Когато миналата година Консултативният комитет по диетични препоръки в САЩ излезе със становище, в което казва, че вредният холестерол всъщност изобщо не е толкова вреден и препоръча на американците да се хранят с още повече яйца, месо и млечни продукти, както може да се очаква, много български медии не пропуснаха да споделят новината, цитирайки проучванията на американските експерти.
Основният проблем обаче си остава в това, че подобни заключения просто не са верни. И изглежда нито обществеността, нито медиите, нито дори много лекари могат да схванат, че целия този позитивен имидж на холестерола е чисто и просто изфабрикуван от спонсорирани от самата яйчна индустрия изследвания.
Холестеролът има значение
Стотици неспонсорирани от яйчните лобита изследвания недвусмислено показват вредите от завишените нива на приеман чрез храната холестерол в кръвта, за пример ще дам само няколко:
- В строго контролиран клиничен опит върху 70 мъже, ръководен от д-р Ф. Х. Матсън в Медицинския университет на Пенсилвания се показва, че повишеният в следствие на диетата холестерол от 0 mg до 317 mg дневно на всеки 1000 консумирани калории увеличава нивото на кръвния холестерол с най-малко 25%. (За сравнение, един яйчен жълтък съдържа около 200 mg холестерол.)
- В друго проучване, проведено от д-р Франк М. Сакс от Медицинското училище на Харвард, се анализират ефектите от добавянето на едно XL яйце на ден към нормалната диета на здрави младежи, мъже и жени. Всички те са лакто-вегетарианци (вегетарианци, които се хранят с млечни продукти). Само за три седмици, това голямо яйце в диетата им увеличава нивата на LDL (лошия холестерол) в кръвта им с 12%.
- В друго изследване, проведено от учени в Изследователския център за превенция на инфаркти и атеросклероза в Онтарио, Канада, изследователите анализират диетите на повече от 1200 човека на средна възраст от 61 г., които вече имат установени сърдечносъдови проблеми. Използвайки ултразвуково изследване на каротидните артерии, изследователите установяват, че хората, които са се хранили с най-много цели яйца имат най-запушените артерии.
- В изследване от д-р Уилям Конър и негови колеги Университета по здравни науки на Орегон, “обогатена диета”, включваща яйчен жълтък във всяко хранене, е била давана на контролна група от Тарахумара индианци от Мексико, които традиционно се хранят с цели растителни храни, богати на фибри и въглехидрати, бедни на холестерол — по-малко от 100 mg холестерол в храната на ден. Обогатената диета, с която са ги хранили съдържа 1020 mg диетичен холестерол на ден. За 5 седмици техния „лош“ LDL холестерол се покачва с 39%.
Ефектите са забележителни при хората, които традиционно се хранят с нискомазнинна, бедна на холестерол диета. Когато те започнат да добавят холестерол в своя режим, например едно или две яйца всеки ден, нивата им на LDL скачат до тавана. За хората, които вече консумират богати на холестерол храни, ефектът не е толкова драматичен. Но като цяло, способността на холестерола в храната да повишава кръвните нива на лош холестерол е очевиден.
Платените от яйчната индустрия проучвания
Когато обаче очевидното бива оспорвано чрез нови и нови проучвания, според които холестеролът от диетата не изменя нивата в кръвта, си струва преди всичко да се запитаме, “Кой финансира тези проучвания? Кой предоставя подобни заключения?”
Отговорът е близко до ума — яйчните лобита, който не само плащат баснословни суми в рекламирането на яйцата като здравословна храна и налагането на митовете, че не покачват холестерола в кръвта, но също така се опитват да атакуват веган компании като Hampton Creek или сплашват независими от индустрията лекари и активисти, разкриващи техните истински цели.
В края на 1990-те американското правителство почти напълно спира да дава пари за повече проучвания на ефекта на холестерола от диетата върху човешкото здраве. Научните издания са вече пълни с достатъчно информация и финансирането на нови проучвания бива прекратено. Това е момента, когато университети и изследователски институти намират нови източници на финансиране.
Това, което държавно-финансираните изследвания са доказали с десетилетен опит предстои да бъде напълно оборено и отхвърлено от финансираните от яйчната индустрия изследвания.
