Ако има човек от България, с когото съм искал да направя интервю за този сайт още от самото му начало, то със сигурност това е Веско. Разбира се, той също се зарадва да бъде част от това и нашето интервю, може би съвсем очаквано, стана малко по-дълго от планираното. За тези от вас, които не го познават – Веселин Станков е дипломиран еколог от Биологическия факултет на СУ, бивш съдружник в един от веган ресторантите в София, настоящ лектор и консултант в медицинския център на д-р Людмила Емилова, запален събирач на диви растения и любител на екстремните спортове.
Здрасти, Веско! Нека да започнем с твоята лична история, как започна да се храниш здравословно, да предпочиташ растителната храна и изобщо как дефинираш тези думички – веган, растителнояден, здравословен и пр.
Моят път започна по един много странен начин. Организирах доставките на една верига пицарии в София, бях завършил в Биологическия вече, но бях много арогантен, мислех си, че няма никаква логична причина и даже се подигравах на вегетарианците, много при това.
Но един колега съвсем случайно ми каза, “Абе, ти, как така си еколог, а се храниш с месо?” И аз се обърнах и му се изсмях – какво ми говориш въобще, това са пълни глупости… в природата по-силния изяжда по-слабия, пригодени сме да ядем месо… въобще всички тези истории, които всеки един арогантен биолог може да ти ги каже. То и да не е от биолог, всеки ги е чувал.
Обаче той ми каза, “Абе, изгледай един филм, “Земляни” (Earthlings) се казва, гледай го и после пак ще си говорим.” Имайте предвид, че този човек не е веган, нито е имал идея да става. Просто ме попита мен, мислейки си, че еколозите не би трябвало да ядат месо. Та, изгледах го този филм вкъщи, няколко дни по-рано знаех, че нещо трябва да се случи, защото няколко дни ме беше страх да си го пусна. И в момента, в който го изгледах, просто на следващия ден казах “щрак” — “Аз повече няма да се храня с месо.”
Реших да пробвам първо с месото. Бях толкова шокиран, а тогава между другото бях много кльощав и заради митовете с протеините ми говореше машинката в главата, така махнах само месото и естествено направих голямата глупост, която можеше да направя — да заместя с повече млечни продукти — резултатът беше атопичен дерматит и акне по гърба. Както и да е, изпаднах в дилемата, че хората мъчиме животните, но общо взето нищо не се променя.
После обаче попаднах на някакъв сайт, където цъкнах на един линк, който водеше към сайта “Земя на заем”, там имаше една статия за хранителната левкоцитоза, и като я прочетох, не знам, това е просто един от тези моменти, когато просто прочиташ нещо и знаеш, че това ти е било нужно. От момента, когато я прочетох вече знаех, че следващата храна, която ще влиза в мен ще бъде само сурова. Сега не съм на 100% суровоядец, но тогава станах 100% суровядец още на следващия ден. Това ми даде сила да се изнеса от вкъщи, до тогава живеех при нашите, и общо взето от тогава живота ми започна да върви нагоре.
От тогава се водя и веган, а веганството го дефинирам по три начина. Първият е етичния аспект. Да не закачаме животните въобще, по никакъв начин, да не се опитваме да увреждаме техния живот въобще, без да има съвсем основателна причина за това. В това нямам предвид всеки да гледа постоянно в краката си дали няма да стъпче някоя мравка, както е правил Махавира в джайнистката традиция, много ми се струва неадекватно. Говоря за условията, в които е структурирано обществото в днешно време. Аз шофирам автомобил, значи не съм веган от тази гледна точка? Знам, че умират много насекоми, карайки кола, да не говорим ако летя със самолет какво се случва… Но когато мога, съзнателно, пазя всяко едно живо същество, както преди малко изкарах една вонещица от стаята ми (това е различно от тези над 60 милиарда селскостопански животни, които се гледат в промишлени ферми единствено с цел да станат за храна, още милиарди риби и морски обитатели и милиони животни в лаборатории, ферми за кожи и пр.)
