Репресиите над активисти за правата на животните и радикални природозащитници обаче не стихват още от края на 70-те години, а след атаките от 11 септември 2001 в Ню Йорк и Вашингтон придобиха още по-мащабни размери, попадайки под ударите на антитерористичното законодателство. Вегани и активисти за правата на животните и защитата на земята биват следени, арестувани и вкарвани за години зад решетките не само в Щатите, но също във Великобритания, Испания, Швеция и много други страни.
Терминът “Червен страх” (Red Scare) е въведен от сенатора републиканец Джоузеф Макарти на реч произнесена на 9 февруари 1950, когато обвинява членове на американското правителство и високопоставени личности от американския политически елит в културна диверсия и подкрепа на комунистически партии. Всеки опит за социален протест и подкрепа на бедните слоеве на обществото е заклеймен като „комунизъм“. Хиляди американски граждани са подложени на репресии и се съставят „черни списъци“ на лица, които не могат да упражняват определени професии и са заплаха за националната сигурност. Терминът макартизъм става нарицателен за подобен тип политически лов на вещици.
След атаките в Ню Йорк от 11.09.2001 г. Америка обяви война на тероризма, досущ както в края на 40-те обяви война на комунизма. Не след дълго започна да се прилага и Патриотичния закон (Patriot Act), който легитимира правото на новите макартисти да сплашват и елиминират всички потенциални заплахи за сигурността на корпоративните, държавните и военнопромишлените интереси. Думата „тероризъм“ измести и вече почти напълно замени „комунизъм“ в американската политическа култура и под ударите на нео-макартизма попаднаха всички социални движения, които критикуват политическото и икономическо статукво.
Движението за правата на животните и екологичните движения, както всички други социални движения в историята, се характеризират с децентрализирана структура и изключително разнообразни тактики или форми на протест, които включват както легални, така и нелегални такива. Има хора, които раздават листовки, пишат писма и петиции, лобират чрез неправителствени организации. Има такива, които протестират и предприемат гражданско неподчинение. Има и такива като Фронта за освобождение на животните (ALF) и Фронта за освобождение на земята (ELF), които слагат черни маски, проникват в крепостите на корпоративните потисници, където нанасят икономически щети, освобождават животни, саботират работата на компаниите. Въпреки нелегалните действия на последните, нарушаването на закона не прави автоматично някого терорист. Особено при положение, че кредото на ALF и ELF гласи да се предприемат всякакви възможни мерки да не бъде наранен нито един човек или животно, и да се следват принципите на ненасилственото пряко действие. В своята близо 40-годишна история ALF и ELF не са нанесли физическа вреда и не са убили нито един човек или животно – това, което ги прави терористи е факта, че са нанесли икономически щети за стотици милиони долари на мултинационални корпорации и индустрии, които печелят от унищожението на природата и жестокостите над животни. И в момента радикални еколози и активисти за свободата на животните, сред които кампании за спиране на експериментите с животни, саботьори на лова, веган активисти и др. са официално обявени от ФБР и британските служби за сигурност като най-сериозната вътрешна терористична заплаха в САЩ и Великобритания.
Точно както Червения страх от края на 40-те и началото на 50-те, Новия световен ред използва една дума (този път „тероризъм“), за да прокарва политически и икономически интереси, насажда страх в обществото и елиминира опозицията. По аналогия със Студената война ловът на вещици срещу радикални еколози и активисти за правата на животните получи името „Зелен страх“ (Green Scare).
Зеленият страх: Зелените са новите червени
Зеленият страх, точно както Червения от 50-те, оперира на три нива: юридическо, законодателно и екстра-законово (сплашване и репресии).
На правно ниво съдилищата се използват да предефинират понятието „тероризъм“ и превръщат активисти, използващи ненасилтвени преки действия, в изкупителни жертви на системата чрез неадекватни присъди. По този начин дори уебсайтове и информационни кампании попадат под ударите на закона, под претекст, че подкрепят нелегални и „терористични“ дейности. Освен информатори и „къртици“ в социалните движения, властите в САЩ и Великобритания започнаха все по-често да правят хайки на активисти и т.нар. Grand Juries, чрез които привикват на разпити произволно избрани хора (заснети на мирни протести по улиците) и ги задължават да разкрият всякаква информация, която знаят за „нелегални“ дейности и издадат други активисти, които евентуално са замесени в такива дейности. След като разпитваните откажат съдействие на полицията, те биват подведени под отговорност и вкарани в затвора за отказване на съдействие на полицейско разследване. Освен в Щатите и Великобритания, такива операции по арести на активисти за правата на животните, които получиха сериозни присъди се случиха в последните години в Испания, Австрия и Швеция.
