Растенията са автотрофи — „самостойно хранещи се.“ Използвайки само енергията от слънцето, те си набавят всички необходими вещества — вода, минерали, въглероден диоксид — директно от света около тях, и достатъчно за да създадат своята коренна система и стебла, листа и цветове, плодове и семена.
Ако нещо липсва в този прост микс — ако не си набавят достатъчно вода, например, или почвата е бедна на някой от нужните им минерали — те не растат добре или умират. Накратко, диетата им е ограничена само до няколко минерала, малко вода, въглероден диоксид и слънчева енергия.
Колонизацията на храната
Хората и другите животни не могат да живеят така. Не можем само да се печем на слънце, да ядем пръст и абсорбираме вода. Ако искаме да живеем и растем, на нас ни трябват организирани молекули — въглехидрати, мазнини и протеини — които растенията произвеждат за нас. Другите животни също живеят от растения — и от един друг. Хранейки се директно с растения или индиректно чрез месото на хранещи се с растения животни — така те си взимат всичко, от което се нуждаят да растат.
В продължение на милиони години хората са оцелели в голяма степен по същия този начин, чрез растенията и животните в заобикалящата ги среда. Често са били гладни, понякога гладуващи в продължение на цели сезони. Но оцеляването им като вид не е било основен проблем. Хранили са се с каквото успеят да докопат — растителна и животинска храна, научавайки се с времето как да намират по-трудни за задоволяване на своите нужди храни — умението да се хранят с каквото им предоставя природата ги е запазило живи.
Разчитайки основно на месо и животински продукти, Колумб и европейците, които го последват, идват от място, което е изпитвало хроничен глад в продължение на векове. В Новия свят те намират райска местност, където расте храна, отгледана от древни народи, които никога не са се сблъсквали с глад в своята история. И до днес царевицата е най-отглежданата по своя обем хранителна култура в света, а картофите, които биват докарани в Европа през 16 век, спасяват европейците от глад през следващите векове.
Картофи, сладки картофи и маниока са били трите най-големи източника на калории в новооткрития свят (сегашните територии на Боливия, Перу и Чили). Като добавим към тях банани, кафе, какао, домати, авокадо, чушки, люти чушки, фъстъци, кашу, тютюн, слънчоглед, шафран, ванилия, ананас, манго, папая, боровинки, ягоди, райски ябълки, тикви, тиквички, кленов сироп, тапиока (от маниока) и всякакви видове бобови култури, които биват докарани от континентите отвъд пасифика, не е трудно да си представим как колонизираните народи са имали водеща роля в култивирането на растения през по-голямата част от историята. Сега храната пътува до нас от целия свят и освен култивираните у нас култури можем да си намерим и всякакви други екзотични храни, но откъде обаче достигат те до нашата трапеза?
Супермаркетите: Отчуждение от естествената среда
Днес имаме супермаркети. Един подрастващ човек, лутайки се из магазина от щанд на щанд, бутайки количка или кошница в ръка, трудно може да свърже шарените опаковки с истинските неща в естествената им среда, но същото вероятно важи и за неговите родители! Продуктите по щандовете в супермаркета сякаш не идват от истински, живи растения, а са просто „съставки“, създадени „някъде там“ и изписани с дребни букви в „съдържанието“ от обратната страна на опаковката. Да намериш произхода на плодовите бонбонки, които нямат и следа от истински плодове, или на сладкишите с шоколадова глазура, които нямат в тях нито крем, нито шоколад, би било непосилна задача дори за възрастните.
Повечето деца, както знаем, трудно могат да проследят историята на плодовете в супермаркета до клона на дървото, от което са дошли. Това не е случайно. Производителите на продуктите, които изпълват щандовете в магазините, печелят най-много пари именно от онези продукти с най-трудна за намиране връзка със Земята. Преди вече повече от 25 години, един от експертите на хранителната индустрия коментира уязвимостта на производителите пред нарастващите разходи, отбелязвайки че „Колкото повечето същността на продукта се отдалечава от суровия материал — което значи, колкото повече стъпки по неговото преработване биват предприети — толкова по-доходоносно става производството.“ Четвърт век по-късно, супермаркетите са пълни с продукти, които са толкова отдалечени от всичко, което идва от природата, че дори подобни експерти биха били смаяни от развитието на индустрията.