Вторият аспект е здравословния. Ние сме всеядни — много ме ядосват веганите, които казват, че сме растителноядни — ние сме всеядни, които процъфтяват на растителна храна и оцеляват на животинска. Това вече звучи по съвсем друг начин, защото няма как ескимосите или хората в Монголия да са вегани, съжалявам, но докато там живеят хора, те ще консумират месо. Няма как да стане просто. Това е моето лично мнение, опитвайки се да бъда реалист. Отначало бях доста краен веган, но сега виждам, че някои култури не могат да приемат веганството.
И третият аспект, който най-много ме държи, това е екологията. Аз съм завършил екология и наистина това ми е най-голямата страст. Като знам въобще животновъдството какво причинява на планетата, това е нещото, което ме държи дори в моменти, когато просто ми е писнало и си мисля за какво го правя, когато никой въобще не проумява. В следващия момент просто излизам навън и щом видя дърво или нещо зелено, веднага се свързвам. Не мога да го обясня, това е нещо много силно за мен. И природозащитния аспект на веганството е това, което ме държи най-много. Просто ако хората можеха да разберат колко много спестяват на планетата и колко са неагресивни към околната среда като вегани… пък и за разлика от другите аргументи за веганството, тук математиката не лъже. Когато имаш толкова силни факти, никой не може да спори с тях.
Добре, както ти каза, ние сме всеядни и можем да оцеляваме на всякаква храна, но процъфтяваме на растителна храна. Защо растителната храна носи по-добро качество на живот, защо е един вид превъзхождаща всички храни от животински източник? И като говорим за растителна храна, коя е тази растителна храна, вероятно имаш предвид целите растителни храни, без захар, олио, сол…
Да, говорим за цели растителни и цели животински храни, които природата предлага. Гледайки на човека като на едно обикновено животно и една обикновена популация, аз съм доста запознат с популационната екология, така че забелязвам как хората процъфтяват най-добре там, където има най-добра растителна храна. Това д-р Джон Макдугъл много добре го обяснява. Общо взето най-много хора се концентрират там, където има най-богат избор от растителни храни, там и духовните практики имат най-богата традиция, там климата е по-топъл. Относно въпроса коя е най-добрата храна, това много зависи от мястото където живееш. Ако например живея в Коста Рика, една голяма моя мечта, ще стана плодоядец веднага, само щраквам с пръсти. Защото там климата е чудесен, има изключително много узрели плодове, които ги има целогодишно и могат да ме заситят калорийно. Мога целогодишно да ям плодове като монохрани. Всичко би било чудесно.
В България да си фрутарианец е малко, как да кажа, направо си е доста голямо предизвикателство. За мен тук най-добрия вариант са цялостните растителни храни. Като естествено основата трябва да са въглехидратните. Тук отварям една скоба, в чужбина по едно време беше супер популярно движението 80/10/10, което постепенно позападна, от него се родиха Raw Till 4 и High Carb Low Fat Vegan, което е супер, но виждам как всичко постепенно започна да си идва на мястото. Проблемът на всички тези хора, е, че прекалено много демонизират определени групи храни, които всъщност не са чак толкова зле. Не ми харесва, че се опитват да наложат един хранителен режим, който малко хора биха следвали, понеже на повечето им се струва много ограничаващ.
Аз също се храня така, с високовъглехидратна храна, но фокусът ми е върху целите храни — плодовете, скорбелните продукти, след това вече идват семената и зеленолистните. За мен поне последните са едни от най-важните компоненти в менюто ми (не като количество, а като качество). В научните среди има изключително много противоречия, дали аджеба тия ензими действат или не действат и какво е действието на суровата храна върху човешкия организъм. Аз доколкото знам, пък и доста такива книги съм прочел, растителните ензими не изискват алкална среда за да са активни. Именно затова, като си купиш “Ензимил”, говоря за тези ензими които ги продават на хапчета, ги пиеш и те директно в стомаха ти стават активни. Докато свинския панкреас е така направен, че трябва да ти се освободи чак в дванадесетопръстника, т.е. след стомаха. И от тук си направих една друга връзка. В плодовете ензимите не са чак толкова активни, но зеленолистните за да ги замразиш винаги трябва да ги попариш. В магазинната мрежа е така. Знам, че много хора директно си замразяват зеленолистните без да ги обработват термично, техен си е проблема. Работата е там, че ензимите им са толкова мощни, че като замръзнат и леда спука клетката на самите растения, ензимите я развалят. Правят миш-маш и самите зеленолистни стават едни такива прозрачни. С малините и боровинките например не става така.