На законодателно ниво, под натиска на корпорациите и индустриите, през 2007 г. в Щатите е приет Антитерористичния закон за животинските индустрии (Animal Enterprise Terrorism Act – AETA). AETA представлява законодателната основа на „Зеления страх“ и е продължение на приетия през 1992 г. Закон за протекция на животинските индустрии (Animal Enterprise Protection Act). Докато старият закон цели да защити корпоративните интереси на индустриите, които експлоатират и убиват животни от действията на защитниците на животни, то приетия през 2007 г. закон причислява всеки опит за мирен или немирен протест срещу животински индустрии (кланици, развъдници, ферми, лаборатории и пр.) за терористичен акт, който ще бъде преследван с всички средства (т.е. ако си активист за правата на животните или просто веган, все едно си от Ал Кайда). По този начин държавата показва, че животинските индустрии са основна част от икономиката на страната и всяко посегателство срещу техните печалби и благополучие е заплаха за националната сигурност (т.е. вътрешен тероризъм). Под ударите на AETA от 2007 до сега са попаднали десетки активисти, които са вкарани в най-строго охраняваните и репресивни затвори в САЩ, т.нар. CMU (Communication Managment Units), там активистите за правата на животните и т.нар. „еко-терористи“ споделят килии с радикални ислямисти. Прави впечатление, че нео-нацистки и други крайнодесни движения (които убиват и нараняват хора), не попадат в тези списъци с организирани групи заплаха за националната сигурност, в които обаче попадат екологичните движения и правата на животните.
Разбира се, медиите също се използват за всяване на страх и сплашване на социалните движения, като официалните медии търсят и намират терористи навсякъде, където си поискат.
„В умовете на индустриалния комплекс, тинк-танковете и политиците водят война срещу правата на животните и екологичните движения, те се въвличат в цивилизационен сблъсък. Както Червеният страх, с истерията срещу „безбожните комунисти“ заплашваща американския капиталистически начин на живот, така Зеленият страх е културна война, война на ценности. Движението за права на животните и екологичните движения се разглеждат не просто като враждебна цивилизация, но като заплаха за цивилизацията като такава.“
– Уил Потър, „Green Is The New Red: An Insider’s Account of a Social Movement Under Siege“ (стр. 243)
Съществуват обаче и независими журналисти, които въпреки репресиите срещу самите тях, се ровят дълбоко в проблема и представят реална информация, дават глас на активизма и се борят срещу цензурата. Един от тях е Уил Потър, автор на сайта www.greenisthenewred.com и на книгата „Green Is The New Red: An Insider’s Account of a Social Movement Under Siege“.
Силно препоръчвам на всички да следят редовно неговия сайт, в който Уил публикува новини свързани с репресиите срещу активисти и актуална информация за полицейския произвол, потъпкването на демократичните права и свободи на американските граждани и корумпираната система, която защитава финансовите приходи на капиталисти и политици, за сметка на благоденствието на хората, животните и природата.
Препоръчвам ви да прочетете и неговата книга, където, за разлика от постоянно актуализирания новинарски сайт, Уил Потър прави нещата по-лични, обяснявайки своите причини да стане веган и активист за правата на животните, какво го е накарало да поеме по пътя на журналист, говорещ на тези тема. В книгата ще се запознаете и с личните истории на много активисти, които са рискували свободата си (бивши и настоящи затворници от ALF и ELF) по пътя на освобождението на животните и природата. Ще видите колко абсурдни могат да бъдат законите, съдиите и съдебната система, как прокурори взимат рушвети от животинските индустрии и как народни представители изкривяват демократичния процес, за да лобират за антихуманни индустрии и практики, които обаче облагодетелстват техните лични интереси.
„Идеалът на обективността се превърна в запазена марка на модерната журналистика, но въпреки моите уважения към много колеги, които я прилагат [обективността], аз все повече имам чувството, че в днешно време тази професионална етика върши лоша услуга на обществото. Твърде често журналистите показват “двете страни” като равни и заслужаващи да бъдат чути, дори и едната страна да е обгърната в лъжи и мотивирана от лични интереси и манупулации. Позоваването на информация от „официални“ правителствени и корпоративни източници и приемането на тяхната дума често се предпочита пред критичната, разследваща журналистика, която предпочита да каже фактите, а не тяхната интерпретация от властта. Журналистите трябва винаги да се стремят към честност и акуратност, не искам да се връщаме към жълтата журналистика или таблоидната сензационност, а да заява, че има някои неща, по които трябва да има солдина субективна позиция, отстоявана от журналиста. Първата поправка е един от тях. Ерик Нютон, председател на „Журналистически инициативи“ във фондацията Найт, описва това доста добре: “Ако някога достигнем до момента, когато журналист в тази страна, който изразява свободно своето мнение както е изразено с Първата поправка, се смята за пристрастие и застъпничество,“ казва Нютон, „Значи имаме голям, голям проблем.”
– Уил Потър, стр. 133
Ако се интересувате повече от темата ви препоръчвам игралния филм „Болд Нейтив“ и документалния филм „Падне ли дърво: Историята на Фронта за освобождение на земята“, и двата могат да се намерят със субтитри на български език в „Замунда“.
