонстрациите на активисти за правата на животните пред фермата в Шамрок (където развъждат маймуни за експерименти) до окупацията на складовете на стачкуващите брайтънски боклукчии. Както споменах, обикновено готвим за летните лагери на Earth First!, за някои от кооперативите на мрежата Radical Routes и техните събирания, както и на срещите на движението за освобождение на живоните, които се провеждат в близкия Съсекс.
Най-голямото събитие, на което сме готвили, е на моблизацията против срещата на Г8 в Шотландия, когато се бяхме обединили с нашите шотландски приятели. Помогнахме за организирането на мобилната кухня на алтерглобалисткия лагер в Стирлинг, Шотландия през 2005, предоставяйки запаси за над 5000 човека и готвейки на място за 1500; след това направихме същото по време на мобилизациите в Рощок, Германия. Холандските ни приятели започнаха нова кухня, наречена Le Sabot и този път нашата обединена кухня сготви храна за 3000 човека в седемте дни на един от най-големите лагери, издигнати на алтерглобалистки протести в историята. Беше внушително и вълнуващо.
Сподели някои тайни на веган кетъринга, когато трябва да обслужите големи групи от хора?
Нуждаете се от голяма група хора, които обичат да работят заедно колективно, добро оборудване като достатъчно големи тигани и мощни мобилни котлони, големи съдове за съхранение на храната, добри ножове, прибори и дъски за рязане, както и добра логистика и организация.
Винаги планираме какво ще правим: какво ще готвим, от какви продукти се нуждаем, кой какво ще прави и какви отговорности ще носи за каква част от менюто, какво оборудване ни е нужно, как ще разпределим работата и от какво време се нуждаем. Опитваме се да правим менюта, които съдържат от най-малко три, по възможност четири ястия с различни „части“, например тестени изделия, сос, една или две салати или допълнителни ястия; така храната е по-интересна и разнообразна (а, ако някой е, да кажем алергичен към някое от ястията, най-малкото може да намери нещо за себе си в някое от другите).
Също, ако не разполагаме с необходимото оборудване се опитваме да приготвим още повече „студени неща“, например салати, топинги и хляб, от които може да направиш големи количества без да са ти нужни специални котлони.
Други съвети: бъдете сигурни, че имате достатъчно билки, подправки и „засилващи вкуса“ съставки (горчица, хранителна мая, соев сос, зеленчуков бульон, доматено пюре), за да може да добавите повече вкусови качества на нещата. Прибавете колкото се може повече от тези в началото на готвенето, така че вкусовете да се усилят (но бъдете внимателни колко сол слагате или с някои много люти подправки).
Бъдете внимателни и не спирайте да бъркате, бъркайте непрекъснато! Да сготвиш 50 литра супа, овесена каша или нещо подобно е много по-трудно, отколкото да сготвиш 2 литра вкъщи, което значи, че повечето съставки ще стоят на дъното на казана и ще загорят много бързо, затова трябва да бъркате почти непрестанно. За да се справим с това по-лесно, често готвим зеленчуците и варивата и сосовете отделно (които обикновено се готвят в една тенджера), и след това ги смесваме заедно накрая.
Също е МНОГО лесно да се ядосаш и стресираш в кухнята, затова трябва да работите върху това да придобиете по-лежерен и айляшки подход докато готвите. Аз също трябва да поработя върху това! И въпреки всички планове какво е необходимо, винаги трябва да бъдете гъвкави, например ако сте поръчали нещо, но не дойде навреме, когато някаква рецепта просто не се получава и трябва да смените това, което правите, или когато някой просто донесе 50 кг тиквички вместо патладжани.
Когато много хора искат да се съберат заедно и да дискутират ситуацията в света, обменят умения, споделят информация, ядат веган храна, говорят за правата на животните или предприемат действие, те се нуждаят от здравословна храна, която да ги държи здрави и силни, така че каква роля играе любовта към готвенето във всичко това, според теб, Изи?
Ние готвим за хората, защото искаме да го правим, не защото сме задължени да го правим. Добрата веганска храна е нужна, за да се грижим за себе си и за другите. И да бъдем съзнателни към това какво ядем и как го ядем, готвенето на добра веган храна, дали за себе си или за другите, е начин да заявиш, че си загрижен за света!
Храненето е едно от най-фундаменталните неща, които правим. Има истина в това, че „ние сме това, което ядем“ — не само в здравословен план. Как живеем и как организираме нашето общество има много общо с нашия избор на диета. От индустриалното земеделие до промишленото животновъдство, генетично модифицираните организми и изкуствените добавки и консерванти, заливащите целия свят корпоративни боклуци и свръхпроизводство на месо, млечни продукти, мазнини и захар в Западната диета — всички те водят до здравни проблеми и има толкова много неща, които можем да направим да подобрим храната си, която наистина е в много, много лошо състояние!
В нашите апетити за евтина, лесна, бърза и пристрастяваща храна в рамките на капиталистическата рамка на създаване на излишъци и богатство за малцина, сега ние имаме хранителна индустрия, която генерира големи печалби на гърба на страданието и потъпкването на благоденствието на милиони хора, животни и на цялата Земя.
И според мен това няма начин да бъде поставено под съмнение и победено просто на индивидуално ниво или чрез потребителски избори и бойкоти — просто има нещо прекалено съмнително в либералната идея, че можеш да направиш промяна в света, просто като си купуваш правилните и етичните неща — това може да се постигне само чрез масови социални въстания, базирани на комуникация, координация, организация и действие.