Зеленолистните ми дават изключително много ензими. Винаги гледам преди да ям каквото и да било, стабилно количество зеленолистни. И тука вече стигаме до моята любима тема — дивите растения. В моята кухня вкарвам много диви растения. С жена ми ядем много диви растения, макар че тя беше бременна, сега имаме 4-месечно бебенце, така че гледаме да внимаваме с дивите растения. Тя яде само тези, които са 100% познати, понеже никой не изследва дивите растения реално в суров вариант в днешно време. И за някои има данни, както са например врабчовите чревца, че съдържат сапонини и по тази причина не са най-добрите за човешкия организъм, когато кърми. И например това сега тя не го яде. И докато беше бременна се въздържаше от този тип растения, не пробва нищо, което вече не го е пробвала. Аз обаче пионера, аз какво ли не ям диво. Хубавото е, че тук на Св. св. Константин и Елена, сме много близо до Аладжа манастир и мога да отида и да си бера, без да увреждам който и да е вид растения, каквото си искам — чеснова трева, два вида див лук, коприва, врабчови чревца, широколистен жиловлек и мн. др. Изключително много растения бера. И ги вкарваме в храната под всякаква форма — и като сурова храна, и като храна на пара.
Много се отплеснах обаче, в нашия умерен климат е по-добре да не се правим на прекалено много фрутарианци, а по-скоро да се придържаме към цялостните храни. Така всеки един сезон можем да се чувстваме добре. Зимата не е особено оптимално да се опитваме да сме на сурова храна. Макар че неведнъж съм изкарвал зимата само на сурови плодове и зеленчуци без нищо друго. 50 дни точно, в една много студена зима. И никога не съм се чувствал по-добре с терморегулацията, беше супер. Не ми е било студено, което беше много странно. Но със суровоядството изгубих социалния момент, ако трябва да съм честен. Много по-лесно се социализираш, когато се храниш с по-разнообразна храна и може да споделиш вечерята си с другите.
В България, а сигурно и по света, много хора свързват веганството с купуване на някакви т.нар. вегански храни или разни суперскъпи суперхрани от био-магазини. Какво би казал на хората, които смятат така. Какво би препоръчал на онези, които имат ограничен бюджет и се страхуват, че няма да си набавят някакви вещества, ако се хранят с проста и лесно достъпна храна?
Факт е, че растителното хранене се разпространи така масово в последните 10-20 години, вегани е имало от много, много по-рано, но сега виждаме какво се случва чрез интернет и т.н. В пътуванията ми в Западна Европа също забелязвам със съжаление, че веганството, въпреки че е нещо много старо, в последно време избухва, но за съжаление липсват много знания и витаят много митове около него. Но конкретно по въпроса за здравословния начин на живот има три основни проблема — Витамин D, Витамин B12 и тези прословути Омега-3 незаменими мастни киселини.
Аз лично не пия никакви добавки за дълговерижните Омега-3, които всички толкова ги повтарят, че били важни. Взимам B12, а Витамин D само зимата. Разбира се, само от веган източници. За B12 никога не излизам дефицитен, абсолютно всички месоядни покрай мен винаги излизат дефицитни. Защо го казвам това, много хора си мислят, че трябва да има диета, която щом преминат към нея и автоматично няма да имат нужда от нищо друго, само от храна. Това мислене е много голям проблем. Ако пием само изворна вода, нехлорирана, неозонирана и т.н. и т.н., ако ядем кални продукти от богата почва, може би няма да имаме нужда. Знам ли и аз? Но с настоящия ни начин на живот, тези двете добавки са много важни. Лятото и като има слънце няма нужда от Витамин D, разбира се.
Най-добрата храна в България, много е просто — да си купуваме цели храни. Нищо повече. Най-добрата храна е тази, която не те товари психически. Виждал съм хора, които си планират за 10 дена напред, правят някакви безумия да се хранят по определен начин, докато все пак трябва да проумеем, че се храним за да живеем, а не живеем за да се храним. И ако това нещо не го проумееш, няма смисъл изобщо да ти обяснявам какво е полезна храна. Има хора, които по цял ден само за това мислят и тези стресови хормони ще ти разкатаят фамилията на клетъчния метаболизъм много преди нещо хубаво да се случи от храната.
