Как обаче обществото ще гледа на веганите след 50 години? „Касапница: Да преглътнеш миналото“ се опитва да надникне в бъдещето по един доста сатиричен начин, който на моменти граничи с абсурда. Филмът ни представя утопична Британия през 2067 г., когато месото, млечните продукти и яйцата са вече извън закона, а кралицата е свалена от престола заедно с цялата идея за монархия.
Накратко, в тази нова и много по-различна Великобритания (или вече просто Британия) животните се разхождат свободно, а веганството е станало толкова нормално, че вече дори няма дума за него. Вместо това месото (предимно кучешко) се продава на черно от съмнителни улични дилъри, а цялата практика на консумиране на „други животни” или техните странични продукти се нарича карнизъм: варварски симптом за нецивилизованост, смътен спомен от миналото.
Служейки си с похватите на майстори на документалистиката като Адам Къртис от BBC, стендъп комикът Саймън Амстел създава цяла една алтернативна история на веганството. Времевата линия на Амстел започва от създаването на първото Веганско общество през 1944 г. и стига до евентуалното му превръщане в обществена норма през 2067 г. Жанрът на „Касапница“ е мокументари, което идва от английската дума mock (присмисвам се, подигравам, пародирам) и documentary (документално кино).
В началните си сцени филмът започва с млади, полиаморни британци, които се събират на пикник сред природата, отваряйки черупки на ядки със зъби и говорейки си за изобилието от растителни храни. Малко като в по-далечната история на веганизма до времето на Пърси Биш Шели, когато романтиците се събирали в комунални къщи и поляни сред природата, за да практикуват свободна любов, нудизъм и са се хранели с растителни храни, които Шели нарича „естествената диета“. Началните сцени от „Касапница“ ми напомнят и за един друг сатиричен филм, „Прекрасно зелено“, който е може би най-близкия до „Касапница“ като замисъл, за който мога да се сетя.
През 2067 г. обаче самата идея да се храниш с плътта на животни е станала непоносима за мнозинството британци. И докато младите не могат дори да се представят подобен ужас, то по-старите граждани ходят на терапия, която да им помогне да се справят с варварското карнистко минало. Д-р Ясмин Вонденбург (в ролята Линда Басет) води терапевтичните сесии, в които хората се прегръщат и си прощават, назовавайки имена на различни видове сирена, с които са се хранили в миналото. Някои обаче не могат да издържат на целия този срам и социална стигма, затова избухват с сълзи и напускат помещението.
И тук разбираме замисъла на „Касапница“, който в една алтернативна времева линия е документален филм, който ще послужи като мост между поколенията, разказвайки историята на нормализирането на веганизма. Да покаже, че не бива младото поколение да съди своите родители, баби и дядовци за това, че са се хранили с плътта на съзнателни същества и индивиди, те просто са били научени да смятат това за нормално и не са знаели нищо по-добро.
Целият филм е изпълнен с хаплива социална критика, но това не е просто веган комедия. В самата си основа филмът е изключително сериозен и разкрива неотложността от смяна на парадигмата по отношение на промишленото животновъдство и катастрофалните му ефекти върху света, в който живеем заедно с много други негови обитатели. Като веган филм обаче, „Касапница“ не минава и без жестоки кадри от кланици и животновъдни ферми: от насилственото осеменяване на крави до отнемането на техните новородени теленца от техните майки, или от бруталните условия на живот в птицефермите до безчувственото избиване на мъжките пиленца.
„Касапница“ е филм, който ще те накара да избухнеш от смях в сълзи, замисляйки се за това в какъв свят живеем и дали можеш да преглътнеш целия този ужас, който се случва всеки ден и всяка секунда на милиарди животни, затворени във ферми и кланици.
Посланието на филма е просто и банално — животните са индивиди, които заслужават да живеят свободно. Месото, млечните продукти и яйцата са продукти на жестокост и колкото по-скоро хората осъзнаят това, толкова по-добре. В момента обаче много хора биват отблъснати от веганите и активистите за правата на животните.
Защото ние не бива да се наричаме вегани. Ние не сме вегани, ние сме нормални хора, които искат жестокостите и несправедливостите да спрат. „Не ние сме вегани, а те са карнисти“, казва казва героят Трой Кинг Джоунс (в ролята Джон Макмилан) в телевизионно интервю във филма, след което бива убит и изяден от озверели анти-вегани.
Как бихме гледали на отношението си към животните в миналото и сегашното ни днес след 50 години? Може би по подобен начин, по който гледаме в момента на робството. Веганската етика и вегетарианските диети са във възход по целия свят, а редица учени и научнопопулярни журнали алармират за катастрофалния ефект на животновъдството върху климата. Ако искаме да спасим планетата, трябва да спрем да отглеждаме животни за храна.
В момента веганството може да изглежда като нещо различно, което да бъде чудесна тема за шеги и подигравки, но последиците от неговото игнориране могат да бъдат много сериозни. И ако не ти се гледат чудесни документални филми като „Cowspiracy“ и „Earthlings“, то поне няма да ти струва нищо да изглеждаш едночасова псевдодокументална комедия, за да не се налага да чакаш до 2067 г.
