Ултрамаратонец съсича митовете за протеина

rich-roll-vegan
Аз се храня с растения. Това означава, че не ям нищо, което има лице или майка. Животните са доволни от това. Също така, аз съм ултра-издръжлив атлет. Това означава, че не притежавам някаква изключителна бързина, но мога да продължавам цял ден. Жена ми е доволна от това.

Традиционното схващане е, че „веган“ и „атлет“ просто не са съвместими — нека го наречем непреодолими различия. Тук съм да заявя, че това са пълни глупости.

“Но откъде си набавяш протеините?”

Не минава и ден без да ми зададат този въпрос. Ако получавах по един долар всеки път, когато някой ме попита това, сега всеки член на моето семейството щеше да кара Тесла.

Повечето вегани настръхват при този въпрос. Готови за битка, те заемат защитна позиция и тръпнат в очакване на неизбежната, нестихваща с времето битка на месоядни срещу растителноядни, която винаги се разразява след този въпрос. Защото системите от вярвания по отношение на храната са дълбоко укрепени в нас — те са точно ей там до религията и политиката — всеки се пали, а емоциите са главозамайващи. Докато успееш да мигнеш, стрелите вече летят и в двете посоки. Разговорите се превръщат в спорове. А споровете често се обръщат в лични нападки и обиди… безкрайно, безнадеждно и безрезултатно мерене на нещо си, което в крайна сметка оставя и двете страни още повече вкопчени в тяхната непоклатима догма и никога не води до нещо продуктивно.

Аз мразя това — това е причината голяма част от обществото ни да намира веганите за дразнещи. Вместо това, аз приемам въпроса с радост. Ако някой попита, аз приемам това за любопитство и искрен интерес от тяхна страна — като възможност за започване на продуктивен диалог. И така, нека се опитаме да проведем този диалог. От продуктивния вид. Моята гледна точка за слона в стаята (бел.ред. – англосаксонски израз, който означава, че има някакъв огромен проблем, голям колкото „слон в стаята”, но ние не искаме да го видим)… нито повече, нито по-малко.

Живеем в общество, в което сме били умишлено подведени да вярваме, че месото и млечните продукти са единственият източник на приемани с храната белтъчини, които имат някаква стойност. „Без обилни количества животински протеини е невъзможно да бъдеш здрав, какво остава да бъдеш спортист.“ Това послание е навсякъде, от наскорошните (и изключително успешни, бих добавил) изключително доходоносни рекламни кампании на млечните лобита, представящи млякото с шоколад като ултимативната напитка за възстановяване при спортисти (диаболично гениално), до подвеждащите хранителни етикети и главозамайващия брой изповеди на фитнес експерти. Протеин, протеин, протеин — налагат ни отвсякъде, често подсилен с добавката, че колкото повече, толкова по-добре.

rich-roll-plant-based-athlete

Без значение дали си професионален спортист или практикуваш седене на дивана, това схващане за протеина е толкова дълбоко вкоренено в нашата колективна система от вярвания, че да се опиташ да го подложиш на съмнение е равносилно на еретизъм. Но от личен житейски опит, аз започнах да вярвам, че тези всепроникващи схващания са в най-добрия случай заблуждаващи, ако не изцяло погрешни… подхранвани от добре финансово подкрепена кампания на дезинформация, която се ръководи от мощни и изключително богати хранително-вкусови, животновъдни и други корпоративни интереси,  които влагат безкрайно време и маркетингови пари в убеждаването на обществото, че тези продукти са абсолютно необходими за нас и без тях няма да можем да продължим да дишаме и издишаме въздух от нашите дробове.

Натъпкването ни с животински протеини не се крепи само на лъжи, то ни убива, примамвайки ни да се угояваме с камара от промишлено-отгледани, претъпкани с хормони и пестициди, бедни на фибри и изключително високи на наситени мазнини продукти. Храненето по този начин, продължавам да съм убеден (въпреки модерните в момента лъжливи обещания за здравословността на високомазнинни и нисковъглехидратни диети), е действително основен фактор за епидемията от сърдечносъдови проблеми (убиец №1 в света) и много други причинени от съвременния начин на живот проблеми, които превърнаха нашата просперираща нация в едно от най-болните общества на планетата.