Лично за мен, веган или растителнояден човек се става най-лесно по следния начин. Отиваш и си купуваш картофи. Гледаш да ядеш максимално цялостна храна. Ако има кафяв ориз е за предпочитане пред белия, но и белия не е лош. Ако може си вземи басмати или какъвто и да е от тези най-цялостните и минимално обработени оризи, вместо разните перлени, начупени и пр. дето се разпадат. Отиди и си купи банани, дали ще са от Еквадор или откъдето и да е, все ми е тая. Измий ги хубаво преди да ги ядеш, изчакай ги да узреят хубаво у вас. По-добрият вариант, отколкото нищо. Купи си ябълки, каквото и да било. Ако може да са регионални, още по-добре. Ако можеш да си позволиш био плодове, още по-добре. Но ако не може, не се отказвай. Това го казвам и на моите лекции, винаги имай резервен план. Измисли си кое е най-доброто като вариант да ядеш цели растителни храни, пробвай го, работи ли – супер! Обаче толкова ни е динамичен живота, че невинаги я има тази храна. Виж как да я заместиш и въобще нямай угризения на съвестта. Най-добрата храна е цялостни храни, основно въглехидратни. Няма какво да му мислиш толкова много.
Тук в България обаче има един голям проблем, както и навсякъде по света. Хибридните сортове започнаха да изместват наследствените. Много хора започнаха да гледат разни холандски хибриди, които започнаха да им се разпадат на втората година максимум. Каквото и да било, дали картофи, царевица… Тези хибриди са много по-бедни откъм микронутриенти, отколкото наследствените сортове. И понеже не може само да ходиш и да разпитваш, абе, това хибрид или от наследствени сортове е, пък и самите хора не знаят, за тях ако е отгледан картофа в Самоков, значи е български и толкова… та тук те спасяват диворастящите зеленолистни, които са пълни с всичките микронутриенти. Съветът ми е, вземи си картофите, които са отгледани в България, отиди и си откъсни петте бурена, които така не харесваш и се бориш с тях от градината. Направи си обща манджа. Супер богатите на хранителни вещества диви растения с много дълги корени ще компенсират липсата на определени хранителни вещества в хибридните растения. Много по-лесен начин да се храниш.
Хапни си картофките и въобще не го мисли толкова. Човешкият организъм такива токсини изхвърля, че е пръскано — голямата работа, естествено по-добре да не е, всеки би се изкефил да не е. Ама в природата има нещо, което се нарича биокумулация, веществата се концентрират колкото по-високо в хранителната верига си. И ако изхвърлиш карофа, защото бил торен с амониева селитра и пръскан с пестицид, а вместо него си купиш свинско месо, с идеята, че това прасе едва ли не е гледано на Марс в някаква стерилна среда, сам си го набутваш от хранителна гледна точка, понеже това прасе всъщност пак е хранено с пръскани със същите тези отрови растения, но ги ядеш в много по-концентриран вариант. Така че винаги е по-добре да си в основата на хранителната верига и да се храниш с цялостни храни.
Да, на много хора може би още не им е ясно, че тези геннно модифицирани организми (ГМО) например са създадени с цел да задоволят нуждата от огромни количества фураж за животните в промишлените ферми, когато животновъдството през ХХ в. се индустриализира до степен да се чудят с какво да изхранват толкова милиарди животни. В същото време над 80% от всички произвеждани от фармацевтичната индустрия антибиотици по света отиват също за селскостопанските животни за месо, мляко и яйца. В този ред на мисли, какво ти е мнението за соята?
От тая соя направо ми писна. Аз си хапвам соеви продукти и много готино се чувствам. Ама много ми е кеф. Последната глупост, която чух беше, че като се пресича соевото мляко в тофуто с лимонена киселина, тя била консервант и след това нито един микроорганизъм в нашата чревна флора не искал да яде тая храна. И това го чух от веган. Някакви ей такива, абсолютни глупости. Искат да ни накарат и лимони да не ядем, задето били пръскани и всичко останало.
