Егалитарист от над двайсет години, Ив Бонардел се бори срещу различните форми на доминация и дискриминация, и идеологиите, които се опитват да ги оправдаят или направят социално приемливи. И това в модерни общества, които претендират, че се базират на идеята за равенство.
По-конкретно, той се е ангажирал в борбата срещу расизма (включително срещу френската политика в Африка), срещу сексизма (мъжката доминация и идеята за мъжественост), срещу видизма (човешката доминация над другите животни и приписването на най-голямо значение на идеята за човечеството и човешкия вид), срещу ейджизма (доминацията на „възрастните“ над „децата“ и съвременната идея за детство и т. н.), срещу разрешаването на социалните конфликти и отклоненията от социалните норми чрез затвори и наказания, срещу нео-либералния икономически ред (подкрепяйки автономията на сапатистите в планините на Мексико) и т. н.
Това е голяма част от борбите, които остават твърде малко познати, които са маргинализирани и са твърде слабо водени в „прогресивните“ среди – среди, които полагат усилия за социален и политически прогрес към едно по-справедливо общество, по-егалитарно и по-либертарно. Обаче това според него са фундаментални борби, които трябва да се водят, ако искаме всички един ден да живеем качествено, в добро разбирателство и добре информирани. Издателството Tahin Party, с което дълго е сътрудничил, си поставя за цел да публикува есета по тези въпроси. Всички книги, които издава са цялостно и безплатно достъпни онлайн (на френски).
Една от тези разнородни борби заема повече от времето и вниманието му: борбата срещу видизма. За него тя е много важна, защото той структурира от край до край нашето общество, политически и културно, и защото жертвите му са безбройни и са експлоатирани по най-брутален начин: човешката доминация е кръвопролитна и донася над трилион жертви всяка година в света.
Какво значи да си егалитарист? Вижте „Разговори с един егалитарист“:
Cahiers antispécistes (на бълг. „Антивидистко списание“) е активистко и теоретично списание, което той съосновава през 1991 г. и е активно до ден днешен. То си поставя за цел борбата за равенство на животните, т. е. за появата на общество, което взема под внимание интересите на другите животни така, както интересите на хората. Говори се за равенство на животните, но всъщност става въпрос за борбата за равенство като цяло (егалитаризъм): равенството е универсализъм и не е натоварено с произволни дискриминации, иначе би ставало въпрос за неравенство, несправедливост. Предвид това единственото истинско равенство е равенството на животните, което би трябвало просто да се нарича равенство. Тъй като равенството на хората е само специфична подобласт, то равенството единствено между хората е неоправдаем партикуларизъм.
Превод от френски: Любослав Серафимов
