Обикновено той се използва като коз в ръката на защитниците на месото — погледни ескимосите, не можеш да ги накараш да станат вегетарианци. Вярно е, ескимосите се хранят с месо (дори самата дума ескимо означава „ядящ сурово месо“ и се смята за обидна от много от тези жители, които предпочитат думата инуит) и носят животински кожи, за да оцелеят в екстремни климатични условия. Може би докато има хора, които живеят в подобни северни територии, те винаги ще се хранят с месо и ще носят кожи.
Колкото и коренните народи в най-студените места на планетата (Сибир, Аляска, Канада и Гренландия) да са пример за човешката адаптивност и издръжливост в изключително тежки за живот условия обаче, този аргумент служи по-скоро като логическата грешка reductio ad extremum (позоваване на екстремни случаи), отколкото на реален аргумент в защита на морално и здравословно оправдана диета от месо и животински продукти.
Нека видим фактите защо диетата на инуитите не може да бъде представителна извадка за здравословен и адекватен хранителен режим в нашето общество.
Инуитският парадокс (Няма такъв)
Повече от 6 000 години коренните жители на Северния полярен кръг са живели без почти никакъв контакт с останалия свят. Първите свидетелства от пътешественици за техния начин на живот, хранителен режим и здраве се появяват едва през 19 век, но както е случая с всички индиански народи по света, тези ранни разкази ги митологизират по почти приказен начин и са доста далеч от реалността.
Митовете за здравето на ескимосите (инуитите) обаче се засилват през 1970-те, когато започва да циркулира мита, че инуитските народи на Гренландия живеят в крепко здраве без да страдат от сърдечносъдови заболявания, рак и повечето хронични болести, които са бич на западната цивилизация днес. Тези твърдения се базират на проведено през 70-те от датските изследователи Банг и Дайеберг изследване, което става известно като „Инуитският парадокс“. Парадоксът е, как тези хора могат да са здрави при толкова нисковъглехидратна и богата на животински холестерол диета, в която почти не присъстват фибри.
Банг и Дайеберг приписват почти магични свойства в предпазването от сърдечносъдови проблеми на Омега-3 мастните киселини в черния дроб и кръвта на тюлените, с които се хранят гренландските ескимоси. Проблемът обаче е, че в това няма нищо вярно. Проучването на двамата датчани никога не е изследвало сърдечносъдовия статус на нито един от тях.
Те просто приемат на сляпа вяра слуховете за сърдечното здраве на ескимосите, които биват оборени отново и отново с цели библиотеки медицинска литература от 1930-те години насам. На Северния полюс има дори замръзнали в леда мумии на инуити с атеросклероза от преди 5000 години. Всички изследвания и аутопсии показват не само, че те страдат от сърдечносъдови проблеми както и останалите народи, но и че смъртността им от тях е в пъти по-висока и като цяло средната продължителност на техния живот е доста по-ниска.
Смъртоносната диета на ескимосите
Хората могат да оцеляват на сурово и готвено месо, но процъфтяват на богата на въглехидрати и фибри диета от цели растителни храни, като плодове, зеленчуци, скорбелни, бобови, ядки и семена. Има огромна разлика между оцеляване и просперитет. Ето някои примери за цената, която плащат върху своето здраве тези иначе толкова издръжливи племена:
Ескимосите страдат от атеросклероза
Твърденията, че ескимосите не развиват сърдечни болести са неверни. Според това изследване “Ескимосите развиват висока смъртност в следствие на цереброваскуларни инсулти, средната смъртност от сърдечни заболявания при тях е два пъти по-висока от тази на неескимоските популации, а продължителността на живота при тях е средно с по 10 години по-къса от тази на датското население.”
Ескимосите страдат от хронична остеопороза
Бедната на калций диета и липсата на слънчева светлина (дефицит на витамин D) са само част от факторите за изключително сериозните случаи на изтъняване на костите, които се срещат при ескимосите от древността до днес. Ескимосите в Аляска, които са на възраст над 40 години, имат с 10% до 15% по-тънки кости от американците в другите щати на САЩ. Според това изследване, “Изтъняването на костите, което се наблюдава с възрастта при много народи, има много по-ранни импликации и значително по-голям интензитет при ескимосите. Диетични фактори като високото ниво на протеин, азот и фосфор в храната, както и бедния прием на калций са вероятни причини за това.”