Соята е едно обикновено бобово растение. Сега казвам какво знам на теория и какво на практика прилагам. Това бобово растение се гледа в България, има го на много места и не е ГМО. Има си типични български селектирани сортове, така че да спрат всички да говорят, че 90% от соята била ГМО. Къде е тази статистика, всички го повтарят това като мантра. 90% поне от соята е ГМО, добре бе, човек, откъде имаш тази статистика? Покажи ми я да я видя и аз. На някои места внасят дори сортове на “Монсанто”, които са хибридни, но не са ГМО. Никой не прави разлика между хибриден сорт и генномодифициран организъм. Това едно на ръка. В България не съм виждал някой да гледа, не виждал, дори не съм чувал да използват ГМО. В България познавам много хора, които купуват соя, например “Кринг”, които още от едно време започнаха да купуват хубава българска соя, която не е ГМО. Правят си темпето и всичко останало, никакви ядове няма.
Така че на соята аз много ѝ се кефя. Единствено ме дразни когато прекаляваме със соевите простотии. Аз ям тофу, не всекидневно, но си го хапвам с удоволствие от време на време, пия соеви млека и ям темпе, мисо, тези ферментиралите продукти. Истински соев сос също си позволявам, но ми е много солен.
Много ме дразни като почнат да сравняват целите соеви продукти с разните соеви шпротове и витабели, кайми и такива соеви изолати. Това няма нищо общо със соята. Тях ги варят с тежки химикали като хексан, за да могат да извлекат само протеина. Соевите изолати са страшен боклук и вдигат IGF-1, инсулиновият хормон и могат да са канцерогенни. Обаче целите соеви продукти са нещо много хубаво. Само да не прекаляваме, все пак ако тръгнеш да ядеш сутрин, обед и вечер, какво искаш да стане? Това е бобово растение, може да не казвам какво може да стане. Сигурно всеки знае като яде много бобови какво става.
А пък тази простотия за фитоестрогените в соята, може да видите д-р Майкъл Грегър, който много добре го обяснява. Фитоестрогените не са животински естрогени и като някой ми каже, че няма да пие соево мляко, понеже имало фитоестрогени в него, ами какво, като пиеш кравешко животинските естрогени по-слаби ли са? То е смешно, то е безумно това. Пък да не говорим, че в соевото мляко има толкова протеини, колкото в кравешкото. Така че аз си го пийвам от време на време, честно казано не съм най-големия фен на соята, обаче много обичам да си хапна разбито тофу с маслинки, много хубава пастичка се получава като крема сирене и си я хапвам. И въобще не изпитвам никакви угризения.
Пък тия дето говорят как соята предизвиквала рак на гърдата, което въобще не е вярно, или как феминизирала мъжете и ги правила импотентни, да видят страните където се яде най-много соя и къде има най-голяма гъстота на населението. Ако води до стерилитет как така в Китай има толкова голямо население? Така че соята си е съвсем нормално растение. Против ГМО соята съм, защото я дават на животните. ГМО соята за това се гледа, за фураж.
Добре, какъв съвет би дал на някой, който например сега веднага е решил да стане веган, или айде не веган, тъй като тази дума е натоварена с философски и етични дефиниции, но някой решава да започне от този момент да се храни с растителна храна?
Много лесно. Това пък е най-лесното нещо на света. Нашата традиционна религия в България е православното християнство, в него постите са 232 дни в годината. Според българския православен канон, дори естрахираните мазнини като олиото са блажни и не се ядат по време на пости. Това си е направо High Carb веган. Най-лесното, ако искаш да си и социален, да не си навлечеш и на всичките околни негативизма, просто може да кажеш, че започваш да постиш. Сега тъкмо започват големите Великденски пости и е много удобен момент. Започваш да ядеш цели растителни храни. Може и типично български рецепти. Боб чорба, пълнозърнест квасен хляб, леща, картофки варени или на пара, всичко с всякакви видове зеленолистни. На пролет ще излязат лапад, киселец, каквото се сетите.