Наистина, протеинът е един от жизненоважните макронутриенти, абсолютно необходим не само за изграждането и възстановяването на мускулната тъкан, но и за поддържането на изключително широк спектър от жизнени функции на тялото. Но има ли значение дали белтъчините идват от растения или животни? И от колко протеин се нуждаем всъщност?

Белтъчините са изградени от двайсет различни аминокиселини, единайсет от които могат да бъдат синтезирани натурално от нашите собствени тела. Останалите девет — които наричаме есенциални аминокиселини  —  трябва да си набавим от храната, която ядем. Така че технически, нашите тела се нуждаят от определени аминокиселини, а не от протеин като цяло. Тези девет незаменими аминокиселини не са изключителна собственост на животинското царство. Всъщност, те поначало се синтезират от растения и ги има в месото и млечните продукти само защото тези животни преди това са се хранили с растения.

Въпреки истерията по „маслото отново е на мода“, която наскоро се появи на корицата на списание TIME, най-добрата медицинска наука без съмнение е отредила на казеина и суроватката титлата на веществени причинители на дегенеративни заболявания. Протеините в млякото, които носят името казеин се свързват с появата на различни заболявания, включително рак. А любимата на спортистите суроватка е нищо повече от силно преработен, нискокачествен отпадъчен продукт от производството на сирене — още едно диаболично хрумване на гения на млекарската индустрия, която създаде бизнес за зилиони долари  от продукт, който е предназначен да бъде изхвърлен в канала.

rich-roll-photo

Що се отнася до моя личен опит в живота ми до сега, преминаването към изцяло растителен начин на хранене преди седем години изцяло подобри моето здравословно състояние на цялостно ниво и възвърна младостта в моето тяло на средна възраст, за да мога да започна отново с фитнеса по един нов начин. Колкото и трудно за вярване да звучи за някой, истината е, че моите атлетични постижения бяха постигнати не въпреки смяната на начина ми на хранене, а като пряк резултат от възприемането на този нов начин на живот и хранене.

Но аз не съм единствения, който смята така:

Смисълът е следния: всеки един от тези атлети, както и безброй други, ще ти каже следното нещо: вместо месо, мляко, яйца и суроватъчни добавки, се опитайте да се храните с неща в основата на хранителната верига: цели растителни храни; а протеиновите си нужди компенсирайте от източници като бял, черен, червен и всякакъв боб, нахут, леща, бадеми и всякакви ядки и семена, а за по-заможните може спирулина и киноа. Дори да се храните с храни, които имат по-ниска концентрация на протеини като картофи, сладък картоф и банани, вие отново ще си набавяте точно това, от което се нуждаете.

Дори и да не се храните с нищо друго освен изобилие от пресни плодове, вие пак няма да страдате от недостиг на протеин (или дори на някоя от конкретните аминокиселини). Освен ако не сте недохранени и умирате от глад, е невъзможно да имате недостиг на протеини. Въпреки огромното натоварване, на което подлагам своето тяло, понякога тренирайки по 25 часа в седмицата за изпитанията по ултра-издръжливост, този тип режим ме захранва от години, без да имам каквито и да е проблеми по отношение на изграждането на чиста мускулна маса. На практика, да се храня само с растителна храна всъщност драстично увеличи моята способност за физиологично възстановяване между тренировките — светия граал за подобряването на спортните постижения. Честно казано, на 47 годишна възраст аз се чувствам по-здрав и атлетичен от когато и да било, дори и от времето когато се състезавах на световно ниво като плувец в Станфорд в края на 80-те.