От общо 41 изследвания върху диетичния холестерол проведени през 1992 г., 29 процента са били финансирани от индустрията. Две десетилетия по-късно, през 2013 г., финансираните от яйчната индустрия изследвания са вече 92%. С други думи, почти всички изследвания върху холестерола днес са платени и манипулирани от бизнеса с яйца.
Всички тези проучвания са пряко ръководени и промотирани от Американския яйчен борд (American Egg Board), който води дезинформационни кампании за вредите от вегетарианските и вегански диети, както и от „диетичната“ организация, показваща колко полезни и „чудесни“ са яйцата: Egg Nutrition Center. В други страни, по-специално Великобритания и Австралия, също има подобни „изследователски центрове“, които служат изцяло на яйчната индустрия и разширяването на нейното политическо влияние и печалби. Именно Egg Nutrition Center стои зад становището на Консултативния комитет по диетични препоръки на Съединените щати, че холестеролът не бил толкова вреден и няма проблем с консумацията на яйца, на което всички медии пригласят.
6 начина да ни лъжат за холестерола в яйцата:
Чрез грантовете за проучвания, яйчната индустрия е създала икономически връзки с ключови научни институти и университети по света. Начините, по които те изфабрикуват изследванията в услуга на индустрията следват общ модел:
1. Сравняват яйцата с други храни с високо съдържание на холестерол и мазнини.
Сравнено с веганските алтернативи на яйцата, яйцата значително повишават холестерола. Когато обаче изследователите сравнят яйцата с месо, резултатите са различни, тъй като месото повишава значително холестерола в кръвта, съдържайки „лоши“ мазнини само по себе си.
2. Подменят смесената диета на участниците в проучването.
Когато яйцата биват добавени в нечия диета, нивата на холестерол в кръвната плазма се покачват. Но ако изследователите добавят яйца в диетата, докато в същото време намалят общия обем калории или мазнини от други източници, това покачване може да бъде замаскирано или нивата на холестерол всъщност да се понижат.
3. Използват малка извадка от участници.
И най-значимото откритие може да се пренебрегне, ако използваната проба не е достатъчно голяма. Ако шансът даден изследван показател (например покачване на холестерола от консумацията на яйца) да може да се нарече „случайно откритие” е над 5%, то такъв показател се счита за „статистически незначим”.
И така изследващите съобщават че няма ефект върху холестерола от консумацията на яйца, защото са използвали малки проби, при които шансът за „случайно откритие” е по-голям.
4. Твърдят, че холестерола от диетата се отразява само на определен тип хора.
В някои спонсорирани от яйчните лобита изследвания участниците са разделени в няколко групи според това в каква степен са повишени нивата им на холестерол след приема на яйца или други високомазнинни продукти. Заключението на изследователите е, че само “хипер-респондърите” са в рисковата група.
Когато изследванията биват публикувани, авторите на научни ревюта могат да използват още един-два трика, за да омаловажат негативните ефекти от повишения холестерол:
5. Отричат по-старите изследвания.
Ограничавайки своите ревюта само до изследвания публикувани в последните няколко години — които, както казахме, почти изцяло са спонсорирани и поръчани от индустрията — резултатите ще изглеждат по съвсем друг начин, отколкото ако се позовават на по-старите, поръчани от държавните институции изследвания.
6. Обръщат позитивните изследвания в негативни, ако нямат нужната статистическа стойност.
Както посочихме по-горе, когато ефектът може да бъде отдаден на „случайност“, изследователите могат по погрешка да заключат, че не се наблюдава никакъв ефект изобщо.
Пишещите научни ревюта пренасят това в своите обобщения от направените открития, достигайки до извода, че в голям брой проведени проучвания не е открит никакъв забележителен ефект.
Колко холестерол тогава да приемаме с храната?
Както вече неведнъж сме казвали, оптималната диета е богата на фибри диета от цели растителни храни: плодове, зеленчуци, зърнени и бобови. Човешкият организъм няма никаква нужда от повече от 10%-15% дневни калории от мазнини под каквато и да е форма, а яйцата, месото и млечните продукти не са ни необходими изобщо (същото се отнася и за всякакви масла, маргарини и трансмазнини).
Както д-р Майкъл Грегър посочва в долното видео, нужните ни холестерол и трансмазнини от храната са равни на нула.