Няма нужда от някакви сложни и тежки промени в живота, не бива да се стресират тези хора. Няма нужда от спирулина, мака и всякакви такива. Дето се вика, на вода минат, 40 дена нищо няма да им стане. Така че няма да си предизвикат дефицит за 40 дни по никакъв начин. Но да пробват, да видят как мирише потта, когато си само на растителна храна. Как мирише в тоалетната — звучи тъпо, ама нека да видят. След като минат на растителна храна. Как спят, много важно.
И ако видят как всичко им е много по-балансирано без всички тези продукти, да се замислят кое е по-важно за тях. Качеството на живот или мимолетното, там моментно одобрение на околните, за които сега е супер модерно да се подиграват на веганите. Защото за тия 20 минути, в които всеки ще ти каже йеее, ела да седнеш с мене да пийнем по едно и да хапнем поредната простотия като се наплюскаме като прасета, това ще отмине, обаче ще се прибереш вкъщи. И като се прибереш се прибираш само с един човек. Прибираш се със себе си.
А какви грешки правят хората, които преминават на растителна диета?
В биологията има нещо, което се нарича видово-специфична диета. Аз не вярвам в диета според кръвни групи, типове според еди кой си — съжалявам, но не вярвам много-много и в това, което е останало до ден днешен от Аюрведа — вярвам, че е имало много велика такава наука, но в днешно време такива глупости съм чел… Но идеята ми е следната, не всеки организъм е еднакъв. Ако ти си се хранил здравословно дори консумирайки животински продукти, ти си се хранил ок. Например ял си 2-3 пъти в седмицата най-много месо, хранил си се с много салати и плодове. Може би преминаването ти към веганство ще е много лесно. Червата ти ще го понесат веднага, тъй като вече са много добре адаптирани към многото фибри.
Друго е при човек, който до вчера не е излизал от заведенията за бързо хранене. Те няма да реагират много добре на това, затова е много опасно да даваш директно някакъв съвет. Моят съвет е следния, затова и работя тук в центъра на д-р Емилова и виждам как действа — да се оставят на мира. Да минат само на плодове, на някакъв разтоварващ режим. Някакъв детоксикиращ режим, не е задължително да гладуват. В момента има 1000 сайта на български, които пропагандират сухо гладуване, водно гладуване, според мен това е опасно директно да пропагандираш подобно нещо, без да знаеш състоянието на конкретния организъм. Но, ако минеш за някакъв период на почти изцяло сурова въглехидратна храна — плодове и салати —, за да може организма ти хубаво да се детоксикира, ще започнеш и да усвояваш по-добре растителната храна. И тогава нещата ще се получат много по-лесно.
Ако до вчера си ял само мазни пържоли, а днес минеш директно на цели растителни храни, може да се окаже, че не усвояваш нищо от тази храна. Че само каквото изядеш, това отива в тоалетната. Да не говорим и че тя е доста по-ниско енергийно плътна храна. Аз лично ям между 3 ½ и 4 килограма храна на ден. Понякога минавам до 6 кг храна на ден. 70 кг на 180 см ръст, обаче на body mass index правя 12% мазнина. Всичко останало е мускули и кокал. Така че аз се чувствам супер. Но има хора, които започват рязко да пълнеят, когато минат на растителна храна. Това означава само едно нещо, целият им организъм е супер затлачен и имат 0 гликоген. Така докато си набавят този резервния въглехидрат — течностите, които са им нужни, тъй като са супер дехидратирани — започват да трупат мазнина, което е смешно. Това е причината, ако до вчера си се хранил с каквото ти падне, а после минеш на картофи и ориз и ми кажеш, че пълнееш, това е абсурдно, аз не го приемам това. Това не е мазнина, това е нещо друго.
Ако ядете варена на пара и сурова въглехидратна храна от цели растителни храни, яжте колкото ви душа иска, без да броите калории. Яжте ей до тука докато ви стигне, няма значение колко се тъпчете, няма да напълнеете. Като си гладен, ядеш — спазвайки просто едни прости правила, колкото повече цялостна растителна храна, минимално обработена по какъвто и да е начин.