И без значение какво са ви казвали, мога да ви уверя, че повече протеин не е по-добре. Покрийте своите дневни нужди и спрете до там. С уважение към атлетите, не съм видял нито едно научно изследване, което някога да е показали, че приемът на протеин над препоръчителния дневен минимум (10 процента от дневния калориен прием) стимулира допълнителното изграждане на мускулна маса или помага за физиологичното възстановяване на стресираното от тренировки тяло. И въпреки това повечето хора — смазващото мнозинство от които водят предимно заседнал начин на живот — обикновено консумират над три пъти повече от необходимата им доза протеин.

Истерията по протеина е не само необоснована, свръхексплоатирана заблуда, но е и изключително вредна. Не само има доказателства, че допълнителния прием на белтъчини се складира в мазните клетки, но и предразполага към голям набор от различни заболявания, като остеопороза, рак, възпрепятстване функцията на бъбреците и сърдечни болести.

Все още не сте убедени? Помислете за това: някои от най-мощните животни на света — слонът, носорогът, хипопотамът и горилата — са задвижвани от силата на растителната храна. И никой не ги пита откъде си набавят протеин. Така че разкарайте тази пържола и елате при мен за порция киноа и леща.

Рич Рол, веган ултра-атлет и автор на книгата „Finding Ultra“

Вижте още

  • Mariana

    Страхотна и мотивираща статия. Не съм веган , все още ми е трудно да стана, но не ям месо и почти съм изхвърлила млечните продукти от храненето ми. И никога не съм се чувствала по-добре. Тези които спорят са обикновено тези, които НИКОГА не са и опитвали поне ден без животински продукти, камо ли седмица!

    • Gila Copter

      Imala sam vegan periodi i mesoqdni takiva. Treniram 5 dni v sedmicata. Razbiram glednata tochka na veganite, no zashto nikoi ne komentira pesticidite s koito se obrabotvat zelenchucite i cqlata himiq injectirana v tqh, a vsichki se nahvurlqt varhu mesoto. I kravite i prasetata i zelenchucite se otglejdat po edin i sashti nachin s nalojeni ot pravitelstvoto regulacii. Vuzduhat i pochvata sa otroveni na dosta mesta neobratimo. Nqmam dumi prosto.

      • xflamelikesunsetx

        С риск да бъда малко груб, ще ви кажа, че не сте имала веган периоди, защото веган не е диета, а етика към животните. Да кажеш имала съм веган периоди и месоядни такива, е като да кажеш „имала съм антирасистки периоди и расистки такива“. Колкото до пестицидите и химиите в земеделието, не е вярно, че никой не говори за тях. В природата обаче има нещо, което се нарича биоакумулация. Което значи, че концентрациите на веществата в организма са по-високи от тези в непосредствената околна среда. Така че концентрациите на пестициди, тежки метали и токсини в месото и млечните продукти е много по-висока от концентрацията им в почвата и растенията, които са им давани като фураж. Също в пъти по-висока от тази в растенията, които консумират веганите (все пак не ядем животински фураж, а доста по-качествена храна). Също рибите и морските продукти са пълни с живак и всякакви тежки метали, а хората с най-голяма консумация на риба са направо малки електроцентрални, заразени с радиоактивни елементи. Въздухът и почвата са отровени на доста места необратимо не за друго, а заради промишленото животновъдство, и въпреки това не искате да станете веган? Ама не просто като диета, а като осъзнато отношение към доброто на обществото, нечовешките животни и околната среда?

  • бате Бино

    Абсолютно вярно си е казаното, браво! В аргументите е пропуснал да спомене знаменитата д-р Галина Шаталова, която „скри топката“ на „научната “ Медицина с провеждането на нейните 500 километрови маратонски преходи. В тях , подготвени от лекарката-натуропат тотални аматьори взимат първите места с огромна преднина, хранейки се само с по шепа плодове на ден и по 5-10 гр белтъчини. Самата Шаталова доживя в перфектна форма до 92, до последно активна.

    Рич Рол има само един пропуск, който е съществен – отдавна вече е доказано, че няма „незаменими белтъчини“! Дори и те се произвеждат в организма , само че от СУРОВА храна. Научно доказано от знаменитият акад. Уголев.