Герой в очите на едни, терорист според други, капитан Пол Уотсън без съмнение е едно от най-известните имена в екологичните движения за последните четири десетилетия. В началото на 70-те той е един от създателите на световноизвестната екологична организация „Greenpeace“, но най-голяма слава придобива като създател и президент на Sea Shepherd Conservation Society.
През изпълнения си с приключения живот Пол Уотсън е проследявал бракониери, които избиват слонове в Африка, спасява вълци в Юкон, освобождава маймуни от зоологически градини в Гренада, защитава бизоните в американския щат Монтана, води кампании против обезлесяването на дъждовните гори в Бразилия, а най-големите му усилия са насочени към запазване на морската фауна и защитата на китовете, делфините, тюлените и рибите в световния океан.
По думите на кап. Уотсън, неговата радикална позиция и непоклатими идеали биват поддържани от чувството му на свързаност с живата Земя и биоцентричната му философия, че всеки един живот е богат, красив, стойностен и неприкосновен. За Пол Уотсън отдавна се носят легенди, които описват неговата съдба да защитава животните и природата. Една такава история разказва как през 1975 се опитва напразно да спаси смъртно ранен кит, който преди да умре го е погледнал право в очите, изразявайки съжаление към човечеството, но осъзнавайки, че Уотсън се опитва да го спаси. Биоцентристката му философия е подплатена със солидно научно знание и разбиране на законите на екологията. Уотсън отрича антропоцентричното високомерие, според което законите на обществото могат да доминират над законите на природата. Той отрича насилието, с което хората се отнасят над природата, останалите животински видове и в отношенията между самите себе си.
Роден в Торонто, Канада, през 1950, любовта на Пол Уотсън към животните и природата го кара да започне да се възхищава на водата и водните обитатели още от ранна възраст. Едва на 15-годишна възраст обявява преданост не към държавата, религията или човечеството, а към природата. Все още непълнолетен започва да унищожава капани за животни и риболовни мрежи. През 1968 се записва като моряк на търговски кораб и намира своя истински дом – морето. Скоро се записва в „Don’t Make a Wave Committee“, активистки алианс, който протестира срещу тестовете с ядрено оръжие, плавайки със своя екипаж в опасните зони.
През 1972, с Уотсън като съсъздател, групата се прекръства на „Greenpeace Foundation“ и започва да плава във френските и американски зони за тестове с ядрено оръжие. По това време започва и да пише различни статии за екология, интересува се от лингвистика и междувидова комуникация в университета „Саймън Фрейзър“, по този начин търси научни доказателства за своето вярване, че животни като китовете и делфините имат високоразвита централна нервна система и са способни да осъществяват някакъв вид комуникация с хората.
В периода 1972-1977 Уотсън става най-войнствения член на „Greenpeace“. По негово настояване организацията разширява своя фокус, включвайки защитата на морските бозайници и през 1975 обявява първата в света океанска експедиция за защита на китовете. През 1976 той самия води първата експедиция на „Greenpeace“, наречена „Labrador Front“, до ледената шапка на света, за да спаси тюлените там и документира тяхното съзнателно избиване от страна на определени кръгове хора. На следващата година се връща там с още по-голям екипаж, като този път акцията получава голям отзвук от медиите. Идеята на Уотсън е да напръска тюлените с безвреден зелен спрей, който да направи техните красиви кожи безполезни за онези, които искат да ги одерат, но канадското правителство веднага забранява подобна тактика и „Greenpeace“ са принудени да я отхвърлят. Уотсън обаче запазва тактиката със спрея за свои бъдещи кампании, в този случай вместо да използва спрея Уотсън предпазва тюлените със собственото си тяло, извежда ги в безопасност и изхвърля бухалките и другите брутални пособия на насилниците на тюлени в морето.
Чрез тактиките на пряко действие срещу нарушителите на Закона за защита на тюлените в Канада, капитанът спасява хиляди тюленски животи и поставя началото на нова в ера в активизма за защита на животните и природата, но през 1975 управителния съвет на „Greenpeace“ гласува той да бъде изключен от организацията след като стига до заключението, че чрез своите преки действия Пол Уотсън нарушава кредото на организацията за „ненасилие и спазване на законите“. Вбесен от предателството на своите доскорошни съратници, Уотсън започва остро да критикува „Greenpeace“ и ги нарича “напудрените момиченца на екологичното движение“. Критикува ги и за това, че са се превърнали в корпорация, която се стреми да печели повече и повече пари, използвайки образа на загриженост за природата. Те пък от своя страна го наричат „терорист“ и се опитват да попречат на радикалните му кампании.