И въпреки това много хора казват, че веганството е крайност, че е трудно…
Да, може да е крайно веганството. Вегетарианството може да е крайно. Месоядството може да е крайно. Аз познавам крайни вегани, за съжаление. Познавам крайни вегетарианци, които ми говорят пълни глупости, отнесени индийски истории за кравите и млякото. Има всякакви хора, които се мислят за много извисени и знаещи, но всичко това ги прави супер асоциални с поведението си. Виждаме всеки ден месоядни, които са пълни кретени и изпадат в крайности, тях изобщо не искам да ги коментирам. Просто като виждаш във Фейсбук дори хора, които завършват медицина какви глупости пишат… супер крайни могат да бъдат всички.
Веганството не е крайност. Всъщност думата крайност е много тъпа. Това означва, че ти знаеш къде е средата. Аз не знам къде е средата, аз не се имам за просветлен. Крайност за мен е равно на лудост. Това, което Айнщайн е дефинирал — да правиш едно и също действие, а да очакваш различен резултат. Някои хора, които познавам, живеят с идеята, че някой ден ще се променят, повтаряйки едно и също действие. Като не действа за теб, батенце, хвани промени нещо в живота си. Много вегани междудругото се разболяват така. Опитвайки се да правят революции и забравяйки за себе си. Не може само да си ял на аванта и после да ми кажеш, че това което пропагандираш е нещо готино. Съжалявам.
Кои са за теб тогава движещите сили за постигане на промяна?
Знаеш ли кое ме дразни най-много в България, надписа на Народното събрание, “Съединението прави силата”. Всички проблеми на планетата ни като цяло, идват от чувството за изолираност. За отделеност от околния свят. Има една велика книга, скоро я прочетох. Отдавна си мисля, че ги разбирам нещата, но тази книга ми отвори очите по съвсем различен начин. Книга е на Тони Райт, “Оставени в мрака”. Уникална книга, мисля, че всеки веган трябва да я прочете преди да говори каквото и да било. Този човек е гениален. Та идеята ми е, че докато ние, не приемем този отсреща като част от себе си, защото сега не показваме по никакъв начин, че сме загрижени за другите. Най-важното е да разберем, че никой не го интересува колко много знаеш, всеки го интересува колко си загрижен. Ти може да му дадеш най-великата информация на света, но когато не ти пука за него му е все тая.
И когато излезе Нийл Бернард да прави лекция, усещащ хуманността в този човек, иде ти да излезеш на сцената и да го прегърнеш. Аз съм го виждал на живо и ми пълни душата този човек. В следващия момент виждам някой презентатор и съжалявам, че ще го кажа, но на мен лично Гари Юрофски изобщо не ми е най-любимия… Много се радвам, че има и хора като него, които правят толкова много за това движение, но много често в очите му се вижда такава социопатска агресия, че ужасно много хора биват отблъснати от това. Хората не обичат да се чувстват виновни, не обичат да се чувстват дискомфортно, те сами си знаят, че нещо не им е наред. Дори подсъзнателно.
Затова свобода, равенство, братство, но с личен пример. Не отиваш да даваш на никого нищо, но показваш работещ модел, ако другия види по-добро качество на живот, ще му е ок и ще го последва. Това ми е движещата сила. Да изградим заедно тези идеали, които имаме с растително хранене и неексплоатация на животните, да ги приложим в работещ модел, който хората да припознаят. Ама то трябва много бачкане.
Повечето хора знаят, че месото е убийство, че месото е вредно… Мислиш ли, че има пушач, който не знае, че пушенето е вредно? Като отидеш и му кажеш, че пържолата го убива, ще спре да яде ли? Обаче като седнете и му кажеш, абе, пич, може и да се спреш малко, виж аз колко съм добре вече. Когато бях доставчик на пицарии, главният готвач на пицарията се спука да ми се подиграва, че ставам веган. Преди няколко дни ми се обади, той, жена му и двете им деца-близначета вече са вегетарианци. Може да не са вегани, но са вегетарианци. Аз навремето можех да се закълна, че тоя човек никога няма да се откаже от месото. Покажи качество на живот и никога не знаеш на човека срещу теб кога ще му светне лампичката.
Добре, много дълго стана. Нещо за финал?
“Да си добре приспособен към едно болно общество, не е признак на добро здраве.”
