И докато много хора запазиха критичното си мнение към веригата заведения за бързо хранене, други побързаха да окачествят новината като нещо позитивно и значимо за веган движението.
Защо няма да подкрепя подобен бизнес?
Лично аз никога не бих влязъл в „Макдоналдс“ освен да използвам безплатно тоалетната. Проблемът не е просто в това, че смятам подобен тип храни вредни за общественото здраве, но намирам заведенията за бързо хранене за враг на веганската етика по ред причини:
- Ниски заплати и експлоатация на работниците;
- Неетични бизнес практики;
- Замърсяване на природата;
- Отнемане на хранителния суверенитет и заличаване на кулинарната култура на народите;
- Насърчаване на промишленото животновъдство и експлоатацията на животните.
Мултинационалните вериги за бързо хранене подкрепят световна система на неравенство, която разчита на промишленото животновъдство в огромни мащаби, агресивен маркетинг на нездравословна храна и екслоатацията на човешки труд във всяка една сфера – от производствения процес на своите продукти до хората, които продават бургерите в ресторанта.
Задълбавайки дори още повече може да стигнем дори до теориите за рутинизацията в обществото, които социолога Джордж Ритзър описва в своята книга „MCDONALDизацията на обществото“.
Веригите за бързо хранене и промишленото животновъдство
Веригите за бързо хранене играят важна роля в централизацията на промишленото животновъдство и опаковането на месо.
Всички тези вериги като „McDonald’s“, „KFC“ или „Subway“ се нуждаят от огромни количества заготовки, които не купуват от малки и местни производители. По този начин самото им съществуване създава необходимост от все по-големи и по-големи месопроизводителни компании, които да снабдяват големите вериги.
В книгата си „Нация на бързото хранене“ журналистът Ерик Шлосър отбелязва как в момента четирите най-големи месоопаковачни компании в Щатите контролират около 85% от пазара. В същото време самото месо идва от животни, отглеждани в Латинска Америка, където огромни площи с дъждовни гори (белите дробове на планетата) биват изсичани, за да се освободи пространство за фураж за животните.
В резултат на това, за да поддържаме система от вериги за бързо хранене по целия свят, се нуждаем от масово обезлесяване на джунгли и гори, ГМО фураж за храна на милиарди животни, по-големи кланици и още по-големи месоопаковъчни компании.
Рекламирането на храни като „веган“
Рекламирането на търговски марки и продукти като „веган“ е също противоречиво от гледна точка на веганството като етика и философия.
Не че не може определени продукти да бъдат рекламирани като „вегански продукти“ или „подходящи за вегани“, но имам проблем с практиките на ресторанти, магазини и марки, които използват термина веган, когато те самите произвеждат или продават невеган продукти и възприемат веганизма само като пазарна ниша за повече печалби, а не като своя ценностна система. В момента думата „веган“ се използва с търговска и рекламна цел единствено за да покаже, че някакъв продукт не съдържа съставки, получени от използване на животни – това няма нищо общо с веганството като етика или оригиналния смисъл на веганизма като социално движение за освобождение на животните.
Използването на „веган“ пред всеки продукт, който не съдържа животински съставки подкопава веганските принципи, етика и социално значение. Затова „Макдоналдс“ може да произведе растителен бургер, но никога не може да има наистина веган бургер (още в първото изречение на определението за веганизъм от Vegan Society се казва, че „веганизмът е философия“). Ако приемем, че „Макдоналдс“ има веган бургер, значи веганството трябва бъде принизено просто до начин на хранене и консуматорски модел, който е все повече насочен към личния интерес на индивида, отколкото като етично отношение към животните и природата.
Популяризирането на веганизма?
Основният аргумент в подкрепа на веганизирането на вериги като „Макдоналдс“ е този за „популяризирането“ на движението.
Логиката е, че така самата дума веган ще стане нормална и няма да се приема като нещо странно и различно, че повече хора ще разберат какво е да си веган и че колкото повече веган опции има в менютата, толкова по-удобно и лесно ще стане за повечето хора да станат вегани.
Веган опции обаче така или иначе вече има във все повече заведения за хранене. В много магазини вече има веган сирена и всевъзможни алтернативни на животинските продукти. Но само да знаеш, че има веган алтернативи не е равносилно на това да станеш веган. Съществуването на определени продукти на пазара не кара автоматично мнозинството от потребители да ги купуват и да ги изберат пред познатите им до този момент. Нито това, че някой ще си купи няколко пъти веган бургер или веган сирене ще го накара да спре да яде млечни продукти в дългосрочен план, да носи кожени дрехи или да не използва тествани върху животни битови продукти и козметика.
Всички тези алтернативни продукти могат да накарат някой да си направи веган вечеря, но определено не е достатъчна предпоставка да се създаде веган-ориентирано общество.
Поредната вредна храна
За съжаление няколко веган бургера, веган сирена и опции в ресторанти не са никак достатъчни за да спасят животните от злощастната им съдба. Едно от нещата, които се случват обаче, е създаването на още една ужасна, нездравословна веган храна.
Сред преимуществата на растителното хранене е, че е много по-добро за здравето. Здравословните ползи от растителните храни са още един позитивен ефект, който може да ни помогне да убедим в предимствата на своята диета онези, които не се трогват от страданията на животните.
Търсенето и предлагането на нездравословни веган храни от вериги за бързо хранене ще подкопае дори и този аспект от нашия активизъм. И тъй като растителните храни обикновено не са субсидирани от държавата и Европейския съюз като месото и млечните продукти, веганският бургер може да се окаже в пъти по-скъп от „нормалния“, а това още повече ще отблъсне хората от алтернативата.
Заключение
Веганизирането на ресторантите и веригите за бързо хранене няма да доведе до създаването на веган общество. Най-много да направи малко по-удобен и приятен живота на веганите, които искат да живеят комфортно като „нормални“ хора, хранейки се на същите места като месоядната част от обществото.
Трябва да правим разлика между необходимите за всеки магазини/ресторанти и вредните за обществото вериги за бързо хранене. Колкото повече веган опции има в магазините и менютата на предлагащите разнообразна храна ресторанти, толкова по-добре. Не само за нас, но и за хората, които могат да изберат да хапнат нещо по-здравословно от типичните неща, които по принцип биха си поръчали. Веганизирането на големите вериги за бързо хранене обаче няма да постигне особено много.
Още по-лошо, може да доведе до това тези от нас, които по необходимост са отказали да се хранят в заведения за бързо хранене да дадат своите пари за „веган“ бургер в подкрепа на неетична, нездравословна, експлоатираща работниците си, убиваща милиони животни и унищожаваща природата мултинационална машина за пари, каквато е индустрията за бързо хранене.