Производството на храна се увеличава с всеки изминал ден. Отглеждането на животни за месо, млечни продукти и яйца се е превърнало в интензивна промишленост, обезлесяваща една част от света за засяването ѝ с монокултури за фураж на животните и прехвърлянето им в друга, където в условия на екстремна мизерия се произвежда месо в невъобразими за нашия ум мащаби. Днес отглеждаме над 60 милиарда селскостопански животни, които консумират над 60% от световните ресурси с питейна вода и още повече от обработваемите земи на нашата планета.
Това е индустрия с унищожителен ефект върху хората, животните и планетата. Отглеждането на животни за месо, мляко и яйца отравя нашите водоеми, обработваеми земи и самия въздух, който дишаме. Животновъдството поголовно съсича горите и оставя след себе си пустини. Повишава емисиите с парникови газове и експлоатира хора и животни, гледайки на тях не като индивиди, изискващи уважение и живот в устойчива околна среда, а просто като ресурси, които използва за генериране на по-големи печалби.
Хранителните продукти идват и си отиват от щандовете в супермаркета със скорост, която би било трудно да си представим. В магазините влизат над 15 000 нови продукта всяка година — често се появяват повече от 40 нови продукта всеки ден, а почти равен брой се провалят и биват спрени. И ние купуваме тези продукти, често под натиска на реклами и промоции, за нас и за нашите деца. Защо?
От щанда в супермаркета към здраве и устойчиво развитие
За да имаме силата да заживеем устойчиво и етично, се нуждаем от трансформиране на цялостното си отношение към храната. Не просто да спрем да гледаме на животните като суровини за месо, а да създадем условия на социална справедливост. Храната на бъдещето трябва да бъде етична към животните, щадяща ресурсите на планетата и създаваща устойчиво препитание и здравословен начин на живот за хората, които я отглеждат.
Това са само някои от характеристиките на целите растителни храни, отглеждани по устойчив начин:
- По-малко концентрирани калории, без холестерол, без трансмазнини и изомери, но с повече диетични фибри, витамини и минерали.
- Без хормони на растежа, антибиотици и генетично изменени компоненти.
- Намалено съдържание на сол, без изкуствени оцветители, глутамати и други добавки.
- Без пестициди и патогени, но с повече естествени антиоксиданти и антиканцерогени.
- Добрите храни са тези, които са създадени в тяхната цялостна форма: плодове, зеленчуци, зърнени и бобови.
До колко те са чисти и здравословни зависи от начините и средата, в която са отгледани. Каква нужда имаме от това да купуваме пакетирани продукти, които се рекламират като здравословни, когато имаме такова голямо изобилие от плодове, например?
- Плодовете са нискокалорични, но достатъчно питателни за да ни нахранят.
- Нямат нито холестерол, нито трансмазнини, и като цяло са с ниско съдържание на мазнини изобщо.
- Нямат добавена сол или захар, но съдържат в себе си естествена сладост.
- Когато са отглеждани по етичен и щадящ природата начин, плодовете не трябва да съдържат пестициди, химикали, изкуствени оцветители и консерванти.
- За разлика от месото и млечните продукти, плодовете не съдържат хормони на растежа, антибиотици и пр.
- Отгоре на всичко, плодовете идват с естествена и биоразградима опаковка, само белиш и тяхната кора ще ухае на свежест като естествен ароматизант, а като я изхвърлиш може да подхрани и почвата.
Доброто хранене не е трудно постижимо, когато ядем истинска храна. Ако не са рафинирани или примесени с добавена мазнина и захари, всякакви миксове от цели храни са напълно достатъчни, за да ни осигурят адекватна, изцяло растителна диета. Почти всички плодове, зърнени и бобови, които отглеждаме в нашите градини, или пък някой е набрал за нас от тропическия клон, могат да осигурят достатъчно протеини както за възрастни, така и за подрастващите наши наследници.
За да се научат да се хранят по този начин, децата трябва да си възвърнат връзката с природата, и с живата храна. Не е лесно да научиш дете да се храни по етичен и здравословен начин, когато пазаруваш с кошница от супермаркет — може би е почти невъзможно. Затова е нужно да водим децата в градината, да им покажем храната изпълнена с живот и да ги научим да живеят етично към животните и природата.
Учейки децата да се грижат за растенията в градината ще развие в тях вкус към плодовете и зеленчуците, който ще ги предпази от лоша диета и здравословни проблеми в бъдеще.
Нека заведем децата в градината и ги оставим да открият чудесата на растителната храна.
По материали от Ecoliteracy Project