След изгонването му от „Greenpeace“ кап. Пол Уотсън започва своя собствена група, първоначално наречена „Earth Force“, а след това прекръстена на „Sea Shepherd Conservation Society“, която той нарича “най-агресивната, не-безсмислена, отдадена в опазването на океаните организация в света”. С помощта на „Cleveland Amory“ и „Fund for Animals“ през декември 1978 Уотсън закупува първият от многото кораби на „Sea Shepherd“. След много смели, забележителни преки действия, Уотсън и екипажите му стават истински пирати, блокирайки и саботирайки китоловни кораби в открито море, потапяйки други близо до пристанища, пръскайки със спрей с боя хиляди тюлени, намесвайки се в защита на делфините и унищожавайки километрични рибарски мрежи, които природозащитниците наричат “пелените на смъртта.”
Повлиян от теориите за медиите на канадския културолог Маршал Маклуън Уотсън заявява, че нищо не е истинско или склонно да бъде възприето за истина, докато не се превърне в медийно събитие. Чрез тактиките за създаване на сензации, подкрепа от известни обществени личности, видео доказателства и скандални пресконференции Уотсън се опитва да събуди заспалото световно село в подкрепа на правото на свободен живот за морските бозайници.
За разлика от други радикални активисти, които си служат със саботаж в защита животните и природата, Уотсън признава унищожението на частна собственост за акт на „насилие“, но го оправдава като крайна необходима мярка, когато нищо друго не помага, според него тогава то способства за предотвратяването на много по-жестока форма на насилие („по-добре да унищожиш пособията и техниката, с които се убиват животни и се унищожава природата, отколкото да позволиш тази техника да влезе в действие“), както и привлича медийното внимание.
Стратегиите и тактиките на капитан Уотсън го поставят много близо до лагера на радикалните природозащитници, чиито нелегални тактики те смятат за крайно необходими и единствени ефективни за предотвратяване унищожението на дивата природа и нейните обитатели. Всъщност, Пол Уотсън наистина създава солидни връзки с тези движения и през 1980 започва да подкрепя движението „Earth First!“, което започва да нарича „Sea Shepherd Conservation Society“ своя флот, а „Sea Shepherd“ започва да нарича „Earth First!“ своя армия.
Въпреки многото противоречия относно неговата личност, не може да не се признае, че белобрадият морски пастир е уникална личност, която носи нова динамика в активизма и връща старите милитантни тактики и ценности за защита на природата отново в обръщение. Неговите критици го наричат арогантен престъпник и жесток пират; или екотерорист, който без да му мигне окото унищожава частна собственост и застрашава човешки животи. Като повечето радикални природозащитници, капитан Уотсън заявява, че вече е пробвал по “каналния ред”, но писането на петиции, мирните протести и жалбите пред законодателството не са довели до никаква промяна, тъй като насреща си среща само корумпирани правителства и кръвожадни корпорации, които или игнорират неговите опити или защитават неморални и деструктивни действия.
След като международни договори като този от 1986 на Международната комисия по китовете за забрана на китоловството се заобикалят без последици, Уотсън настоява, че съблюдава за спазването, а не нарушава законите. Той свободно признава, че нарушава безсмислени закони, като Закона за защита на китовете, напомняйки, че Ганди и Мартин Лутър Кинг също са се противопоставяли на подобни противоречиви закони, които не защитават свободата, а я ограничават. Уотсън заявява, че обвиненията към него в терорзъм са несъстоятелни и смята своите тактики за напълно оправдани, тъй като истинските терористи не са тези, които саботират и унищожават частна собственост за да спасят животи, а онези, които безмилостно отнемат животи за да спечелят повече пари. За Уотсън няма съмнение, че истинските терористи са тези, които жестоко избиват животни и опустошават планетата.
Видео: Кап. Пол Уотсън обяснява защо на корабите на „Sea Shepherd“ се сервира единствено веганска храна.