Протеинът, особено животинския протеин, консумиран в големи количества сериозно натоварва черния дроб и бъбреците, които се налага да извършват много по-тежка допълнителна работа, за да изхвърлят ненужния протеин и неговите вторични продукти чрез урината. В резултат на това натоварване, учените са установили увеличен черен дроб при ескимосите, така че техния организъм еволюционно се е развил да може да се справя по-добре с метаболизирането на месото в сравнение с хората в другите части на света.
Костите обаче също играят роля в метаболизирането на ненужния животински протеин. Животинският протеин е киселинен по своята природа и за да се неутрализира повишената киселинност в организма, той изсмуква алкалните елементи (калция в костите), а това води до тяхното изстъняване и до състояние известно като остеопороза.
Паразитни инфекции
Предаваните от месо бактериални инфекции са често срещани по целия свят. Примери за това са салмонелата и трихинилозата (инфекция с кръглите червеи Trichinella spiralis), която се среща при около 12% от възрастните ескимоси в резултат от яденето на сурово и инфектирано месо от морж, тюлен и арктически бели мечки. В повечето случаи тези паразитни инфекции минават без някакви явно забележими симптоми, но могат да доведат до различни болести и смърт.
Натравяне с живак
От 1970-те години насам диетата на ескимосите включва високи нива на токсичност с живак и тежки метали. Заради замърсяването на океаните, тези химикали и метали се натрупват в мастните хранилища в организма на сухоземните и морски животни, които живеят на териториите на ескимосите. В следствие на това, телата на ескимосите съдържат най-големите концентрации на тежки метали и индустриални отпадъци от всички хора на Земята. Толкова големи концентрации, че „майчиното мляко на жените и органите на някои жители на Гренландия могат да се класифицират като опасни отпадъци.” Нивата на канцерогенните и водещи до мозъчни увреждения полихлорирани бифенили в майчиното мляко на ескимосите в Канада са пет до десет пъти по-високи от тези на хората в южните части на страната.
Най-вредната диета на света не е оправдание
Във времена, когато еколози от цял свят, подкрепени от ООН и Европейския парламент, препоръчват растителна диета, за да запазим това, което е останало от нашата планета, хората продължават да се хващат като удавник за сламка в смъртоносната диета на арктическите народи като аргумент за оправдаване на яденето на месо и риба.
И това когато площ с размера на няколко футболни игрища се изсича ежедневно в Амазонските джунгли, белите дробове на планетата ни, за да може да се превърне в пасища и фуражни насаждения за над 60 милиарда селскостопански животни за месо, мляко и яйца.
Вярно е, че инуитите се хранят почти изключително с месо и веганството е неприложимо за тях. Но фактите са такива, че за този си начин на живот те плащат жестока цена. Най-северните народи на планетата не просто страдат от сърдечни болести, бактериални натравяния, живачни натравяния и остеопороза, но и тяхното състояние се влошава с времето.
През последните 50 години тези народи са започнали да се хранят и със западна храна, всичките пакетирани и рафинирани продукти, които ядат останалите хора. Вече не ловуват с примитивни харпуни и копия, а използват и огнестрелни оръжия. Затлъстяване, двата типа диабет, рак на гърдата и простата, както и много други традиционни за развитата цивилизация заболявания също биват добавяни към вече съществуващите проблеми на инуитите.
Кой печели от разпространяването на митовете за „неболедуващите от нищо ескимоси“? Това е най-вече печелещата милиони долари и евро индустрия с DHA добавки Омега-3 рибено масло, които се добиват от черния дроб на треска и други риби в Норвегия, а след това се продават в Щатите и целия западен свят. Тези милиони хора купуват съмнителни за здравето капсули с рибено масло, оправдани от изследвания и хипотези, които са най-малкото съмнителни от самото начало.
*Извинявам се за използването на обидната дума ескимос на толкова много места в този текст, вместо по-коректната дума инуит. Целта да направя това е популярността на думата ескимос в България, която ще привлече по-голямо внимание към самата статия. Голяма част от информацията е взета от лекциите на д-р Джон Макдугъл и ревютата върху научна литература от д-р Майкъл Грегър.
